РЕШЕНИЕ
Номер 76 25.04.2023г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори касационен състав,
на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Ивайло Йосифов
Членове: 1. Галена
Дякова
2. Диана Калоянова
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурор Георги
Манолов като разгледа докладваното от съдия
Калоянова КАНД № 27 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Пацони маркет“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Генчо Карамаждраков“ № 4 и съдебен адрес *** чрез адв. Е.Н.,***, против Решение № 747/16.12.2022 г.,
постановено по АНД № 1685/2022 г. на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 32/25.08.2022 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните. С наказателното постановление на дружеството касатор, за нарушение по гл. І, т. 1;
гл. V, т. 1, буква А и гл. ІХ, т. 3 от
Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните във връзка с чл. 9,
ал. 1 от Наредба № 14/09.12.2021 г. за хигиената на
храните (Наредбата) във връзка с
чл. 6 от Закона за храните (ЗХ) на основание чл.
132, ал. 2 във връзка с чл. 131, ал. 1, т. 7 от ЗХ е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лева. Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения, че същият е неправилен, тъй като не е отчетено, че нарушението е маловажен случай.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски за две инстанции.
Ответникът - директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), редовно уведомен, не се явява. Представя писмен отговор на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства
по делото, анализирал ги е, както и всички доводи на страните и е достигнал до правилни
и обосновани крайни изводи. Сочи, че правилно е прието, че не са налице конкретни
смекчаващи обстоятелства, поради които да се приеме, че степента на обществена
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, дори напротив налице са отегчаващи такива. Иска се да се остави в
сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Ответникът се представлява в процеса от
надлежно упълномощената адв. Ст. Ц., АК Русе, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поддържа представения писмен
отговор. Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе пледира за неоснователност на оспорването и претендира съдът да остави
обжалваното решение в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира същата за частично основателна по причини, различни от тези,
изложени в касационната жалба:
С Наказателно
постановление № № 32/25.08.2022 г., издадено от директора на ОДБХ, дружеството е
санкционирано за това, че при проверка на 03.08.2022г. на обект супермаркет, собственост на „Пацони маркет“ ООД, с административен адрес гр. Русе, бул. „Липник“ № 106,
контролният
орган е установил хигиенно състояние на обекта, което не отговаря на необходимите стандарти - замърсен под и наличие на
отпадъци под хладилните витрини за прясно месо и кулинарни продукти в търговска
зала; рафтове за пакетиран хляб силно запрашени; непочистени от насекоми
инсектицидни лампи; отворени врати на хладилните камери и на товарните рампи към двора, създаващи възможност за
прахово замърсяване и достъп на насекоми и вредители до съхраняваните храни. Съставен е Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № 000136/ 03.08.2022 г. за нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 6 от ЗХ и Приложение ІІ, гл. І,
т. 1 от Регламент 852/2004. След упражняване на правомощията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
административнонаказващият орган е издал Наказателно постановление №
32/25.08.2022 г., като е променил правната
квалификация на нарушението – в наказателното постановление е посочено, че са нарушени няколко
различни разпоредби на и Приложение ІІ от Регламент 852/2004, като са цитирани
съответните текстове и установените при проверката нарушения в тази връзка.
За да постанови решението си,
съдът е приел, че от формална страна
обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е
надлежно описано в наказателното
постановление, като ясно са
отразени фактите и обстоятелствата, както и доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за
съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на
административно наказателната отговорност на дружеството на соченото
основание, с налагане на санкцията, предвидена в съответната
санкционна разпоредба. Приел е, че
обжалваното наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия. Изложил е доводи за
неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Сочи се в касационната жалба, че не се спори относно установените нарушения в хода на проверката от контролните
органи, както и не се оспорва тяхната правна квалификация. Според жалбоподателя следвало е обаче, съдът да
се съобрази с показанията на разпитания свидетел
– управителя на дружеството, който е дал обяснения
защо са допуснати нарушенията. Прави се възражение, че твърдението на инспекторите от ОДБХ, че на
дружеството е дадено предписание относно установени преди месеци сходни
нарушения не е скрепено с писмени доказателства. В тази връзка, основното възражение, релевирано в касационната жалба, е че установеното
нарушение представлява маловажен случай, каквато преценка не е направена от
административно наказващият орган. В жалбата се твърди, че подобна преценка
не е направена и от първата съдебна инстанция, поради което обжалваното съдебно решение е
незаконосъобразно.
Съдът счита, че в касационната жалба се твърдят факти и
обстоятелства, които не отговарят на действителността.
На първо място, в представената преписка са налични
доказателства относно дадени предписания на
дружеството във връзка с хигиената точно на същия обект – Предписание №
00108/02.02.2022 г. Този касационен състав намира, че позоваването на
посоченото предписание в съдържанието на АУАН и на НП е неправомерно, тъй като издаденото
предписание е индивидуален административен акт и защитата срещу него е по
различен процесуален ред. Ако контролните органи са приели, че има нарушение,
то е следвало да предприемат действия по реализиране на юридическата
отговорност на дружеството.
Само по себе си като
доказателство показанията на свидетеля (още повече, че същият е заинтересовано лице), събрани в хода на първоинстанционното производство, не е достатъчно да обоснове липсата на нарушение, нито наличието на маловажен случай.
Твърдението в касационната жалба,
че нито административнонаказващият орган, нито първата инстанция са направили
преценка за приложимостта на чл. 8 от ЗАНН не отговаря на действителността.
Видно е, че в наказателното постановление има мотиви в тази връзка, а такива безспорно се съдържат и в обжалваното съдебно решение.
Настоящият съдебен състав също счита, че установените нарушения не са маловажен
случай, тъй като охраняваните
обществени отношения са от изключителна значимост във връзка с живота и
здравето на хората. По тази причина твърдението на касатора, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН следва да се отхвърли.
Касационния съд счита, че е налице друго нарушение, което
попада в обхвата на чл. 348, ал. 1, т. 3 (когато наложеното наказание е явно несправедливо) във връзка с ал. 5, т. 1 от НПК – очевидно не
съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от
Наказателния кодек.
Не
всяка, а само явната несправедливост на наказанието е основание за изменение на
наказателното постановление. Определение на явна несправедливост на наказанието
е дадено в чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба, явна
несправедливост има само когато несъответствието между наложеното наказание и
степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, е толкова явно и очевидно,
че се налага по необходимост намаляване или увеличаване на наказанието, макар и
то да е определено в рамките на закона. Когато размерът му не се отклонява
съществено от съответстващия размер, наложеното наказание не е явно
несправедливо и не се налага изменението му. По тези съображения, в конкретния
случай се приема, че е налице такава явна несправедливост. Наложеното наказание
в конкретния размер не води до осъществяване на индивидуалната превенция на
санкционираното лице и до изпълнението на останалите цели на закона – чл. 12 от ЗАНН. Евентуалното му намаляване до минималния предвиден в закона размер, ще осигури
общо предупредителното въздействие на наказанието и ще направи същото
достатъчно ефикасно.
Юридическата отговорност на дружеството е ангажирана на
основание чл. 12, ал. 2 от ЗХ На бизнес оператор,
който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или
имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв. във връзка с чл.
131, ал. 1, т. 7 от ЗХ Налага
се глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи
на по-тежко наказание, на лице, което: при
осъществяване на дейността си не спазва изискванията, определени с наредбите по
чл. 6 и 7.
От съдържанието на закона може да се направи
извод, че бизнес операторът е лицето, което
произвежда, преработва и/или дистрибутира храна, като под дистрибуция законът визира всеки етап на разпространението на храни,
като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.
Именно бизнес операторът е лицето, което отговаря за спазване на
законовите изисквания в областта на храните, включително да разполага с информация за храните, животните и материалите, използвани
при производството, преработката и/или дистрибуцията на храните под негов
контрол. В този смисъл
няма спор, че „Пацони маркет“ ООД е бизнес оператор по смисъла на ЗХ, който е
осъществил посоченото нарушение. Но нито административнонаказващият орган, нито първата инстанция са
изложили мотиви какво определя размера на наложената санкция – видно е, че
законът е предоставил възможност тя да се определи в посочения интервал
4 000 – 6 000 лева. Следвало е административнонаказващият орган да съобрази факта, че
това е първо нарушение за дружеството – съдът вече посочи, защо установените в
предписанието от 02.02.2022 г. нарушения не могат да бъдат санкционирани с
процесното наказателно постановление. Макар хигиенните изисквания,
които са нарушени, да са важни за живота
и здравето на хората, не е изследван въпроса за настъпили отрицателни последици
от неправомерното поведение на дружеството. В този смисъл е следвало да бъде наложена санкция в определения от законодателя минимум –
4 000 лева, а не средния размер на същата. По изложените причини
касационният съдебен състав счита, че следва да измени размера на наложената санкция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, касационен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 747/16.12.2022 г., постановено по АНД № 1685/2022 г. на
Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №
32/25.08.2022 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на
храните в частта относно размера на наложената имуществена санкция като намалява същата от 5 000 лева
на 4 000 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 747/16.12.2022 г., постановено по
АНД № 1685/2022 г. на Районен съд – Русе в останалата
му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.