Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26.02.2021
г. гр.Търговище
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На дванадесет и осми
януари 2021 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
секретар Станка Желева
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 76 по описа на съда за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от З.И.К., ЕГН ********** ***,
срещу ЗАД „А...“ АД иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер 25
500лв., предявен като частичен иск от 80 000 лв. – правно осн.чл.
226 ал. 1 КЗ (отм.), увеличен в с.з. на 120 000 лв.
Ищецът твърди в исковата молба, че
на 24.10.2014 г. , вследствие на ПТП, причинено от водача на л.а. Пежо, с рег.
№ ЕН 2039 ВС, който в нарушение на правилата за движение по пътищата не е проявил
внимание и предпазливост, управлявайки автомобила с превишена скорост, въпреки,
че друг участник в пътното движение е започнал да завива наляво, последвал
сблъсък между лекия автомобил и трактор „ГЕН 420“, управляван от чужд
гражданин, при което ищецът получил следните травматични увреждания: фрактура
на ацетабулума, закрито и локсация
във връзката между ставата на сакрума и опашната
кост. Твърди също така, че на същата дата е бил приет в болница в Салсгрен, Швеция, където са му направени изследвания и
консултативни прегледи; опериран на 29.10.2014 г., след 6-месечен престой е
изписан от болницата, продължил лечението си в домашни условия. По повод
инцидента е образувана „наказателна преписка“
от полицейското управление на Вестра Йоталанд, Швеция, която към момента не била приключила с
окончателен акт. С твърдения, че нанесените му вреди са в резултат от виновното
поведение на водача на лекия автомобил, който има сключена валидна застраховка
„гражданска отговорност“ при ответното дружество, ищецът предявява прекия иск
срещу застрахователя, предвиден в разпоредбата на чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.).
Претърпените болки и страдания, подробно описани в исковата молба, ищецът
оценява на 80 000лв., от които претендира 25 500лв.-частичен иск. В с.з. по
реда на чл. 214 от ГПК е допуснато увеличение на исковата претенция на 120 000
лв.
Извършена е двойна размяна на книжата по делото.
В постъпилия в срок отговор на исковата молба ответникът не оспорва
единствено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„ГО“ на въпросния лек автомобил. Счита иска за неоснователен. Оспорва механизма
на ПТП, виновното и противоправно поведение на водача
на л.а.; оспорва твърденията в исковата
молба за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на
застрахования при ответника л.а. и причинените на ищеца травми (въвежда
твърдения, че получените от ищеца увреждания са в резултат на други събития,
случилите се между 23.10.2014 г. и приемането му в болница на 28.10.2014г.);
прави възражение за „случайно деяние“, твърдейки, че водачът на лекия автомобил
се е движил със скорост, отговаряща на законовите изисквания и действителната
фактическа обстановка, а изключителна вина за ПТП има водачът на трактора –
който не е изчакал л.а. да премине по главния път, предприел е маневра ляв
завой, като е „засякъл“ лекия автомобил, чийто водач не е имал възможност да
предприеме спасителна маневра и да избегне удара. Оспорва твърденията на ищеца
за естеството на претърпените неимуществени вреди, тяхната интензивност и
продължителност; прави възражение за прекомерност, възражение за съпричиняване - поради непоставен обезопасителен
колан от пострадалия. Счита, че приложимото материално право, е шведското,
позовавайки се на чл. 4 §1 от Регламент № 864/2007 на Европейския парламент и
на Съвета от 01 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим ІІ). Прави възражение за
погасяване по давност на част от претенцията за лихви за забава, с оглед
предвидената в разпоредбата на чл. 111 б.“в“ от ЗЗД три годишна давност.
В постъпилата в срок допълнителната искова молба ищецът е оспорил всички
възражения на ответника. Възразил е, че увреждащият лек автомобил „Пежо“ е с
българска регистрация, за него има сключена застраховка „ГО“ с ответното
застрахователно дружество, което отговаря по нея, поради което приложимото
право е българското.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът поддържа възраженията си в
представения първоначален отговор.
По отношение на своята компетентност и приложимо право съдът се е
произнесъл с протоколно определение от
16.07.2020 г.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетите съдебни експертизи, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения Рапорт за престъпление към отговора на Окръжен съд- Скараборг, Швеция (вх. № 261 777/22.12.2020 г.- л.
395-401, в превод л. 447- и сл.) образуваното наказателно производство с вх. №
1400 К 207329-14 на полицията във Веста Йоталанд, относно пътен инцидент, случил се на 23.10.2014
г., за който е заподозрян (Христо) Й.. Георгиев, е било прекратено на
24.11.2014 г., тъй като заподозреният е напуснал страната, не се очаква да се
завърне, и не са били налице условия за наказателно преследване в чужбина или
екстрадиция.
Видно от приложената по делото Докладна записка и т.нар. ЖАЛБА –
УВЕДОМЛЕНИЕ от регистъра на полицията във връзка с инцидента, се установява, че
образуваното наказателно производство вх.
№ 1400 К 207329-14 е за пътен инцидент, случил се на 23.10.2014 г. 16.25 ч. на територията на Кралство
Швеция, Вестра Йоталанд,
магистрала 49, Бробака Нулгорден,
141023. Видно от записванията, на място на инцидента на 23.10.2014 г. е
изпратена патрулка 53-1310, авариен и спасителен екип
, както и линейка. В частта: Наранявания и щети е записано: двама души, които
са пътували с лекия автомобил са били откарани с линейка в болница „Скараборис Шьовле“. Участници в
ПТП са: лек автомобил с българска регистрация
ЕН 2039 ВС, „Пежо“, 2. Трактор с рег.№
ГЕН 420, Форд 8630 4 WD. Видно от записванията като пътуващи в л.а. са посочени: шофьор Г.Х.Й., и
още 4 пътуващи лица, сред които ищецът З.К., с посочен номер за самоличност **********
(ЕГН на ищеца). В справката са отбелязани разпити по повод инцидента на 23.10.2014г.,
като е посочено, че сигнал за ПТП е подаден на 24.10.2014 г. – в 7.16 ч., по
телефона. В приложената извадка е видно, че са проведени разпити на свидетели,
изготвена е скица, приложена (отразено в докладната записка на л.130-132).
В представените документи относно ПТП липсват протокол за оглед. Макар да е
посочено, че са налице основания за образуване на наказателно производство,
поради съмнения в извършено престъпление, поради напускане на Кралство Швеция
от страна на посочения за заподозрян в полицейската справка Х.Г., наказателното
производство е прекратено през м. 11.2014 г.
От приетата по делото САТЕ се установява, че на 23.10.2014 г.
около 16:25 часа на магистрала 49, Бробака Нулгорден, Швеция, л.а. „Пежо” с per.
№ ЕН 2039 ВС, управляван от водач Й.. се движи по същия път в дясна пътна
лента. В същото време попътно на лекия автомобил, пред него се движи трактор с peг. № GEN 420, управляван от водач С.Д.. Водач Д.. подава
сигнал и предприема маневра „завой на ляво”. Като е на осевата линия водач Д..
забелязва в огледалото за обратно виждане л.а. „Пежо”, който се опитва да го
изпревари. Последва сблъсък на лекия автомобил в зоната на ляво предно колело
на цистерната на трактора. Вследствие на удара лекият автомобил се установява в
канавка вляво на пътя за Бробака Нулгорден.
Тракторът се установява на черен път за Нулгорден
като частично виси във въздуха. Цистерната за течна тор на ремаркето лежи
отстрани в канавката. Вследствие на настъпилото произшествие са причинени
телесни увреждания на пътниците в лекия автомобил и материални щети по двете
МПС. Поради липсата на протокол за оглед, вещото лице е основало експертизата
на наличните данни от полицейското досие и приложената скица, установявайки, че
ударът е настъпил в лява пътна лента /лентата за насрещно движение/ за двете
моторни превозни средства. Не се съдържат данни по делото, от
които да се черпи информация, за да може се изследва и изчисли скоростта на
движение на двете ППС. Според заключението на вещото лице ударът между двете
ППС е бил предотвратим при управление на л.а. „Пежо” с peг.
№ ЕН 2039 ВС в дясната част на платното за движение в неговата посока. Лек автомобил марка „Пежо 806” с рег.№ ЕН 2039 ВС е оборудван с предпазни
колани за всички места /6+1/ на пътниците, включително и на задните седалки, не
е оборудван с въздушни възглавници. Употребата на предпазен колан предотвратява
изпадането на тялото от автомобила, но не предотвратява получаването на
травматични увреждания по други механизми, предвид на което в.лице дава
заключение, че ако пострадалият е бил без поставен предпазен колан при удара,
същият би полетял напред, вследствие на големите инерционни сили и уврежданията
биха били в по-голям обем и по-тежки: биха настъпили и сериозни травми и
наранявания в областта на главата и други части от тялото.
