РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. Велико Търново, 02.02.2024
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на тридесет и първи
октомври
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 383 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ и чл.
19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на Б.И.И. ЕГН **********,
адрес ***, срещу Заповед № Л-1933/2 от 18.05.2023 г., издадена от главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– гр. София. С
оспорената заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл.
201, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на младши инспектор Б.И.И. –
надзирател I-ва степен в затворническо общежитие „Велико Търново“ III-та
категория към затвора в гр. Ловеч-I категория, е наложено дисциплинарно наказание
„забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година, считано от датата на
връчване на заповедта.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при
несъответствие с неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и
т. 5 от АПК. Навежда оплаквания, че от дисциплинарно наказващия орган
не са посочени конкретните служебни задължения или произтичащо от служебното
правоотношение дължимо поведение, които не са изпълнени от служителя. Счита и
че заповедта не съответства на изискванията на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР, като в нея липсва изрично посочване и обсъждане на
доказателствата, въз основа на които нарушението е прието за установено, както
и обосновка на вида и размера на наложеното наказание. Изтъква, че следва да се
прави разлика между „задържано лице“ по смисъла на ЗМВР и лице, осъдено на
лишаване от свобода по смисъла на НПК и ЗИНЗС, при това изтърпяващо наказание в
затворническо общежитие от открит тип, а предвид спецификата на
служебните задължения и съотношението на брой надзиратели спрямо брой лишени от
свобода в затворническо общежитие „Велико Търново“, автоматичното прилагане на чл. 205, ал. 1, т. 5 от ЗМВР е
незаконосъобразно. В тази връзка намира и че ДНО не е изпълнил задължението си
по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на наложеното
наказание. Освен това жалбоподателят счита, че при провеждане на
дисциплинарното производство не са спазени сроковете по чл. 195 от ЗМВР,
предложението за налагането на дисциплинарно наказание е изготвено от лице
извън комисията по чл. 205, ал. 2 от същия закон, от наказващия орган не са
обсъдени и взети предвид обясненията на служителя, неправилно е посочен и
административния орган, чрез който се извършва обжалването пред съда, в
нарушение на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР. По
същество развива доводи, че не е извършил от обективна и субективна
страна дисциплинарното нарушение, за които му е наложено наказанието, като е изпълнявал задачите, поставени му от командира на
отделението и съгласно Инструкция за особените задължения на постовите
надзиратели на пост № 1 в конкретното затворническо общежитие, одобрена от
началника на Затвора в гр. Ловеч. Счита, че при налагане на дисциплинарното наказание не е направена
преценка за съответствието на същото с тежестта на нарушението и такава за
маловажност на случая и евентуално налагане на по-леко наказание по чл. 198 от ЗМВР. С тези доводи от съда се иска да отмени оспорената
заповед на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София,
евентуално същата да бъде ревизирана за маловажност на случая. В хода на делото
жалбоподателят, чрез пълномощника си *** Д.П. от ВТАК, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на
устните състезания и в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата – главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
гр. София, чрез пълномощника си ст. ***Х.О., оспорва жалбата като
неоснователна. В писмен отговор и в хода на устните състезания развива подробни
доводи за валидност на обжалваната заповед и за липсата на сочените от
жалбоподателя нарушения на изискванията към нейната форма и на процесуалните
правила при издаването й. Намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби, и целта на
закона при безспорна установеност неспазване от служителя на задължението
му
по чл. 312, т. 5 и т. 7 от ППЗИНЗС, да
наблюдава лишените от свобода и да вземе
мерки за предотвратяване на бягства, което служебно
задължение е вменено и с длъжностната му характеристика. Изтъква и че при
налагането на дисциплинарното наказание са отчетени обстоятелствата, че жалбоподателят не е
награждаван и наказван, цялостното му поведение
като държавен
служител, както и настъпилите от нарушението вредоносни
последици. С
тези съображения ответникът моли
жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
лв., съгласно представен списък.
Във връзка с
проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Между страните
не се спори и съдържащите се в делото доказателства /кадрова справка от 29.03.2023 г. на л. 68/ се установява,
че към датата на издаване на оспорения акт, Б.И.И. е заемал длъжността
„Надзирател I-ва степен“
в затворническо общежитие „Велико Търново“ III-та
категория към затвора в гр. Ловеч-I
категория. Съгласно длъжностната характеристика за
заеманата длъжност от 21.09.2016 г., с
която И. се е запознал на 17.06.2019
г., едно от преките му задължения е да наблюдава,
проследява и контролира движението на лишените от свобода /Раздел
V „Преки задължения“, тире 6, л. 70 от делото/.
На дата 26.02.2023
г. Б.И. е бил наряд в затворническото общежитие, с времетраене на смяната от
07:30 до 19:30 часа, заедно с командир на отделение Д.С.С. и надзирател Марио Линков Ш., като
обедната почивка на И. е била от 13:00 до 14:00 часа /нарядна ведомост на л. 99
и следващите/. Съгласно отразеното в документи от административната преписка
/вкл. писмената справка на определената да проведе дисциплинарно разследване/,
обясненията на жалбоподателя и изслушаните показания на свидетелите Д.С. и Георги Г./началник сектор на затворническо общежитие – В. Търново/ на
същата дата /последната неделя от м. февруари/, е имало свиждания
на лишени от свобода с техни близки, като и тримата
налични на смяна служители от надзорно-охранителния състав, са били
ангажирани в организирането и провеждането на тези
свиждания.
Два дни преди това
– на 24.02.2023 г., е бил подаден сигнал от пребиваващ в общежитието лишен от
свобода, че са му изчезнали парични средства в значителен размер, като във
връзка с това са снети обяснения от
лицата, съжителстващи в една стая с него,
между които и С.И.. На 26.02.2023 г.
преди обед командир на отделение Д.С. забелязал
синина под окото на лишения от свобода С.И., който на отправен му въпрос заявил, че
всичко е наред. На същата дата, около 16 часа лишеният
от свобода С.М. информирал
дежурния командир на отделение, че не открива лишения
от свобода И.. Била е извършена проверка на
лишените от свобода, при която е установена
липсата на С.И.. След
констатиране на бягството са предприети действия по издирването на лицето, като същото е било задържано на 02.03.2023 г. в село Върбовка,
община Павликени. Съгласно данните от писмената справка – част от
дисциплинарната праписка, при преглед на камерите е установено, че самото
бягство е планирано подготвено и осъществено в периода от 13:55
часа до 14:17 часа.
От служители в Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е
извършена проверка за изясняване на фактите, която е приключила с изготвянето
на Докладна
записка рег. № 2823/ 10.03.2023 г. по
описа на ГДИН. С негова Заповед № Л-1074 от
15.03.2023 г., главният
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, е наредил извършването на
проверка за изясняване на постъпилите предварителни данни за допуснати
дисциплинарни нарушения от мл. инспектор Б.И.,
отразени в посочената докладна записка, със същата заповед е определен състав на комисия и срок за
извършване на проверката /л. 24 – л. 25/. Впоследствие със Заповед № 1-1436/ 12.04.2023 г. на същия орган, е
удължен
срокът за извършване на проверката. След
събиране на писмени доказателства и обяснения от мл.
инспектор Б.И.,
комисията е приключила
проверката с Писмена справка рег. № 4656
от 27.04.2023 г. /л. 39 и сл./, в която са описани фактологически събития
в затворническото общежитие в периода 24.02.2023 г. - 26.02.2023 г.,
и по-обстойно такива от
26.02.2023 г., свързани в бягството на лишения от
свобода С.И.. Направен е извод за наличие на нарушения от служителя на преките му задължения по Раздел V „Преки
задължения“, тире 6 от длъжностната му характеристика и по чл. 312,
т. 5 и т. 7 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, а от там и на основание за
ангажиране дисциплинарната отговорност на мл. инспектор Б.И., за
извършено нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. От комисията е предложено на
основание чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР да му се наложи дисциплинарно наказание
„забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година.
До служителя е
отправена покана /връчена на 27.04.2023 г./ да се запознае със справката и
материалите по преписката в заседателната зала на ГДИН, на 28.04.2023 г., в
13:30 часа и да му е определен 24-часов
срок след запознаването, за даване на допълнителни обяснения, или възражения
пред главния директор на ГДИН. Съгласно отразеното в протокол от 03.05.2023 г.
/л. 37/, в периода от 28.04.2023 г.,14:30 часа, до датата на съставяне на
протокола, не са постъпвали писмени обяснения от мл. инспектор Б.И.. В
преписката се съдържа и Предложение № 5128/ 11.05.2023 г. от гл. инспектор В.С.–
началник на сектор ОУЧР-ГДИН до главния директор на ГДИН, в което след като е
възпроизведено предложението на комисиата по дисциплинарното разследване, е
предложено на
мл. инспектор Б.И., да бъде
наложено дисциплинарно наказание „забрана за
повишаване в длъжност“ за срок от една година. Във връзка
с това предложение от служителя са подадени обаснения с вх. № 7511/ 12.05.2023
г., с възражения че е изпълнил задълженията си за наблюдение, проследяване и
контролиране на лишените от свобода и техните близки.
