Р Е Ш Е Н И Е
№ 1059
гр.Пловдив, 03.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 1936/2017г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № К-0047723 от 19.11.2018г.,
издадено от Т. Д. Д., на длъжност *** на Комисия за защита на потребителите,
Регионална дирекция - Пловдив, за областите
Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив с
което на „***” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – ***
представлявано от И.Г.П., в качеството и на ***, на основание чл.222 от Закона
за защита на потребителите е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ за нарушение на чл.127,
ал.2 от Закона за защита на потребителите;
В жалбата се почва, че при проверка на 19.07.2019г. било установено, че
във фризьорския салон „***“ няма Регистър за предявените рекламации, след
преглед на сайта на Комисията за защита на потребителите не се открива, че
фризьорските салони трябва да притежават такъв, на 04.10.2018г., при явяване в Комисията
за защита на потребителите *** е представил такъв. Сочи, че няма други
нарушения и предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя –
адвокат Н. поддържа жалбата, сочи че съгласно Тълкувателно решение 1 от
12.12.2007г. на ОСНК на ВКС съдът преценява приложението на чл.28 от ЗАНН.
Поддържа, че видно от мотивите на процесното наказателно постановление въпреки,
че е направено възражение в насока приложение на чл.28 от ЗАНН, същото изобщо
не е било разгледано от административнонаказващия орган, с което е допуснато
нарушение при налагане на санкцията. Изразява становище, че случая са налице
основания за приложение реда на чл.28 от ЗАНН, доколкото проверката е била
цялостна, извършвани са и множество такива, други нарушения не са установени, в
който смисъл са показанията и на разпитания свидетел. Посочва, че
систематичното тълкуване на чл.222, вр. чл.127 от Закона за защита на
потребителите не дава основание за налагане на глоба в такъв размер,
съпоставена с установеното нарушение, чл.127 от същия закон обхваща далеч
по-тежки форми на нарушение, като отказ да се впише рекламация, в конкретния
случай и предвид конкретната личност на нарушителя наказанието е прекалено
тежко, като също предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Комисия за защита на потребителите, Регионална
дирекция - Пловдив, не изпраща представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 07.01.2019г. видно от
приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
КЗП – Пловдив на 08.01.2019г., съгласно отразения входящия номер.
Следва да се отбележи, че съда констатира очевидна фактическа грешка при
оформяне известието за доставяне, в което е посочено, че препис от
наказателното постановление е получен на 07.01.2018г.. Грешката в изписването
на годината е очевидна, доколкото явно е, че преписа от същото наказателно
постановление, издадено на 19.11.2018г. не може да бъде получен преди издаване
същото и дори преди датата на процесното нарушение (19.07.2018г.), а именно – на
07.01.2018г., ето защо ясно е, че годината на получаване преписа е 2019г., а не
2018г..
Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.07.2018г., 13:26 часа, в гр.Пловдив, свидетелят В.И.Г., в
качеството си на *** в КЗП – гр.Пловдив, извършила проверка в обект – фризьорски
салон „***“, находящ се в ***, стопанисвана от „***” ЕООД. При проверката
свидетелят Г. установила, че фризьорския салон бил в работен режим, обслужвал
се от *** на дружеството, предоставяли се следните услуги:
- фризьорство, в това число дамско, детско и мъжко подстригване,
подстригване на бретон, обиране на врат, измиване, изсушаване на къса, средна,
дълга и къдрава коса, боядисване, супра, кичури – 1 брой с фоли или шапка,
обливка, обработване с преси и маши, официална прическа, ампула;
- маникюр – цялостен, френски, лакиране, мъжки маникюр, изграждане с
гел, поддръжка с гел, гел върху естествен нокът, сваляне на гел лак, сваляне на
ноктопластика.
При това свидетелят Г. установила, че търговецът „***” ЕООД не поддържал
Регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации
потребители. При поискване на същия *** П. заявила, че няма такъв е не знае за
това задължение.
С оглед на горното, на 04.10.2018г. свидетелят Г., в присъствието на ***
на дружеството, съставила АУАН № 0047723/04.10.2018г. срещу „***” ЕООД за
нарушение на чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите. Въз основа на
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел свидетеля В.И.Г., които съдът кредитира като
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, включително, че в обекта по време на проверката е
липсвал регистър на предявените рекламации, както и процедурата по съставяне на
акта.
Показанията на свидетеля Г. напълно кореспондират и с тези на свидетеля А.Н.В.,
която също сочи, че познава фризьорския салон, разбрала за извършената
проверка, при която не бил установен регистър на предявените рекламации, *** не
знаела за това си задължение. Свидетелят В. посочва още, че не и е известно да
са констатирани други нарушения в обекта, както и да има недоволни клиенти.
Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства – Констативен
протокол от 19.07.2018г. от който се установява факта на извършена проверка,
заверено копие от Регистъра на предявен рекламации на търговеца от който са
установява, че същият е започнат на 25.07.2018г..
