Р Е Ш Е Н И Е № 2
Гр. Сливен, 07.02.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 194 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба от Р.С.Д. *** и касационна жалба от ОД на МВР –
Сливен срещу решение по АНД № 869 по описа на Районен съд – Сливен за 2019
година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 429/17.10.2019
г. по АНД № 869/2019 г. на Районен съд Сливен е отменено Наказателно
постановление № 19-0804-000448, издадено на 14.03.2019 г. от Началник група към
ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на Р.С.Д., с адрес
***, за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „е“ от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева и е постановено
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и е потвърдено същото
наказателно постановление в частта, с която на Р.С.Д., с адрес ***, за нарушения
по чл. 23 ал. 1 и чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 179 ал. 2 и чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП са наложени
глоби в размер на 200,00 лева и 100,00 лева е постановено лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Р.С.Д., който го
обжалва в неговата потвърдителна част, с твърдение за
материална незаконосъобразност на същото. Твърди, че нарушението (управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта) не е доказано, тъй като употребата на
алкохол била установена час и 15 минути след настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Моли съда да отмени атакуваното решение в частта, с която е
потвърдено наказателното постановление.
Недоволен от така
постановеното решение е останал и касационният жалбоподател ОД на МВР - Сливен,
която го обжалва в неговата отменителна част, с
твърдение за материална и процесуална незаконосъобразност на същото. В жалбата
се твърди, че макар в обстоятелствената част на АУАН и НП да не са изложени
обстоятелства за наличие на пострадал при ПТП, то все пак нарушение по чл. 123
ал. 1 т. 2 б. „е“ от ЗДвП било доказано от гласните доказателства и протокол за
ПТП, в който било вписано, че има пострадали лица. Моли съда да отмени
атакуваното решение в частта, с която е отменено наказателното постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател и ответник по касационното оспорване Р.С.Д., редовно и своевременно
призован, не се явява. В молба по делото заявява доводи, идентични с тези в
подадената от него касационната жалба и моли съда да я уважи.
В с.з. касационният
жалбоподател и ответник по касационното оспорване ОД на МВР - Сливен, редовно и
своевременно призован, не изпраща представител. В писмено становище поддържа доводите
в касационната си жалба и оспорва изложените такива от насрещната страна. Моли
съда да отхвърли касационната жалба на Р.Д. и да отмени първоинстанционното
решение в неговата отменителна част, с потвърждаване
на наказателното постановление.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и законосъобразност на постановеното от Районния съд
решение.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните
и анализира събраните по делото доказателства, намери касационните жалби за процесуално
допустими, но по същество – неоснователни.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 10.02.2019 г. около 16:50 ч. полицейски служители установили, че Р.Д.,
при управление на личния си автомобил марка „Опел“ с рег. № ………. при движение в
гр. Сливен на бул. „Ст. Стамболов“ в посока бул. „Бургаско шосе“, като не
спазил дистанция, блъснал отзад движещия се пред него автомобил, спиращ пред
пешеходна пътека, при което настъпило ПТП с материални щети; водачът Д. ***, с
повторен удар спрямо същия автомобил, напуснал мястото на ПТП и се прибрал в
дома си, където бил установен от служителите на МВР в 17:05:43 ч. При извършена
в 17:50 ч. проверка с техническо средство Дрегер – Алкотест 7510 с фабр. № ARBA-0163
същият осуетил пробата, като не вкарал достатъчно въздух в уреда. Служителите
на Сектор „Пътна полиция“ отвели Д. до Спешно отделение в МБАЛ – Сливен, където
същият дал кръвна проба за анализ. Така установеното от фактическа страна
служителите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен описали в съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 007607/10.02.2019 г., с посочена
правна квалификация на деяния чл. 23 ал. 1, чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“, чл. 123
ал. 1 т. 2 б. „е“ и чл. 175 ал. 1 т. 3 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно описаното в същия, при отвеждане на Д. ***, същият миришел на алкохол,
движенията и говора му били забавени, бил дезориентиран и не можел да пази
равновесие, като по негови данни е употребил алкохол след като се е прибрал.
Въз основа на съставения акт, на 14.03.2019 г. Началник група към ОД на
МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция” издал Наказателно постановление № 19-0804-000448,
с което на Р.С.Д. *** за нарушения по чл. 23 ал. 1, чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ и
чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „е“ от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 2 предл. второ и чл. 175 ал. 1 т. 5 от с.з. наложил
административни наказания, както следва: „глоба“ в размер на 200,00 лв., в
размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,
в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от съвкупната
преценка на събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени и ангажираните
от страните гласни доказателства.
За да отмени наказателното
постановление в частта, с която за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „е“ и на
основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП на Р.Д. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева и същият е лишен от право да управлява
МПС за срок от 1 месец, Районният съд е приел, че при издаването на НП е
допуснато съществено процесуално нарушение. По административнонаказателната
преписка липсвали данни за пострадали хора при произшествието, което обуславяло
липса на нарушение, т.е. неприложимост на разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 2 б.
„е“ от ЗДвП. В частта, с която наказателното постановление е потвърдено съдът е
приел, че както нарушението, така и нарушителят са установени по безспорен и
несъмнен начин, а санкцията е съответна на извършеното нарушение.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло изводите на Районния съд
и преценява и двете касационни жалби като неоснователни, при следните
съображения:
От събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства се установява по
безспорен начин, че Р.Д. е извършил две административни нарушения, като при управление на МПС не спазил дистанция, блъснал отзад движещия
се пред него
автомобил, спиращ пред пешеходна пътека, при което
настъпило ПТП с материални щети; водачът Д. ***, с повторен удар спрямо
същия автомобил, напуснал мястото на ПТП и се прибрал
в дома си, където бил установен
от служителите на МВР. Съгласно акта и наказателното
постановление, административнонаказателната
отговорност на Д. е ангажирана за нарушения по чл. 23 ал. 1, чл. 123 ал. 1 т. 3
б. „в“ и чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „е“ от ЗДвП. Съгласно първата от цитираните
норми, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В процесния случай нарушение на това задължение е установено
и доказано по безспорен начин както в хода на административнонаказателното
производство, така и от събраните пред първата съдебна инстанция писмени и
гласни доказателства. По отношение на същото правилно е приложена от наказващия
орган и следващата се санкционна норма на чл. 179 ал. 2 пр. 2 от ЗДвП,
предвиждаща налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
за водач, който, поради неспазване на дистанция, причини пътнотранспортно
произшествие. Наказателното постановление в тази му част, както правилно е
приел първоинстанционният съд, се явява
законосъобразно. Следващото административно нарушение, за което при горните
фактически обстоятелства е ангажирана административнонаказателната
отговорност на Д., е квалифицирано като такова по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ от ЗДвП. Съобразно разпоредбата, водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието
са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания. Неизпълнението на така вмененото по силата на
закона задължение е скрепено от законодателя със следващата се санкция по чл.
175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, която норма също коректно е приложена от наказващия
орган. Според тази разпоредба, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. Следователно така цитираното нарушение правилно е
индивидуализирано от фактическа страна, точно е квалифицирано и съответно –
законосъобразно санкционирано от наказващия орган. По делото липсват каквито и
да било доказателства, разколебаващи волята на компетентния орган или
установените от същия факти в горната насока, а изложените в тази връзка отменителни доводи в касационната жалба на Р.Д. се
преценяват от настоящата касационна инстанция като необосновани и неотносими към горното деяние.
На следващо място, настоящият
касационен състав преценява като неоснователни и изразените в касационната
жалба на ОД на МВР Сливен отменителни доводи. Както
правилно е приел Районният съд, в неговата отменена част наказателното
постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Третото нарушение, за което е санкциониран Д. е квалифицирано като такова по
чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „е“ от ЗДвП, като от фактическа страна е описано като
„Консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи“. Последното
обстоятелство, възприето и от органа, а именно: консумация на алкохол в дома
непосредствено след ПТП, е установено по делото по безспорен и категоричен
начин. Същото обаче, само по себе си е прогласено от законодателя като
административно нарушение само в конкретно посочени случаи – когато при
произшествието са пострадали хора. Съгласно АУАН и НП, настъпилото ПТП е с
материални щети, като липсват данни в същите за пострадали при произшествието,
които да са мотивирали органа да приложи разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 2 б.
„е“ от закона. Чл. 123 ал. 1 т. 2 и т. 3 уреждат две различни хипотези, които
регламентират различни по естеството си задължения към съответния водач –
участник в ПТП. От съдържанието на т. 3: „когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди“ следва, че нормата сама по себе си изключва
едновременната приложимост и позоваване на т. 2. Ето защо, изложените в тази
насока мотиви на Районния съд за незаконосъобразност на наказателното
постановление в тази му част напълно се споделят от настоящата касационна
инстанция.
При горните съображения,
обжалваното решение на Районен съд Сливен се преценява от касационния състав
като
правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила. Решаващият съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието
между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между
приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка
в рамките на приетите за установени
от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в двете касационни жалби са неоснователни.
В атакуваното решение
Районен съд Сливен е направил обоснован извод за незаконосъобразност на Наказателно
постановление № 19-0804-000448, издадено на 14.03.2019 г. от Началник група към
ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на Р.С.Д., с адрес
***, за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 2 б. „е“ от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50,00 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец и правилно е потвърдил като законосъобразно същото наказателно
постановление в частта, с която на Р.С.Д., с адрес ***, за нарушения по чл. 23
ал. 1 и чл. 123 ал. 1 т. 3 б. „в“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и
на основание чл. 179 ал. 2 и чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП са наложени глоби в
размер на 200,00 лева и 100,00 лева е постановено лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
По изложените
съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр.
с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд Сливен
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 429/17.10.2019 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 869/2019
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.