Определение по дело №518/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Делото е образувано въз основа на предявен пред съда иск от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.”, ул.„Н.В.Г.” №, представлявана от Ц. К. П.- Изпълнителен директор и М. Т. П.- Прокурист, чрез пълномощника им С. В. Н., редовно упълномощен съгласно нотариално заверено Пълномощно рег. № 914,915, том І, акт 34 от 03.02.2011г. на Л. Н.- Нотариус с район на действие- РС София, рег. № 151 на Нотариалната камара, на съдебен адрес: град Б., ул. “. А. № , срещу К. Г. Д., ЕГН *, постоянен адрес: град Б., ул. “. К. № 16 и В. К. Д., ЕГН *, с постоянен адрес: град Б., ул. “. К. № 16.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са за сключен Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г. и Общи условия на „Райфайзенбанк(България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП към него ("Договор за кредит"), сключен между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД ("Банката"), "К. Д. - Д." с код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “. К.» № 16, вписано Регистъра 30 под № 1241, том 13, стр. 104 по ф.д. № 1621/1996г. по описа на Благоевградски окръжен съд, със законен представител К. Г. Д., ЕГН: *-Кредитополучател, и Ц. К. Д. с ЕГН * - солидарен длъжник, по силата на който "Райфайзенбанк(България)" ЕАД е отпуснала на кредитополучателя, кредит в размер на 43514.00лв., с краен срок на погасяване- 05.01.2020г. съгласно чл.1.5 от Договора за кредит. Съгласно чл. 1.3. от Договор за банков кредит от 29.05.2007г., кредитът е отпуснат за рефинансиране на ползван от Кредитополучателя кредит и застраховка „Живот" на кредитните вноски.

Сочи се в исковата молба, че по силата на сключения валиден договор за кредит, между страните по делото са възникнали облигационни отношения. Така съобразно чл. 1.6 на Договора за кредит между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредит. Постигнато е и неустоечно съглашение по смисъла на чл.92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита (клауза 1.8 - 1.9 от Договора за кредит). Съгласно чл.5 от Договора главницата по Кредитът е следвало да се погаси на 6 равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 200лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.02.2010г. до 05.07.2010г. вкл., и 107 равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 392лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.02.2011г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2020г. в размер на 370 лева.

Между страните сключения договор за банков кредит е бил изменен с няколко анекса:

На 10.02.2010г. Договора за банков кредит е изменен и допълнен с Анекс №1 между същите страни. С анекса страните са се споразумели Кредитът да бъде усвояван до 04.03.2010г. Съгласно чл. 2 от Анекс № 1 главницата по Кредитът е следвало да се погаси на 5 (пет) равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 200 лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.03.2010г. до 05.07.2010г. вкл., 107 равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 392 лв., дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.02.2011г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2020г. в размер на 370 лв. В чл.З от Анекс №1 страните сз договорили натрупаната лихва за периода от 05.03.2010г. до 05.07.2010г. вкл. да се изплати на 36 равни месечни вноски считано от 05.08.2010г. до 05.07.2013г. Всички останали условия от Договора за кредит са останали непроменени.

На 30.12.2010г. Договора за банков кредит и Анекс №1 е изменен и допълнен с Анекс № 2, сключен между същите страни, като те са се споразумели Кредитът да бъде усвояван до 04.03.2010г. Съгласно чл. 1 от Анекс № 2 страните са договорили такса управление и обработка в размер на 423.14лв. дължима на 05.01.2011г. да бъде изплатена на 30.12.2010г. в размер на 399.81 лева и остатъка от 23.33 на 05.01.2011г. Останалите условия от Договора за кредит и Анекс №1 са останали непроменени.