Последвало е
издаване на процесната Заповед № Л-1933/2 от 18.05.2023 г. на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“– гр. София, в
която дисциплинарно наказващият е възприел установеното от комисията, че мл. инспектор Б.И. е извършил дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения,
изразяващи се в това, че в качеството си на надзирател
I категория в затворническо общежитие е
нарушил преки задължения, вменени му с характеристиката за длъжността да наблюдава, проследява и контролира движението на лишените от свобода; не е
изпълнил задълженията си по чл. 312, т. 5 и т. 7 от ППЗИНЗС, като
не е наблюдавал движението и поведението на лишените от свобода и задържаните
под стража, както и не е взел мерки за предотвратяване на бягството. Конкретно
е посочено, че тримата служители на НОС преди и по време
на бягството на лишения от свобода С.И., са били
ангажирани в организирането и провеждането на свиждания на лишените от свобода
с техни близки, мл. инспектор Б.И. не е изпълнил в пълен обем цитираните
му задължения пркоето действията на лишения от свобода по
подготовката и извършването на бягството от района на затворническото
общежитието, остават незабелязани от служителите на
НОС. Отбелязано е, че за нарушение на
служебната дисциплина на основание чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР е предвидено налагането
на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ от 1 до 3 години,
като в конкретния случай със заповедта
е наложено такова наказание срок
от 1 /една/ година. Съгласно
отразеното в нея, наказаният служител е бил запознат със заповедта на дата 05.06.2023
г., същият я е оспорил пред АСВТ с жалба, подадена на 16.06.2023
година.
В съдебното
производство от ответника се представиха документите от административната
преписка, обсъдени по-горе, вкл. длъжностната
характеристика на служителя и нарядна книга за дата 26.02.2023 година. От
жалбоподателя се представиха Инструкция за особените задължения на постовите
надзиратели на пост № 1 в Затворническо общежитие – Велико Търново, утвърдена
от началника на Затвора Ловеч, Заповед № Л-575/ 17.06.2022 г. на началника на
Затвора Ловеч, с която са определени правила за вътрешния ред в затворническите
общежития от открит тип към същия затвор и писмени доказателства от които е
видно, че на 26.02.2023 г. е било разрешено слятото ползване на полагаемите се
две свиждания на лишения от свобода П.П.Г., който е наказван за нарушения, извършени
при предишно свиждане. По искане на жалбоподателя бяха изслушани неговите
обяснения и свидетелските показания на Г.Н.Г. - началник сектор на
затворническо общежитие – В. Търново и Д.С.С. - командир на отделение в същото затворническо общежитие. Освен че
потвърждават описаните по-горе обстоятелства, касаещи числеността на наряда на
дата 26.02.2023 г., организацията и провеждането на свижданията и осъщественото
по това време бягство, в показанията си свидетелите уточняват, че свижданията
се провеждат от 9:00 часа до 11:30
часа и от 13:00 до
16:30 часа, по 40
минути като времетраене на човек, като конкретно на
процесната дата след 14:00 часа, по нареждане на командира на отделение двамата
надзиратели са били в района на свиждането с цел едновременно
извършване проверка на предаван багаж и наблюдение на участващите в
свижданията, с цел безпроблемното им
протичане. Допълнително им е било заострено вниманието върху
слятото свиждане на П.Г., придвид
извършеното нарушение при предишно свиждане на това лице. Пак с цел обезпечаване нормалното протичане на свижданията
свидетелят Г.е разпоредил числеността на надзорно охранителният състав в
общежитието на 26.02.2023 г. да се увеличи на трима души /един
командир на отделение и двама надзиратели/, вместо стандартната численост от
двама души /командир на отделение и надзирател/.
Извън това от
гласните доказателства се установява, че Затворническо
общежитие Велико Търново е от открит тип, трета категория, т.е. за изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“ при най-лек режим.
Същото
е разположено на площ от около 7,5
дка, която е заградена само с оградна мрежа. Към дата 26.02.2023 година в
общежитието е имало повече от 70
настанени лица, при максимален
капацитет на същото от 80
души. На територията на общежитието няма сигнално-охранителна техника,
въоръжена охрана и външни постове, има видеонаблюдение чрез 16 броя камери,
предаващи картина към един монитор, но няма служител, който да следи
непрекъснато записите и няма техническа възможност за детайлна картина в реално
време – записите се преглеждат в случай на някаква нередност. Броят на лишените
от свобода, настанени в общежитието може да се установи само при проверка в строй, тъй като през другото време в периода от 6:00 сутринта до 21:30 вечерта те имат право
да се придвижват свободно на територията на общежитието.
Самата територия, предвид площта ѝ и начина на разположение на сгради/свободни пространства, поначало не
може да бъде изцяло обхваната визуално от служителите на
смяна. На дата 26.02.2023 г. до момента на бягството на лишения
от свобода С.И., са били извършени 1 сутрешна проверка,
която е задължителна, и 3 допълнителни, при които не са били
установени липсващи лица, не е имало и индикации за бягство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от правоимащо лице, чиито интереси са пряко засегнати по негативен
начин от оспорения индивидуален административен акт. Оспорването е извършено
преди изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 231,
ал. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, изчислен от датата на запознаване
на военнослужещия със заповедта за уволнение. От външна страна жалбата отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на цитираните
норми от ЗМВР и ЗИНЗС. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната й
допустимост за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
След служебно
извършената проверка съдът намира, че обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е постановена от оправомощен орган и в рамките на
неговата материална компетентност. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, за
държавните служители, които пряко изпълняват дейност по изпълнение на
наказанията, се прилагат разпоредбите относно държавната служба, разписани в
ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго. Заповедта е издадена от главния
директор на ГДИН, който съгласно чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНЗС, е компетентен да
награждава и наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й
служби.
Обратно на
поддържаното от жалбоподателя, оспореният акт съдържа реквизитите по чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР, вкл. доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението, правното основание, наказанието, което се налага и редът за
неговото обжалване. При надлежно посочване на съда, пред който заповедта
подлежи на обжалване обстоятелството, че е указано жалбата да се подаде чрез
министъра на правосъдието, не съставлява съществено нарушение на изискванията
на форма или на приложимите процесуални норми.
При постановяване на обжалваната заповед формално е
спазена процедурата, предвидена в чл. 205 и чл. 206 от ЗМВР Извършената
дисциплинарна проверка, е назначена с писмена заповед на главния директор на
ГДИН, от определена за тази цел комисия. В изпълнение на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, на Б.И. е дадена възможност да участва в
проведеното дисциплинарно производство, чрез връчване на екземпляр от заповедта
за назначаването на проверката /л. 50/ и предоставяне на
възможност да даде обяснения пред ДРО, от която същият не се е възползвал. Няма твърдения и по делото липсват доказателства за заинтересованост на някой от проверяващите служители, в
рамките на своите правомощия същите са извършили действия по разследване на спорните обстоятелства, посредством събиране на писмени доказателства, изискване на обяснения от
нарушителя,
комисията направила преценка
на релевантните за отговорността факти. Безспорно е, че освен предложението на комисията до ДНО
за налагане на дисциплинарно наказание, в преписката е налице и отделно такова,
изготвено от началник на сектор ОУЧР-ГДИН. В обжалваната заповед обаче е
обсъждано именно предложението на дисциплинарно разследващия орган, при което
изготвянето и представянето на посоченото друго предложение, е без значение за
нейната законосъобразност. Дисциплинарното
производство е приключило в срока по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР и обратно на твърденията на
жалбоподателя, наказанието е
наложено при спазване разпоредбата на чл. 195, ал. 1 –
в 2-месечния срок от откриване на нарушението, както
и в 1-годишния срок от извършване на твърдяното нарушение. Съгласно изричната разпоредба
на чл. 196, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМВР, първият от посочените срокове се изчислява считано от постъпване на материалите от
дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Преди налагането на наказанието,
дисциплинарнонаказващия орган е предоставил на държавния служител възможност да
да бъде изслушан от или да даде писмени обяснения, в съответствие с изискването
на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Основателни са наведените в жалбата оплаквания, че при
налагането на оспореното наказание от ДНО на практика не са обсъдени формата на
вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
доколкото простото цитиране на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР не представлява такова
обсъждане. Настоящият
състав намира, че в случая конкретно обсъждането формата на вината на служителя,
би могло да доведе ДНО до други крайни изводи относно наличието на
дисциплинарно наказуемо деяние, което прави допуснатото нарушение на чл. 206, ал. 2
от ЗМВР съществено.
Съдът
намира, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
За да е
съставомерно нарушението по чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, е необходимо
дисциплинарно наказващият орган да докаже наличие на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Съгласно хипотезата на посочената норма, за наличието
на този вид нарушение наказаният служител следва да
не е изпълнил конкретно вменени му задължения,
в резултат на което в конкретния случай задържаното лице
да е избягало. Наказващият орган претендира неизпълнение от Б.И. на задължението му по
длъжностна характеристика да наблюдава, проследява и контролира движението на
лишените от свобода, както и тези по чл. 312, т. 5 и т. 7 от ППЗИНЗС да
наблюдава движението и поведението на лишените от свобода и задържаните под
стража, и да вземе
мерки за предотвратяване на бягство. Както от наличните
в преписката документи, вкл. тези изготвени в хода на дисциплинарното
производство, така и от изслушаните обяснения и показания се установява, че на
процесната дата във времевия интервал, в който е извършено бягството, Б.И. в
качеството му на надзирател, фактически е изпълнявал именно цитираните
задължения по длъжностна характеристика и чл. 312, т. 5 и
т. 7 от ППЗИНЗС. Той, заедно с другият надзирател от наряда, по
разпореждане на командира на отделение, е присъствал на мястото, където са се провеждали
свижданията на лишените от свобода. Конкретно И. е осъществявал наблюдение и
контрол върху движението и поведението както на
лишените от свобода, намиращи се на това място, така и на техните
посетители. При така установената дейност, чието извършване от жалбоподателя в
периода между 14:00 и 16:00 часа не е спорно, съдът намира изводите на ДНО, че
същият не е изпълнил конкретно цитираните по-горе задължения, за изцяло лишени
от фактическа опора.
На второ място,
наличните в делото доказателства установяват липсата на пряка видимост за
надзирателите, намиращи се в района за свиждане в Затворническо общежитие
Велико Търново, към останалата площ на общежитието. Съответно на това и при
описаните характеристики на видеонаблюдението на района, от мястото на което му
е било разпоредено да се намира, за Б.И. е било обективно невъзможно да
осъществява едновременно наблюдение и върху останалата част от общежитието,
съответно върху движението и поведението на лишените от свобода, намиращи се
там. Жалбоподателят не носи отговорност за коментираната обективна
невъзможност, доколкото тя се дължи на стоящи извън волята му обстоятелства,
вкл. разположението на изградените сгради, липса на високо разположени наблюдателни
пунктове и липса на техническо оборудване.
В тази връзка
следва да се отбележи, че наказващият орган сочи неизпълнение на задължения на
мл. инспектор И. за наблюдение на цялата територия на затворническото
общежитие, но
не е посочил какви конкретно действия е следвало да извърши дисциплинарно
наказаното лице, за да не допусне твърдяното
нарушение. При описаните по-горе факти, единствените възможни
ефективни действия на надзирателя в тази насока, биха били да наруши
разпореждането на командира на отделение и да напусне мястото, което му е
наредено да контролира и наблюдава, което от своя страна, също би било
основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Липсата на описание на
конкретното дължимо поведение, което служителят не е изпълнил, ограничава
правото му на защита, а освен
това ДНО не е извършил преценка дали ако надзирателят все пак беше пренебрегнал
разпореждането на командира на отделение и предприел действия от вида на
описаните по-горе, действително би предотвратил бягство на С.И.. За съда такава увереност не съществува, предвид
числеността на надзорно-охранителния състав /увеличена за
датата спрямо обичайната/, броят на
настанените в общежитието лица, режима на придвижване на последните, площта и
ограждането на общежитието, и останалите описани по-горе характеристики на това пенициарно заведение.
По тези съображения съдът намира за недоказано от обективна и субективна страна, описаното в мотивите на оспорената заповед деяние, съставляващо нарушение на служебната дисциплина. Поради това същото незаконосъобразно е било възприето като основание за наложеното дисциплинарно наказание. При обсъденото противоречие с материалноправните разпоредби на закона, оспорената заповед на главния директор на ГДИН се явява незаконосъобразна в нейната цялост, и като такава подлежи на отмяна.
При този изход
на делото, разноски на ответника не следва да се заплащат. На жалбоподателя
следва да се заплатят претендираните от него разноски в размер на 460,00
лв., от които 10,00 лв. внесена държавна такса и 450,00
лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна
защита и съдействие от 15.06.2023
г., имащ характера и на разписка за получената сума /л. 9
от делото/.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя по
жалба на Б.И.И. ЕГН **********, адрес ***, Заповед № Л-1933/2 от 18.05.2023 г.,
издадена от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“–
гр. София, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл.
197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 204, т. 3 от ЗМВР, на Б.И.И.
е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок
от една година, считано от датата на връчване на заповедта.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София да заплати на Б.И.И.
ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото в размер на 460,00
/четиристотин и шестдесет лева/ лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :