Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 812/21.12.2023г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в
публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 356/2023год., по описа
на Административен съд – София град, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл.от АПК, вр.чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба на А.Д.Р., чрез
пълномощника – адв. Б., срещу Заповед № 8121К-2313/13.03.2023г., издадена от министъра
на вътрешните работи, с която на основание чл.107, ал.1, т.7 и чл.108 от ЗДСл е прекратено служебното й
правоотношение.
В жалбата е посочено, че Заповедта е издадена
при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с
материалноправните разпоредби, и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателя
твърди, че към момента на назначаването на длъжността, и към момента на
издаване на оспорената Заповед е отговарял на условията, визирани в чл.7, ал.1,
т.6 от ЗДСл, упражнявал е юридическа професия повече от 3 години, имал е стаж
като държавен служител 1 г. 2м. и 2 дни с ранг 5-младши, както и общ юридически
стаж – 3г. 6м. и 20 дни. В съответствие с разпоредбата на чл.74, ал.2 и ал.3 от
ЗДСл при назначаването й на длъжността и
е присъден ранг3-младши. Посочва, че към датата на издаване на обжалваната
Заповед професионалния й стаж е бил 5г. 6м. и 3 дни, от които само на
длъжността – 1г., 4 м. и 16 дни. Прави се искане Заповед № 8121К-2313/13.03.2023г.,
издадена от министъра на вътрешните работи да бъде отменена, възстановена на заеманата длъжност и изплатено
обезщетение за незаконното прекратяване на служебното правоотношение, считано
от 13.03.2023г. Претендира сторените разноски по водене на делото, съгласно
представен списък и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата. Допълнителни доводи за незаконосъобразността на административния
акт се излагат в представени по делото
писмени бележки по същество на спора.
Ответникът – министъра на вътрешните
работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата, иска се отхвърлянето й и
оставяне в сила на издадената Заповед. Допълнителни доводи навежда в
представено писмено становище. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на поискания
адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 16.05.2016г. между жалб. Р. и
„Стив-Соня Кръстев“ ЕТ бил сключен трудов договор № 004, с който същата била
назначена на длъжността „юрисконсулт“, като със заповед №001/17.09.2018г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ.
Със Заповед № 304/10.08.2020 г. на зам.
Кмета на община Пазарджик жалб. Р. била назначена на длъжността „юрисконсулт“.
Служебното правоотношение било прекратено, считано от 01.11.2021г. със заповед
№ 29.10.2021г.
Със Заповед № 8121К-11321/28.10.2021г.,
на основание чл.9 и чл.10д, ал.4 от ЗДСл
и след проведен конкурс за длъжността, обявен със заповед №
8121К-8726/09.07.2021г. министъра на вътрешните работа назначил жалб. Р. на длъжността държавен служител на длъжността
началник на сектор „Координация, административно и прано обслужване и човешки ресурси“ към отдел
„Административен“ при ОД на МВР-Пазарджик, наименование на длъжностно ниво по
Класификатор на длъжностите в администрацията – ръководно ниво 8, с ранг
3-младши. Жалб.Р. представила декларация по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДСл,
копия от документи за придобитата образователно-квалификационна степен, диплома
за висше образование на образователно-квалификационна степен „Магистър“ по
специалност „Право“, с професионална квалификация „Юрист“, с продължителност на
обучението – 11 семестъра рег. № 8-1846/29.11.2013г., издадена от Варненски
свободен университет „Черноризец
Храбър“. Били приложени и копие от документи, удостоверяващи продължителността
на професионалния опит: копие от трудова книжка Сер. Л № 106889, с придобит
трудов стаж в периода от 17.05.2016 г. до 17.09.2018 г., на длъжност
„юрисконсулт“ в ЕТ „Стив- Соня Кръстева“. Прекратяването на трудовото
правоотношение било оформено с прослужено време за периода от 02 години, 04
месеца и 0 дни. Жалб. Р. *** на длъжност „юрисконсулт“ по служебно
правоотношение, считано от 10.08.2020 г. и продължава да работи към момента на
подаване на заявлението за участие в обявения конкурс, служебното й
правоотношение с Община Пазарджик е прекратено считано от 01.11.2021 г. Служебната
й книжка била оформена с продължителност 01 година, 02 месеца и 19 дни от
Община Пазарджик. Държавният служител притежава V младши ранг.
Със заповед № 8121К-5429/20.06.2022г.
била преназначена на длъжността началник
на сектор „Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“ при ОД на МВР-Пазарджик.
Оспорената Заповед е издадена въз
основа на докладни записки рег. №№ 312р-4474/20.02.2023г. и
312р-5027/27.02.2023г. от директора на ОДМВР-Пазарджик, адресирани до министъра
на вътрешните работи.
В първата
е посочено, че към писменото заявление за участие в конкурса по образец,
съгласно Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2 от Наредба за провеждане на
конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители (НПКПМДСл), подадено
от жалб. Р. няма описано и приложено Удостоверение за юридическа
правоспособност. След извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик по спазване на трудовото законодателство и здравословни и безопасни
условия на труд, е констатирано, че относно притежаваният професионален опит за
длъжността „юрисконсулт“ по трудово правоотношение с ЕТ „ Стив – Соня Кръстева“
в периода м.май 2016г. – м. септември 2018г. служителката е престирала
труд дни в периода 17-25.05.2016г. –
начислени и изплатени. Според представената длъжностна характеристика от 16.05.2016г. за
длъжността „юрисконсулт“, Раздел III - Организационни връзки и взаимоотношения - т.2 „Осъществява контакти с ръководители и специалисти от други фирми,
организации и органите на изпълнителната и съдебната власт по правни въпроси“. Предвид факта жалб. Р. не притежава удостоверение за
юридическа правоспособност, няма как да изпълни в пълен обем задълженията си по
възникналото трудово правоотношение. В отчетните форми от 26.05.2016 г. до
29.10.2017 г. било отразено отпуск по болест, а от 30.10.2017 г. до
прекратяването на трудовото правоотношение „ отпуск по майчинство“. Въз основа
на това е прието, че жалб. Р. към момента на встъпването и в длъжност и към
настоящият момент, не притежава необходимият професионален опит за заемане на
ръководната длъжност началник на сектор „Координация, административно и правно
обслужване и човешки ресурси“ при Областна дирекция на МВР – Пазарджик /КАПОЧР/.
В докладна
записка 312р-5027/27.02.2023г. е посочено, че при назначаването на жалб. Р. на
заеманата длъжност е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1, т. от ЗДСл, тъй като
не отговаря на изискванията за ранг и минимален професионален опит – 3 години
или минимален ранг 3-младши. Към подаденото писмено заявление за участие в конкурса по
образец, съгласно Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2 от НПКПМДСл не било описано и приложено Удостоверение за
юридическа правоспособност. След
извършена допълнителна проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик
по спазване на трудовото законодателство и здравословни и безопасни условия на
труд, е констатирано, че относно притежаваният професионален опит за длъжността
„юрисконсулт“ по трудово правоотношение в периода м. май 2016 - м. септември
2018 г., служителката е престарала труд 5 /пет/ дни в периода от 17.05.2016 г. до 25.05.2016 г. включително,
начислени и изплатени, а от 26.05.2016 г. до 29.10.2017 г. е посочен „отпуск по майчинство“.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на
Класификатора на длъжностите в администрацията минималният
професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва
времето, през което държавният служител е извършвал
дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в
длъжностната характеристика за съответната длъжност. Посочено е, че
времето, през което, работникът/ служителят е бил в отпуск по болест, съответно
отпуск по майчинство, макар да се зачита за трудов/служебен стаж на основание
КТ/ ЗДСл, не може да бъде
зачетено като професионален опит.
С оглед на горното, придобитият
от А.Р. професионален опит в периода от 17.05.2016 г. до 17.09.2018г. на длъжност „юрисконсулт“ в ЕТ „Стив-Соня Кръстева“- счетоводна
кантора, е в размер на 5 работни дни. Служебното й
правоотношение с Община Пазарджик е прекратено считано от 01.11.2021 г. Към
момента на прекратяване на служебното й правоотношение служебната й книжка е
оформена с продължителност 01 г. 02 м. и 19 д. от Община Пазарджик. Съгласно
чл. 7, ал. 1. т. 9 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията длъжността „юрисконсулт“ е свързана с осъществяването на процесуално
представителство на съответния орган на държавната власт или юридическото лице, както и с изразяването на становища или
разработването на предложения за решения на правни проблеми, свързани с
дейността на съответната администрация. Съгласно цитирания текст на посочения
нормативен акт като първо и основно задължение за изпълнение на длъжността
„юрисконсулт“ е предвидено осъществяването на процесуално представителство на
съответния орган, а предпоставка за осъществяването на процесуално
представителство е нормативно предвиденото изискване за придобита юридическа
правоспособност. В служебното досие на жалб. Р., изпратено в ОД на МВР - гp. Пазарджик от община Пазарджик, а и в представените от същата документи за участието й в конкурса, и при
назначаването й, липсвало представено удостоверение за придобита от същата
юридическа правоспособност. Липсата и непредставянето на такова удостоверение е
пречка за осъществяването на процесуално представителство от страна на
служителя, съответно за изпълнение на основно негово задължение, предвидено в нормативен акт. При направеното запитване до
Министерство на правосъдието е установено, че няма данни на жалб. Р. да е
издавано удостоверение за юридическа правоспособност, поради което е спорно
доколко правомерно е възникнало служебното правоотношение с кмета на
община Пазарджик за изпълнение от същата на длъжността „юрисконсулт“ в община
Пазарджик, и доколко
служебният стаж на същата в
община Пазарджик като „юрисконсулт“, с посочена продължителност от 01 година,
02 месеца и 19 дни, би могъл въобще да бъде зачетен като професионален опит.
Посочено е, че Съгласно чл. 5 от ЗДСл характерът на
служебните задължения и степента на професионална подготовка е критерий за
диференциране на категориите държавни служители на ръководни служители и
експерти. Съобразно чл. 5 от Наредбата за прилагане на длъжностите в администрацията,
служителите на ръководна длъжност в администрацията: 1. ръководят, включително
планират, организират, контролират и координират съответната администрация
и/или структурно звено; 2. носят отговорност за изпълнението на задачите на
администрацията и/или структурното звено пред съответния държавен орган; 3.
отчитат постигането на целите на администрацията и/или структурното звено пред
съответния държавен орган; 4. ръководят работата на непосредствено подчинените
им служители в съответната администрация и/или структурно звено. Видно от
Класификатора на длъжностите в администрацията и чл. 3, ал. 1 и чл. 4. ал. 1 от
Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията,
длъжността началник на сектор при Областна дирекция на МВР е ръководна
длъжност, а не експертна, и относимият за заемане на подобна длъжност професионален опит следва да е на ръководни длъжности в администрацията. Към момента на назначаването на
тази длъжност жалб. Р. нямала професионален опит на ръководна позиция, такъв е придобила единствено по
времето, действително изслужено в ОД на МВР - Пазарджик. Предвид това е счетено, че оспорващата, не само към момента на
назначаването й, но и към момента на изготвянето на докладните записки не притежава
изисквания от закона 3-годишен минимален професионален опит - не само на
ръководна позиция, но и
професионален опит въобще, не притежава и
необходимия ранг за заемане на длъжността, тъй като минималният изискуем ранг
за заемане на длъжността е III младши, а същата е с
определен V младши ранг.
В докладните записки, изготвени от директора на ОДМВР-Пазарджик е посочено, че
жалб. Р. не притежава знания, умения и
компетентности за изпълнение на задълженията й по длъжностна характеристика
рег.№ 312р- 11889/26.06.2020 г. за длъжността началник на сектор "КАПОЧР“,
не познава естеството на служебните си задължения, дейността на подчинението й
служители, структурата на администрацията и изискванията на нормативните
актове, относими към дейността й, като с ежедневните си действия и писмени
разпореждания затруднява работата на служителите от сектор „КАПОЧР“.
С разпореждания от 24.03.2023г., 26.04.2023г. и
15.05.2023г. НОИ отказали изплащане на парично обезщетение за временна
нетрудоспособност, поради общо заболяване и
на парично обезщетение поради общо заболяване на жалб. Р..
Видно от заключенията на съдебно-счетоводните експертизи,
които съдът цени изцяло, като обосновани и компетентни, ако се признае
уволнението за незаконно, на основание чл. 104, ал.1 от ЗДСл на жалб. Р. се
дължи обезщетение в размер на 13 026 лв., за период от 6 месеца, ведно със
законната лихва. Действително отработените дни по сключения с ЕТ „Стив-Соня
Кръстева“ дни са 9 календарни, или 5 работни, общ трудов стаж, съгласно
отразеното в трудовата книжка – 2г. 4м. 0дни. В община Пазарджик действително отработените дни са 1г. 2м. и 12
дни, с общ трудов стаж 1г. 2м. и 19 дни /вкл. 5 работни дни отпуск по болест /.
В ОД на МВР жалб. Р. има общ стаж 1г. 4м. и 15 дни, като в този период е била в
отпуск поради временна нетрудоспособност 4 м. 22 календарни дни, като
действително отработените дни възлизат на 11м. и 23 календарни дни. Към датата
на прекратяване на служебното правоотношение с ОД на МВР-Пазарджик жалб. Р. има
действително отработени 2г. 2м. и 12 календарни дни, вкл.платен годишен отпуск.
При така установените факти, съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.121, ал.1 от ЗДСл, депозирана в преклузивния 14-дневен
срок, от процесуално легитимирано с правен интерес лице.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената Заповед е издадена от
компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.108,
ал.1 от ЗДСл, който регламентира че служебното правоотношение се прекратява от
органа по назначаването с административен акт. Съгласно цитираната разпоредба служебното
правоотношение се прекратява с акт, който се издава в писмена форма и трябва да
съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития
ранг на държавна служба. Тъй като това е специална законова разпоредба,
регламентираща формата за валидност на акта за прекратяване на служебно
правоотношение, доколкото тя се отклонява от общата разпоредба на чл.59 АПК за
формата на индивидуалния административен акт, по правилото на чл.2, ал.1 in fine АПК има надделяващ приоритет и я
дерогира. Обжалваната в настоящото производство Заповед е издадена в предписаната от чл. 108, ал.1
ЗДСл писмена форма.
Съгласно разпоредбата на
чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното
правоотношение без предизвестие, когато държавния служител е назначен при
неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува към момента на
прекратяване на правоотношението. Следователно материалноправните предпоставки,
които следва да са осъществени кумулативно, за да възникне визираното
правомощие на органа по назначаването са следните: първо, да е било допуснато
нарушение, обективирано в неспазване на някое от условията по чл. 7 от ЗДСл при назначаване на държавния служител на заеманата от
него длъжност и второ, това нарушение да съществува към датата на прекратяване
на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на
държавна служба, както и въвежда ограничения за заемането на определена служба
или извършването на определена дейност, като гаранция за професионалното,
компетентно и добросъвестно изпълнение на служебните задължения. Според чл. 7, ал. 1, т. 6
от ЗДСл, лицето, което се назначава за държавен
служител следва да отговаря на минималните изисквания за степен на завършено
образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания,
предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.
В изложените като мотиви
фактически обстоятелства в оспорената Заповед обаче, съдът намира, че не е
посочено конкретно какви изисквания за професионален опит, приема
административният орган, че следва да са били налице към момента на
назначаването на жалбоподателката, във кой акт са уредени те – закон,
подзаконов административен акт или длъжностна характеристика, какъв е бил
професионалния опит на Р. към момента на назначаването, не са изложени
съображения и дали към настоящия момент отговаря към изискванията за заемана на
длъжността. Не са изложени и съображения относно притежавания от Р. ранг към
момента на назначаването и към момента на прекратяването на правоотношението.
Предвид горното съдът намира, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателката, която следва да разбере на какво конкретно условие не
отговаря. Също така, въз основа на изложените мотиви, съдът не може да провери
дали последната отговаря на изискванията за професионален опит, с които се
свързва заемането на длъжността, т. е. дали е налице нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 6
от ЗДСл, изразяващо се в непритежаване на
изискуемия професионален опит или ранг към заемането на длъжността, и към
издаването на оспорената заповед. Горните обстоятелства следва да бъдат
посочени конкретно в заповедта, като съдът не следва на база представените по
делото доказателства да формира мотиви вместо административният орган.
Съдът е на мнение, че няма процесуална
пречка фактическата обстановка да бъде изведена от приложените по делото
доказателства, които в случая, предвид изричното посочване в оспорената Заповед
представляват докладни записки рег.№№312р-4474/20.02.2023г.и
312р-5027/27.02.2023г., но административния орган в издадения ИАА дължи мотиви
относно това на какво точно основание приема, че жалб. Р. не отговаря на
критериите за заемане на длъжността, както към момента на издаване на заповедта
за назначаването й на длъжността, така и
към момента на прекратяването й. В оспорената Заповед не е налично посочване на
кое правно основание министъра на вътрешните работи приема, че жалб. Р. не
притежава изискуемия се професионален опит, от коя правна норма се извлича
извода това обстоятелство, съответно да се мотивира - дали се касае до
неизпълнение на някои, заложени в длъжностната характеристика основания за
заемане на длъжността, дали не отговаря на тези, предвидени в Наредбата за
прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и т.н. Основните
изисквания към всяка длъжност в администрацията се определят със закон – чл.14,
ал.2 вр. ал.1 от Закона за администрацията. Минимално необходимите изисквания
за заемане на длъжността се определят в длъжностното разписание, а с
устройствения правилник на всяка администрация могат да се определят и
допълнителни специфични изисквания – чл.14, ал.3 от с.з. Длъжностната
характеристика има вторично значение и в нея са описани подробно функциите на
длъжността, задачите и задълженията, които са й присъщи и посочени в
длъжностното разписание, възпроизвеждат се нормативноустановените изисквания,
както и специфичните изисквания за заемане на длъжността, въведени по преценка
на органа по назначаването. След като подобна аргументация в оспорената Заповед
не е налице, съдът поставен в невъзможност да
прецени дали правните основания
са тези, които сочат целта на волеизявлението, т. е. целта на упражнената
държавна власт. Именно поради това без правните основания съдът не може да
установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на властта, т.
е. не може да упражни конституционното си задължение да осъществи контрол за
законосъобразност – чл. 120, ал. 1 от Конституцията, а засегнатите от акта лица
не могат да упражнят ефективно конституционното си право на защита – чл. 56 от Конституцията. В оспорената Заповед не е налице и обосновка каква е
взаимовръзката на установеното от издалия докладните записки, относно това, че
жалб. Р. не притежава удостоверение за юридическа правоспособност и по какъв
начин това е относимо към заеманата от нея длъжност, респ. на кое правно
основание същата следва да притежава такова, за да може да я заема. За да е
законосъобразен актът е необходимо в частта относно елемента на фактическия
състав на нередността – нарушение на приложимото право, ясно и точно да бъдат
установени фактите и обстоятелствата, които осъществяват елементите на
фактическия състав на нарушената правна норма и същата да бъде конкретно
визирана в акта. Следва да се отбележи, че при кандидатстване но жалб. Р. за
обявената позиция, същата е представила същите документи, като видно от данните
по делото, не е било налице несъответствие или празнота, след като същата е
била допусната до участие в конкурса.
Следва да се отбележи, че по делото са налице данни,
от които е видно, че издалия докладните записки, въз основа на които е постановена
оспорената в настоящото производство Заповед е бил пряк ръководител на жалб. Р.,
изготвил формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни
служители, служители заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности са аналитични
и/или контролни функции, в което е определил годишна оценка на изпълнението –
„неприемливо изпълнение“. Също така неблагоприятни оценки по изпълнение
служебните задължения от страна на жалб. Р., са направени от издалия докладните
записки и в заповеди № 312з-407/27.02.2023г. и № 312з-3899/04.11.2022г. Видно от докладна
записка рег. № 312р-28566/18.11.2022г., издалия докладните записки - директора
на ОДМВР-Пазарджик, въз основа на които
е издаден оспорения ИАА, е предложил на министъра на вътрешните работи
да открие дисциплинарно производство срещу жалб. Р. и да бъде отстранена от
длъжност, по повод установено неизпълнение на служебни задължения, които искания ВПД директор на ЧР-МВР предложил да
бъдат отхвърлени, видно от ДЗ рег. №
8121р-1890/25.01.2023г., като е дал становище да бъде сформирана комисия, която обективно и всестранно да изясни фактите и
обстоятелствата. Така изразяваните
многократни отрицателни становища за работата на жалб. Р. буди съмнение дали
проверката, въз основа на която е издадена оспорената Заповед е проведена обективно, пълно, всестранно,
респ. дали събраните в хода доказателства са преценени безпристрастно при
изготвянето им от извършващия проверката. Това води на извод, че в
производството по издаване на оспорената заповед е нарушен принципът за безпристрастност
по смисъла на чл.10, ал.2 от АПК, който е общ принцип в административното
производство. Едно от измеренията на принципа за безпристрастност е
предотвратяване на всеки възможен конфликт на интереси, изразяващ се в
евентуална заинтересованост на длъжностните лица от съответната администрация
от съдържанието на крайния акт. Съдът намира, че
в конкретния случай, с оглед обстоятелството, че Заповедта е издадена въз
основа докладни записки, изготвени от длъжностно лице, за което по делото са
налични данни за даване предходни отрицателни оценки за работата на жалб. Р.,
предвид очевидната му предубеденост спрямо служителката, е налице нарушение на принципа за самостоятелност и
безпристрастност, прогласен в чл.10, ал.2 от АПК, съгласно който "не може
да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода
му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни
съмнения в неговата безпристрастност."
Предвид горното съдът намира, че при
издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните права, които възпрепятства проверката за
съответствие на оспорения акт с материалния закон. По изложените съображения,
съдът приема, че жалбата е основателна и Заповед
№ 8121К-2313/13.03.2023г., издадена от министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на
държавния служител на основание чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл следва да
бъде отменена.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за
времето, през което оспорващият е останал без работа поради незаконното
прекратяване на служебното му правоотношение, съдът намира следното: Искането е
с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, съгласно
който държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си
заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца, а когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска
заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той
има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението. Изречение последно определя и начина на определяне на
обезщетението: брутната заплата към момента на признаването на уволнението за
незаконно или на неявяването му да заеме службата. Моментът на признаване на
уволнението за незаконно е моментът на влизане в сила на съдебното решение по
делото. Следователно, към датата на постановяване на съдебно решение по
оспорването на заповедта не може да се определи размерът на брутната заплата,
тъй като същата следва да се определи към последващ постановяването на
решението момент – датата на влизането му в сила. Поради това и на
основание чл. 206, ал. 1 АПК, тъй като разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на
административния акт, следва да се постанови разделяне на съдебното
производство по предявения от жалбоподателя иск за обезщетение за времето, през
което същият е останал без работа, като жалбата, заедно с препис от настоящото
решение и препис от Заповед № 8121К-2313/13.03.2023г., издадена от министъра на
вътрешните работи, се докладва на председателя на съда за образуване на отделно
производство.
Искането на жалбоподателя да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност е недопустимо, поради следното: Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при
отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по
назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната
длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от
влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.
Възстановяването на заеманата длъжност не може да се осъществи само по силата
на влязло в сила съдебно решение за евентуална отмяна на прекратяването, а е в
зависимост и от волята на лицето - явяването му да заеме длъжността в законоустановения
срок. Само след осъществяване на посочените кумулативно предвидени предпоставки
по чл. 122, ал. 1 ЗДСл настъпва предвиденият правен резултат в разглежданата норма –
възстановяване на заеманата длъжност, който административният орган е задължен
да признае. Следователно съдът не е оправомощен да се произнесе за
възстановяване на заеманата длъжност от оспорващия, поради което искането е
недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а съдебното производство
по делото в тази му част бъде прекратено.
С оглед изхода на спора, и
своевременно направеното искане в тази насока, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят
направените съдебно-деловодни разноски. Според чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата /ЗА/, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка;
материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Съобразно чл.38,
ал.2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. В представения по делото Договор за правна защита и съдействие е
вписано, че правната защита и съдействието се осъществява по реда на чл.38, ал.1,
т.3 от ЗА. Следва да се отбележи, че решението дали да окаже безплатна помощ, е
въпрос оставен на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е
цитираното правило на чл.38, ал.2 от ЗА, според което адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички
случаи на приключване на делото. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на
адвоката.
С оглед изложеното, на жалбоподателя се дължи
присъждане на сторените разноски по производството в размер на 400 лв. –
депозит за вещо лице, а на неговия пълномощник, адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 1000 лв., съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗА, съобразно фактическата и правна
сложност на делото, поради което възражението за прекомерност се явява
неоснователно.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на А.Д.Р., чрез пълномощника – адв. Б., Заповед № 8121К-2313/13.03.2023г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.107, ал.1,
т.7 и чл.108 от ЗДСл е прекратено
служебното й правоотношение.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, да заплати на А.Д.Р.
сумата от 400 лева, представляващи депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
Министерство на вътрешните работи, да
заплати на Д.Т.Б., сумата от 1000 лева,
представляваща адвокатко възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А.Д.Р. да
бъде възстановена на заеманата длъжност, за която е прекратено служебното й
правоотношение със Заповед № 8121К-2313/13.03.2023г., издадена от министъра на
вътрешните работи и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото в тази му част.
РАЗДЕЛЯ производство по делото, като съединеният с
оспорването иск за изплащане на обезщетение за времето, през което А.Д.Р. не е
била на служба, поради прекратяване на служебното правоотношение, да се
докладва на председателя на Административен съд – гр. Пазарджик за образуване на отделно съдебно производство,
с прилагане на преписи от жалбата, настоящото решение и Заповед №
8121К-2313/13.03.2023г., издадена от министъра на вътрешните работи. РЕШЕНИЕТО в
тази му част, с характер на определение, не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ: (П)