На 05.03.2012г. Договора за банков кредит с Анкс№ 1 и Анекс № 2 към него са изменени и допълнени с Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3, сключен между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, К. Г. Д., ЕГН: *- встъпващ в дълга солидарен длъжник и В. К. Д., ЕГН * - встъпващ в дълга солидарен длъжник. Тъй като "К. Д. - Д." е непреригистриран в границите на срока по пар. 4 ал. 1 ПЗРЗТР, същият се счита заличен от 01.01.2012г., съобразно пар. 5 ал. 1 ПЗРЗТР, и за него след тази дата не съществува възможност за пререгистрация, като в този случай, съгласно чл. 56 от ТЗ, се замества във възникналите до момента на заличаване правоотношения от физическото лице К. Г. Д. с ЕГН: *. Към датата на сключване на Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 -05.03.2012г. вземанията на Банката са в общ размер на 43338,03лв., от които 37218лв. - редовна главница, 1960лв. - просрочена главница, 1863,50лв.- просрочена лихва, 1439лв. - преструктурирана лихва, 29,62лв. - застрахователна премия, 376,10лв. -просрочена комисионна управление, 118,9лв. - наказателна лихва по просрочена главница и 332,89лв. - текущо начислена лихва върху редовна главница.

Сочи се в исковата молба, че по изричното им искане ответниците - К. Г. Дюлгeров и В. К. Д., и в съответствие с чл. 101 и чл. 121 от ЗЗД, те са встъпили изцяло в дълга произтичащ от Договора за кредит и анекси към него (чл.1.1, чл.2 и чл.З от Договор за встъпване в дълг и Анекс №3). По силата на сключения валиден Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 към Договора за кредит и анекси към него, между страните по делото са възникнали облигационни отношения. Така в чл.З.2. от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 е договорен краен срок за погасяване на всички дължими суми да е 05.01.2020г., а с чл.4.1 са преоформили в редовна просрочената главница в размер на 1960,00 лева. Съгласно чл.4.2. от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 усвоената и непогасена главница по Кредитът е следвало да се погаси на 5 гратисни месечни вноски, считано от 05.03.2012г. до 05.07.2012г. вкл., 89 равни последователни месечни вноски, всяка една в размер на 435 лева, дължими на 5-то число от съответния месец, считано от 05.08.2012г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2020г. в размер на 463 лева. В чл. 5.1 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 е договорено: 1863.50лв. -просрочената лихва, 1439лв.- преструктурираната лихва, 118.92лв. - наказателна лихва по просрочена главница, 332.89лв.- текущо начислена лихва върху редовна главница, да бъдат обединени в общ лимит, който да бъде изплатен на 89 равни последователни вноски, всяка една в размер на 42лева, считано от 05.08.2012г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2020г. в размер на 16,31 лева. В чл. 5.2 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 е договорено: 29,62лв.-застрахователната премия и 376,10лева- просрочена комисионна управление, да бъдат обединени в общ лимит, който да бъде изплатен на 5 равни последователни вноски, всяка една в размер на 67 лева, считано от 05.08.2012г. до 05.12.2019г. вкл. и последна изравнителна вноска на 05.01.2013г. в размер на 70,72 лева.

Между страните е постигнато и неустоечно съглашение по смисъла на чл.92 от ЗЗД, с което страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в плащането на задължението за погасяване на главницата по кредита (клауза 7.1 от Договор за встъпване в дълг и Анекс №3). В чл.7.1. - чл.7.3. от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 се прецизира „Стойността на банковия ресурс" към момента на сключването Договора за кредит и анекса.

Изложени с в исковата молба обстоятелства, че основното задължение на длъжника- заемател според чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок.

На датите на падеж- 05.03.2012г., 05.04.2012г., 07.05.2012г., 05.06.2012г., 05.07.2012г., 06.08.2012г., 05.09.2012г., 05.10.2012г., 05.11.2012г., 05.12.2012г., 07.01.2013г., 05.02.2013г. и 05.03.2013г., длъжниците не заплатили в пълен размер дължимите месечни погасителни вноски. Сочи се в исковата молба, че са настъпили основанията за предсрочна изискуемост на вземането, по силата на чл. 9 от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г., във вр. с чл. 7 и чл. 8 от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г. и във вр. с чл. 29 и чл. 30 от Общите условия на "Райфайзенбанк(България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП, с достигане до адреса на писмата за обявяване на предсрочна изискуемост с изх.№ 700-186/01.03.2013, изх.№ 700-187/01.03.2013 и изх.№ 700-188/01.03.2013г. Изложени са с исковата молба правни доводи, че съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи законна лихва от деня на забавата.