От приетата по делото СМЕ, изготвена на база на представените по делото
писмени доказателства относно предприетото лечение, операция и последвали
прегледи, както и личен преглед на ищеца от вещото лице, се установява, че травматичните
увреждания след претърпяното ПТП, които пострадалия е получил са: счупвания на ацетабулума с луксация на
бедрената глава вдясно и счупване на сакроилиачната
става, също вдясно. Според вещото лице, механизмът, по който се получават тези
увреждания е в резултат на високо енергийна травма, предадена по надлъжната ос
на долния крайник, към главата на бедрото, а главата на бедрото счупва дъното
на ацетабулума и се измества навътре. Сакроилиачната става се счупва по същия механизъм, само че
от предадена надлъжна сила в посока нагоре към торса. Травмата не се получава
от удар в части на автомобила или други тела, а в резултат на инстинктивната
реакция на човека, здраво стъпил на пода на автомобила и стремежа му да задържи
тялото да не отиде напред. От проследената медицинска документация и от СМЕ се
установява, че след ПТП-то пациента е отведен в най-близката болница в гр. Шьовде, където е бил поставен на директна скелетна екстензия, с която е преодоляна луксацията
на бедрената глава към тазовото дъно. След подобряване на общото му състояние
на 28.10.2014 г. е преведен в Университетска болница „ Салгренска“
в гр. Мьолндал, където, след съответна подготовка, на
29.10.2014 е опериран, като е извършено открито наместване на фрактурите на ацетабулума и сакроиилиачната
става, с вътрешна фиксация - 1 бр. Ацатабуларна реконструктивна плака и 2 бр. Канюлирани винтове за сакроилиачната
става. Следоперативно настанен в реанимация, където пролежава от 29.10.2014 г.
до 01.11.2014г., след което е преведен в Отделение по ортопедия и травматология,
след проведена първична
рехабилитация и дадени указания за амбулаторно лечение и проследяване е изписан
за лечение в дома, което същият е продължил в дома на сестра си в гр. Хюлтебурк. Амбулаторно проследен неколкократно
в клиниката, в която е опериран и на шестия месец се е завърнал в Р. България в
дома си в с. Кардам. Според СМЕ поради тежестта на травмата и големия обем на
оперативната интервенция в първата следоперативна седмица пациентът е търпял
много силни болки, което е видно от приложената медицинска документация -
обезболяването е било извършено по три различни метода, през епидурален катетър, през който са поставяни наркотични и
ненаркотични аналгетици; морфин на перфузор, а перорално е приеман Оксиконтин.
Това са комбинации от наркотични аналгетици, което
потвърждава, че интензитета на болката е бил доста висок. Неудобствата в
резултат на травмата и проведеното оперативно лечение са продължили поне 6
месеца, поради необходимостта следоперативно пациента да не натоварва крайника
с пълна тежест, а от документацията и по негови данни ставало ясно, че същият е
проходил и е бил в състояние да се самообслужва след шестия месец. Според
експерта, в рамките на 5-6 години е бил налице светъл период, в който пациента може
да е нямал тежки оплаквания, но към момента на клиничния преглед е установил оплаквания
от силни болки в дясна тазобедрена става, затруднена и болезнена походка, а от
прегледаните рентгенографии вещото лице е установило
посттравматична асептична некроза на бедрената глава
с настъпила вторична артроза на тазобедрената става,
което предполага не много отдалечена във времето необходимост от смяна на
тазобедрената става с изкуствена такава, т.е. до една - две години на пациента
би следвало да му се извърши нова оперативна интервенция - алопластика
на дясна тазобедрена става. Тази травма се определя от вещото лице като тежка
телесна повреда, ищецът е понесъл доста болки и страдания. От допълнителните
разяснения на в.л. в съдебно заседание на 17.12.2020 г. - при смяната на
тазобедрената става възстановяването е за срок от 2-3 месеца, от който първите 15 дни е по-интензивния период. В 99%
от случаите на подобна травма се налага тази смяна. По отношение на състоянието
на ищеца към настоящия момент (на прегледа) -
ищецът ходи, накуцвайки, движенията на тазобедрената става са на 90%
ограничени, няма нито едно завъртане навътре, нито навън, сгъването е 10-15
градуса, не повече. Всъщност ищецът ходи с таза по-скоро, завърта тазовия
пръстен с гръбнака, отколкото да сгъва тазобедрената става, но си ходи, може да
си извършва ежедневните неща и сам се обслужва.
По искане на ищеца, са допуснати гласни доказателства за установяване на претърпените неимуществени вреди: св. К.Й..а (във фактическо съжителство с ищеца) и св. П.Г.. (майка на
ищеца). Съдът кредитира техните показания, съобразявайки разпоредбата на чл.
172 ГПК и съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото. От показанията
на св. Й..а се установява, че тя също е пътувала с ищеца в л.а., също била
транспортирана с линейка до близката болница в Шьовде,
където ищецът четири дни бил на екстензия (през
цялото време бил на системи, поддържал висока температура), след което бил
преведен в друга болница в Гьотеборг, опериран, имал силни болки, наложило
приема на много медикаменти. След изписването
му от болницата (около 20 дни), се установили в дома на сестра му в Халмстад, Швеция, където ищецът имал нужда от непрекъсна
грижа и помощ, в обслужването – за обличане, за тоалетни нужди и др., тя се
грижела за него като за бебе; идвал рехабилитатор от близката болница; всеки
месец ищецът ходел на контролен преглед (което се установява и от приложените в
превод мед.документи). След 6 месеца се завърнали в България. Бавен и труден
бил процесът на прохождане на ищеца, първоначално със специална проходилка, в последствие с патерици. Според свидетелката и
понастоящем, при ходене, ищецът продължава да изпитва затруднение и болки, приема
лекарства, няма възможност да работи, да върши физическа работа, обичайните си
занимания, да играе с 11 годишния им син, а преди бил здрав и деен човек,
занимавал се с правене на казани. Катастрофата му се отразила и психически,
често се сещал за нея, станал много подтиснат и разстроен от живота.
Емоционалните показания на св. Г.. бяха насочени основно към психическото състояние на ищеца, който и
досега от време на време имал мисли да се самоубива, защото не може да се грижи
за семейството и за себе си, няма тази сила и това здраве да помага и на
болните си родители. Постоянно е на лекарства, без тях не може.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.)
във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм):
„Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя“. Именно такъв е искът, предявен от
ищеца.
По силата на договора за застраховка гражданска отговорност,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във
връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които
отговарят съобразно българското законодателство. По делото не е спорно
обстоятелството, че за увреждащия лек автомобил
има сключена задължителна застраховка „ГО“, з.п. № хххххххх/06.12.2013г.
1, със срок на валидност 06.12.13-05.12.14 г. (по време на което се е
осъществило процесното ПТП), обуславящо отговорността
на ответника-застраховател, при установяване на фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016г.):
„За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс,
се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако
страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс“, за каквито
договорки няма данни.
От събраните по делото доказателства, може да се направи извод за
кумулативното наличие на всички елементи от състава на непозволеното увреждане:
наличие на деликт при съответното авторство, противоправност, вина, настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя,
причинна връзка между застрахователното събитие и причинените на ищеца вреди.
Доколкото няма постановена присъда/споразумение, които да са задължителни
за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване
на противното.
Безспорно е осъществяването на ПТП, в което е участвал и ищецът, като
пътуващ в процесния л.а. – това се установява от
записаното в докладната записка на шведската полицейска служба (л. 130) така и
от показанията на св. К.Й..а.
Съгласно заключението на САТЕ, изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства- полицейски доклад, полицейски рапорт и справка относно
образуваното наказателно производство с вх. № 1400 К 207329-14 на
полицията във Вестра Йоталанд,
при управлението на процесния
л.а. водачът Й.., движейки се в своята дясна пътна лента, след трактор с peг. № GEN 420, управляван от водач С.Д., при подаден
сигнал от Д.. и предприемане маневра „завой на ляво”, Й.. предприема маневра
изпреварване, при което последва сблъсък на лекия автомобил в зоната на ляво
предно колело на цистерната на трактора. Вследствие на удара лекият автомобил
се установява в канавка вляво на пътя за Бробака Нулгорден. Вещото лице е посочило, че ударът между двете
ППС е в насрещната и за двете превозни средства пътна лента - в лявата. Според
вещото лице пръв е предприел маневрата водачът на трактора. И още –ударът е бил
предотвратим при управление на л.а. „Пежо“ в дясната част на платното на
движение в неговата посока. Видно е, както от тези данните, така и от
приложената скица и заключението на вещото лице, предвид мястото на удара, че
предприетата от водача на лекия автомобил маневра е предприета по време, след
като тракторът вече е бил предприел маневрата завиване. Съгласно отразеното в
представения полицейски доклад на полицейската служба във Вестра
Йоталанд - „в съответствие с §1 от Закона за движение по
пътищата е допусната небрежност на пътя, при която водачът на лекия автомобил е
изгубил бдителност и предпазливост по време на движение. Шофьорът е започнал
изпреварване с висока скорост, въпреки че друг участник в движението се е
опитвал да направи ляв завой. Сблъсъкът се е случил точно в този момент.“ Тест
за наличие на алкохол е направен и за двамата водачи – отрицателен. В
образуваното производство, като единствен заподозрян е посочен именно водача на
л.а. „Пежо“.
От заключението на приетата СМЕ и представените писмени доказателства от
болници в Швеция, се установява, че вследствие на претърпения пътен инцидент ищецът
е получил: счупвания на ацетабулума с луксация на бедрената глава вдясно и счупване на сакроилиачната става, също вдясно, вследствие на което се е
наложило оперативно лечение, а поради естеството на самото увреждане на ищеца му предстои и смяна на тазобедрената
става.
Безспорно е установена и причинно-следствената връзка между ПТП-то и
настъпилата увреда. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че ищецът е получил увреждането по
друг начин, а не вследствие на ПТП – във възприетата по-горе фактическа
обстановка съдът обосновава извода си, че както от констатациите на СМЕ, така и
представените медицински доказателства– епикризи,
анамнеза, проследяване на предприетите спрямо ищеца медицински манипулации,
операции и прегледи, както и отразеното в полицейския доклад, на 23.10.2014 г.,
непосредствено след инцидента ищецът е транспортиран в най-близката болница-в Шьовде, където са му направени съответните рентгенови
снимки (вж. констатациите –л.164), поставен на екстензия,
след което на 28.10.2014 г. е преведен в друга болница, където на 29.10.2014 г.
е опериран. Вещото лице-медик посочва механизма на получаване на увреждането, като
пояснява, че травмата не се получава от удар в части на автомобила или други
тела, а в резултат на инстинктивната реакция на човека, здраво стъпил на пода
на автомобила и стремежа му да задържи тялото да не отиде напред. Принципните
възможности за получаване на подобна травма в друга ситуация и при други
обстоятелства, предвид посоченото от в.лице в с.з. в отговор на въпрос на
процесуалния представител на ответника, че такава травма може да се получи и при
падане от височина, при високо енергиен взрив например от изхвърляне на тялото,
не се подкрепят от нито едно от доказателствата по делото.
Относно интензитета на болките и страданията.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, търпените от
ищеца болки, особено в първите няколко дни, преди операцията, а и след това, са
били изключително интензивни; поради тежестта на травмата и големия обем на
оперативната интервенция в първата следоперативна седмица ищецът е търпял много
силни болки, наложило обезболяване по три различни метода - комбинации от
наркотични аналгетици, което потвърждава, че
интензитета на болката е бил доста висок. Болки и неудобства ищецът е търпял и
в последвалите операцията 6 месеца (особено в първите три - вж. обясненията в
о.с.з.: „между третия и шестия месец е нямал такива болки и страдания, по-скоро
се е възстановял от травмите), ищецът постепенно и бавно е започнал
раздвижването, посещаван е бил от рехабилитатор, не е могъл да се обслужва и
справя сам и с най-елементарни житейски и физиологични нужди - ползвал е
помощни средства (проходилка, специален стол,
патерици). През периода на обездвижването е бил изключително зависим от другиго
(св. Й..а го определя образно „грижи като за малко дете“) - за миене, къпане, тоалетна , обличане, което
е ангажирало винаги човек около него. Видно от приложената медицинска
документация се е налагало извършването на контролни прегледи всеки месец, в рамките
на първите 6 месеца след оперативното лечение. Поради болки и оплаквания, на
ищеца са извършвани медицински прегледи в ортопедичен кабинет и през 2018 г. (м.10-м.12.2018
г. – л.139-146), както и през м. октомври 2019 г.
