Решение по дело №949/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбате и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от А. Г. В., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника си адвокат Х. Д., против Решение № 21 от 26.03.2024 г. на Районен съд гр. Асеновград, ІІ н.с., постановено по АНД № 48 по описа на същия съд за 2024 г., в частта, потвърждаваща Наказателно постановление (НП) № 22-0239-001807 от 09.02.2023 г. на Началник РУ в ОД на МВР [населено място], РУ Асеновград по т. 1, с която на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се обжалваното решение да бъде отменено в оспорената част и бъде отменено издаденото НП в частта относно нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Претендира се присъждане на разноските пред двете инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба - Началник РУ Асеновград при ОД на МВР [населено място], не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Процесното НП е издадено въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.02.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура [населено място], с което е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, прекратена е прокурорска преписка № 512/2023 г. по описа на Районна прокуратура [населено място] и е постановено препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ [населено място] при ОД на МВР – [населено място] за приключване на започналото административнонаказателно производство.

От събраните по преписката документи, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, е установена следната фактическа обстановка:

На 11.09.2022 г., около 16,40 часа на път Трети клас № ІV-80052, в отсечката [населено място] – [населено място], В. управлявал МПС лек автомобил, [Марка], с рег. № [рег. номер], чужда собственост, който не е регистриран по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 09.08.2018 г., поради нерегистриране след сключване на договор за покупко-продажба на МПС пред нотариус, с което е прието, че лицето е осъществило състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За констатираното нарушение на водача А. Г. В. бил съставен АУАН серия АД с бл. № 364606/11.09.2022 г., връчен срещу подпис и приет без възражения.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която изцяло е възприета и възпроизведена в процесното НП.

7. За да потвърди процесното НП в обжалваната в настоящото производство част (по т. 1), Асеновградският районен съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспореното наказателно постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалба, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. За пълнота, по отношение на единственото възражение на касационния жалбоподател, че не е бил собственик на автомобила, не е бил известяван за дерегистрацията и не е имал задължение да предвиди такава, е необходимо да се посочи, че нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда

наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Казано с други думи, в случая, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, че на процесната дата, място и час В. е управлявал автомобил с рег. № [рег. номер], чиято регистрация е била служебно прекратена на 09.08.2018 г.

По аргумент от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията, така, както например е предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на които случаи е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от съда тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Неблагоприятно засягане за собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определен юридически факт – изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

10. Изложеното до тук, налага да се приеме, че в обжалваната пред касационната инстанция част, решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21 от 26.03.2024 г. на Районен съд гр. Асеновград, ІІ н.с., постановено по АНД № 48 по описа на същия съд за 2024 г., в частта, потвърждаваща Наказателно постановление № 22-0239-001807 от 09.02.2023 г. на Началник РУ в ОД на МВР [населено място], РУ Асеновград по т. 1, с която на А. Г. В., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.