ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Ямбол, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в
закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАЕАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
В. СПАСОВА разгледа докладваното от съдия В. Спасова
възз.ч.гр. дело № 150/ 2019 г.
Производството е по реда на
чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба от И.Б. ***, чрез адвокат С., срещу Определение
№ 1027/19.4.2019 г. по гр.д. № 1260 от 2019 г. на ЯРС, с което основание
чл.126,ал.1 ГПК е прекратено производството по делото, образувано по предявени
обективно съединени искове от И.Б.Б. против М.А.Д. ***, с прано основание
чл.127, ал.2 СК и чл.143 СК-за предоставяне упражняването на родителските права
по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните малолетното
дете Б. И., Б. на бащата, за определяне на местоживеенето му при него, както и
за месечна издръжка на детето от майката в размер на 160 лв. В жалбата се
излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт като постановен в
противоречие с процесуалния закон. Сочи се, че не е налице хипотезата на чл.
126 ал.1 от ГПК, тъй като не се касае за две висящи дела с един и същ ищец,
образувани на едно и също основание, а за дела с участие на едни и същи лица на
страната на ищеца и ответника, които имат връзка помежду си. Според
жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 213 от ГПК, като двете производства
следва да бъдат съединени и съдът да постанови общо решение по тях. В
производството, което ще продължи под номера на по-рано образуваното, страните
ще имат двойно качество- и на ищец, и на ответник. Сочи се, че по тези
съображения в срока за отговор е направено искане от ответницата за съединяване
на делата. Искането в жалбата е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане
на делото на ЯРС за съединяването му с гр.д.№ 1101/2019 г. на ЯРС.
В срока за отговор
въззиваемата страна не е подала такъв.
Ямболският окръжен съд, след като съобрази
оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Гр.дело № 1260/2019 г. на ЯРС
е образувано по подадена на 01.04.2019 г. от частния жалбоподател искова молба
срещу М.А.Д. ***, с правно основание чл.127, ал.2 СК и 1 чл.143 СК-за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото
от съвместното съжителство на страните малолетното дете Божидар Илиянов Б. на
бащата, за определяне на местоживеенето му при него, както и за месечна
издръжка на детето от майката в размер на 160 лв. В срока за отговор
ответницата е заявила, че от своя страна е подала искова молба по чл. 127 ал.2
от СК, образувана в гр.д. № 1101/2019 г. на ЯРС, със същите искания. С оглед на
това обстоятелство е поискала съединяване на делата.
Първоинстанционният съд е
разпоредил прилагане на гр.д. № 1101/2019 г. на ЯРС за произнасяне по искането
за съединяване на делата. С постановеното определение е прекратил
производството по гр.дело № 1260/2019 г.
като образувано по-късно, с оглед приетата на осн. чл. 126 ал.1 от ГПК
недопустимост на същото. Цитирал е съдебната практика, съгласно която
посочената законова разпоредба установява забрана за едновременно разглеждане
от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет, в рамките на
които се търси идентична съдебна защита, като целта на забраната е да се
предоврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. Посочил е конкретен съдебен акт- Решение № 119/17.04.2015 г. на
ВКС по гр.дело № 3368/2014 г., IV г.о. и се е позовал на изложеното в него, че
за да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържанието сила
на присъдено нещо, съдът пред който е образувано по-късно заведеното дело, е
длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на
предявения иск.
Частната жалба, подадена на осн. чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК /при съобразяване на чл. 275, ал.2,
вр. с чл.259, ал.2 и ал.З ГПК/' и от легитимирано лице, е допустима. Разгледана
по същество, е неоснователна, поради следните съображения:
По делото е безспорно, че
между страните са висящи две дела с еднакъв предмет - спор между родитителите
за родителските права, местоживеенето и издръжката на малолетното им дете. В
идентична ситуация ВКС е приел по реда на чл. 290 от ГПК с цитираното от ЯРС
решение, че производството по образуваното по-късно дело с правно основание чл.
127 ал.2 от СК е недопустимо и съдът е длъжен служебно да го прекрати.
Мотивирал се е с пълното тъждество между предмета, страните и вида на търсената
защита с двете дела, независимо че страните участват в различно процесуално
положение, доколкото с исковете се цели идентичен резултат -предоставяне на
родителските права, определяне местоживеенето и издръжката на малолетното дете.
Посочено е, че разпоредбата на чл. 126 от ГПК се прилага и в производство по
спорна съдебна администрация.
В
настоящия случай съдът е бил сезиран с искане за съединяване на двете дела.
Съгласно разпоредбата на чл. 213 от ГПК, когато в съда има висящи няколко дела,
в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които
имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и
да издаде общо решение по тях. Т.е. разпоредбата на закона предоставя на съда
преценката дали да съедини делата, употребявайки израза „може". Съдът не е
длъжен да съедини делата. След като законът не му вменява такова задължение, не
може да бъде задължен и с акт на въззивната инстанция, каквото искане е
направено в частната жалба. Неуважаването на искането на ответницата за съединяване
на делата не е процесуално нарушение, което да обуслови неправилност на
атакуваното от ищеца-жалбоподател определение. Същевременно, при липса на
постановено съединяване, е недопустимо разглеждането на двете висящи дела с
тъждествен предмет самостоятелно. Т.е. налице е хипотезата на чл. 126 ал.1 от ГПК и правилно ЯРС е прекратил по-късно образуваното дело (който последен факт
не е спорен между страните, а и е виден от номера на настоящото дело, който
като по-голям сочи на по-късно образуване).
Тъй като не е налице
твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
определение, частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението
- потвръдено.
Поради гореизложеното настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1027/19.4.2019 г.
по гр.д. № 1260 от 2019 i на ЯРС.
Определението подлежи на
касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.