За да осъществят правата си по съдебен ред, на 26.06.2013г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ- извлечение от счетоводните книги на банката кредитор- удостоверяващо наличието и размера на задълженията на ответниците по Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него. Съдът по заповедното производство е уважил искането като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г. и Изпълнителен лист от същата дата, издадени по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б., срещу К. Г. Д.,ЕГН *, постоянен адрес: гр. Б., ул. “. К.» № и В. К. Д., ЕГН *, постоянен адрес: гр. Б., ул. «М. К.» №16, които са осъдени да заплатят солидарно на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, главница, лихви и комисионни по Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него в общ размер от 50999.58 лева (петдесет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и петдесет и осем стотинки), от които изискуема главница в размер от 39178.00лева (тридесет и девет хиляди сто седемдесет и осем лева), изискуема редовна лихва в размер на 4551.94лева (четири хиляди петстотин петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки), начислена за периода от 05.03.2012г. до 26.03..2013г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 2743.93лева (две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки),начислена за периода от 06.08.2012г. до 25.06.2013г. включително, изискуема лихва в размер на 3754.31лева (три хиляди седемстотин петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки), дължима съгласно чл. 5.1., във връзка с чл. З., буква "В", буква "Г", буква "Ж" и буква "3" от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., начислена за периода от 12.02.2010г. до 04.03.2012г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 365.68лева (триста шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), съгласно чл.2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., дължима за периода от 05.01.2012г. до 04.01.2013г. включително, изискуема комисиона за управление в размер на 376.10лева (триста седемдесет и шест лева и десет стотинки), съгласно чл. 5.2., второ тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл. 2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г.., дължима за периода от 05.01.2011г. до 04.02.2012г. включително, изискуема застрахователна премия в размер на 29.62 лева (двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), съгласно чл.5.2., първо тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл.9.4., чл. 9.5. и чл.9.7. от Общи условия на Райфайзенбанк (България) ЕАД за микрокредитиране на МСП, дължима за периода от 19.05.20Юг. до 18.05.2011г. включително, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2013 г. до окончателното и изплащане.

Твърди се в исковата молба по делото, че ответниците- К. Г. Д. и В. К. Д., са депозирали възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, съобщение за което е получено от банката на 31.10.2013г., за което от съда по заповедното производство е указано на банката кредитор, да предяви в законоустановения срок, иск за установяване на вземанията си от К. Г. Д. и В. К. Д., по съдебен ред и на основание чл.415, ал.1 от ГПК, като в противен случай издадената заповед за изпълнене ще бъде обезсилена.

За да обуслови правния си интерес, ищецът по делото чрез своя процесуален представител, изтъква че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е било уважено от районния съд, но срещу него е подадено възражение от ответниците, поради което за ищеца единствената правна възможност е да предяви иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за да установи по съдебен ред вземането си срещу ответниците- К. Г. Д. и В. К. Д., основано на сключените меду страните Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него.

Иска се от съда с депозираната искова молба, да постанови решение, с което да установите със сила на пресъдено нещо спрямо възразилите ответници: К. Г. Д. и В. К. Д., съществуването и изискуемостта на вземанията на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, произтичащи от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него, към момента на издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г. по ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б. и издадения въз основа на нея изпълнитлеен лист, за следните суми: Изискуема главница в размер от 39178.00 лева (тридесет и девет хиляди сто седемдесет и осем лева), изискуема редовна лихва в размер на 4551.94 лева (четири хиляди петстотин петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки), начислена за периода от 05.03.2012г. до 26.03.2013г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 2743.93лева (две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и деветдесет и три стотинки), начислена за периода от 06.08.2012г. до 25.06.2013г. включително, изискуема лихва в размер на 3754.31лева (три хиляди седемстотин петдесет и четири лева и тридесет и една стотинки), дължима съгласно чл.5.1., във връзка с чл.З., буква "В", буква "Г", буква "Ж" и буква "3" от Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., начислена за периода от 12.02.2010г. до 04.03.2012г. вкл., изискуема комисиона за управление в размер на 365.68лева (триста шестдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), съгласно чл. 2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., дължима за периода от 05.01.2012г. до 04.01.2013г. включително, изискуема комисиона за управление в размер на 376.10 лева (триста седемдесет и шест лева и десет стотинки), съгласно чл.5.2., второ тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.20Юг., във връзка с чл.2., точка 2.1. от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., дължима за периода от 05.01.2011г. до 04.02.2012г. включително, изискуема застрахователна премия в размер на 29.62 лева (двадесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), съгласно чл.5.2., първо тире от Анекс № 3 от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., във връзка с чл.9.4., чл. 9.5. и чл.9.7. от Общи условия на Райфайзенбанк (България) ЕАД за микрокредитиране на МСП, дължима за периода от 19.05.2010г. до 18.05.2011г. включително, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2013 г. до окончателното и изплащане.

