Решение по дело №13075/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 622
Дата: 5 февруари 2024 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110213075
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. София, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110213075 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „***“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, представлявано от
управителите Т.П.С. и М.Х.С., чрез адв.Б. П. от САК, против наказателно
постановление №002667/15.05.2023 г., издадено и.д. директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград,
със седалище гр.София, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с
което на основание чл.200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно издадено, при допуснати нарушение на процесуалните
правила и материалния закон, поради което иска неговата отмяна. Излага
следните съображения: от изложената в НП фактическа обстановка не става
ясно точно какво нарушение е прието за извършено – не са поставени
съответните цени, изискуеми съгласно посочената правна норма или са
поставени цени, различни от тези, които клиента би следвало да заплати, като
ако се приеме, че фактите касаят второто нарушение, то същото не
1
кореспондира с посочената като нарушена правна норма, нито с приложената
санкционна; допуснато е нарушение на чл.40, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗАНН,
тъй като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице
обективни данни за невъзможност да бъде намерен или негов представител да
не се е явил, с което са ограничени правата му по чл.42, т.8 от ЗАНН – да
изложи обяснения или възражения още при съставяне на акта; АНО не е
изследвал приложимостта на чл.28 от ЗАНН, доколкото в процесното НП
изцяло липсва произнасяне относно маловажност на случая, претендирайки,
че са налице предпоставките за приложение на посочената разпоредба, а
именно: касае за първо по ред нарушение, не са настъпили вредни последици
от нарушението, последното е отстранено, поради което не осъществен в
пълна степен състава на нарушението; във връзка с горното оспорва размер на
наложената имуществена санкция като несъразмерен на характера и тежестта
на нарушението, доколкото е налице по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид; допуснато е
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – липсва описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, доколкото АНО единствено препраща към констатациите в
констативния протокол от извършената проверка, като в процесното НП
липсва детайлно описание на нарушението – кое е изпълнителното деяние –
липса на посочена продажна цена или цена за единица, несъответствие в
размера на цената за единица спрямо продажната цена за конкретната
разфасовка, не поставяне на правилното място на индикационни табели или
друго; в процесното НП липсва надлежно посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението, доколкото е отразена единствено датата на
извършване на проверката, като остава неясно дали тя съвпада с датата на
извършване на нарушението, което от една страна е пречка да се прецени
спазването на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, и от друга – при нарушение,
изразяващо се в бездействие, датата на нарушението не е тази, до която е
продължило бездействието, а на която е било дължимо предписаното от
закона действие; от посоченото място на извършване на нарушението –
магазин „***“, не става ясно дали жалбоподателят извършва търговска
дейност в този обект и по какъв начин е установено това, както и че липсата
на обективен анализ относно мястото на извършване е пречка за преценката
за териториалната компетентност на АНО; липсват доказателства относно
2
извършеното нарушение.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание чрез законен
или упълномощен процесуален представител. Не взема допълнително
становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – и.д. директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград, със седалище гр.София, към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при КЗП, не се явява упълномощен процесуален представител в
съдебно заседание. В писмото, придружаваща преписката, депозирано чрез
юрк.А.Д., ответната страна по жалбата навежда доводи за издаване на
процесното НП, при спазване на процесуалния и материалния закон; не са
допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП; случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и жалбоподателят следва да бъде
санкциониран за извършеното от него формално нарушение, от което не е
необходимо да се изследва наличието на претърпени вреди, поради което
моли съда да потвърди процесното НП, и с оглед изхода на делото,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Допълнително са постъпили писмени бележки по делото от надлежно
упълномощен процесуален представител - адв.А.К. от САК, в които оспорва
направените възражения в жалбата, като неоснователни, предвид наличието в
АУАН и НП на посочени дата и място на нарушението, описание на същото,
правната му квалификация, включително се установява от представените по
делото заповеди и компетентността на актосъставителя и АНО. Счита
вмененото нарушение за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства, както и че не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН, с оглед значимостта на защитените отношения и отчитане от
АНО на всички факти, относими към този въпрос.
Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Видно от
приложеното по делото известие за доставяне, процесното НП е връчено на
3
жалбоподателя на 25.08.2023 г., а жалбата против него е подадена на
31.08.2023 г., съгласно отразената дата на входящия номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
датата на връчване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
При извършена проверка от длъжностни лица от РД-София при КЗП на
27.02.2023 г., в магазин „***“, находящ се в гр.София, бул.***, стопанисван
от „***“ ООД, било установено, че в обекта се предлагат за продажба
следните стоки: разфасовки на масло 82% „Deutcehe Markenbutter“ – 250 гр.;
кашкавал „Мургаш“ в разфасовка от 200 гр.; кайма „Тандем“ в разфасовка от
500 гр.; боб „Натура“ традиционен в разфасовка от 500 гр.; боб „Натура“
екстра в разфасовка от 500 гр.; боб „Натура“ класик в разфасовка от 400 гр.;
боб „Натура“ шарен в разфасовка от 500 гр.; боб „Натура“ белен в разфасовка
от 500 гр.; боб „Фамилекс“ Доброджанка в разфасовка от 500 гр.; боб
„Фамилекс“ Трапезен в разфасовка от 500 гр.; леща „Натура“ наслада в
разфасовка от 400 гр.; леща „Фамилекс“ екстра в разфасовка от 500 гр.; леща
„Панино“ белена в разфасовка от 500 гр.; макарони „Borilla“ в разфасовка от
500 гр.; макарони „Sole Mio“ в разфасовка от 500 гр.; макарони „Primo gusto“
в разфасовка от 500 гр. По отношение на така предлаганите за продажба
разфасовки на стоки, контролните органи констатирали, че същите не са
обозначени едновременно с цена за разфасовката и цената за единица мярка,
в случая килограм, чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг начин.
Резултатите от извършената проверка в търговския обект,
длъжностните лица от РД-София при КЗП, обективирали в съставен
Констативен протокол №К-2758697.
Въз основа на така направените констатации в хода на извършената
проверка в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, компетентно
длъжностно лице: М. В. П., заемаща длъжността: главен инспектор в РД-
София към КЗП, упълномощена със Заповед №321 ЛС/22.04.2015 г. на
Председателя на КЗП, в присъствието на двама свидетели при съставяне на
акта /също длъжностни лица при КЗП/, съставила АУАН №002667 на
4
10.04.2023 г., против жалбоподателя затова, че при извършена проверка на
27.02.2023 г., в магазин „***“, находящ се в гр.София, бул.***, стопанисван
от „***“ ООД, търговецът не е спазил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗЗП,
едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на
част от предлаганите /описани подробно/ за продажба в търговския обект
стоки в разфасовки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг начин, с
което е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗЗП.
Актосъставителят посочил като дата на извършване на нарушението –
27.02.2023 г., и място на нарушението – гр.София.
АУАН е надлежно предявен и връчен на изрично упълномощено от
жалбоподателя лице И.Й.Т., на датата на неговото съставяне – 10.04.2023 г.,
без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, и не оспорил отразените
констатации в АУАН с писмени възражения пред АНО.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице – и.д. директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр.София,
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, упълномощен със
Заповед №365/30.03.2023 г. на Председателя на КЗП, след като възпроизвел
изцяло описаната в акта фактическа обстановка и преценил обстоятелствата
по чл.27, ал.2 от ЗАНН, на основание чл.200 от ЗЗП наложил на „***“ ООД
имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от
ЗПП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля П., които
кореспондират на всички събрани по делото писмени доказателства, поради
което съдът ги кредитира с доверие, при съобразяване на обстоятелството, че
същите изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото
от него по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на
данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по
делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; писма и известия
за доставяне на документи; пълномощно; Констативен протокол №К-
2758697/27.02.2023 г.; заповеди за делегиране на правомощия на
актосъставителя и АНО.
5
При извършена служебна проверка, съдът намира, че АУАН и НП са
издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно
представените два броя заповеди, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона
ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени по тежест
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-жалбоподател да научи за какво точно
административно нарушение е санкциониран, кога и къде го е извършил.
Неоснователно е релевираното възражение в жалбата за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е надлежно
предявен и връчен на изрично упълномощено от жалбоподателя лице.
Съгласно предоставените права на упълномощеното лице с процесното
пълномощно, пределно ясна е волята на упълномощителя това лице да го
представлява пред КЗП, във връзка с предявяване именно на съставения акт,
по повод извършената проверка на дружеството, обективирана в Констативен
протокол №К-2758697/27.02.2023 г. и евентуално подписване на
споразумение. Доколкото упълномощеното лице се е явило в КЗП на
10.04.2023 г. и е получило на таза дата екземпляр от процесния АУАН, то не
възникват съмнение и относно обстоятелството, че жалбоподателят е бил
надлежно уведомен за датата и часа, за които е бил призован да се яви лично
или като изпрати упълномощен представител, а както става ясно от
съставения констативен протокол – това уведомяване е станало чрез имейл
съобщение.
Неоснователно е релевираното възражение в жалбата за допуснато
нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съответно за
произтичащите от тяхното нарушаване последици. АУАН и НП съдържат
всички изискуеми реквизити, включително датата на деянието – 27.02.2023 г.,
която обективно съвпада с датата на установяване на нарушението в хода на
извършената проверка на жалбоподателя. Противното, би означавало
превратно тълкуване на закона, доколкото се касае за констатирано точно на
тази дата нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предвидено в закона
задължение от търговеца, стопанисващ проверения обект, от когато и
6
самоличността на извършителя е станала известна на контролните органи.
Считано от датата на установяване на нарушението и неговия извършител –
27.02.2023 г., със съставяне на процесния АУАН на 10.04.2023 г., давностния
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е спазен, а с издаването на процесното НП на
15.05.2023 г., е спазен и давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
В АУАН и НП е посочено и мястото на извършване на нарушението – в
гр.София, което съвпада с административния адрес на проверения търговски
обект и със седалището и адреса на управление на стопанисващото го
търговско дружество. От така посоченото място на извършване на
нарушението, произтича териториалната компетентност на длъжностните
лица от РД-София към КЗП да издадат АУАН и НП за констатирано
нарушение, извършено на именно на територията на гр.София.
Установените в хода на проверката в търговския обект фактически
обстоятелства са правилно отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП,
като съдът не констатира проворечия, както между направеното словесно
описание в двата акта на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, така и между действително установената фактическа обстановка
от събраните по делото доказателства. Правилно е приложен и материалния
закон.
Относно наличие на извършено административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗЗП въвежда задължение за търговците,
едновременно да обозначават продажната цена и цената за единица мярка на
предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или
по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на
етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и
безспорен начин, че „***“ ООД, стопанисващо търговски обект – магазин
„***“, находящ се на посочения административен адрес в гр.София, в деня на
извършената проверка е предлагало за продажба разфасовки на няколко вида
стоки, като е обявил цените им само за техните разфасовки по грамове, но не
и цената за единица мярка, в случая за килограм, по изискуемия от закона
начин. С това си поведение, изразяващо се в бездействие, жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна, тъй
7
като не е изпълнил задължението си едновременно да обозначи продажната
цена и цената за единица мярка, чрез етикети, ценоразписи, табели или по
друг начин, на подробното описаните по вид разфасовки на част от
предлаганите стоки в магазина.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.200 от ЗЗП, която
разпоредба предвижда за извършено нарушение на разпоредбите по чл.15, 16,
17, 19, чл.20, ал.1 и чл.21-29, и на наредбите по чл.31, на виновните лица да се
налага глоба в размер от 300 до 5000 лева, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лева.
Наложеното административно наказание на жалбоподателя е определено към
минималния предвиден в закона размер от 500 лева и по аргумент на чл.27,
ал.4 от ЗАНН не подлежи на намаляване. Същото е правилно
индивидуализирано, отговаря на тежестта на нарушението, както и на
значимостта на нарушените обществени отношения, при отчитане от АНО, че
нарушението е първо по ред. Ето защо, съдът го намира за справедливо,
достатъчно и необходимо за постигане целите по чл.12 от ЗАНН – да
респектира търговеца към спазване на законодателството при осъществяване
на дейността си в бъдеще.
Неприложима в конкретния случай е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
предвид значимостта на засегнатите обществени отношения, гарантиращи
правата и законните интереси на потребителите. Фактът, че нарушението е
извършено за първи път е отчетено от АНО при определяне на наказанието
към минималния предвиден в закона размер. Твърдяното отстраняване на
нарушението, чрез едновременно обозначаване на продажната цена и цената
за единица мярка, чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг начин, на
предлаганите за продажба разфасовки на стоки в магазина, може да е сторено
от жалбоподателя, но едва след извършената проверка и съставяне на АУАН,
но горните обстоятелства не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид, тъй като е довело до накърняване на правата на неограничен брой
потребители. Липсата на вредоносни последици не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, още повече, че за конкретното нарушение
наличието на вредни последици не е елемент от фактическия състав. Ето
защо, релевираните възражения в жалбата, че са налице предпоставките за
8
квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, се
явяват неоснователни.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските: На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на
разноски в настоящото производство, които се присъждат по реда на АПК.
При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на
ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е, във вр. с
чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП, разноски в размер на 50
лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена
чрез изготвяне на писмена защита от надлежно упълномощен процесуален
представител, без явяване в съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№002667/15.05.2023 г., издадено и.д. директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище
гр.София, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
„***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.***, представлявано от управителите Т.П.С. и М.Х.С., на основание
чл.200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, „***“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, представлявано от
управителите Т.П.С. и М.Х.С., да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща
направени разноски за процесуално представителство пред настоящата
инстанция.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14 – дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „***“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, представлявано от
управителите Т.П.С. и М.Х.С., чрез адв.Б. П. от САК, против наказателно
постановление №002667/15.05.2023 г., издадено и.д. директор на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград,
със седалище гр.София, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с
което на основание чл.200 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП като неправилно и
незаконосъобразно издадено, при допуснати нарушение на процесуалните
правила и материалния закон, поради което иска неговата отмяна. Излага
следните съображения: от изложената в НП фактическа обстановка не става
ясно точно какво нарушение е прието за извършено – не са поставени
съответните цени, изискуеми съгласно посочената правна норма или са
поставени цени, различни от тези, които клиента би следвало да заплати, като
ако се приеме, че фактите касаят второто нарушение, то същото не
кореспондира с посочената като нарушена правна норма, нито с приложената
санкционна; допуснато е нарушение на чл.40, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗАНН,
тъй като АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице
обективни данни за невъзможност да бъде намерен или негов представител да
не се е явил, с което са ограничени правата му по чл.42, т.8 от ЗАНН – да
изложи обяснения или възражения още при съставяне на акта; АНО не е
изследвал приложимостта на чл.28 от ЗАНН, доколкото в процесното НП
изцяло липсва произнасяне относно маловажност на случая, претендирайки,
че са налице предпоставките за приложение на посочената разпоредба, а
именно: касае за първо по ред нарушение, не са настъпили вредни последици
от нарушението, последното е отстранено, поради което не осъществен в
пълна степен състава на нарушението; във връзка с горното оспорва размер на
наложената имуществена санкция като несъразмерен на характера и тежестта
на нарушението, доколкото е налице по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид; допуснато е
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – липсва описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, доколкото АНО единствено препраща към констатациите в
констативния протокол от извършената проверка, като в процесното НП
липсва детайлно описание на нарушението – кое е изпълнителното деяние –
липса на посочена продажна цена или цена за единица, несъответствие в
размера на цената за единица спрямо продажната цена за конкретната
разфасовка, не поставяне на правилното място на индикационни табели или
друго; в процесното НП липсва надлежно посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението, доколкото е отразена единствено датата на
извършване на проверката, като остава неясно дали тя съвпада с датата на
извършване на нарушението, което от една страна е пречка да се прецени
1
спазването на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, и от друга – при нарушение,
изразяващо се в бездействие, датата на нарушението не е тази, до която е
продължило бездействието, а на която е било дължимо предписаното от
закона действие; от посоченото място на извършване на нарушението –
магазин „***“, не става ясно дали жалбоподателят извършва търговска
дейност в този обект и по какъв начин е установено това, както и че липсата
на обективен анализ относно мястото на извършване е пречка за преценката
за териториалната компетентност на АНО; липсват доказателства относно
извършеното нарушение.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание чрез законен
или упълномощен процесуален представител. Не взема допълнително
становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – и.д. директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и
Благоевград, със седалище гр.София, към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при КЗП, не се явява упълномощен процесуален представител в
съдебно заседание. В писмото, придружаваща преписката, депозирано чрез
юрк.А.Д., ответната страна по жалбата навежда доводи за издаване на
процесното НП, при спазване на процесуалния и материалния закон; не са
допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП; случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и жалбоподателят следва да бъде
санкциониран за извършеното от него формално нарушение, от което не е
необходимо да се изследва наличието на претърпени вреди, поради което
моли съда да потвърди процесното НП, и с оглед изхода на делото,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Допълнително са постъпили писмени бележки по делото от надлежно
упълномощен процесуален представител - адв.А.К. от САК, в които оспорва
направените възражения в жалбата, като неоснователни, предвид наличието в
АУАН и НП на посочени дата и място на нарушението, описание на същото,
правната му квалификация, включително се установява от представените по
делото заповеди и компетентността на актосъставителя и АНО. Счита
вмененото нарушение за безспорно доказано от събраните по делото
доказателства, както и че не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН, с оглед значимостта на защитените отношения и отчитане от
АНО на всички факти, относими към този въпрос.
Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Видно от
приложеното по делото известие за доставяне, процесното НП е връчено на
жалбоподателя на 25.08.2023 г., а жалбата против него е подадена на
2
31.08.2023 г., съгласно отразената дата на входящия номер върху нея, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от
датата на връчване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
При извършена проверка от длъжностни лица от РД-София при КЗП на
27.02.2023 г., в магазин „***“, находящ се в гр.София, бул.***, стопанисван
от „***“ ООД, било установено, че в обекта се предлагат за продажба
следните стоки: разфасовки на масло 82% „Deutcehe Markenbutter“ – 250 гр.;
кашкавал „Мургаш“ в разфасовка от 200 гр.; кайма „Тандем“ в разфасовка от
500 гр.; боб „Натура“ традиционен в разфасовка от 500 гр.; боб „Натура“
екстра в разфасовка от 500 гр.; боб „Натура“ класик в разфасовка от 400 гр.;
боб „Натура“ шарен в разфасовка от 500 гр.; боб „Натура“ белен в разфасовка
от 500 гр.; боб „Фамилекс“ Доброджанка в разфасовка от 500 гр.; боб
„Фамилекс“ Трапезен в разфасовка от 500 гр.; леща „Натура“ наслада в
разфасовка от 400 гр.; леща „Фамилекс“ екстра в разфасовка от 500 гр.; леща
„Панино“ белена в разфасовка от 500 гр.; макарони „Borilla“ в разфасовка от
500 гр.; макарони „Sole Mio“ в разфасовка от 500 гр.; макарони „Primo gusto“
в разфасовка от 500 гр. По отношение на така предлаганите за продажба
разфасовки на стоки, контролните органи констатирали, че същите не са
обозначени едновременно с цена за разфасовката и цената за единица мярка,
в случая килограм, чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг начин.
Резултатите от извършената проверка в търговския обект,
длъжностните лица от РД-София при КЗП, обективирали в съставен
Констативен протокол №К-2758697.
Въз основа на така направените констатации в хода на извършената
проверка в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, компетентно
длъжностно лице: М. В. П., заемаща длъжността: главен инспектор в РД-
София към КЗП, упълномощена със Заповед №321 ЛС/22.04.2015 г. на
Председателя на КЗП, в присъствието на двама свидетели при съставяне на
акта /също длъжностни лица при КЗП/, съставила АУАН №002667 на
10.04.2023 г., против жалбоподателя затова, че при извършена проверка на
27.02.2023 г., в магазин „***“, находящ се в гр.София, бул.***, стопанисван
от „***“ ООД, търговецът не е спазил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗЗП,
едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на
част от предлаганите /описани подробно/ за продажба в търговския обект
стоки в разфасовки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг начин, с
което е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗЗП.
Актосъставителят посочил като дата на извършване на нарушението –
27.02.2023 г., и място на нарушението – гр.София.
3
АУАН е надлежно предявен и връчен на изрично упълномощено от
жалбоподателя лице И.Й.Т., на датата на неговото съставяне – 10.04.2023 г.,
без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, и не оспорил отразените
констатации в АУАН с писмени възражения пред АНО.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице – и.д. директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр.София,
към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, упълномощен със
Заповед №365/30.03.2023 г. на Председателя на КЗП, след като възпроизвел
изцяло описаната в акта фактическа обстановка и преценил обстоятелствата
по чл.27, ал.2 от ЗАНН, на основание чл.200 от ЗЗП наложил на „***“ ООД
имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от
ЗПП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля П., които
кореспондират на всички събрани по делото писмени доказателства, поради
което съдът ги кредитира с доверие, при съобразяване на обстоятелството, че
същите изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото
от него по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на
данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по
делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; писма и известия
за доставяне на документи; пълномощно; Констативен протокол №К-
2758697/27.02.2023 г.; заповеди за делегиране на правомощия на
актосъставителя и АНО.
При извършена служебна проверка, съдът намира, че АУАН и НП са
издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно
представените два броя заповеди, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона
ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени по тежест
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-жалбоподател да научи за какво точно
административно нарушение е санкциониран, кога и къде го е извършил.
Неоснователно е релевираното възражение в жалбата за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е надлежно
предявен и връчен на изрично упълномощено от жалбоподателя лице.
Съгласно предоставените права на упълномощеното лице с процесното
пълномощно, пределно ясна е волята на упълномощителя това лице да го
представлява пред КЗП, във връзка с предявяване именно на съставения акт,
по повод извършената проверка на дружеството, обективирана в Констативен
протокол №К-2758697/27.02.2023 г. и евентуално подписване на
4
споразумение. Доколкото упълномощеното лице се е явило в КЗП на
10.04.2023 г. и е получило на таза дата екземпляр от процесния АУАН, то не
възникват съмнение и относно обстоятелството, че жалбоподателят е бил
надлежно уведомен за датата и часа, за които е бил призован да се яви лично
или като изпрати упълномощен представител, а както става ясно от
съставения констативен протокол – това уведомяване е станало чрез имейл
съобщение.
Неоснователно е релевираното възражение в жалбата за допуснато
нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съответно за
произтичащите от тяхното нарушаване последици. АУАН и НП съдържат
всички изискуеми реквизити, включително датата на деянието – 27.02.2023 г.,
която обективно съвпада с датата на установяване на нарушението в хода на
извършената проверка на жалбоподателя. Противното, би означавало
превратно тълкуване на закона, доколкото се касае за констатирано точно на
тази дата нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предвидено в закона
задължение от търговеца, стопанисващ проверения обект, от когато и
самоличността на извършителя е станала известна на контролните органи.
Считано от датата на установяване на нарушението и неговия извършител –
27.02.2023 г., със съставяне на процесния АУАН на 10.04.2023 г., давностния
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е спазен, а с издаването на процесното НП на
15.05.2023 г., е спазен и давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
В АУАН и НП е посочено и мястото на извършване на нарушението – в
гр.София, което съвпада с административния адрес на проверения търговски
обект и със седалището и адреса на управление на стопанисващото го
търговско дружество. От така посоченото място на извършване на
нарушението, произтича териториалната компетентност на длъжностните
лица от РД-София към КЗП да издадат АУАН и НП за констатирано
нарушение, извършено на именно на територията на гр.София.
Установените в хода на проверката в търговския обект фактически
обстоятелства са правилно отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП,
като съдът не констатира проворечия, както между направеното словесно
описание в двата акта на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено, така и между действително установената фактическа обстановка
от събраните по делото доказателства. Правилно е приложен и материалния
закон.
Относно наличие на извършено административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗЗП въвежда задължение за търговците,
едновременно да обозначават продажната цена и цената за единица мярка на
предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или
по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на
етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и
5
безспорен начин, че „***“ ООД, стопанисващо търговски обект – магазин
„***“, находящ се на посочения административен адрес в гр.София, в деня на
извършената проверка е предлагало за продажба разфасовки на няколко вида
стоки, като е обявил цените им само за техните разфасовки по грамове, но не
и цената за единица мярка, в случая за килограм, по изискуемия от закона
начин. С това си поведение, изразяващо се в бездействие, жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна, тъй
като не е изпълнил задължението си едновременно да обозначи продажната
цена и цената за единица мярка, чрез етикети, ценоразписи, табели или по
друг начин, на подробното описаните по вид разфасовки на част от
предлаганите стоки в магазина.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.200 от ЗЗП, която
разпоредба предвижда за извършено нарушение на разпоредбите по чл.15, 16,
17, 19, чл.20, ал.1 и чл.21-29, и на наредбите по чл.31, на виновните лица да се
налага глоба в размер от 300 до 5000 лева, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лева.
Наложеното административно наказание на жалбоподателя е определено към
минималния предвиден в закона размер от 500 лева и по аргумент на чл.27,
ал.4 от ЗАНН не подлежи на намаляване. Същото е правилно
индивидуализирано, отговаря на тежестта на нарушението, както и на
значимостта на нарушените обществени отношения, при отчитане от АНО, че
нарушението е първо по ред. Ето защо, съдът го намира за справедливо,
достатъчно и необходимо за постигане целите по чл.12 от ЗАНН – да
респектира търговеца към спазване на законодателството при осъществяване
на дейността си в бъдеще.
Неприложима в конкретния случай е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
предвид значимостта на засегнатите обществени отношения, гарантиращи
правата и законните интереси на потребителите. Фактът, че нарушението е
извършено за първи път е отчетено от АНО при определяне на наказанието
към минималния предвиден в закона размер. Твърдяното отстраняване на
нарушението, чрез едновременно обозначаване на продажната цена и цената
за единица мярка, чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг начин, на
предлаганите за продажба разфасовки на стоки в магазина, може да е сторено
от жалбоподателя, но едва след извършената проверка и съставяне на АУАН,
но горните обстоятелства не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид, тъй като е довело до накърняване на правата на неограничен брой
потребители. Липсата на вредоносни последици не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, още повече, че за конкретното нарушение
наличието на вредни последици не е елемент от фактическия състав. Ето
защо, релевираните възражения в жалбата, че са налице предпоставките за
квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, се
явяват неоснователни.
6
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските: На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на
разноски в настоящото производство, които се присъждат по реда на АПК.
При този изход на правния спор, основателна се явява претенцията на
ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е, във вр. с
чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП, разноски в размер на 50
лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена
чрез изготвяне на писмена защита от надлежно упълномощен процесуален
представител, без явяване в съдебно заседание.
7