РЕШЕНИЕ
№ 148
гр.Поморие, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното
от районния съдия г.д.N 869 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД
гр.София против против Д.А.М. ***.
В исковата молба се твърди, че на 18.11.2016 г., между ответницата, като заемополучател и „Креди Йес” ООД, като заемодател, бил сключен договор за паричен заем, по
силата на който заемодателят предоставил на заемополучателя
кредит в размер 1 700 лв., която сума заемополучателят следвало да върне
на заемателя на погасителни вноски, включващи изплащане на главницата, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обуслужване на
заема и опредЕ.добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като така
страните договорили обща стойност на плащанията по заема в размер 2 424.97
лв., а по отношение на договорната лихва по заема постигнали съгласие същата да
е в размер 724.97 лв., която следвало да се изплаща на части, включени в
месечните погасителни вноски, същите 22 на брой, всяка в размер 110.23 лв.,
първа вноска платима на 18.12.2016 г. и последна такава платима на 18.09.2018
г.
Страните се
договорили също така, че ако в случай, че в тридневен срок от подписване на
договора заемополучателят не предостави на заемателя обезпечения – запис на заповед, банкова гаранция, поръчителство, същия дължи неустойка
за неизпълнение, каквато в размер 2 173.03 лв. била начислена на
заемателя, платима на 22 равни вноски, всяка в размер 98.77 лв.
Сочи се, че
заемополучателят заплатил част от заема в размер 888.55 лв., от която сума са
погадени неустойка, договорна лихва и главница.
Твърди се, че на 01.10.2018г. заемодателят „Креди Йес” ООД, в качеството му на цедент, сключил с ищеца, в
качеството му на цесионер, договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по
договора си с ответника.
Тъй като цесионерът бил изрично упълномощен да
уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията, ищецът
изпратил уведомителни писма за цесията, които били върнати в цялост, поради
което към исковата си молба ищецът прилага и уведомление за
извършената цесия.
Ищецът пристъпил
към принудително събиране на вземането, като подал заявление по чл.410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.дело № 577/2019 г. по описа на РС –
Поморие и издадена заповед за изпълнение.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и с оглед дадените от заповедния съд указания, ищецът
предявява иск с правно основание чл.124, ал.1
вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение, а именно:
вземане в размер 1 413.43 лв., произтичащо от
неизпълнение на парично задължение – неплащане на вноски
по договор за паричен заем от 18.11.2016 г.; вземане в размер 570.64 лв., представляващо договорна лихва за периода от 17.04.2017 г. до 18.09.2018 г.; вземане в размер 1 725.38
лв. – договорна неустойка за периода 17.04.2017 г. до 18.09.2018 г., вземане в размер 334.69 лв., представляващо обезщетение за забава за периода от 17.04.2017 г. до 30.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 31.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане
на задължението. Претендират се от ищеца разноските по делото, както и
тези по заповедното производство.
С молба вх. № 6079/2019 г. ищецът е оттеглил иска, в
частта му за претендираната неустойка в размер 1 725.38 лв., поради което
с определение № 856/18.12.2019 г., съдът е прекратил производството в тази му
част.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис
от нея е изпратен на ответницата, която не е открита на посочения по делото
адрес, който е и неин постоянен и настоящ такъв, поради което съдът е разпоредил връчване на съдебните книжа на този адрес
по реда на чл.47 ГПК.
Съобщението до ответницата е редовно връчено на основание
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание на чл.47, ал.6 ГПК, за особен
представител на същата е назначен адв.Д.С., който оспорва предявения иск като
изцяло неоснователен.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява. Негов редовно упълномощен процесуален
представител – юрисконсулт, депозира нарочна писмена молба, с която не
възразява да се даде ход на делото в отсъствие на ищеца, поддържа заявената с
исковата молба претенция.
В съдебно заседание ответницата се представлява от
особения представител, който поддържа заявеното с отговора становище за
неоснователност на иска.
За да разреши спора между
страните
съдът се запозна подробно със становищата и исканията им,
както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие следното:
По делото е приложено ч.гр.дело № 577/2019 г., по описа на РС – Поморие,
образувано по подадено заявление по чл.410 ГПК от ищеца
„Агенция за за събиране на вземания” ЕАД
против ответницата Д.А.М., в производството по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 287/09.08.2019, с
която е разпоредено ответницата да заплати на
заявителя и ищец претендираните в настоящото производство суми.
Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което с разпореждане от 11.10.2019 г., заповедният съд е
указал на заявителя, че в едномесечен срок
може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.
Разпореждането е получено от заявителя на 23.10.2019 г.
На 22.11.2019 г., в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, заявителят е
предявил настоящия
положителен установителен иск, който е допустим и
като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице
правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по
заповедта за изпълнение, която е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
По делото е представен договор
за паричен заем № 19941 към искане № 27146 от 18.11.2016 г., по силата на който
заемодателят „Креди йес” ООД е предоставил на заемателя Д.А.М.
сумата от 1 700 лв., която е следвало да се върне на общо 22 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер 110.23 лв., включващи част от дължимата
главница и лихва, платими в периода от 18.12.2016 г. до 18.09.2018 г. Уговорения
с договора месечен лихвен процент е в размер 3.33%. Общият размер на всички плащания
по договора е 2 424.97 лв. Посочения в договора ГПР е в размер 48.17%. Съгласно
чл.6 от договора, той следва да бъде обезпечен с поне две от посочените
обезпечения, а именно: 1. запис на заповед, издаден от заемателя и 2. Банкова
гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия
(ОУ) към договора, препис от които също е представен по делото. В чл.9, ал.2 от
ОУ е посочено, че поръчителството следва да е на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната;
в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със заемодателя;
не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация,
различна от Редовен, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях
доход; в случай на увредено поръчителство като обезпечение по договор за заем,
сключен от разстояние, заемателят е длъжен да осигури личното и собственоръчно
подписване на договора за поръчителство от предоставеното лице – поръчител. Съгласно
чл.8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.2 в тридневен
срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 2 173.03 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в Приложение № 2 към договора.
Не се спори, че на
01.10.2018г. заемодателят „Креди Йес” ООД сключил с ищеца договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера
вземанията по договора си с ответника.
Ищецът признава, че заемополучателят е
заплатил по договора сума в размер 888.55 лв.
При така установените факти, съдът прие
следните правни изводи.
Процесният договор за кредит попада в приложното
поле на ЗПК и като такъв трябва да отговаря на императивните разпоредби на
закона.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Посочените в нормата изисквания на чл.11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК са императивни и нарушението им влече нищожност на
сключения договор.
В случая договорът не отговаря на
изискванията чл.11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал. 1, т.9 и т.10 ЗПК, договорът
следва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; информация
за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според съда уговорената в чл.8 от процесния
договор неустойка е само формално такава, като фактически същата е договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Аргумент за този извод
е обстоятелството, че за да не възникне вземането за неустойка в договора са
предвидени, и то кумулативно, редица условия, които следва да бъдат изпълнени в
кратък срок, конкретно заемателят следва да предостави на кредитора поръчител,
който да отговаря на множество изисквания – да има висок осигурителен доход, да
няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор, в
съвкупност със задължение за поръчителя да представи надлежна бележка от
работодател, издадена също в гореспоменатия кратък срок – 3
дни от деня на сключването на договора. Посочените къси срокове обективно
лишават длъжника от възможността да изпълни условията по договора. Изложеното
важи и за договореното алтернативно обезпечение – снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, валидна от
сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска. Предвид посоченото, еднозначен е изводът, че и при двете възможности по
чл.6, ал.2 от договора, длъжникът на практика е в невъзможност да избегне
плащането на неустойка, тъй като същите са трудно изпълними, поради което при всички
случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора, поради което
и същата е уговорена като част от дълга и като такава следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При
посочените обективно неизпълними условия, за да не възникне задължението за
неустойка и при съобразяване на размера на същата , както и предвид размера й
от 2 173.03 лв., при главница от 1 700 лв., съдът намира, че неустойката излиза
извън присъщите й функции – обезпечителна,
обезщетителна и наказателна, и се превръща единствено в средство за
обогатяването на кредитора, поради което същата е нищожна.
Изводът на съда, че процесния договор противоречи на
императивни разпоредби на ЗПК, води до приложение на чл.21, ал.1 ЗПК, съгласно
която норма всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения
процент, като в него следва да е включена и неустойката, която като такава е
нищожна, а реално е печалба за кредитора, поради което месечният лихвен процент
не би следвало да е посочения размер от 3.33%, а по-голям – нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
Нещо
повече, при аргумент от посоченото и тъй като лихвата е част от ГПР, размерът
на последния е различен от този, посочен в договора – нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
препятстващо възможността за преценка дали ГПР не надвишава пет пъти размера на
законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК).
В
съвкупност от изложеното, тъй като са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК, целият договор за заем е недействителен, на основание чл.22 ЗПК.
Обстоятелството,
че длъжникът се е съгласил с условията на договора, подписвайки го, не санира
недействителност му, като противоречащ на императивни норми на ЗПК, а
обстоятелството, че ищецът е оттеглил претенцията за неустойка е неотносимо към
изводите на съда относно действителността на договора.
При недействителност на договора потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл.23 ЗПК, поради което ответницата не дължи на заемодателя вземанията
за договорна лихва и наказателна лихва, а единствено останалата непогасена
главница.
Както бе посочено, в исковата молба се съдържа признание за
заплатена от длъжника сума в размер 888.55 лв., поради което остава непогасена и
изискуема главница от 811.45 лв., до който размер искът е основателен и следва
да се уважи.
В останалата му част, за разликата над уважения размер на
главницата, както и за горепосочените вземания за лихви, искът е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид изхода от спора искането на ищеца за присъждане на разноски по
делото е частично основателно, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноски в общ размер 104.85 лв., съразмерно с
уважената част от иска, в това число съразмерната част от юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., определено
от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 23, т. 2 от НЗПП.
Ответницата не е направила
разноски, поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
В полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените от него разноски в заповедното производство в
размер 15.07 лв., съразмерно с уважената част от иска
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, представлявана по
делото от особения представител адв.Д.А.С., че дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис
4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника Елена Р., сумата 811.45 лв. (осемстотин и
единадесет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща главница,
дължима по договор за договор за паричен заем № 19941/18.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.07.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 287/09.08.2019
г. по ч.гр.дело № 577/2019 г., по описа на РС – Поморие.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, за установяване по отношение на Д.А.М., ЕГН **********, представлявана по делото от
особения представител адв.Д.С., че дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, главница по
договор за договор за паричен заем № 19941/18.11.2016 г.,
за сумата над уважения размер от 811.45
лв. до предявения размер от 1 413.43 лв., както и че дължи сумата 570.64 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 17.04.2017 г. до 18.09.2018 г. и сумата 334.69 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.04.2017 г. до 30.07.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 287/09.08.2019 г. по ч.гр.дело № 577/2019 г., по описа на
РС – Поморие.
ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН **********, представлявана по делото от особения представител
адв.Д.С., да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, сума в размер 104.85 лв.
(сто и четири лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.А.М., ЕГН **********, представлявана по делото от
особения представител адв.Д.С., да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сума в размер 15.07 лв. (петнадесет лева
и седем стотинки), представляваща разноски в производството по
ч.гр.дело № 577/2019 г., по описа на РС – Поморие, съразмерно на уважената част
от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :