РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Пловдив, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора А. Янков
като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600059 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.48 вр. чл.44 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по жалба на адв.Й.Д., защитник на исканото лице С. Д.
А., срещу решение № 30/23.01.2025г. на Окръжен съд гр.Пловдив,
постановено по ЧНД № 1830/2024г. по описа на същия съд.
Със съдебния акт първоинстанционният съд е допуснал предаване на
исканото лице С. Д. А. на компетентните органи на съдебните власти на
Федерална Република Германия, въз основа на Европейска заповед за арест,
издадена от съдия от Районен съд гр.Вупертал, ФРГ, с цел провеждане на
наказателно преследване за престъпления, посочени в заповедта, при спазване
на принципа на особеността.
Решението на Окръжен съд гр.Пловдив се атакува като неправилно и
незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна и да се откаже изпълнението на
Европейската заповед за арест. Излагат се доводи, че не са налице основанията
за предаване на исканото лице.
1
Пред въззивния съд исканото лице А. и неговият защитник
поддържат жалбата с изложените в нея съображения и искания.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив счита, че
обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да
се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и
пред настоящата инстанция и провери правилността на атакуваното решение,
намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови съдебния си акт, Окръжен съд гр.Пловдив правилно
е приел, че Европейската заповед за арест е издадена от компетентен орган на
държава членка на Европейския съюз - от съдия от Районен съд гр.Вупертал,
ФР Германия, въз основа на заповед за задържане от 08.12.2023г. Компетентен
да се произнесе по изпълнението й е първоинстанционният съд, тъй като
исканото лице А. живее в населено място, попадащо в района на съда.
Европейската заповед за арест е получена в първостепенния съд от
Окръжна прокуратура гр. Пловдив. Съгласно чл.38а, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА това е
надлежно защитен начин, който позволява да се установи автентичността на
предоставената информация.
Въззивният съд споделя извода на Окръжен съд гр.Пловдив, че са
спазени изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА за форма и съдържание на
Европейската заповед за арест. Тя е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните данни относно самоличността и гражданството на исканото
лице. Посочени са наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на
издаващия орган. Отбелязано е, че е издадена въз основа на заповед за
задържане от 08.12.2023г. на съдия от Районен съд гр.Вупертал, ФРГ. Съдържа
данни относно характера и правната квалификация на престъпленията.
Исканото лице А. е обвинен в извършване на престъплението измама - два
случая. Визирани са обстоятелствата, при които са осъществени деянията,
включително време, място и степен на участие на исканото лице като
извършител. Посочени са вида и размера на наказанията, до пет години
2
лишаване от свобода, които се предвиждат по законите на издаващата държава
за извършените престъпления.
Първоинстанционният съд е счел, че са изпълнени изискванията на
чл.36 от ЗЕЕЗА относно условията за прилагане на Европейската заповед за
арест. Престъпните деяния, за което е издадена, съставляват престъпления и
по законодателството на Република България - измама по чл.209 и сл. от НК.
Различията в елементите на състава на деянията и начина, по който те са
описани, са ирелеватни съгласно чл.2, ал.4 от Рамково решение на Съвета на
Европейския съюз от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за
арест и процедурите за предаване между държавите-членки /2002/584/ПВР/
/Рамковото решение/. Според чл.2, ал.2 от Рамковото решение и чл.36, ал.3,
т.20 от ЗЕЕЗА в случая не се изисква двойна наказуемост.
Издаващата държава е представила гаранцията, предвидена в чл.41,
ал.3 от ЗЕЕЗА и чл.5, ал.3 от Рамковото решение. Областният прокурор в
гр.Вупертал в писмо от 18.09.2024г. е посочил, че исканото лице ще бъде
върнато в Република България за изтърпяване на наложеното му в издаващата
държава наказание лишаване от свобода или взетата мярка, изискваща
задържане.
Правилно е прието, че не са налице предвидените в чл.39 от ЗЕЕЗА
абсолютни основания за отказ да се изпълни Европейската заповед за арест.
Престъпленията, за които е издадена, не са амнистирани в Република
България, попадайки под нейната наказателна юрисдикция. Исканото лице А.
не е малолетно съгласно българското законодателство, нито към настоящия
момент, нито към момента на осъществяване на деянията. Не е осъден за
същите престъпления, за които е издадена заповедта, с влязла в сила присъда
на българския съд или на трета държава членка и е изтърпял наказанието.
Пловдивският апелативен съд намира, че не са налице и визираните в
чл.40 от ЗЕЕЗА факултативни основания за отказ да се изпълни Европейската
заповед за арест. За престъпленията, за които е издадена, исканото лице не е
привлечено като обвиняем и не е подсъдим, няма водено наказателно
производство в Република България. Давностният срок за наказателно
преследване не е изтекъл според българското законодателство. Няма данни А.
да е изтърпял наказание в държава, която не е членка на ЕС, по влязла в сила
присъда за същите престъпления, за които е издадена заповедта. Въпреки че
3
исканото лице е български гражданин, не следва да се приеме да се приведе в
Република България мярката, изискваща задържане, наложена от германския
съд. Деянията са довършени на територията на издаващата държава членка.
Българското законодателство допуска наказателно преследване за такива
престъпления, извършени извън територията на страната. Налице е двойна
наказуемост.
Хипотезите на чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА са несъотносими към настоящия
казус. Видно от предоставената допълнителна информация от издаващата
държава обвинителният акт не е връчен на исканото лице, тъй като А. се е
отписал преди това от адреса си в регистъра на населението във ФРГ, без да се
регистрира на нов адрес, което е станало причина да не се проведе съдебно
заседание.
Липсват и основания за отлагане изпълнението или за изпълнение
под условия на Европейската заповед за арест по чл.52 от ЗЕЕЗА.
Окръжен съд гр. Пловдив законосъобразно е стигнал до извода, че
издадената срещу исканото лице А. Европейска заповед за арест трябва да се
изпълни и да се допусне предаването му въз основа на нея, с цел провеждане
на наказателно преследване, при спазване принципа на особеността.
А. не е декларирал пред първоинстанционния съд отказ от прилагане
принципа на особеността. Същият не може да бъде наказателно преследван,
осъден или задържан във ФР Германия за престъпление, извършено преди
предаването му, различно от това, за което е издадена заповедта.
В съответствие с разпоредбата на чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА правилно по
отношение на исканото лице е взета мярка за неотклонение задържане под
стража до фактическото му предаване на издаващата държава.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита атакуваното
решение за правилно, законосъобразно и съответно на събраните по делото
доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и изменение,
поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна,
следва да се остави без уважение.
С оглед на горното и на основание чл.48 вр. чл.44 от ЗЕЕЗА съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/23.01.2025г. на Окръжен съд
гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1830/2024г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5