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не е предмет на
спор между страните.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 289
от 22.04.2015г. на председателя на Комисията за защита на потребителите –
относно материалната компетентност на административнонаказващия орган, както и
Заповед № 388ЛС/22.04.2015г. на председателя на Комисията за защита на
потребителите – за актосъставителят. При съставянето
на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В този смисъл съдът намери за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че видно от мотивите на процесното наказателно постановление
въпреки, че е направено възражение в насока приложение на чл.28 от ЗАНН, същото
изобщо не е било разгледано от административнонаказващия орган, с което е
допуснато нарушение при налагане на санкцията. Следва да се посочи, че макар
безспорно административнонаказващият орган винаги да е длъжен да съобрази
предпоставките за приложение реда на чл.28 от ЗАНН, то за същия орган не
съществува задължение да изложи нарочни писмени мотиви в този смисъл, както и
да коментира сторените възражения по АУАН, доколкото императивно изискуемото
съдържание на наказателното постановление е изчерпателно посочено в чл.57,
ал.1, т.1 – т.10 от ЗАНН, където такова изискване липсва. От последните
разпоредби още е видно, че в наказателното постановление следва да намери място
посочване на фактите и приложимото към тях право, но не съществува и задължение
за административнонаказващия орган да развива правни становища, включително във
връзка със сторените възражения срещу АУАН, основанията за прилагане чл.28 от ЗАНН и др..
Въпреки горното, в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което „***” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление –
*** е нарушило разпоредбата на чл.127, ал.2 от Закона
за защита на потребителите, предвид следното:
Безспорно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП вменява принципно
задължение за търговците да водят регистър на предявените рекламации. В тази
разпоредба понятието търговец е употребено със значението му по § 13, т.2 от ДР
на ЗЗП – или като общо понятие, ето защо следва да се приеме, че общото законово
задължение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП важи само за онези търговци, за които не е
предвидено нещо различно.
Въпреки това и конкретно за търговците, явяващи се лица, предоставящи
услуги, какъвто е и жалбоподателят, е предвиден различен и облекчен режим. Като
основание за този извод е разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗЗП,
според които когато е необходимо, производителят на стоки или лицето,
предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като поддържане
регистър на рекламации на потребителите, като контролните органи могат да
разпоредят на производителя на стоки или на лицето, предоставящо услуга да
предприеме мерките по чл. 75, ал. 2, тоест да води и регистър за рекламациите.
Въз основа на същите норми следва да се направи извод, че на лицата,
предоставящи услуги, е дадена възможност да преценят дали е налице необходимост
от въвеждане на такъв регистър и само ако е налице разпореждане от контролен
орган, то вече е налице задължение за въвеждането му.
Ето защо се налага заключение, че за лицата, предоставящи услуги, не
съществува абсолютното задължение да водят регистър на предявените рекламации
по силата на чл. 127, ал.2 от ЗЗП, при тълкуването на разпоредбата на чл. 75,
ал.2, т.1 от ЗЗП, която урежда условията, при които производител или лице,
предоставящо услуги следва да въведат регистър за рекламации и са субектите предлагащи
услуги не съществува императивно задължение да водят такъв регистър, а това е
предоставено на тяхната преценка и воля.
Следва още да се посочи, че съгласно § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП услуга е
всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин,
предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на
вещ. Безспорно в проверяваното фризьорски салон са се предлагали услуги, така
както са дефинирани от ЗЗП.
Така се стига до извода, че липсата на поддържан от „***” ЕООД регистър на
предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации на
19.07.2018г., 13:26 часа, в гр.Пловдив, в обект – фризьорски салон „***“,
находящ се в ***, стопанисвана от „***” ЕООД, не осъществява състава на чл.
127, ал.2 от ЗЗП.
Само в хипотезата, при която контролните органи издадат задължително
предписание, с каквото правомощие разполагат и разпоредят на санкционираното
лице да поддържа регистър за рекламациите на потребителите /чл. 75, ал.3 от
ЗЗП/ и се констатира неизпълнение на това предписание, от обективна страна ще
се осъществи съставът на административно нарушение. Издаване на подобно
предписание в случая не се твърди от административнонаказващия орган.
В този смисъл е и устойчивата съдебна практика:
– Решение № 1918/27.09.2018г. по
КАНД № 2189/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив;
– Решение № 392/20.02.2018г. по КАНД № 122/2018г. по описа на
Административен съд – Пловдив;
– Решение № 2007/11.11.2017г. по КАНД № 2476/2017г. по описа на
Административен съд – Пловдив;
и други;
Ето защо наказателното постановление се явява незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон, което мотивира
неговата отмяна.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ К-0047723 от 19.11.2018г., издадено от Т. Д. Д., на длъжност *** на Комисия
за защита на потребителите, Регионална дирекция - Пловдив, за областите Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали и Стара
Загора със седалище Пловдив с което на „***” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление – *** представлявано от И.Г.П., в качеството и на ***, на
основание чл.222 от Закона за защита на потребителите е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 550 лв. /петстотин
и петдесет лева/ за нарушение на чл.127, ал.2 от Закона за защита на
потребителите;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.