Според СМЕ може да се предполага, че е имало известен светъл период, в
който пациентът да е нямал тежки оплаквания, но към момента на клиничния
преглед е с оплаквания от силни болки в дясна тазобедрена става, затруднена и
болезнена походка, ограничение в движенията.
И към настоящият момент болките не само не са отшумяли,
но поради нанесената травма и нейното естествено развитие и последици, съгласно
обясненията на вещото лице- ортопед, на ищеца му предстои в близките една-две
години алопластика- смяна на тазобедрената става.
Макар, според вещото лице, ищецът да може сам да ходи и да се обслужва в
ежедневието, показателно относно здравословното му състояние и отражението на
травмата, е начинът му на придвижване – „движенията в тазобедрената става са на
90% напълно ограничени, няма завъртане нито навън, нито навътре, сгъването е не
повече от 10-15 градуса… всъщност..той ходи с таза по-скоро, завърта тазовия
пръстен с гръбнака, отколкото да сгъва тазобедрената става“ (в.л. д-р Г.). Походката
му е видоизменена, ходи накуцвайки. При този начин на придвижване – щадящо
ставата, почти винаги болните имат проблеми и болки в кръста, тъй като там
става натоварването, поради предпазване на ставата. Ищецът е пренастроил своя начин на живот към претърпяната травма,
към нейните последици и негативи, което за един млад човек, в разцвета на
силите си, е изключително трудно и болезнено. От показанията на св. К.Й..а и
св. П.Г.. се установяват не само претърпяните и
търпени и към настоящия момент физическите болки и неудобства, но и емоционалната
промяна в поведението на ищеца - преди инцидента деен, работлив, жизнен, здрав
и силен мъж, и последствие, дори и сега, след изминалото време - често
се чувствал подтиснат, с мрачни мисли, депресиран, не само поради физическите
страдания, но и поради чувството за малоценност поради невъзможността да работи, да се грижи за семейството, за сина
си, да води нормален за възрастта си начин на живот. С две думи, катастрофата е
обърнала наопаки не само живота на ищеца, но и на неговите близки хора, което
допълнително го натоварва психически.
Съдът кредитира показанията и на двете свидетелки, въпреки близката им
връзка с ищеца, обуславяща и естествена заинтересованост, тъй като същите
напълно се подкрепят от представените писмени доказателства, от приетата СМЕ.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че са налице предпоставките
за уважаване на исковата претенция – виновно противоправно
поведение на водача на застрахованото МПС, вредоносен резултат и
причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от ищеца неимуществени
вреди, поради което предявеният иск се явява доказан по основание.
По отношение размерът на дължимото според съда обезщетение, което следва да
бъде присъдено, съдът съобрази следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане
на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следва да се
посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл
са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“. В горния смисъл е и практиката на
ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Предвид така очертаните рамки на преценка, на критериите на понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, и изложените по-горе съображения
относно естеството, интензитета, продължителността на физическите болки и
страдания, промяната в емоционалната стабилност на ищеца, невъзможността за
пълно физическо възстановяване на ищеца предвид и предстоящата (със сигурност, според в.л.)
медицинска интервенция по смяна на тазобедрената става, съдът определя като
еквивалент на неимуществените вреди сумата от 100 000 лв., в какъвто
размер намира иска за основателен, а в останалата част – за неоснователен.
За неоснователно съдът намира
възражението на ответника за съпричиняване. В процеса
доказването на това обстоятелство е в
тежест на ответника - арг.чл. 154 ал.1 ГПК. Като
недоказано се преценява от съда твърдението, че ищецът е пътувал без колан,
понеже не е представено нито едно релевантно доказателство относно това
обстоятелство – напротив, заключението и на двете експертизи е, ищецът е бил с
поставен обезопасителен колан. Според САТЕ ако
пострадалият е бил без поставен предпазен колан при удара, същият би полетял
напред, вследствие на големите инерционни сили и уврежданията биха били в
по-голям обем и по-тежки, биха настъпили и сериозни травми и наранявания в
областта на главата и други части от тялото. Според СМЕ с оглед на начина на
получаване на уврежданията, предизвикани в резултат на ПТП-то, може да се
направи извод, че ищецът е бил с поставен предпазен колан, предотвратил
настъпването на по-тежки такива.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но поведението на
увредения трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. За да е налице основание за прилагане на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, поведението на увредения следва да е в причинна връзка с настъпване на
самото ПТП или с поведението си пострадалият да е спомогнал за собственото си
увреждане, респективно за увеличаване размера на вредите. Подобно поведение на
пострадалия не бе установено, доколкото направеното възражение за съпричиняване е само за непоставяне на обезопасителен
колан, не и за друго поведение на ищеца – пр. несъдействие за добра
рехабилитация (обясненията на в.л. в о.с.з.) и др.
