Решение по дело №15/2021 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 260007
Дата: 30 май 2022 г. (в сила от 29 юни 2022 г.)
Съдия: Христина Запрянова Жисова
Дело: 20215640700015
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260007

 

30.05.2022 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд

На единадесети май през две хиляди двадесет и втора година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                       СЪДИЯ : Христина Жисова

                                                                         

Секретар: Ваня Кирева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Административно дело номер 15 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.

Образувано е по повод жалба на М.П.М. за обявяване нищожността на Заповед № ДС-28-2 от 28.06.2019г. на областния управител на област Хасково, обнародвана в ДВ бр. 55/12.07.2019г., с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони ж.р. „Кенана“ в землището на гр. Хасково, в частта относно имот с идентифкатор 77195.701.463.

Жалбоподателят твърди, че е придобил по силата на дарение от майка си Иванка Пешева Вълчева, обективирано в нот. акт № 8, том XV, дело № 3459/03.08.2007г. на СВп - Хасково, поземлен имот с идентификатор 77195.701.463 по КККР на гр. Хасково. От своя страна Иванка Пешева Вълчева е придобила собствеността върху посочения имот с нот. акт №150, том 11, дело № 279/1980г. на ХРС. В поземления имот № 77195. 701.463 се намирала и законно построена сграда, строена преди 1991 г.

С обжалваната Заповед № ДС- ДС-28-2/28.06.2019 на областния управител на област Хасково, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА, бил одобрен план за новообразуваните имоти за ж.р. „Кенана", землище гр. Хасково, който засягал собствения на жалбоподателя поземлен имот с идентификатор № 77195.701.463 по КК на гр. Хасково и със същия идентификатор като новообразуван имот по ПНИ на ж.р. „Кенана“, гр. Хасково. Въз основа на този ПНИ, на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр с § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, била издадена и Заповед № 844/18.05.2020г. на кмета на община Хасково. Със заповедта на кмета било наредено да бъде възстановено правото на собственост на наследниците на Велчо Тодев Трендафилов, Иванка Илиева Трендафилова и Трендафил Демирев върху собствения на жалбоподателя имот, представляващ по ПНИ новообразуван имот в строителните граници на града (определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на ОС-Хасково) с идентификатор № 77195.701.463, ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково, с площ 1139 кв.м. при граници и съседи: 77195.701.548 - жилищна територия, 77195.701.443 - улица, 77195.701.461 - жилищна територия; 77195.701.462 - жилищна територия, 77195.701.469 - улица, заедно с построените в имота сгради: № 77195.701.463.1 - 1 етаж, жилищна сграда - еднофамилна, 23 кв.м; № 77195.701.463.2 - 1 етаж, селскостопанска сграда, 30 кв.м. Срещу заповедта на кмета също  подал жалба, въз основа на която било образувано адм. дело № 49/2020г. по описа на РС-Хасково.

Според жалбоподателя, включването на собствения му имот в ПНИ обосновавал интересът му от обжалване на процесната заповед за одобряване на плана. т.к. чрез него се засягало правото му на собственост и било основание за издаване на горецитираната заповед на кмета на община Хасково.

Жалбоподателят намира, че издадената Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 на областния управител на област Хасково за одобряване на ПНИ за ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково, в частта касаеща имот с идентификатор № 77195.701.463 но КККР, е нищожна. Съгласно чл. 149. ал. 5 от АПК обявяването на административните актове за нищожни можело да се иска неограничено във времето. Съображенията за нищожност на атакувания акт на областния управител били следните:

Имотът на жалбоподателя с идентификатор № 77195.705. 463, ж.р. „Кенана“, гр. Хасково не бил от категорията имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включващ земеделски земи, предоставяни за ползване на граждани по силата на актове на Президиума на НС, Държавния съвет и на Министерски съвет. Този имот никога не е бил предоставян за ползване по силата на визираните в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове, нито е бил включван в ТКЗС, ДЗИ и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. Имотът никога не е бил одържавяван. Последното обосновавало нищожността на ПНИ, одобрен със Заповед № ДС- 28-2/28.06.2019 на областния управител на област Хасково за одобряване на ПНИ за ж.р. „Кенана“, землище гр. Хасково, в частта касаеща имот с идентификатор № 77195.701.463 но КККР, поради липсата на предмет. Липсвало законово основание за включване на имота в ПНИ по §4 oт ПЗР на ЗСПЗЗ.

Имот с идентификатор № 77195.701.463 не бил земеделска земя, попадаща в строителните граници на гр. Хасково (одобрени с Решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково) и представляваща урбанизирана територия съгласно КК на града. Същият имот бил и застроен с жилищна сграда. В чл. 2. т. 1 от ЗСПЗЗ законодателят изрично изключил определянето като земеделски земи на тези, които се намират в строителните граници на урбанизираните територии. Предвид изложеното не били налице предпоставките и на § 46, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост, т.к. към момента на одобряване на ПНИ имотът не е имал статут на земеделска земя, а съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ застрояването му също се явявало пречка за възстановяване правото на собственост. Включването на имота в ПНИ и възстановяването му на наследниците на Велчо Тодев Трендафилов, Иванка Илиева Трендафилова и Трендафил Демирев представлявало съществено нарушение на материалния закон, която незаконосъобразност следвало да се приравни с нищожност.

Жалбоподателят оспорва и факта, че собствения му имот съвпада с имот, който някога е бил собственост на Велчо Тодев Трендафилов, Иванка Илиева Трендафилова и Трендафил Демирев. Не била налице идентичност между процесния имот и този, възстановен на наследниците на Велчо Тодев Трендафилов, Иванка Илиева Трендафилова и Трендафил Демирев с Решение № 36-51/01.04.1998 на ПК- Хасково по заявление № 51180 по чл. 11 от ЗСПЗЗ. В разписния лист към кадастралния план от 1988г. процесния имот ( със стар пл.№152) бил записан на основание - покупка и договор от 01.10.1975 г. - на името на родителите на жалбоподателя. В регистъра към ПНИ като стар правоимащ собственик или собственик към датата на приемане на помощния план били записани лицата Иванка Петева Вълчева /майка на М.П.М./, Велчо Тодев Трендафилов, Иванка Илиева Трендафилова и Трендафил Демирев. Правоприемник на последния по силата на горецитираните нотариални актове бил жалбоподателят. Така, при наличието на конкуриращи собственически права между две или повече лица за процесния имот, административният орган не следвало да го включва в ПНИ до разрешаването на спора за материално право по общия исков ред. Едва след разрешаването му, евентуално можело от заинтересованите лица да се иска изменение на ПНИ по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

С оглед на това счита, че административният орган е излязъл извън законните си правомощия и компетентност, като е постановил нищожен административен акт. Включването на имот с идентификатор № 77195.701.463,  ж.р. „Кенана“, гр. Хасково в ПНИ било извършено при съществено и грубо нарушение на законовите разпоредби, при липса на законово основание и при липсата на предмет, водещи до нищожност на обжалваната заповед на областния управител на област Хасково.

В настоящото производство следвало да се провери дали е спазена процедурата по одобряване на ПНИ, в това число и на предходните планове, които били основа за изработване па ПНИ, доколкото не подлежали на отделен съдебен контрол, както и дали в регистъра към ПНИ са записани правилно лицата, легитимирани като собственици. Жалбоподателят намира, че в производството по изработване, приемане, съобщаване и одобряване на помощния план п ПНИ са били допуснати груби нарушения, обосноваващи нищожността на акта за одобряване на последния. База за изработване на ПНИ били помощния план по чл. 28 от ППЗСПЗЗ (наричан кадастрален план в по-старите редакции) и картата по чл. 18г от ППЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т.3, буква „г" и ал. 2 от ППЗСПЗЗ - В 6-месечен срок от влизане в сила на ЗСПЗЗ кметът на общината предоставя информация на ОСЗ за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или ако не бъде предоставена в срок, информацията се изготвя от самата ОСЗ, за което се уведомява кметът. Тази информация се отразявала на карта основа по чл.18. ал. 4 (предишна ал. 3- ред. 1995г.) от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 18г, ал. 1. т. 1 и ал.2 oт ППЗСПЗЗ. границите върху които собствеността се възстановява по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се утвърждават с решение на Общинската служба по земеделие и се отразяват върху изходната картна основа по чл.18, ал. 4 (предишна ал. 3- ред. 1995г.) от ППЗСПЗЗ. Тази картна основа в последствие служи за изработването на помощния план и плана на новообразуваните имоти, но според жалбоподателя такава изобщо липсвала, което опорочавало цялата последваща процедура до одобряването на ПНИ и обосновавало неговата нищожност.