Иска се от съда с решението си да осъди ответниците К. Г. Д. и В. К. Д. да заплатят на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица).

С исковата молба са направени доказателствени искания-за приемане на представените към нея писмени доказателства, задопускане и назначаване на съдебно икономическа експертиза, със задачи подробно изложени в особената част на исковата молба, както и за приобщаване към делото на ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б..

След като е приел исковата молба за редовна и е счел че е налице изначална допустимост на предявения пред съда иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, съдът е извършил проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по който следва да се проведе производството по делото, като е постановил производството по делото да се развие и проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия процесуален закон уреждащ търговските спорове.

Съдът е изпратил препис от исковата молба по делото и книжата приложени към исковата молба на насрещната страна, по реда на чл. 367 ал.1 от ГПК, като е указал за възможностите дадени от закона в нормата на чл. 367 ал. 4 от ГПК и чл. 369 от ГПК. Указани са с оглед на служебното начало на другата страна и неблагоприятните процесуални последици от неподаването на отговор в установения от закона срок съобразно разпоредбата на чл. 370 от ГПК.

В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото са постъпили писмени отговори от ответниците- В. К. Д. и К. Г. Д., с идентични доводи и правни съображения, с които от ответната страна се изказва становище, че предявения иск е процесуално допустим, но неоснователен и съдът следва да го отхвърли. С писмените отговори от ответниците се възразява че исковата молба е неясна, не е посочен размера на получения кредит, какъв е размера на изплатените по кредита суми от длъжника, като изобщо искането е с неясно основание. Сочи се в писмения отговор че и двамата ответници са преживели тежко смъртта на Ц. К. Д., починала на 05.12.2011г., като не са били в състояние да разбират смисъла и значението на подписания от тях Договор за встъпване в дълг от 05.03.2012г. към Договор за банков кредит № 68490/15.01.2010г., като се възразява от ответната страна с писмения отговор, че този договор е с крайно неизгодни за ответниците условия, подписан е от тях под страх че жилището им ще бъде продадено, поради което същите молят съда да го обяви за унищожаем, като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33 от ЗЗД. Отделно се възразява с писмения отговор от ответниците, че Договор за встъпване в дълг от 05.03.2012г. е бил подписан на посочената в него дата само от В. К. Д., а същият е бил подписан от К. Г. Д. на другия ден- 06.03.2012г., поради което се оспорва дататана която договора е подписан и се иска на основание чл. 192 ал. 2 от ГПК, съдът да извърши проверка за истинността на сключения договор. В писмените отговори на ответниците, се възразява че е недопустимо съгласно изискванията на ТЗ, физически лица да бъдат принудени да поемат задължения без да са търговци, още повече когато не са получили никакви суми по сключените договори, по които отговарят.Ответницата В. К. Д. възразява с отговора на исковата молба, че не е получила и наследство от майка си - Ц. К. Д.. С писмения отговор на ответника К. Г. Д., е направено искане за допускане на разпит на свидетел при довеждане, за установяване на обстоятелството че на 05.03.2012г./деня на подписването на договора за встъпване в дълг/, той е бил заедно с поискания свидетел- Л.Б. К. в град П.

Съдът е дал възможност на ищеца- „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, за допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от ГПК, като такава не е била представена по делото, поради което съдът не е предоставил такава възможност за отговор по реда на чл. 373 от ГПК на ответниците по делото.

