Решение по дело №29/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 81
Дата: 12 май 2023 г. (в сила от 12 май 2023 г.)
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20237270700029
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 12.05.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                      Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 29 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Н.И.С.,***, депозирана против Решение № 73/01.11.2022г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 20223620200108/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 22-00280-000066/25.02.2022г. на началника на РУ - Каолиново, с което на Н.И.С., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца, за нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от същия закон.

С протоколно определение от 26.09.2022г., влязло в законна сила, съставът на Районен съд – Нови пазар на основание чл.63г, във вр. с чл.79б, ал.2 от ЗАНН е прекратил съдебното производство в частта му, с която е оспорено Наказателно постановление № 22-00280-000066/25.02.2022г. на началника на РУ – Каолиново, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Н.И.С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че неправилно е била ангажирана отговорността му за описаното в НП нарушение, доколкото към момента на извършване на проверката управляваният от него автомобил е бил с поставени по съответния ред регистрационни табели и не е бил уведомяван от органите на МВР за служебно прекратената регистрация на собствения му автомобил. Поради това счита, че не е осъществил виновно вменената му простъпка. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание се представлява от адвокат Г. Г., който поддържа изложените отменителни основания и отправя претенция за присъждане на разноски за две съдебни инстанции.

Ответната страна, началник на РУ в ОД на МВР, РУ – Каолиново, депозира писмена молба, в която излага доводи за основателност на отменителната претенция с оглед приетото Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по тълкувателно дело № 3/2022г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Обективира и становище за прекомерност на претендираното възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от главен юрисконсулт Ив.С., която заявява, че поддържа изразеното писмено становище в депозираната молба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима и за основателна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С акт за установяване на административно нарушение серия GA и № 477837 от 30.10.2021г. актосъставителят Р.В.Т.е констатирал, че на същата дата, около 16,10 часа в община Каолиново, на път граница Румъния Силистра - Шумен, км. 63+882 /КПП Пристое/ жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил „*****“ с рег. № *****, който автомобил бил със служебно прекратена регистрация на 19.10.2021г. Актосъставителят е отбелязал, че с това деяние е извършено нарушение на чл.140, ал.1 предл.1 от ЗДвП.

С постановление от 07.12.2021г. е образувано досъдебно производство № 2021г. по описа на РУ - Каолиново, по което е издадено постановление за прекратяване на досъдебното производство от 12.01.2022г. от страна на прокурора за извършено престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Препис от това постановление не е изпращано на жалбоподателя.

Преписката е върната на административнонаказващия орган, който издал Наказателно постановление № 22-00280-000066/25.02.2022г., с което за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, на жалбоподателя е вменено виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на  основание  чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон е ангажирана отговорността му.

Препис от НП е връчен на Н.С. на 17.03.2022г., като на същия ден на основание чл.79б, ал.1 от ЗАНН лицето е заплатило 80% от размера на наложената му глоба.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционния акт. Съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства съдът счел, че на инкриминираната дата и място водачът е управлявал автомобила си, след като регистрацията му е била служебно прекратена на 19.10.2021г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. С това според районния съд лицето виновно е допуснало вмененото му нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което предходният съдебен състав потвърдил Наказателно постановление № 22-00280-000066/25.02.2022г. на началника на РУ - Каолиново.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав, намира, че процесният съдебен акт следва да бъде отменен, съответно на отмяна подлежи и Наказателно постановление № 22-00280-000066/25.02.2022г. на началника на РУ - Каолиново, с което на Н.И.С., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца, като съображения за това са следните:

След образуване на настоящото производство решаващият състав на Административен съд – Шумен с Определение № 6 от 30.01.2023г. на основание чл.229, ал.1, т.4 от АПК е спрял производството по делото до постановяване на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2022г. на ВАС и ВКС поради преюдициалност на образуваното тълкувателно дело по въпроса „Наказва ли се с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС?“.

Със свое Определение от 06.04.2023г. съдът е възобновил производството по КАНД № 29/2023г., констатирайки, че на 05.04.2023г. е прието Тълкувателно постановление № 2 на ОСС от НК на ВКС по тълк.д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Съобразно диспозитива на ТП № 2/05.04.202 г. по ТР № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Фактите по делото, по които не е налице спор, установяват с категоричност, че санкционираното лице е управлявало собствения си автомобил със служебно прекратена регистрация, считано от 19.10.2021г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, за която не е бил надлежно уведомен. В мотивите на коментираното тълкувателно постановление съвместният съдебен състав на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС изрично е подчертал, че „уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл.24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл.461, т.1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“ Незнанието на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, дължащо се на неуведомяване на собственика му от органите на МВР, според възприетото в Постановлението становище изключва наличието на виновно поведение, било то под формата на умисъл или и на небрежност.

С оглед на изложеното до момента касационният състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е реализирано, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП и привлеченото към отговорност лице не е осъществило виновно приписаното му нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Поради това касационната инстанция приема, че решението на районния съд е валидно, допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено и наказателното постановление, поради субективна несъставомерност на деянието.

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, ОД на МВР – Шумен следва да бъде осъдена да заплати на Н.И.С., ЕГН **********, разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева във връзка с осъществено процесуално представителство в хода на ВНАХД № 108/2022г. по описа на Районен съд – Нови пазар, за което е представен Договор за правна защита и съдействие № **********. Размерът на дължимите разноски е определен съобразно уважената част от претенцията във въззивното производство.

На Н.С. се дължат и разноски в размер на 500 /петстотин/ лева за осъществено процесуално представителство в хода на КАНД № 29/2023г. по описа на ШАдмС. Възражението на процесуалния представител на наказващия орган за неговата прекомерност е неоснователно, доколкото уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с предмета на делото и с приложимата редакция на разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОТМЕНЯ Решение №73/01.11.2022г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД № 20223620200108/2022г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-00280-000066/25.02.2022г. на началника на РУ - Каолиново, с което на Н.И.С., на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Шумен да заплати на Н.И.С., ЕГН **********, сумата в общ размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство в хода на ВНАХД №108/2022г. по описа на Районен съд – Нови пазар и КАНД № 29/2023г. по описа на ШАдмС.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                 2..........................

 

 

         ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.05.2023 г.