Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1213/11.8.2020г. Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд четвърти състав
На пети август Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 2578 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №23-0000327/10.04.2020г. на на и.д. Директор РД „АА“ гр. Варна, с което на Г.Т.Г. е
наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл.178в ал.5 от Закона за
автомобилните превози.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на Г.Т.Г. против НП на административно
наказващият орган, с което му е наложено
административно наказание глоба.
В
жалбата си въззивника формулира искане за отмяна на наказателното постановление
като твърди, че не е отметено обстоятелството, че нарушението е първо за дееца.
След проверката и констатиране на нарушението въззивникът е преминал съответния
тест и се е снабдил с удостоверение. Нарушението не се състои в липса въобще на
удостоверение, а в извършване на дейност с удостоверение с изтекъл срок. В този
смисъл и се касае за маловажен случай на административно нарушение.
В съдебно заседание въззивникът
поддържа жалбата си чрез процесуален представител.
По същество поддържа
доводите за отмяна, наведени с жалбата.
Представител на органа, издал наказателното
постановление не се явява.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 03.06.2019г.
служители към РД „АА“ Варна извършили проверка на документите на въззивника Г.,
който извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия №7 с
автобус „Мерцедес“ с рег. №В1622КР.
Установено било, че
въззивникът е извършил превоза без да притежава удостоверение за психологическа
годност – притежаваното от него такова било с изтекъл срок на валидност.
Съобразно изготвената справка било установено, че на въззивника не е издавано друго
удостоверение, което да е валидно към извършване на превоза. След като
констатирали горното, служител на РД „АА“ пристъпил към съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било описано
установеното, като било прието, че е осъществен състав на нарушение и била
посочена правната му квалификация. В графата за възражения въззивника вписал,
че има такива. В срок по преписката не постъпили допълнително възражения.
Впоследствие
на 10.04.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка,
описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното била
дадена правна квалификация по чл.178В ал.5 предл.3 от ЗДП и въззивника бил
санкциониран на осн. чл.178в ал.5 от ЗДП.
Гореизложената
фактическа обстановка е безспорна между страните и се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства- пътни листи; касови бонове; справка
за налично удостоверение и др.
След
служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от
ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в
тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно
нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити,
изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно
наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно
наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице признаци
на административно нарушение, като
правилно е определена квалификацията по ЗДП. В санкционната част на
наказателното постановление правилно е приложен законът, като административно
наказващият орган е приел, че
с извършването
на обществен превоз на пътници без валидно удостоверение за психологическа
годност е осъществен състав на нарушение на чл.178в ал.5 от ЗДП. При
определяне на административното наказание правилно е
преценена приложимата санкционна норма на ЗДП и наказанието е било определено
правилно по вид и размер.
Що се отнася до
наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното
постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
В жалбата си
въззивника формулира искане за отмяна на наказателното постановление като
твърди, че не е отметено обстоятелството, че нарушението е първо за дееца. След
проверката и констатиране на нарушението въззивникът е преминал съответния тест
и се е снабдил с удостоверение. Нарушението не се състои в липса въобще на
удостоверение, а в извършване на дейност с удостоверение с изтекъл срок. В този
смисъл и се касае за маловажен случай на административно нарушение.
Обстоятелствата на
извършване на нарушението и степента на обществена опасност на нарушението и
нарушителя не показват занижена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид и в този смисъл не е налице маловажен случай на
нарушение. Дори напротив- периодът на управление на превозно средство без
валидно удостоверение , който е значителен / осем месеца/, завишава степента на
обществена опасност на нарушението.
Като
взе предвид гореизложеното, съдът намери, че
следва да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