Решение по дело №1542/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от Я.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. П.В. ***, против Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна (дисциплинарно наказващ орган) в частта и на т. 2, с която е разпоредено временното му отстраняване от длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, считано от датата на издаването на заповедта.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Посочва, че заповедта не отговаря на изискването на материалния закон, тъй като не са изпълнени кумулативните изисквания на чл. 211, ал. 1, т. 1 ЗМВР – да е образувано дисциплинарно производство и служебното положение на лицето да затруднява разкриването на обективната истина. С оспорената заповед е образувано дисциплинарно производство, но по никакъв начин не е установено и не са изложени мотиви, че служебното положение на оспорващия би затруднило разкриването на обективната истина в хода на образуваното дисциплинарно производство. Излага се, че в условията на оперативна самостоятелност органът е длъжен да изложи мотиви относно определянето на срока за временно отстраняване от длъжност, но в конкретния случай това не е сторено, а това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 АПК, във вр. с чл. 214, ал. 3 ЗМВР. Навежда се и довода, че заповедта противоречи на законовата цел (т. е. че е израз на превратно упражнена власт). Поради прилагането на посочената мярка оспорващият е лишен от възможността да упражнява труд и да получава възнаграждение.

Депозирана е и жалба от Я.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. П.В. ***, против Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна, с която е удължено с един месец срока за временното му отстраняване разпоредено със Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г., е образувано адм. дело № 1981/2023 г. по описа на Административен съд – Варна (АдмС-Варна). С Определение № 2510/18.09.2023 г. по адм. дело № 1981/2023 г. по описа на АдмС-Варна, делото е прекратено и присъединено към настоящото.

В депозираната втора жалба са изложени съображения, че при издаване на заповедта не са спазени изискванията за посочване на фактически и правни основания. С аналогични аргументи по първоначално депозираната жалба Г. оспорва и Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна, с която е удължен срока за отстраняването му от длъжност с един месец.

В открито съдебно заседание оспорващия не се явява, представлява се от адв. В., който поддържа жалбата и изложените в същата съображения. Прави се искане за отмяна на оспорените Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г. и Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна. Претендира разноски.

Ответникът – Директорът на ОДМВР - Варна не изразява писмено становище по жалбата. В открито съдебно заседание не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Георги Г., който изразява становище за неоснователност на жалбите. Изтъква, че видно от доказателствата каква служба е заемал оспорващият, то същият има достатъчно достъп до информационните масиви на МВР, както и че има възможност да въздейства на лицата, които е спирал и проверявал, дисциплинарно разследващия орган и на други свидетелите. Това е предпоставка за отстраняването му от длъжност. По отношение на удължаване на срока релевира, че разследващото дисциплинарно дело е с достатъчна правна и фактическа сложност, което е основание за това. Прави се искане за оставане в сила оспорените заповеди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване са Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г. и Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна.

С Постановление рег. № СП-9665/21/30.05.2023 г. е постановено привличане на Я.Г.Г. като обвиняем. Г. е привлечен за обвиняем за това, че на 10.02.2022 г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, което заемало отговорно служебно положение – полицейски орган – полицай група охранителна полиция към Пето РУ на ОДМВР – Варна, като служител от съвместен отряд (автопатрул 547), осъществяващ функции по контрол на пътното движение на територията на Пето РУ на ОДМВР – Варна, в съучастие като извършител с друго длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – полицейски орган – Н.К.Н.– мл. автоконтрольор I – степен в група Охранителна полиция към Пето РУ на ОДМВР – Варна като извършител, поискал от Н.З.И.и приел дар – парична сума в размер на 150 лв., който не му се следва, за да не извърши действия по служба, вменени му като задължения по чл. 189, ал. 1 ЗДвП, а именно да не състави на Н.З.И.като водач на т. а. Мерцедес 308Д“ с рег. номер № *** акт за установяване на административно нарушение за контролирано нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП (неносене на свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и контролен талон към него) и по чл. 101, ал. 1 ЗДвП (управление на ППС с възникнала по време на движение незначителна неизправност), въпреки наличието на основанията, предвидени в чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 179, ал. 6, т. 1 ЗДвП.

Въз основа на описаната фактическа обстановка е прието, че Г. с действията си е осъществил състав на престъпление по чл. 302, т. 1, във вр. с чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК).

Позовавайки се на данните по Постановление рег. № СП-9665/21/30.05.2023 г. административният орган, със Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г., образува дисциплинарно производство за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР „деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“. Посочени са нарушените правила на т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 49 и т. 50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Като мотиви за отстраняване от длъжност на оспорващия е изложено, че като полицейски орган , чрез правомощията, с които разполага, той може да окаже въздействие на граждани или на служители на МВР, така, че да възпрепятства събирането на доказателства и доказването на дисциплинарното нарушение. В допълнение е изложено, че това „евентуално“ въздействие от служителя върху граждани или служители ще затрудни разкриването на обективната истина при воденото срещу него дисциплинарно производство.

Административният орган е приел, че е налице фактическа и правна сложност по случая и с цел постигане на пълнота на доказателствата е необходимо да се съберат нови доказателства.

Позовавайки се на възможността и вероятността оспорващият Г. да окаже въздействие на граждани и служители на МВР, тъй като дисциплинарното производство не е приключило и служебното му положение на полицейски служител ще затрудни разкриването на обективната истина, на основание чл. 214, ал. 3 ЗМВР със Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна срокът за временно отстраняване е удължен с един месец.

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигна до следните правни изводи:

По допустимостта:

Жалбите, като подадени в нормативно определения срок, от легитимирано лице, против подлежащи на оспорване актове, са допустими за разглеждане по същество.

Видно е от съдържанието на първата заповед, че тя е връчена на 19.06.2023 г., видно от разписката, като жалбата е подадена до съда на 29.06.2023 г., при което е спазен срока по чл. 149 АПК, във вр. с чл. 211 ЗМВР. Втората заповед е връчена на лицето на 22.08.2023 г., видно от разписката, като жалбата срещу нея е подадена в съда на 25.08.2023 г., като и в този случай е спазен срока по чл. 149 АПК. Оспорващият е активно легитимиран да оспори и двете заповеди, тъй като той е посочен като адресат на неблагоприятните им последици.

По същество жалбите са основателни по следните съображения:

По отношение на Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна:

Заповедта в оспорената част – относно временното отстраняване от длъжност на оспорващия, е издадена от компетентен орган – директора на ОДМВР - Варна, който съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР се явява и органът, образувал дисциплинарното производство съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР.

Заповедта е издадена при спазване на установената от закона писмена форма, съдържа предписаните реквизити. Посочен е издателят на заповедта, извършените констатации, какво е установил органа от фактическа и правна страна и в крайна сметка какво е разпоредено, т. е. съдържа диспозитив. Изложени са фактическите и правни основания за издаването й.

Настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена в несъответствие с материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти изложени като мотиви в акта и доколко същите изпълват състава на посоченото в заповедта правно основание за издаването й.

Със Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна, в частта й по т. 2, Я.Г.Г. е временно отстранен от длъжността „старши полицай“ за срок от два месеца и е разпоредено да й бъдат иззети служебната карта, личният знак и служебното оръжие, считано от датата на връчване на заповедта.

Оспорената заповед е издадена на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съобразно текста на тази норма, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Цитираната правна норма предоставя възможност на дисциплинарнонаказващия орган при наличието на определените две кумулативно материалноправни предпоставки и с оглед конкретния случай, да отстрани временно от длъжност държавния служител. Именно при преценката за законосъобразност на издадената заповед за отстраняване от длъжност, следва да се съблюдава изискването, както за наличието и на двете кумулативни предпоставки, така и за обоснованост на същите, тъй като тяхното наличие не се предполага, т. е. наличието на първата не предполага наличие и на втората. Следователно при издаването на заповедта за отстраняване от длъжност, органът следва да е изложил конкретни съображения за това, защо счита, че служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина. Тези основания не могат да бъдат хипотетични или предполагаеми, а точно и ясно посочени, доколкото и съдът извършва преценката си за тяхното наличие, т. е. наличие за обоснованост на същите, за всеки отделен случай.

Отстраняването от длъжност е временна, превантивна мярка, нейна основна цел е да се препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него дисциплинарно производство. Принудителната административна мярка е израз на административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай, трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.

В настоящия случай, безспорно е налице първата от двете предпоставки – образувано дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР за извършено от държавния служител тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“. Наличието обаче на първата изискуема предпоставка, не води автоматично до извод за законосъобразност на наложената мярка „временно отстраняване от длъжност“.

В процесния случай, съдът намира, че липсват изложени мотиви, относно наличието на втората изискуема от закона предпоставка, а именно служебното положение на служителя да затруднява разкриването на обективната истина. От тук следва, че не са изпълнени изискванията на закона в оспорената заповед. В мотивите на заповедта, ответникът е посочил, че оспорващият като полицейски орган, чрез правомощията, с които разполага, може да окаже въздействие на граждани или на служители на МВР, така, че да възпрепятства събирането на доказателства и доказването на дисциплинарното нарушение. В допълнение е изложено, че това „евентуално“ въздействие от служителя върху граждани или служители ще затрудни разкриването на обективната истина при воденото срещу него дисциплинарно производство. Посочил е и текста на нормата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В процесната заповед обаче, издателят не е изложил каквито и да било съображения защо приема, че е налице цитираната законова предпоставка, в конкретната хипотеза. Не се посочва каква е конкретната връзка между служебното положение на оспорващия и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство, т. е. не е обосновал връзката между служебното положение и опасността. Конкретни фактически твърдения и мотиви не се съдържат и в материалите по преписката към оспорената заповед. Съдържат се фактически установявания, относими към дисциплинарните нарушения, вменени на оспорващия, но не съдържат твърдения за това как Я.Г.Г. би попречил в доказателствения процес.

Разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ЗМВР предоставя само правна възможност за отстраняване на служителя от длъжност, като при осъществяването й от страна на органа, следва да бъдат и изложени съответните конкретни причини и съображения за това. Само цитирането на правни норми от закона, не може да удовлетвори изискването за мотивираност на административния акт. От посоченото в заповедта „че заема длъжност и служебното му положение може да затрудни разкриването на обективната истина", не става ясно каква е конкретната връзка между служебното положение на оспорващия и опасността от затрудняване разкриването на обективната истина по образуваното дисциплинарно производство. От тук следва, че разследването е извършено по документална проверка. Липсват данни за събирани писмени обяснения от лица, намиращи се в йерархическа връзка на зависимост с Г.. Липсват посочени обстоятелства и доказателства, свързани със служебното положение – старши инспектор, които да обосновават как това служебно положение може да се отрази на разкриването на обективната истина. Такава връзка следва да бъде обоснована, за да се приеме, че фактическият състав на приложимата правна норма е осъществен.

Няма как по презумпция да бъде прието, че служебното положение на оспорващия би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Ето защо, издателят на оспорения акт е длъжен да обоснове с изрични мотиви, както фактически, така и правни, отстраняването от длъжност във всеки конкретен случай, за да може съдът да упражни правомощията си по контрол за законосъобразността на административния акт, т. е. да провери наличието на материалноправните предпоставки.

По делото не са представени доказателства и не се установява оспорващият заемащ длъжност – „старши полицай“, да е в по-висока длъжност и йерархическа връзка с членовете на дисциплинарно-разследващия орган, както и същите да се в една и съща административна структура. Нелогично е в строго йерархичната стуктура на МВР да се приеме, че оспорващият служител да може да влияят на по-висшите или на ръководните – а ако ответникът поддържа такъв аргумент, това по-скоро сочи на недобре определен дисциплинарно-разследващ орган и на основание за отстраняване на служителите от по-висшите и ръководните длъжности.

В процесния случай, от представените по делото писмени доказателства, както и от събраните пред настоящата инстанция, не се събраха доказателства, установяващи, обстоятелството, че служебното положение на оспорващия може да затрудни разкриването на обективната истина, чрез въздействието му спрямо служители и свидетели, както и достъп до информационни системи и масиви. Изложеното сочи за липса и на материалноправната предпоставка за отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Следователно безспорно е налице твърдяната от оспорващия незаконосъобразност.

(В този смисъл са Решение № 7035/27.06.2023 г. по адм. дело № 821/2023 г. по описа на ВАС, V отделение, Решение № 6982/27.06.2023 г. по адм. дело № 667/2023 г. по описа на ВАС, V отделени, Решение № 10618/31.07.2020 г. по адм. дело № 3949/2020 г. по описа на ВАС, V отделение, Решение № 11946/08.10.2018 г. по адм. дело № 4593/2017 г. по описа на ВАС, V отделение).

На следващо място разпоредбата на чл. 214, ал. 3 ЗМВР предвижда, че срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец. Липсата на посочен срок за постановеното отстраняване от длъжност представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

Когато действа в условията на оперативна самостоятелност органът е длъжен да изложи мотиви относно определянето на срока, след като в закона не е предвиден фиксиран, а само максимален срок. В конкретния случай, срок не е посочен, а е отбелязано, че заповедта произвежда действие от датата на запознаване, но е необходимо да се изложат конкретни съображения, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. В случая мотиви в тази насока не са налице, както и препращане към предложение за налагане на привременната мярка, в което също липсват мотиви за срока, за който е наложена мярката. Както се каза по-горе налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, даващо основание за отмяна на акта. Ако беше изложил мотиви относно срока, за който се налага отстраняването, административният орган, а след това и съдът, би могъл да прецени с оглед конкретния случай дали същият е в рамките на предвидения от закона такъв и отговаря на принципа на пропорционалност.

Налице и основание за отмяна на оспорения административен акт поради противоречи с целта на закона. В хипотезата на чл. 214, ал. 1 ЗМВР, вкл. и т. 1, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но ако са налице материалноправните предпоставки за осъществяване на това правомощие. В случая, предвид установените факти и изложените в административния акт мотиви е налице превратно упражняване на правомощие и преследване на цел, която се разминава с тази на закона. Налице е неправилно упражнено право на индивидуална преценка на административния орган на обстоятелствата по случая, които налагат отстраняване на дисциплинарно привлечения служител. Конкретната преценка е в неговите правомощия, като за същата следва да са изложени обосновани и подробни мотиви, подкрепени от данните по преписката, каквито в процесния случай липсват. Изложените фактически и правни основания в административният акт не дават възможност, както на лицето, чиито права и законни интереси са засегнати, така и на настоящият съдебен състав при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност, да установят кои са конкретните факти, въз основа на които административния орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия.

По отношение на Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна:

Що се касае до втората обжалвана Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна с оглед на нормата на чл. 214, ал. 3 ЗМВР, че тя е функция от законосъобразността на заповедта за временно отстраняване, издадена на някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ЗМВР, като извън това е необходимо към момента на издаването й, дисциплинарното производство да е все още висящо. Действително, при издаването й дисциплинарното производство не е приключило, но с оглед изводите на съда досежно незаконосъобразността на Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна и изричното посочване, че издаването и се основава на непроменените мотиви, изложени в предходната заповед, следва и тя да се отмени.

Въз основа на изложеното и като провери законосъобразността на оспорените актове по реда на чл. 168 АПК, съдът приема, че Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г. в частта по т. 2 и Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна са незаконосъобразни, като издадени при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбите са основателни и следва да бъдат уважени.

Съобразно изхода на спора основателна е претенцията на оспорващия за разноски, като същата следва да се уважи, но само реално извършените такива. Разноските за оспорващия представляват внесени държавни такси в размер на 20 лв. и реално заплатено възнаграждение за един адвокат от 300 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 8 от делото).

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, АдмС-Варна, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ точка 2 от Заповед № 365з-3824/07.06.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна и Заповед № 365з-5772/18.08.2023 г. на Директора на ОДМВР – Варна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна да заплати на Я.Г.Г., ЕГН **********, разноски по делото в размер от 320 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: