№ 9759
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110147203 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на ЗК Л И АД срещу А. О. К..
Ищецът твърди, че на 21.09.2017г., във Федерална република Германия, по главен
федерален път в област Касел, ответникът като водач на МПС марка „Рено“, модел
„Мастър“ с рег. № ........ предизвикал ПТП (преминава от лява в дясна пътна лента, докато в
нея се движи друго превозно средство, при което движещият се в последната автомобил, за
да избегне удара се отклонява вдясно и настъпва ПТП), при което било увредено
имуществото на трето лице – МПС марка „Фолксваген“, модел „Бора“, с рег. № KS-BD 1307.
Претърпените от увреденото лице вреди били възстановени чрез международния
кореспондент по зелена карта, който отправил регресна претенция към ищеца в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника като виновен
водач. Ищецът поддържа, че е заплатил по банкова сметка на международния кореспондент
по „Зелена карта“ регресна сума в размер на 212,00 евро. Поддържа, че ответникът напуснал
местопроизшествието, поради което на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане за платената от последния сума. Моли да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи посочената сума в размер на 414,64 лв., ведно със
законната лихва от депозиране на заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК –
18.04.2022 г. до окончателното плащане.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че към
датата на ПТП – 21.09.2017 г. не е бил в Германия, а в България. Оспорва да е участвал в
твърдяното ПТП. Моли за отхвърляне на предявения иск.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ. В тежест
на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение, възникнало
от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника; настъпване на
ПТП с участниците, посочени в исковата молба (вкл. че процесното МПС марка „Рено“,
модел „Мастър“ с рег. № ........ е управлявано от ответника при настъпване на ПТП);
застрахователното събитие да представлява деликт по чл. 45 ЗЗД, осъществен от ответника
– противоправно деяние, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-
следствена връзка с деянието; изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице или негов застраховател по имуществена застраховка, както и че след реализиране на
ПТП ответникът е напуснал мястото на ПТП при наличието на задължение да не го напуска.
С изрично определение на съда от 16.05.2023г. са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че МПС марка „Фолксваген“, модел „Бора“ е
претърпяло ПТП на 21.09.2017 г. във Федерална Република Германия, по главен /федерален/
път област „Касел“, при което е претърпяло вреди на стойност 414,64 лв., както и че ищецът
е заплатил сумата от 414,64 лв. за отстраняване на вредите по увредения автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Бора“.
Единственото спорно между страните обстоятелство се свежда до това дали при
настъпване на ПТП участие е взел ответникът А. О. К. (т.е. дали има качеството „виновен
водач“ по смис. на чл. 500, ал. 1 КЗ), като установяването му е в доказателствена тежест на
ищеца.
Съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че
на 21.09.2017г. ответникът А. О. К. е участвал в предизвикването на процесното ПТП.
Единствената индиция в тази посока са документите, с които се е снабдил ищецът по
системата „Зелена карта“, но последните са крайно недостатъчни, за да се приеме, че тези
обстоятелства са несъмнено доказани. Така от внимателния анализ на споменатите
документи е видно, че действително ответникът е възприет от немските власти като
„уличено лице“, но конкретни обективни източници за това съждение не са представени.
Напротив, от същите документи става ясно, че единствената причина ответникът да бъде
квалифициран като „уличено лице“ е проведеното разследване, според което ответникът
вероятно е последният собственик на процесния микробус (л. 21). Нещо повече, самото
увредено лице, по чиято инициатива е образувано наказателното производство, е признало
изрично, че въобще не е успяло да види водача на микробуса, който е навлязъл в лентата му
за движение (л. 16, 20-гръб).
Поддържданата от ищеца фактическа обстановка се разколебава допълнително и от
приложеното по делото удостоверение от МВР (според което ответникът е влязъл в
Република България на 12.09.2017г. и е напуснал отново на 28.09.2017г.), както и от
показанията на свид. Аоято категорично заявява, че заедно с ответника били в Германия от
2
01.09.2017г., до около 13.09.2017г., когато се прибрали в България (заради първия учебен
ден на децата им). Според същите показания А. К. е бил в България на процесната дата –
21.09.2017г., като отново заминал за Германия на 28.09.2017г.
По изложените съображения следва да се приеме, че доколкото не е доказано
ответникът въобще да се е намирал на територията, на която е настъпило процесното ПТП,
то се явява и недоказано твърдението, че последният има качеството „виновен водач“ по
смисъла на чл. 500, ал. 1 КЗ.
Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход
на спора, следва да се приеме, че ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което в
полза на ответника следва да се присъди сумата от 450 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК Л И АД, с ЕИК ... и седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ...... против А. О. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. .... № 21 иск по
чл. 422 ГПК вр. чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответната страна дължи на ищеца сумата от 414,64 ЛЕВА, представляваща
регресна претенция по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за изплатено от ЗК Л И АД (в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“) застрахователно обезщетение за
вреди на МПС марка „Фолксваген“, модел „Бора“, с рег. № KS-BD 1307, причинени от ПТП,
настъпило на 21.09.2017г., във Федерална република Германия, по главен федерален път в
област Касел, при което ответникът е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва от
депозиране на заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК – 18.04.2022 г. до
окончателното плащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 20684/2022г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА ЗК Л И АД, с ЕИК ... и седалище и адрес на управление гр. София, бул. ......
ДА ЗАПЛАТИ на А. О. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. .... № 21 сумата от 450
ЛЕВА, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4