№ 19966
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110121814 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ........., с която срещу
Д. Д. И. са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. 234, ал.3, т.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че по силата на трудов договор №
830801/18.05.2020 г. Д. Д. И. е заемал длъжността „ресторантски работник“ в
ресторант „Витоша“ с адрес: гр. .......... Между страните е сключен договор за
повишаване на квалификацията от 30.03.2021 г., за да може служителят да
покрие изискванията на работодателя за заемане на длъжността „мениджър“,
по силата на който Д. Д. И. се е задължил да не прекратява трудовото си
правоотношение по време на предстоящото обучение и 18 месеца след
неговото завършване (чл.12). Съгласно чл.13 от договора за повишаване на
квалификацията, в случай че служителят прекрати едностранно трудовото си
правоотношение преди изтичане на срока по чл.12, независимо дали за
определен период е полагал труд по време или след повишаване на
квалификацията, страните приемат, че е налице пълно неизпълнение на
настоящия договор и същият дължи на работодателя неустойка в размер на
1500 лв.
В изпълнение на чл. 2 от договора за повишаване на квалификацията от
30.03.2021 г. на Д. Д. И. е проведен курс „Basic Shift Management
Course“ („Основен курс за управление на смяна“). Поради това, че той не е
взел успешно изпита си, допълнително е положил изпит и успешно е
приключил първия курс на 21.05.2021 г. Преди завършването на втория курс
„Advanced Shift Management Course“ („Курс за управление на смяна
напреднали“) по време на обучението Д. Д. И. е подал молба с вх.№
1
3745/08.11.2021 г., с която е уведомил ищеца, че считано от 09.11.2021 г.
прекратява едностранно трудовото си правоотношение. С оглед горното
ищецът счита, че в негова полза е възникнало вземане за сумата от 1 500 лв.,
представляваща неустойка по договора за повишаване на квалификация,
както и мораторна лихва върху същата в размер на сумата 137, 92 лв. за
периода 27.11.2021 г. – 23.10.2022 г., за които суми се е снабдил със заповед
за изпълнение от 06.11.2022 г. по ч.гр.д. № 57435/2022 г. на СРС, ГО, 62
състав, срещу която длъжникът е възразил.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
последният му дължи: сумата 1 500 лв., представляваща неустойка по
договора за повишаване на квалификация, както и сумата 137, 92 лв.
мораторна лихва върху нея за периода 27.11.2021 г. – 23.10.2022 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Д. Д. И., с който оспорва исковете. Излага съображения, че
клаузата за неустойка се явява нищожна поради противоречие с добрите
нрави, доколкото със същата се ограничава свободата му на труд. На
следващо място счита, че работодателят не е изпълнил задължението си да
организира два 3-дневни курса за повишаване квалификацията на служителя.
Излага съображения, че ищецът е поел задължение лично да проведе
курсовете по преквалификация на служителя, но дейността по обучение и
квалификация на кадри е строго регламентирана и се осъществява след
издаването на лицензия, каквато не се установява ищецът да притежава. Не
само не са налице доказателства по делото дали са проведени двата курса, но
не са налице и доказателства за това каква е тяхната стойност, тоест какви
вреди евентуално е претърпял работодателят в резултат на неизпълнението на
задължението на служителя по договора. В случай че се приеме, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за неустойка, прави възражение, че е работил
при ищеца от 30.03.2021г. до 08.11.2021 г., т.е. евентуалното му неизпълнение
е за 10 месеца от уговорените 18 месеца, поради което следва да се приложи
разпоредбата на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и неустойката следва да бъде намалена.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 24.10.2022 г. заявителят ......... е отправил искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Д. И. за сумата
1 500 лв., представляваща неустойка по договор за повишаване на
квалификацията във връзка с трудов договор № 830801/18.05.2020 г., ведно
със законна лихва от 24.10.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 150,83
лв., представляваща мораторна лихва за периода 27.11.2021 г. - 23.10.2022 г.
С разпореждане от 06.11.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и разноски, както следва:
2
33, 02 лв. държавна такса и 390 лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
По делото е представен трудов договор № 830801/18.05.2020 г.,
сключен между ......... и Д. Д. И., по силата на който последният е заемал
длъжността „готвач, заведение за бързо хранене“, отговаряща на
определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание –
„ресторантски работник“, с място на работа: .......
По силата на договор за повишаване на квалификацията от 30.03.2021
г., сключен между страните, на основание чл.234 КТ, работодателят се
задължава да проведе на работника курс за повишаване на квалификацията за
длъжността „мениджър“, която последният се задължава да усвои (чл.1).
Предвидено е работодателят да подготви и проведе обучението за
повишаване квалификацията на служителя под формата на два курса – „Basic
Shift Management Class“ (основен курс за управление на смяна) и „Advanced
Shift Management Class“ (курс за управление на смяна за напреднали) (чл.2), в
срок от шест месеца от датата на подписване на договора (чл.3) – т.е. в срок
до 30.09.2021 г., като курсът „Basic Shift Management Class“ (основен курс за
управление на смяна) ще бъде с продължителност три дни и ще се проведе в
гр. София (чл.4), а шест месеца след завършване на курса по чл.4
работодателят провежда втория курс „Advanced Shift Management Class“ (курс
за управление на смяна за напреднали) с продължителност три дни и място на
провеждане гр. София (чл.5). Работодателят уведомява служителя за дните на
провеждане на курсовете поне три дни преди тяхното начало (чл.6) и заплаща
на служителя по време на бучението трудово възнаграждение в размер,
уговорен в трудовия договор (чл.7) В случай че служителят не е с постоянно
или временно местожителство в гр.София, работодателят поема за своя
сметка транспортните разходи, спането и храната на служителя по време на
курса (чл.8). Работодателят ангажира лектори и подготвя програма за
провеждане на курсовете, която предоставя на служителя (чл.9). Предвидено е
всички разходи за учебни материали, наем на зали, хонорари на лектори, кафе
паузи, обяд и др., свързани с провеждане на курсовете са, да бъдат за сметка
на работодателя (чл.10). След успешно завършване на курсовете за
повишаване на квалификацията служителят получава сертификат, издаден от
работодателя (чл.11).
Уговорено е, че служителят се задължава да не прекратява трудовото
правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото
завършване (чл.12), както и че в случай, че служителят прекрати едностранно
трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл.12, независимо
дали за определен период е полагал труд по време или след повишаване на
квалификацията, страните приемат, че е налице пълно неизпълнение на
3
договора и същият дължи на работодателя неустойка в размер на 1500 лв.
(чл.13).
С молба вх. № 3745/08.11.2021 г. Д. Д. И. е отправил искане до
работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение, тъй като
продължава редовна форма на обучение.
Със заповед № 00000225/08.11.2021 г., на основание чл.327, ал.1, т.6
КТ, трудовото правоотношение на Д. Д. И. е прекратено.
По делото е представено извлечение на резултатите от проведено в
периода 10-12.05.2021 г. обучение „Basic Shift Management Class“, от което е
видно, че Д. Д. И. е получил резултат от финален тест 65%, поставена му е
оценка „В“ и в „коментари“ е посочено, че ще полага повторен тест. Видно от
представена електронна кореспонденция от 21.05.2021 г., в същата се сочи, че
Д. Д. И. успешно е положил повторен финален тест за BSMC с резултат 85%.
По делото е представено извлечение от публичен Регистър за издадени
документи към Национална агенция за професионално образование и
обучение, в който се съдържат данни за завършено обучение на курсиста Д.
И., с ЕГН, идентично с това на ответника, с наименование на курса
BSMC_115.1, с дата на започване – 10.05.2021 г. и дата на завършване –
12.05.2021 г.
Представена е и електронна кореспонденция от 16.09.2021 г., оспорена
от ответника, в която се сочи, че той не е успял да вземе предварителния тест
ASMC, резултатът му е бил 75%, с оглед на което следва да бъде планиран за
следващия ASMC от 05-07.10.2021 г. и да бъде подготвен.
До ответника е изпратена чрез Телепоща покана за плащане на сумата
1 500 лв. неустойка по чл.13 от договора за повишаване на квалификацията в
14-дневен срок от получаването й. Видно от известие за доставяне, поканата е
получена на 26.11.2021 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по
чл.414 ГПК длъжникът е възразил. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. 234, ал.3, т.2 КТ, вр.чл.92
ЗЗД:
Установи се по делото, че по силата на сключен между страните трудов
договор № 830801/18.05.2020 г., Д. Д. И. е заемал длъжността „готвач,
заведение за бързо хранене“, отговаряща на определената от работодателя
във вътрешното длъжностно разписание – „ресторантски работник“, с място
на работа: .......
4
Между страните е сключен и договор за повишаване на квалификацията
от 30.03.2021 г., на основание чл.234 КТ, по силата на който работодателят се
е задължил да проведе на работника курс за повишаване на квалификацията
за длъжността „Мениджър“ посредством провеждането на два курса: „Basic
Shift Management Class“ (Основен курс за управление на смяна) и „Advanced
Shift Management Class“ (Курс за управление на смяна за напреднали), а
работникът – да не прекратява трудовото правоотношение по време на
обучението и 18 месеца след неговото завършване, като при едностранно
прекратяване на ТПО от страна на работника преди изтичане на посочения
срок, независимо дали за определен период е полагал труд по време или след
повишаване на квалификацията, страните са уговорили, че е налице пълно
неизпълнение на договора и същият дължи на работодателя неустойка в
размер на 1500 лв.
В разпоредбата на чл. 234 КТ, законодателят е предвидил възможност
за сключване на договор за повишаване на професионалната квалификация и
преквалификация на работника или служителя, като ал. 2 на посочената норма
определя минималното съдържание на договора, а съгласно ал. 3, страните
могат да уговарят и други допълнителни клаузи, отнасящи се до
задължението на работника или служителя да работи при работодателя за
определен срок и отговорността на работника или служителя. Страните могат
да уговорят отговорност за две форми на неизпълнение: незавършване на
обучението и неизпълнение на задължението за работа през уговорения срок
за задължителна работа.
Страните по договор за повишаване на квалификацията целят
постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на
равнището, степента, знанията и уменията на работника или служителя в
рамките на определената професия или специалност. Обучението за
повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния
трудов процес по предоставяне на работната сила. Целта на разпоредбата
на чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1
КТ срок при този работодател след успешното повишаване на
квалификацията да компенсира разходите за обучение. По отношение на
изпълнението на договора и отговорността при неизпълнение са приложими
общите правила на гражданския закон /в посочения смисъл – решение № 665
от 19.05.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г. на ВКС, IV ГО/.
В случая изпълнението на задължението на ответника по чл. 12 от
процесния договор е било обезпечено с клаузата на чл. 13. По своята правна
същност това е клауза за неустойка – чл. 92, ал. 1 ЗЗД – съглашение, което
има за предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение
5
на главното задължение на една от страните /в случая ответника/. Същото
установява предварително размера на обезщетението за вредите, които
кредиторът би претърпял в случай на неизпълнение.
От страна на ответника се поддържа възражение, че клаузата за
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като
ограничава правото му на труд.
За да бъде действителна клаузата за неустойка, необходимо е
неустойката да съответства на нейните обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Съгласно разясненията, дадени с тълкувателно решение
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, начинът на определяне на неустойката, както и
границите на същата, не са уредени с императивни правни норми, поради
което договарянето й без краен предел, както и евентуалната й прекомерност,
сами по себе си не водят до нищожност на клаузата за заплащане на
неустойка. Неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените
критерии като естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. При всяка преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се съобразят конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
С договора по чл. 234 КТ работодателят поема задължение да
осигури повишаването на квалификацията на своя работник или служител,
обезпечавайки финансово и материално обучението му, срещу задължението
на работника, след повишаване на квалификацията си да остане на работа при
работодателя поне за уговорения срок.
С неустойката по чл. 13 от договора работодателят търси защита
6
срещу нарушаването на позитивния му интерес от изпълнението на договора.
Работодателят, който е вложил средства и усилия да организира
повишаването на квалификацията на своя работник, очаква да получи
насрещната престация по договора от негова страна, а именно – той след
повишаване на квалификацията си да остане да работи при работодателя поне
в рамките на уговорения срок, в който период работодателят ще може да се
ползва от придобитите нова квалификация и умения на работника.
Неосъществяването на това очакване е свързано с вреди за работодателя,
който е предвидил поне в уговорения срок да разполага с работник,
притежаващ квалификацията, която е била предмет на договора по чл.234 КТ,
в случая – работник, преминал необходимото за длъжността „мениджър“
обучение, а именно – двата уговорени курса. Уговорената неустойка в случая
обезпечава изпълнението на основното задължение на работника от гледна
точка на интереса на работодателя, а именно – работодателят да се ползва от
повишената му квалификация в рамките на допустимия от закона срок, за
която допълнителна квалификация работодателят е вложил средства и усилия.
По тези съображения съдът намира за неоснователно възражението за
нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави.
Установи се по делото, че трудовото правоотношение между страните
е прекратено едностранно от работника.
Установи се, че в предвидения срок работодателят е подготвил и
провел обучение за повишаване квалификацията на служителя под формата
на курс – „Basic Shift Management Class“ в периода 10-12.05.2021 г., който
след положен повторен финален тест ответникът е завършил успешно.
Не се установява в условията на пълно и главно доказване обаче
работодателят да е подготвил и провел обучение за повишаване
квалификацията на служителя под формата на втория курс – „Advanced Shift
Management Class“. По отношение на този втори курс е представена
електронна кореспонденция от 16.09.2021 г. – имейл от електронен адрес
valentina.sabotinova@bg.mcd.com до BG-Yalta.STM@mcdonalds.bg с посочена
тема „върнат курсист“, в което се сочи, че Д. Д. И. не е успял да вземе
предварителния тест ASMC, резултатът му е бил 75%, с оглед на което следва
да бъде планиран за следващия ASMC от 05-07.10.2021 г. и да бъде
подготвен. Тази електрона кореспонденция е оспорена от ответника, като не
7
може да се приеме, че от страна на ищеца е доказано провеждането на втория
курс. Твърденията на ищеца са, че ответникът е прекратил едностранно
трудовото правоотношение, преди да завърши втория курс на обучение,
подготовката и провеждането на който обаче не се установяват от
ангажираните по делото доказателства.
След като не се установява изпълнение на задължението на ищеца да
подготви и проведе обучението за повишаване квалификацията на ответника
под формата на двата уговорени курса – „Basic Shift Management Class“
(основен курс за управление на смяна) и „Advanced Shift Management Class“
(курс за управление на смяна за напреднали), доколкото съдът приема за
недоказано подготвянето и провеждането на втория курс, то не може да се
приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане за неустойка по чл.13 от
договора.
По изложените съображения искът се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По иска по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД:
С оглед неоснователността на главния иск неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
На процесуалния представител на ответника следва да се присъди, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 463, 79 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК ........ срещу Д. Д. И., ЕГН
********** искове за признаване на установено, че Д. Д. И. дължи на .........,
на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. 234, ал.3, т.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 1 500 лв., представляваща неустойка по чл.13 от договор за
повишаване на квалификация от 30.03.2021 г., сключен към трудов договор №
8300801/18.05.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК – 24.10.2022 г. до окончателното изплащане, както и
сумата 137, 92 лв. мораторна лихва за периода 27.11.2021 г. – 23.10.2022
г.,
8
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
06.11.2022 г. по ч.гр.д. № 57435/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........ да заплати на адв. В. Павлинов Н., на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 463, 79 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9