Освен горното, съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 25, т. 1 от Закона за административно-териториално устройство на Република България, следвало с решение на общинския съвет по предложение на кмета да бъде образувано селищно образувание „Кенана", гр. Хасково за земите, предоставени за ползване въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Създаването на това селищно образувание било в основата на бъдещия ПНИ, съответно неизпълнението на цитираните разпоредби също опорочавало цялата последваща процедура по приемане и одобряване на ПНИ до степен на нищожност.

В закона били предвидени и редица изисквания за приемане, съобщаване и одобряване на помощния план, както и кой бил съответно компетентният орган, които изисквания също не били спазени. Приложимата редакция на закона зависела от конкретната дата на изработване и приемане на помощния план. Не били спазени и изискванията за разгласяване на съобщенията за провеждане на анкетиране относно установяване границите на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС, които се нанасяли в помощния план.

На следващо място чл.28б от ППЗСПЗЗ и § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ изисквали да се съобщи както приетият от комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСЗПЗЗ план на новообразуваните имоти, така и заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ чрез обнародване в Държавен вестник, чрез средствата за масово осведомяване и обявяване на публично място в сградата на общината, които разпоредби също не били изпълнени коректно.

Въз основа на изложените съображения, жалбоподателят иска от съда да бъде прогласена нищожността на Заповед № ДС-28-2/28.06.2019 на областния управител на област Хасково, с която е одобрен план за новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р. „Кенана“, гр. Хасково в частта й касаеща поземлен имот с идентификатор № 77195.701.463 по КК на гр. Хасково и по ПНИ, с площ 1139 кв.м. при граници и съседи: 77195.701.548 - жилищна територия, 77195.701.443 – улица, 77195.701.461 - жилищна територия, 77195.701.462 - жилищна територия, 77195.701.469 - улица.

Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител в лицето на адв. И.В.. Поддържа всички изложени в жалбата съображения, моли същата да бъде уважена като излага допълнителни аргументи, касаещи наличието на съществени процесуални нарушения при реституционната процедура, водещи до нищожност на оспорвания административен акт.

Ответникът Областен управител на Област Хасково не се представлява в открито съдебно заседание и не взема писмено становище по жалбата.

Заинтересованата страна И.М.П. в писмен отговор поддържа неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./  „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ за ж.р. „Кенана“, същият бил обнародван в ДВ, бр.55 от 12.07.2019г. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на жалбоподателя.

Приложени са от ответника Протокол № 3 от заседание на комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-14-9/08.04.2019г. на Областен управител на Област Хасково за приемане на плана на новообразуваните имоти, съгласно което е приет плана на новообразуваните имоти на териториите по §4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ в цифров и графичен вид в М 1:1000 и регистъра към него за ж.р. „Кенана“, ж.р. „Куба I“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Каменец“ и местност „Халилово юг“ гр.Хасково, както и Протокол № 1/26.02.2019 г., Протокол № 2/14.03.2019 г., Протокол № 4/16.05.2019 г., Протокол № 5/20.06.2019 г. и Протокол № 6/16.07.2019 г. от заседания на комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ.

Във връзка с процедурата по изготвяне, приемане и одобряване плана на новобразуваните имоти, са приети като писмени доказателства още и Техническо задание за изработване на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана“, ж.р. „Орфей“, ж.р. „Изгрев“, ж.р. „Куба-1“ и местност „Халилово-юг“ в землището на гр. Хасково, община Хасково, със схема на землище Хасково с контурите на жилищните райони и Халилово юг; График и Протокол за анкетиране на собствениците /наследниците/ на земеделски земи, попадащи на териториите по §4 и сл. от ЗСПЗЗ, вкл. и на жилищен район „Кенана“ гр. Хасково; Списък на имотите, предоставени за ползване и на имотите, невнесени в ТКЗС и ДЗС; Списък на всички ползватели, платили суми по банкова сметка *** §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати съответното обезщетение за ж. р. „Кенана“; Заповед 969 на Председателя на Изпълнителния комитет на ОНС гр. Хасково от 05.10.1998г.;

От представената извадка от Регистъра на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“Кенана“ за процесния имот като правоимащ стар собственик или собственик към датата на приемане на помощния план са посочени Иванка Петева Вълчева, Трендафил Демирев, Велчо Тодев Трендафилов и Иванка Илиева Трендафилова, а също е отбелязан и НА № 150 от 29.05.1980 г.

Относно реда за разгласяване на оспорения административен акт са приложени Извадки от в. „Сега“ бр. 166 от 18.07.2019 г. и от в. „Марица“ бр. 165 от 18.07.2019 г.; Обявление на основание § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ от Областна администрация и от  Община Хасково; Копие от обявления в Община Хасково във връзка с приемането на ПНИ за ж.р. „Кенана"; Разпечатка от сайта на ОА с публикувано съобщение за издадената Заповед ДС-28- 2/28.06.2019 г.; Извадка от ДВ бр. 55/12.07.2019 г. , в който е публикувана Заповед ДС-28-2/28.06.2019 г. Извадка от ДВ бр. 39/14.05.2019 г., в който е публикувано съобщение до заинтересованите лица от община Хасково на основание чл. 28б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за изработения план на новообразуваните имоти; Констативен протокол от 16.07.2019 г. за поставяне на обявление на таблото на община Хасково за издадената Заповед ДС-28-2/28.06.2019 г. Приложена е и информация от  ИК „Марица“, че вестник „Марица“ не е бил централен ежедневник, нито през 2019г., нито преди или след това, а се е разпространявал на територията на Пловдив, Хасково и Пазарджик.

Видно от Заповед № 844/12.05.2020г. на Кмета на Община Хасково, същата е издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на областния управител на Област Хасково, решение № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по заявление № 51180 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4227/04.03.2020г. и със същата се възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Велчо Тодев Трендафилов, Иванка Илиева Трендафилова и Трендафил Демирев върху новобразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.200г. на Общински съвет Хасково с идентификатор 77195.701.463, ж.р.“Кенана“, землище гр.Хасково, с площ 1139 кв. м. при граници и съседи: 77195.701.548 жилищна територия; 77195.701.433 улица; 77195.701.461 жилищна територия; 77195.701.462 жилищна територия; 77195.701.469 улица. Отбелязано е в заповедта, че в имота има две сгради: № 77195.701.463.1 – 1 етаж, Жилищна сграда – еднофамилна, 23 кв.м. и № 77195.701.463.2 – 1 етаж, Селскостопанска сграда – 30 кв.м. В тази връзка като писмено доказателство е прието и Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“, ведно с Писмо на МРРБ № 08-Х-16/12.05.2000 г.;

Безспорно е също обстоятелството, че заинтересованата страна И.М.П. е единствен наследник на Велчо Тодев Трендафилов, Иванка Илиева Трендафилова и Трендафил Демирев, за което са представени по делото поредица от удостоверения за наследници, вкл. и Удостоверение за наследници с изх. № СЛУЖЕБНО-229/18.02.2022 г. за Трендафил Демирев; Удостоверение за наследници с изх. № СЛУЖЕБНО-225/18.02.2022 г. за Иванка Илиева Трендафилова;  Удостоверение за наследници с изх. № СЛУЖЕБНО-224/18.02.2022 г. за Велчо Тодев Трендафилов. От същите се установява, че Трендафил Демирев е роден през 1860 г. и е починал на 25.06.1905 г., че Велчо Тодев Трендафилов е негов син – роден на *** г. и починал на 21.01.1967 г., а Иванка Илиева Трендафилова е съпруга на Велчо Тодев Трендафилов и е родена на *** г.  починала на 09.08.1970 г. Единствен техен наследник е синът им Милчо Велчев Трендафилов, роден на *** г. и починал на 25.08.2013 г. – баща на И.М.П..

Относно процесния имот са приети като писмени доказателства и представени по делото от ОСЗ Хасково и от ответника решение /дубликат/ № 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на Велчо Тодев Трендафилов, Иванка Илиева Трендафилова и Трендафил Демирев, на Поземлена комисия – Хасково по Заявление вх.№ 51180 от 06.09.1991г. от Милчо Велчев Трендафилов, според което е признато право на собственост на посочените лица в съществуващи, възстановими стари реални граници на следните имоти: нива от 21.000 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кенана, установен с нотариален акт; нива от 21.000 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кенана, установен с нотариален акт и нива от 1.000 дка, находящ се в терен по §4 на гр.Хасково, в местността Кенана, установен с нотариален акт. В приложената преписка по заявление № 51180 от 06.09.1991г. от Милчо Велчев Трендафилов се съдържат и заявление с вх.№ 69 от 06.09.1991г. от Милчо Велчев Трендафилов, Крепостен акт за придобит недвижим имот чрез покупко-продажба № 1163 по Нотариално дело № 608/1900г.; Крепостен акт за придобит недвижим имот чрез покупко-продажба № 398 по Нотариално дело № 732/1902г.; Крепостен акт за придобит недвижим имот чрез покупко-продажба № 774 по Нотариално дело № 431/1908г. и Нотариален акт за покупко-продажба том II, № 26, регистър 1961, дело № 260 на Нотариус при Област Стара Загора.

За удостоверяване на правото си на собственост от страна на жалбоподателя са представени Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том 3, рег. № 4204, дело № 395 от 03.08.2007 г. на Нотариус с рег. № 079 на НК Владилена Сиртова, вписан с вх. рег. № 5107/03.08.2007 г., акт № 8, том XV, дело № 3459 и Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 150, том II, дело № 279/29.05.1980 г.

Съгласно първият от тях - Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том 3, рег. № 4204, дело № 395 от 03.08.2007 г. на Нотариус с рег. № 079 на НК Владилена Сиртова, Иванка Петева Вълчева дарява на сина си следния свой собствен недвижим имот:  поземлен имот с идентификатор № 77195.701.463, по кадастрална карта на град Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК Хасково, с обща площ 1139 кв.м., находящ се в кв.“Кенана“ при граници от север път № 77195.701.443, от запад ПИ №№ 77195.701.461 и 77195.701.462, от юг пътека № 77195.701.469 и от изток ПИ № 77195.701.464, ведно с построените в него жилищна сграда – еднофамилна № 77195.701.463.1 със застроена площ 23 кв. метра и селскостопанска сграда № 77195.701.463.2 със застроена площ 30 кв. метра.

Видно от Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 150, том II, дело № 279/29.05.1980 г. на Хасковски народен съдия, Иванка Петева Вълчева е призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, а именно: нива от 1300 кв.м., находяща се в землището на гр.Хасково, местността „Кенана“ при граници: Тодор Георгиев, Янко Тенев и път.

При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във времето  - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези разпоредби се налага изводът, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща.

В закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая не е налице. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока, какъвто безспорно не е настоящият случай. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Въпреки твърдението на жалбоподателя за допуснато такова нарушение в случая, в контекста на въпроса за наличието или липсата на реституционна претенция въобще, то съобразно представените доказателства, този извод също не може да бъде споделен.

В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените по същността си нарушения на материалния закон – при изработване на помощния план, плана на новообразуваните имоти, на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, респ. реда за разгласяване на оспорения административен акт,  касаят неговата правилност, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Тоест нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.

В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт не страда от такива съществени пороци, а относно доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията му за притежание на правото на собственост върху процесния имот, вкл. и за наличие на спор за материално право с лицата, на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е недопустимо да бъде разрешен в настоящото производство, а подлежи на разглеждане по реда на исково такова.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г.  на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково в частта относно поземлен имот с идентификатор № 77195.701.392 с площ 877 кв.м, находящ се в гр.Хасково, ж.р. „Кенана“, ул.“Д-р Георги Китов“ №198, с предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10 м./, при граници и съседи: 77195.701.391, 77195.701.394, 77195.701.393, 77195.701.9, в който имот са построени две сгради - сграда с идентификатор 77195.701.392.1 - жилищна сграда - еднофамилна, 29 кв.м, и сграда с идентификатор 77195.701.392.2 - жилищна сграда - еднофамилна, 5 кв.м., не е нищожна, а доводите на жалбоподателя неоснователни, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ответника и заинтересованите страни за разноски по реда на чл.143 АПК, то такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 7, адв. И.В. ***, против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково в частта относно поземлен имот с идентификатор № 77195.701.463 по КК на гр. Хасково и по ПНИ, с площ 1139 кв.м. при граници и съседи: 77195.701.548 - жилищна територия, 77195.701.443 – улица, 77195.701.461 - жилищна територия, 77195.701.462 - жилищна територия, 77195.701.469 - улица.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.

 

 

СЪДИЯ :