РЕШЕНИЕ № 510
гр. Пловдив, 27.04.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, IХ-ти гр. състав, в закрито
заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 799/ 2017 г. по описа
на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 ГПК вр. чл. 435, ал.3 и сл. от ГПК, образувано по жалба, вх. № (по
описа на ПдОС) 10134/ 30.03.3017 г., от И.К.И., ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв. М.Б., със съдебен адрес ***, против
Постановление от 17.01.2017 г. за възлагане на недвижим имот, постановено по изпълнително
дело № 20168210400871, по описа на ЧСИ П. И. *** действие Окръжен съд – Пловдив,
с искане за неговата отмяна.
С жалбата се поддържа оплакване за допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи и обосноваващи ненадлежно
наддаване при проведената продан. Излагат се доводи, че правото на съделителя да изкупи имота по най- високата предложена се преклудира при съставянето на протокола по чл.492, ал.1 ГПК, като не може да бъде упражнено в по- късен момент в хипотезата на чл.493,
т.2 ГПК. Релевира се оплакване, че съделителят К. не е изразила желание да закупи имота по
най- високата предложена цена при отварянето на наддавателните
предложение и съответно при съставянето на протокола от проведената публична продан,
като в нарушение на процесуалния закон съдебният изпълнител е поканил същата да
заяви дали желае да го закупи на следващата най- висока цена в хипотезата на
чл.493, т.2 ГПК. Претендират се разноски.
Ответницата
по жалбата П.И.К., ЕГН **********,***, с депозирани писмени възражения, по
изложени в тях доводи и съображения, оспорва подадената жалба като
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Останалите
насрещни страни по жалбата – Д.И.К. - съделител, ЕГН **********,
с адрес ***; Х.С. К. – наддавач, с адрес ***; В. Ю. М. *** и Д.Я.Т. ***, редовно уведомени, не взимат становище.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от
ЧСИ П. И., в които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като обсъди доводите на
страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по
писмена молба на съделителя П.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу съделителя Д.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание изпълнителен лист от 26.04.2016 г., по гр. д. № 84/ 2010 г. на РС – Пловдив,
по силата на който е постановено изнасяне на публична продан на допуснат до
съдебна делба недвижим имот, представляващ УПИ XV-
57 от кв. 2, по плана на с. ****, одобрен със заповед № 264/ 1976 г., с площ от
750 кв. м., ведно с първи жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда,
със ЗП от 68 кв. м., както и ведно с всички подобрения и приращения
в имота, като получената от публичната продан сума се подели по равно между съделителите П. И. К. и Д. И. К.
Върху делбения имот е
наложена възбрана, извършен е опис и е проведена първа публична продан за
периода 18.10.2016 г. - 18.11.2016 г.,
при първоначална цена от 24 000 лв. Постъпили са пет наддвателни
предложения със съответно предложени цени, както следва: Д.Я.Т. с предложена
цена от 24 500 лв.; П.И. К. с предложена цена от 24 000 лв.; В. Ю. М. с предложена
цена от 28 121 лв.; Х.С.И. с предложена цена от 65 555 лв. и И.К.И. с
предложена цена от 36 899 лв.
При съставянето на протокола по чл.492, ал.1 ГПК
участващият в публичната продан с наддавателно
предложение съделител П.И. К. е заявила, че не желае
да бъде обявена за купувач за най- високата предложена цена по писмените наддавателни предложения, но желае да бъде обявена за
купувач при евентуално невнасяне на сумата, за цените по следващите наддавателни предложения. Волеизявленето
на съделителката К. е вписано в протокола, като
същата е положила подпис срещу изписаните й три имена.
Не е последвало устно предложение от явилите се наддавачи, по- високо с размера на един задатък от най-
високата предложен цена по писмените предложения, поради което и на основание
чл.492, ал.1 ГПК за купувач на имота е обявен наддавачът
Х.И..
В срока по чл. 492, ал.3 ГПК обявеният за купувач наддавач И. не е внесла предложената цена.
До съделителя и наддавач П. К. е изпратено съобщение, получено на
08.12.2016 г., съгласно което същата следва в тридневен срок от получаването му
да заяви дали желае да закупи имота при цена от 36 899 лв. В предоставения срок
– на 08.12.2016 г., съделителят и участник в
публичната продан К. е заявила писменото си желание да закупи имота на втората
най- висока предложена цена – 36 899 лв.
С протокол от 08.12.2016 г. на ЧСИ П. И., по
изпълнително дело № 20168210400871 по описа на същия, за купувач на делбения имот е обявена съделителят
П. К., за сумата от 36 899 лв. На основание чл. 495 ГПК е изготвено
разпределение от дата 27.12.2016 г., предявено на съделителите
на 10.01.2017 г., като дължимите от съделителя П. К.
суми, необходими за изплащане на съразмерната част на другия съделител, определени в общ размер на сумата от 20 076, 04
лв., са внесени по сметка на съдебния изпълнител на 12.01.2017 г.
С постановление от 17.01.2017 г. за възлагане на
недвижим имот, постановено по изпълнително дело № 20168210400871 по описа на
ЧСИ П. И., делбеният имот е възложен на П.И. К.
Жалбоподателят е редовно уведомен за
постановлението за възлагане на недвижимия имот със съобщение, получено на
31.01.2017 г. Жалбата е депозирана на 03.02.2017 г. чрез ЧСИ П. И..
Предвид изложеното по-горе, настоящият състав
приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна – лице, внесло задатък до последния ден на проданта, в срока по чл.436,
ал.1 ГПК и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване, в
хипотезата на чл.435, ал.3 ГПК, поради което същата е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.3 ГПК лицето,
внесло задатък до последния ден на проданта, може да обжалва
постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан
не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата
предложена цена. Цитираната разпоредба императивно посочва основанията, при
които може да се обжалват действията на съдебния изпълнител. Съгласно т.8 от ТР
№ 2/ 26.06.2015 г., т. д. 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС само действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за
това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на
съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на
наддаването с явни наддавателни предложения с
фиксирана стъпка са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на
проверка по жалба срещу постановлението за възлагане.
В настоящия случай въззивният
съд в рамките на упражнения контрол за законосъобразност счита, че публичната
продан е обявена според правилата на ГПК, като същата е надлежно съобщена на
всички съсобственици съгласно постановеното решение на делбения
съд. Всички участници в наддаването са внесели своевременно дължимия задатък в размер на 10 върху началната цена, с изключение
на съделителя К., която на основание чл. 489, ал. 3 ГПК не дължи внасяне на задатък. Наддавателните
предложения са депозирани в канцеларията на районния съд и са отразени във
входящ регистър. Не са участвали лица, които съобразно нормата на чл.490 ГПК
нямат процесуалното право да участват в наддаването поради наличието на изрична
законова забрана. Не се констатира нередовности във
връзка с формата и съдържанието на наддавателните
предложения, опорочаващи процедурата по надлежното надаване във връзка с
проведената публична продан.
На следващо място се констатира, че имуществото е
възложено по най- високата цена – 36 899 лв., тъй като след невнасянето на
първоначалната най- висока цена от писмените предложения – 65 555 лв.,
следващата най- висока цена е тази по следващото по ред надддавателно
предложение, а именно – 36 899 лв.
