№ 1308
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110162123 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са следните искове от И. К. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. София,
**********, срещу „*********, седалище и адрес на управление: *****:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 143 ЗПК за
прогласяване нищожност на клауза относно такса за бързо разглеждане по
договор за кредит № **********/20.08.2021 г.;
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
31,57 лв., недължимо платена във връзка с калузата относно такса бързо
разглеждане, ведно със законната лихва върху главницата от 13.11.2023 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между страните (ответникът е с предходно наименование
„4финанс“ ЕООД до 21.03.2022 г.) е сключен договор за кредит №
**********/20.08.2021 г., по силата на който му бил отпуснат заем от 50 лв. при
погасяване в срок до 25.08.2021 г., при ГПР 48,20%, ГЛП 39,42 %. Сочи, че с
последващи два анекса от 20.08.2021 г. и анекс от 21.08.2021 г. на ищеца били
отпуснати още три пъти по 50 лв. при съответно увеличаване на таксата за експресно
разглеждане, като за срока на договора, тоест на 25.08.2021 г. изплатил по сметка на
ответника сумата от общо 232,59 лв., чиято разбивка дава ответникът – 200 лв. –
главница, 1,02 лв. – договорна лихва и 31,57 лв. – такса за допълнителна
незадължителна за ползване услуга за бързо разглеждане, като клаузата, в която е
уговорена същата такса, е нищожна на следните основания:
чл. 10а ЗПК – услугата „такса бързо разглеждане“ представлява дейност по
усвояване и управление на кредита;
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – процесната клауза накърнява добрите нрави поради
умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение и калкулиране на
1
допълнителна (лихва) печалба към уговорената възнаградителна лихва;
чл. 19, ал. 4 ЗПК – нарушен е законово предвиденият размер на ГПР и е налице
заобикаляне на закона;
чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП – клаузата е неравноправна, тъй като не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
В срока по чл. 131 ГПК ******* оспорва допустимостта и основателността на
исковете по подробно изложени съображения.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Неоснователни са доводите на ответника за нередовност на исковата молба, в
която ясно е посочено основанието на иска, съответно процесната клауза, въз основа на
която се претендира сума в конкретен размер, чието основание за заплащане също е
уточнено в исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже:
по иска по чл. 26 ЗЗД - сключен между него и ответника договор за паричен заем
със соченото в исковата молба съдържание;
по иска по чл. 55 ЗЗД - извършено плащане на процесната сума в полза на
ответника на основание процесната клауза.
В тежест на ответника е да докаже:
по иска по чл. 26 ЗЗД - процесните договори съдържат валидни и равноправни
клаузи, както и своите възражения;
по иска по чл. 55 ЗЗД - наличие на основание за получаване на платените от
ищеца суми въз основа на валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така извършеното
плащане.
Приложените към исковата молба и нейния отговор доказателства следва да
бъдат приети като относими към предмета на спора.
Искането на ищеца за задължаване на основание чл. 190 ГПК на ответника да
представи посочените в исковата молба документи е ненеобходимо, след като
изисканите документи са приложени към отговора на исковата молба, а вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза следва да вземе предвид другите поискани от ищеца
документи – разписки от счетоводството за получени суми.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно, тъй като ответникът оспорва действителния размер на ГЛП, за чието
изчисляване са необходими специални знания.
Изначално неотносимо е искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред дирекция „Регистри“ при БНБ за снабдяване с
информация относно всички сключени договори за потребителски кредит между
2
страните по делото. Ищецът като страна по евентуално сключени договори сам следва
да разполага с евентуално сключени договори с ответника и има възможност да се
грижи за своите работи и съответно да предявява претенции срещу ответника, без да се
домогва да получава информация чрез съда, за да завежда последващи дела срещу
същия ответник. Самото искане е и неконкретизирано, тъй като от начина на неговото
заявяване не става ясно кое правно релевантно обстоятелство по настоящото дело се
домогва да докаже ищецът с получаването на горепосочената информация.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да конкретизира банкова сметка съгласно чл.
127, ал. 4 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2024 г.
от 13,00 ч, за когато да се призоват страните и вещото лице с връчване на препис от
настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на ответника.
УКАЗВА на страните, че първото по делото открито съдебно заседание е и
последно за събиране на каквито и да е доказателства, поради което следва да изчерпят
всичките си доказателствени искания своевременно, за да не става процесуалното им
поведение повод за отлагане на делото под страх от налагане на глоба в тази връзка.
ПРИЕМА доказателствата към исковата молба и нейния отговор.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че:
между страните (ответникът е с предходно наименование „4финанс“ ЕООД до
21.03.2022 г.) е сключен договор за кредит № **********/20.08.2021 г., по силата
на който му бил отпуснат заем от 50 лв. при погасяване в срок до 25.08.2021 г.,
при ГПР 48,20%, ГЛП 39,42 %;
с последващи два анекса от 20.08.2021 г. и анекс от 21.08.2021 г. на ищеца били
отпуснати още три пъти по 50 лв. при съответно увеличаване на таксата за
експресно разглеждане;
за срока на договора, тоест на 25.08.2021 г. ищецът изплатил по сметка на
ответника сумата от общо 232,59 лв., чиято разбивка дава ответникът – 200 лв. –
главница, 1,02 лв. – договорна лихва и 31,57 лв. – такса за допълнителна
незадължителна за ползване услуга за бързо разглеждане.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице Л. С.,
което след запознаване с делото, включително с приложения от ищеца разчет за
извършване на плащанията, и необходимите справки, включително и при ответника –
относно платежни нареждания и разписки за извършени плащания от ищеца по
процесния договор, да отговори на поставените в исковата молба въпроси, както и на
3
служебно поставения от съда въпрос – към кои съответни задължения са съотнесени
извършените плащания от страна на ответника, при депозит от 300 лв., вносим от
ищеца в 3-дневен срок от съобщението.
Неизпълнението на указанията влече отмяна на акта относно допускане на
експертиза.
УКАЗВА на ответника, че неоказването на съдействие на вещото лице влече
преценка по чл. 161 ГПК и евентуално налагане на глоба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните (в случая на
ищеца).
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на съдебния секретар в деня на всяко ОСЗ да изготвя справки дали са
живи всички страни - физически лица по делата.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4