След изготвянето на проекто доклада на съда и получаване на препис от Определение № 833/25.02.2014г. от закрито заседание, по делото е депозирано писмено становище от адв. М.Б., пълномощник на ответника К. Г. Д., с което в срока по чл. 146 ал.3 от ГПК, се възразява че исковата молба е редовна, основано на твърдението че липсва идентичност между петитума на исковата молба и издаданета заповед за изпълнение. Възразява се и срещу извода на съда, че от страна на банката ищец- „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, кредита е обявен за предсрочно изискуем, тъй като никъде в исковата молба не се сочи, че има такова решение на банката и такова не е представено с писмените доказателства по делото. Възразява се с писменато становище от ответната страна, че договора за банков кредит е сключен с Ц. К., в качеството и на „солидарен длъжник” и тъй като тя не е търговец, договора в тази му част не е търговски съобразно разпоредбата на чл. 286 ал.1 от ТЗ, поради което за нея този договоре нищожен и невалиден. Сочи се още от адв. Б., че К. Г. Д. не е имал съглашение с Ц.К. Д. да встъпи като длъжник по сключения договор за банков кредит, нито пък кредитора има такава договорка с нея, съгласно изискванията на чл. 101 от ЗЗД. Така заявените възражения се поддържат от пълномощника на К. Г. Д. и в насроченото от съда открито съдебно заседание.

В първото по делото съдебно заседание, адв. К., пълномощник на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, моли съда да уважи предявения иск, като доказан и основателен. Твърди, че е налице идентичност на исковата претенция, заявена с исковата молба по делото, с претендираното вземане, такова каквото е отрозано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение от заповедния съд, което пък е в пълно съответствие на представеното извлечение от банковите книги по сметката на длъжника към момента на подаването на заявлението пред заповедния съд. Акцентира се че налице пълни идентичност на исковата претенция, със заявеното вземане пред съда по заповедното производство, както по основание, така и по размер. Застъпва се становището, че вземането на банката кредитор е основано на обявяването на кредита за предсрочно и изцяло изискуем, на основание разпоредбите на Договора за встъпване в дълг и чл. 29 и чл. 30 от Общите условия към сключения договор за кредит, като правото на банката за преобразуване на дълга е надлежно осъществено и съобщено на лицата, поели задължението след встъпването в дълга- ответниците К. Г. Д. и К. Г. Д., преди подаване на заявлението пред съда по заповедното производство. Сочи се още, че Ц. К. Д., се е задължила за дълга на "К. Д. - Д.", не в качеството на съпруга на едноличния търговец, а в личното си качество на ФЛ и съобразно нормата на чл. 121 и сл. от ЗЗД, поради което същата отговаря солидарно за дълга на "К. Д. - Д.", при условията на сключения договор за кредит и анексите към него. Сочи се още, че основанието за отговорността на ответниците по делото за дълга на "К. Д. - Д.", е сключения договор за вспъпване в дълг и Анекс № 3 към него.

Пълномощника на ответника- В. К. Д.- адв. Р. Б., в първото по делото съдебно заседание навежда доводи за нередовност на исковата молба, основано на възражение за липса на идентичност между петитума на исковата молба и заповедта за изпълнение, издадена от съда въз основа на заявление на банката кредитор, в частта на претендираното вземане за лихви, което според него пречи за правилното имчисляване на дължимите лихви. Възразява се, че с исковата молба ищецът кредитор, не може да заявява нови основания, различни от тези посочени със заявлението пред съда по заповедното производство. Същото възражение е направено пред съда в съдебно засадение от адв. Р. Б. и по отношение на вземането за комисионни за управление на кредита.

С писмена защита по делото, в дадения от съда срок, процесуалния пълномощник на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, моли съда да уважи предявения иск, тъй като същият е доказан както по основание, така и по размер. Излагат се съображения, че безспорно е установено възникналото между страните договорно отношение, въз основа на сключен договор за кредит, като отпуснатата от банката сума е била изцяло усвоена от "К. Д. - Дойран". Твърди се, че на посочените в исковата молба падежи, длъжниците по договора за кредит не са внесли дължимите погасителни вноски и това е дало правно основание на банката кредитор да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем, тъй като ответниците К. Г. Д. и В. К. Д. са били поели задълженията на кредитополучателя, въз основа на договор за встъпване в дълг. Застъпва се становището, че банката е изпълнила задълженията си на кредитодател, като е предоставила на кредитополучателя, паничната сума отпусната като кредит съобразно сключения договор. За кредитополучателя- "К. Д. - Д." и солидарния длъжник- Ц. К. Д., са възникнали задълженията за погасяване на получения кредит чрез врасянето на месечни погасителни вноски, съобразно приетия от страните план. След като не са били изплатени няколко поредни погасителни вноски, според пълномощника на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, възникнали са от обективна страна основания съобразно чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции и уговореното между страните в чл. 9 от Договора за вспъпване в дълг и Анекс № 3, във връзка с чл. 7 и 8 от Договора за банков кредит и чл. 29 и 30 от Общите условия на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД за микрокредитиране на МСП. Така представителите на „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, са се възползвали от правото да обявят за изцяло и предсрочно изискуем, остатъка от кредита на длъжниците- К. Г. Д. и В. К. Д.. Представителят на банката кредитор в писмената си защита излага съображения, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е достигнала до длъжника адресат, като му е била съобщена съобразно начина уговорен между страните в Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г. и Договора за встъпване в дълг и анексите към тях. Сочи се, че с пристигането на писмото за обявяване на предсрочната изискуемост до последния актуален адрес на длъжниците, обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на банката кредитор - „Райфайзенбанк/България/”ЕАД, следва да се счита за редовно съобщено на длъжника, поради което и предсрочната изискуемост на остатъка от кредита следва да се счита за дължима от 27.03.2013г. Излагат се съображения в писменото становище на пълномощоника на банката ищец, че уговорения в чл. 4.2 б.”а” от Договора за встъпване в дълг гратисен период за срок от 5 месеца, касае само изплащането на главницата, тъй като съобразно чл. 4.3 от същия договор и Анекс № 3, през този период лихвата се е дължала и същата е следвало да се заплаща до 5 –то число на съответния месец, т.е. през гратисния период, длъжниците са били освободени от задължението да заплащат главница, но не и от задължението за заплащането на дължимите лихви. С писменото становище, адв. Качева моли съда да уважи предявения иск като доказан и основателен, така както е заявен със заявлението пред съда по заповедното производство и исковата молба по настоящото дело, като осъди ответниците да заплатят на ищеца и сторените разноски по делото пред първата съдебна инстнация.

С писмена защита по делото- адв. М. Б., като пълномощник на К. Г. Д., моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен. Възразява се, че К. Г. Д. в качеството му на ФЛ, не може да отговаря за дълга на "К. Д. - Д." и няма никакви основания ФЛ да сключва нов договор за встъпване в дълга на едноличния търговец към банката кредитор. В този смисъл сключения договор за встъпване в дълг се явява нищожен, тъй като "К. Д. - Д." не е пререгистриран и К. Г. Д. остава по договора за кредит длъжник като ФЛ. Недопустимо е едно лице, което има сключен договор за кредит като едноличен търговец, отново да сключва договор за встъпване в дълг за същото задължение като ФЛ. Неверно е в този смисъл, че основанието за такова встъпване може да бъде нормата на чл. 56 от ТЗ. С писменото становище се поддържа, че исковата молба е неясна и в този смисъл нередовна, тъй като не е ясно каква част от дъгла по кредита е погасена, както и на какво основание вземането е станало изискуемо и дължимо. Недопустимо е дълга на едноличния търговец да се поема от ФЛ, като отделно се излагат съображения, че договора за встъпване в дълг е подписан от К. Г. Д. не на 05.03.2012г., а на 06.03.2012г. Липсва каквото и да е съглшение между К. Г. Д. и неговата починала съпруга- Ц.К. Д., тя да встъпи в дълга му по договора за банков кредит, като такова съглашения липсва и с втората ответница- В. К. Д.. Поддържа се с писмения отговор възражението, че петитума на исковата молба не съответства изцяло на заявеното искане за претендираното вземане, със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, депозирано пред съда по заповедното производство. Оспорва се заключението на вещото лице по изслушаната съдебно иконочическа експертиза, тъй като същото е основано на договора за встъпване в дълг, а не на договора за банков кредит, а по отношение на К. Г. Д., договора за встъпване в дълг е нищожен. В заключение адв. М. .Б., моли съда да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като неоснователен.

Пълномощника на В. К. Д.- адв. Р. Б., в писмената си защита по делото, също моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен. Възразява се, че Договора за встъпване в дърг е с недостоверна дата, по отношение на К. Г. Д., който е подписал същия на 06.03.2012г. Оспорва се, че по отношение на В. К. Д., вземането не е изискуемо, тъй като съобразно чл. 4.2 б.”а” от Договора за встъпване в дълг, на същата е бил предоставен гратисен период, през който същата не е била длъжна да внася погасителни месечни вноски. Същият гратисен период, не е взет в предвид и в заключението на експерта П. Х., което прави иска недоказан по размер. Отново се навеждат възражения, че В. К. Д. трудно е преживяла смъртта на майка си и е подписала договора за встъпване в дълг при крайно неизгодни за нея условия и под страх, че жилището и ще бъде продадено и затова този договор е унищожаем, като сключен при крайна нужда и при явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33 от ЗЗД. Тя е подписала договора за встъпване в дълг като ФЛ, а не като търговец, като за нея не може да важи забраната на чл. 297 от ТЗ. За пръв път с писмената защита по делото, от процесуалния пълномощник на В. К. Д., е направено възражение, за неравноправност на сключените с анекса съглашения за законната лихва, тъй като същата е било едностранно променена от кредитора, поради което тези клаузи са на основание чл. 146 от ЗЗП нищожни.

В срока за произнасяне с решението по делото, съдът извърши отново проверка за допустимостта на предявения иск и счете, че иска с правно основание чл. 422 от ГПК е процесуално недопустим в частта му, в която се претендират направените в заповедното производство разноски, като част от вземането на кредитора „Райфайзенбанк/България/”ЕАД от длъжниците К. Г. Д. и В. К. Д. по правоотношението възникнало от сключения между тях договор за встъпване в дълг, във връзка с предишен договор за банков кредит. Установена е в тази насока съдебна практика, която се потвърждава и с ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, според което разноските в заповедното производство, не съставляват част от претендираното вземане, а са последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В исковия процес, разпределението на отговорността за разноските, няма характер на самостоятелно съдебно притезание и не се включва във формирането на размера на цената на иска. Следователно разноските на кредитора както в заповедното, така и в исковото производство, не могат да бъдат част от претендираното вземане, а по въпроса за тяхното разпределение и присъждане между страните, съдът в исковото производство следва да се занимае и произнесе с оглед на изхода от делото. Видно е от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б., че заявителят- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД е предявил претенцията си в размер на 1 019.99лв. съставляваща държавна такса и сумата 960.00лв. за юристконсултско възнаграждение според посоченото в депозираното заявление пред заповедния съд, като искане за разноски по чл. 78 ал.1 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 7 ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение. В издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5216 от 28.06.2013г. по ч.гр.д. № 1626/2013г. по описа на РС Б., съдът по заповедното производство, е уважил искането за разноски, но неоснователно е присъдил същото като част от претендираното вземане, основано на договор за банков кредит. В исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело, претенцията за разноските на заявителя- „Райфайзенбанк/България/”ЕАД в заповедното производство, отново е включена в исковата претенция, като част от претендираното вземане, основано на сключения между страните договор за кредит. Обвързан от заявеното от заявителя кредитор в заповедното производство и от утвърдената с ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК задължителна за съдилищата съдебна практика, съдът счита че предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, в частта му в която се претендират разноските в заповедното производство за сума в размер на 1 019.99лв. съставляваща държавна такса и сумата 960.00лв. за юристконсултско възнаграждение, е процесуално недопустим и в тази част предявения специален установителен иск следва да бъде прекратен от съда с отделно определение. По така заявените и направени от кредитори разноски, исковият съд дължи произнасяне на общо основание и по реда на чл. 78 от ГПК, с оглед на изхода по делото пред първата съдебна инстанция.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, с който се иска от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район „С.”, ул.„Н.В.Г.” №, представлявана от Ц.К. П.- Изпълнителен директор и М. Т. П.- Прокурист, да се приеме за установено по отношение на К. Г. Д., ЕГН *, постоянен адрес: град Б., ул. “. К. № и В. К. Д., ЕГН *, с постоянен адрес: град Б., ул. “. К. № , че има изискуемо вземане, произтичащо от Договор за банков кредит № 68490 от 15.01.2010г., Анекс № 1 от 10.02.2010г., Анекс № 2 от 30.12.2010г., Договор за встъпване в дълг и Анекс № 3 от 05.03.2012г. към него, за разноските направени в заповедното производство- сумата от 1 019.99лв. съставляваща държавна такса и сумата 960.00лв. за юристконсултско възнаграждение, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.

Определението на съда, с което частично се прекратява производството по делото, подлежи на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението на страните, пред АС София.

СЪДИЯ В ОС :