Публичната
продан на допуснат до делба недвижим имот се извършва съобразно правилата за
принудително изпълнение върху недвижими вещи – чл.483 и сл. ГПК. Всеки от съделителите може да участва в наддването
за изнесения на публична продан имот и да го изкупи при условията на чл.505,
ал.2 ГПК, съгласно препращащата норма на чл.354, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.354, ал.1 ГПК препраща към тази
на чл.505, ал.2 ГПК, съгласно която, за да се ползва съделителят
от законово гарантираното му предимство при възлагане е необходимо кумулативно
да са налице следните предпоставки – съделителят да
участва в наддаването и при съставянето на протокола да заяви, че желае да
закупи имота по най- високата предложена цена, като неговото волеизявление
следва да бъде направено при съставянето на протокола по чл.492, ал.1 ГПК. Съделителят следва да е направил валидно наддавателно предложение, както и да изрази желание да
закупи имота по най- високата предложена цена. Участието на съделители
в публичната продан не изключва приложението на нормата на чл.493, т.2 ГПК. И
при участието на съделители в публичната продан като наддавачи, ако обявеният за купувач наддавач
не внесе в срока по чл.492, ал.3 ГПК предложената от него цена, съдебният изпълнител
е задължен да обяви за купувач на имота наддавача,
който е предложил следващата най- висока цена, като обаче кумулативно следва да
съобрази и правата на участвалия като наддавач съделител съгласно нормата на чл.354 ГПК. Да се приеме
обратното и да се изключи възможността ако обявеният за купувач наддавач не внесе покупната цена, за участващия като наддавач с валидно наддавателно
предложение съделител да е преклудирана
възможността да изкупи делбения имот по следващата,
актуална най- висока цена съгласно следващото наддавателно
предложение, би означавало да се обезсмисли разпоредбата на чл.354 ГПК, тъй
като участието на съделителите в този случай би се
ограничило само до приемането на закупят имота на най- високата първоначално
предложена от наддавачите цена, като същите биха
могли да бъдат елиминирани от предложението на лице, участващо в наддаването и
предложило неоправдано висока цена за изнесения на публична продан недвижим
имот. Подобно разбиране противоречи както на целите на разпоредбата на чл.354 ГПК, така и не намира опора в нормите на процесуалния закон. За тълкуване целта
на нормата на чл.354 ГПК следва да се изхожда от систематичното й място, а
именно в делбеното производство (разпоредбата на
чл.354 ГПК е част от глава XXIX „Съдебна делба“, част III „Особени искови производства“ на ГПК). Делбеното
производство е исково производство, което се характеризира с редица особености,
в това число процесуалното положение на страните в него – едновременно ищец и
ответник, както и с определени привилегии в процесуално отношение, признати на
страните в делбения процес. Тези особености се
запазват и във фазата по принудително изпълнение на влязлото в сила съдебно
решение, с което допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична
продан. Така съделителите в образуваното изпълнително
производство имат качеството едновременно на взискател и длъжник, както и на
същите им е предоставено правото да изкупят делбения
имот – изнесен на публична продан, при условията на чл.505, ал.2 ГПК. Целта на
разпоредбата на чл.354 ГПК е делбеният имот да остане
в патримониума на лице, което е било участник в делбената съсобственост, като същевременно се гарантира
правото на останалите съделители да получат
справедлива пазарна цена при осребряването на неподеляемия
съсобствен имот, от която получена сума всеки съделител ще получи част, съответстваща на правата му в
съсобствеността.
На следващо място разпоредбата на чл. 505, ал.2 ГПК, към която препраща чл.354 ГПК предвижда, че съделителят
може да изкупи имота по „най-високата предложена цена“, но не конкретизира, че
се касае за първоначално най- високата такава, обявена при отварянето на
писмените наддавателни предложения. В зависимост от
начина, по който може да се развие публичната продан, в определени моменти от
процеса на провеждане на проданта, „най- високата предложена цена“ може да има
различно стойностно изражение. Така при отварянето на наддавателните
предложения „най- високата предложена цена“ е тази съгласно предложението с
най- висока покупна цена. Ако се премине към устно наддаване „най- високата
предложена цена“ е тази, която е предложената най- висока покупна цена в
резултат на проведеното наддаване, която следва да бъде по- висока поне с
размера на един задатък от тази по писменото
предложение. В хипотезата на чл.493, т.2 ГПК, „най – високата цена“ е тази, предложена от наддавача,
обявен за купувач по реда на чл.493, т.2 ГПК по следващото по ред предложение с
най- висока цена.
Изкупуването на имота от съделител,
извършено по следващата най- висока цена в хипотезата на чл.493, т.2 ГПК, не
нарушава правата на останалите съсобственици да получат справедлива пазарна цена
на имота, тъй като предложенията са вече факт и съделителите
не биха да могли да получат различна цена, от тази в съответното предложение.
Не се засягат и правата на третото за съсобствеността лице – наддавач, предложил следващата най- висока цена, доколкото
то не губи внесения от него задатък, тъй като ако имотът бъде възложен на съделител в хипотезата на чл.493, т.2 ГПК, се задържа само задатъкът, внесен от наддавача,
обявен първоначално за купувач и невнесъл в срока по чл.492, ал.3 ГПК покупната
цена.
В настоящия случай съделителката
П. К. е участвала с валидно наддавателно предложение
в публичната продан. Същата е заявила изрично, че желае да бъде обявена за
купувач при евентуално невнасяне на покупната цена за цените по следващите наддавателни предложения. Това волеизявление е направено в
момента на съставяне на протокола по чл.492, ал.1 ГПК и е отразено в същия, с
оглед на което е направено в определения процесуален момент, т. е. правото на съделителя не е преклудирано,
същото е упражнено в предвидения от законодателя срок. Изпращането на съобщение
от съдебния изпълнител до съделителя К. да потвърди
дали желае да закупи имота по следващата най- висока цена – 36 899 лв., и постъпилото
потвърждение от нейна страна са действия, последващи вече
изразеното и отразено в протокола желание на съделителя
К. да закупи делбения имот при евентуално невнасяне
на покупната цена за цените по следващите наддавателни
предложения и като такива са ирелевантни за
преценката дали правото на съделителя е упражнено
своевременно. С оглед оплакванията в жалбата, спорният въпрос е дали съдителият може да направи изявление за закупуване на имота
в условията на евентуалност – че не желае да закупи по първоначално най-
високата цена от писмените предложения, но че желае да бъде обявен за купувач
по следващата най-висока цена от предложенията, в хипотезата на чл.493, т.2 ГПК, в случай че обявеният за купувач наддавач не
внесе в срок покупната цена. Настоящият състав намира, че ГПК не поставя
ограничение в тази насока, тъй като е процесуално допустимо упражняването на
права в условията на евентуалност, а и това в разглеждания случай не
противоречи на разпоредбата на чл.505, ал.2 ГПК, по изложените по-горе
съображения.
В допълнение, по повод представената с жалбата
съдебна практика, на която жалбоподателят се позовава, следва да се посочи, че същата
е, от една страна, с незадължителен характер, а друга страна страна, съществува и съдебна практика в обратния смисъл -
така решение № 895/ 07.03.2013 г., по в. гр. д. № 77/ 2013 г. по описа на ОС -
Благоевград. На следващо място цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима към настоящия случай поради липса на идентичност
от фактическа страна, тъй като представените решения касаят казуси, при които съделителите са изразили волеизявлението си за закупуване
на делбения имот след съставянето на протокола по
чл.492, ал.1 ГПК, докато в настоящия случай волеизявлението е направено при
съставянето на протокола.
Гореизложеното обуславя неоснователността на
жалбата, с оглед на което същата следва да бъде оставена без уважение.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора – неоснователност на
жалбата, на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски.
Ответницата по жалбата – П. К., не претендира
разноски.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № (по
описа на ПдОС) 10134/ 30.03.3017 г., от И.К.И., ЕГН **********,***,
против Постановление от 17.01.2017 г. за възлагане на недвижим имот,
постановено по изпълнително дело № 20168210400871, по описа на ЧСИ П. И. ***
действие Окръжен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.