Поради това настоящият състав счита, че не е налице съпричиняване
и не следва така определеното обезщетение да бъде намалявано.
По искането за присъждане на лихви:
Съдът намира за основателно възражението на ответника за погасяване по
давност на претенцията за част от лихвите, с оглед разпоредбата на чл. 111 б.“в“
от ЗЗД, поради което сумата от 100 000 лв. следва да бъде присъдена ведно
с лихвата за забава, считано от 27.11.2015 г. (предвид датата на предявяване на
иска пред СГС), и отхвърлена в частта й за периода от 24.10.2014 г. до
26.11.2015 г., като погасена по давност.
По исканията на страните за разноски.
Страните са представили списък по чл. 80 ГПК.
Съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част следва да бъдат присъдени
разноски – на осн.чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Ищецът е претендирал разноски за извършен по делото и извън него превод. Ответникът
е претендирал разноски в размер на 4866.00лв. (4716.00-адв.възнаграждение, с
ДДС, 150 лв.- депозит за САТЕ), от които съразмерно с отхвърлената част от иска
основателни- 811.00лв.
Ищецът е освободен от заплащане на д.такса и разноски за експертизи, но не
и от разноски за превод, каквито по делото са сторени в размер на 415 +
допълнително 192.00лв. (607 лв.). По отношение на претендираните
разноски от 933.00лв.-превод на документи извън производството, е представена само ф-ра,
но не и доказателства за заплащане на сумата, поради което същите не следва да
се присъждат. Съразмерно уважената част от иска му се следват разноски в размер
на 505,83 лв.
По компенсация – ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
305.17 лв.
На осн.чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв.
за оказана безплатна правна помощ и съдействие на пълномощника на ищеца следва
да бъдат заплатени разноски в размер на 3930лв. - адв.възнаграждение,с
ДДС, съразмерно уважения размер на иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ТОС д.такса върху
уважения размер на иска - 4000лв., както и разноски за вещи лица, изплатени от
бюджета на съда за САТЕ (100лв.) и за СМЕ (450лв.), които предвид уважения
размер на иска възлизат на 458.00лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А...“ АД, с ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 59, ДА ЗАПЛАТИ на З.И.К., ЕГН **********,***,
адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, чрез пълномощник адв. П.К.- САК, сумата
от 100 000 лева (сто хиляди лева)- представляваща неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни
увреждания, в резултат на ПТП на 23.10.2014 г., 16.25 ч., на територията на
Кралство Швеция, Вестра Йоталанд,
магистрала 49, Бробака Нулгорден,
141023, причинено от водача Х.Й.Г., управлявал лек автомобил марка „ПЕЖО“, рег.
№ ЕН 2039 ВС, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № хххххххх/06.12.2013г.
със срок на валидност 06.12.13-05.12.14 г., сключена със ЗАД „А...“ АД, - на осн. чл. 226
ал. 1 от КЗ (отм), ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226 ал. 1 от КЗ(отм.) в размер над 100 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв.,
като неоснователен, както и иска за присъждане на законната лихва върху
главницата за периода 24.10.2014г.- 26.11.2015 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЗАД „А...“ АД, с ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 59, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд –
Търговище, сумата от 4 458 лв.
(четири хиляди четиристотин петдесет и осем лева) – държавна такса и разноски
по делото, съразмерно уважената част от иска
– на осн.чл. 78 ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „А...“ АД, с ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 59, да
заплати на адв. П.К. –САК , адрес *** сумата от 3930 лв. (с ДДС)– адв.възнаграждение,
за осъществено безплатно представителство на ищеца З.И.К. - на осн.чл. 38 ал.
1 т. 2 от ЗАдвокатурата.
ОСЪЖДА З.И.К., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „А...“ АД, с ЕИК *********,
гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 59, сумата от 305.17 лв.- разноски по делото, по съразмерност и компенсация – на осн. чл. 78
ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :