РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Пловдив, 27.01. 2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело №
2905 описа за 2020 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186
ал. 4 от Закона за данък добавената стойност
/ЗДДС/.
Образувано
е по жалба на П.Б.Г., действаща в качеството й на едноличен търговец с фирма „Пеге
- П.Г.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника
адвокат И.Ч.-*** против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № ФК-636-0078119/19.10.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която
е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект –
павилион за бърза закуска, находящ се в гр.Пловдив,ул.“Стефан Стамболов“№ 25,
стопанисван от ЕТ „Пеге - П.Г.“, ЕИК *** и забрана достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187,ал.1
от ЗДДС.
Твърденията в жалбата са, че процесната заповед е незаконосъобразна,
неправилна, необоснована, немотивирана и противоречаща на материалния и
процесуалния закон. Моли се съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна.
Ответната страна – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна. Претендира се присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Административен
съд – Пловдив, дванадесети състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, на жалбата, събраните доказателства по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на акта, за
който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14
- дневен срок пред
компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна, следното:
На 12.10.2020г.
в 10:11 часа била извършена проверка резултатите от която са обективирани в Протокол
за извършена проверка/ПИП/ серия АА № 0078119/12.10.2020г. на търговски обект -
павилион
за бърза закуска, находящ се в гр.Пловдив,ул.“Стефан Стамболов“№ 25,
стопанисван от ЕТ „Пеге - П.Г.“, ЕИК ***. При проверката е
констатирано, че дружеството, в качеството му на лице по чл.З от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, е допуснало нарушение на същата наредба, като не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За извършената контролна покупка на 1 брой баница и 1 брой
безалкохолна напитка Кока-Кола кен на обща стойност 2,40 лв., платени в брой от
З.С.М.– проверяващ преди легитимацията, не е издаден фискален бон от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел Daisy с ИН DY523558 и ФП № 36682031 или от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ в момента на
извършване на плащането. След легитимацията от органите по приходите е
направена разпечатка на КЛЕН/отчет контролна лента/ от ФУ за дата 12.10.2020г.,
видно от която контролната покупка не е регистрирана на наличното в обекта ФУ.
Констатацията за извършеното
нарушение се подкрепя и от установената положителна касова разлика в размер на 5,00лв.
между:разчетената касова наличност към момента на проверката от ФУ - 42,00 лв.,
фактическата наличност на паричните средства, съгласно приложен Опис – 77,00
лв., сумата на паричните средства в началото на работния ден – 00,00 лв.,въведени
пари в касата - 30,00 лв., изведени пари от касата - 0,00лв., която разлика се
държи на неиздаване на фискални бонове по дадените от З.Г.Г., на длъжност
продавач-консултант, обяснения в приложен Опис към ПИП.
На 19.10.2020г. била издадена и процесната Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-636-0078119/19.10.2020г., от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка „запечатване
на търговски обект – павилион за бърза закуска, находящ се в
гр.Пловдив,ул.“Стефан Стамболов“№ 25, стопанисван от ЕТ „Пеге - П.Г.“, ЕИК *** и
забрана достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187,ал.1 от ЗДДС.
Описаните
в ПИП серия АА № 0078119/12.10.2020г. факти и обстоятелства са изцяло възприети
от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП и
възпроизведени в издадената от него Заповед № ФК-636-0078119/19.10.2020г., с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е разпоредено „запечатване на
търговски обект – павилион
за бърза закуска, находящ се в гр.Пловдив,ул.“Стефан Стамболов“№ 25,
стопанисван от ЕТ „Пеге - П.Г.“, ЕИК *** и забрана достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187,ал.1
от ЗДДС.
Изложени са съображения относно
продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при
конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта
на извършеното нарушение и последиците от същото. Посочено е, че
издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена в
брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи
търговски обекти,което следва да се изпълнява при съответните
предпоставки.Неотчитането на приходите препятства контролната дейност на
приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания
оборот от проверявания търговец. Предвид неспазването на реда за издаване на
касова бележка и като бъдат преценени местоположението на
търговския обект - на оживено място в близост до СУ“Свети Константин - Кирил
Философ“, с постоянен и интензивен поток
от хора, големината на обекта - павилионът е с площ от около 80 кв.м., с
възможност за реализиране на значителни обороти, предвид вида на обекта,
множеството потенциални клиенти, ежедневното търсене, разнообразието,бързата
консумация и достъпните цени на предлаганите стоки - закуски и сандвичи на цени
от 1,20 лв. до 2,50 лв.,безалкохолни напитки на цени от 1,20лв. до 1,50 лв.,
сок, вода,айрян на цени от 0,20лв. до 1,00лв., като в обекта има пекарна за
пици, установената положителна касова разлика в размер на 5,00 лв. между : разчетената
касова наличност към момента на проверката от ФУ - 42,00 лв., фактическата
наличност на паричните средства, съгласно приложен Опис – 77,00 лв., сумата на
паричните средства в началото на работния ден – 00,00 лв.,въведени пари в
касата- 30,00 лв., изведени пари от касата- 0,00лв., представляваща индиция и
за други нарушения, свързани с неиздаване на фискални бележки, който факт се
потвърждава от обясненията към ПИП.Посочено е, че всички
изложени обстоятелства в своята съвкупност сочат, че с това свое поведение проверяваното
лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на
държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него
продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.
В този
контекст е описано, че с констатираното нарушение се засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща
възможност за проследяване на реализираните обороти.
Изложени са мотиви, че издаването на касова
бележка за всяка извършена продажба, наличието на регистрирано и работещо ФУ,съхраняването
на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във
връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са все нормативно
установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски
обекти, като се счита, че неизпълнението на задълженията показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и показва организация
в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство.
Формиран е извод, че ако не бъде
приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което
за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби,
водещо до неправилно определяне на дължимите налози. Формиран е и извод, че за
извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е
необходим определен срок.
В мотивите на заповедта е отразено
още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност,
както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК,
законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на
всички основания по чл.146
от АПК. Заповедта
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3
от ЗДДС,
вр. с чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и правомощията
предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 година на изпълнителния
директор на Националната агенция по приходите (лист 13), изменена със Заповед №
ЗЦУ-1157/27.08.2020 година на изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите (лист 14). Не се констатират допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съгласно
чл.186 ал.3
от ЗДДС,
принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма
следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл.59
от АПК.
Съгласно чл.59 ал.2
т.4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
В случая са налице и материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ.
Неспазване
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба, е предвидена в закона предпоставка за
налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Тя се
прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно
изброени в нормативния текст материални правила за поведение.
Преценката
за съответствие на принудителната мярка с целта на закона, следва да се
извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186
ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186 ал.1, т.1 б.”а” от ЗДДС, мярката
запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. Следва да се съобрази, че във всички случаи изводът, че съществува
такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни
обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснована констатация, че
нарушителят може да извърши следващо, друго административно нарушение.
В тази насока, разпоредбата на чл.59
ал.2 т.4 от АПК, каза се налага, в административния акт да се съдържат
фактическите и правните основания за издаването му. Съответно, според
изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него лице.
Както се посочи в предходния раздел
на настоящото решение, в мотивите на оспорената заповед е посочено, че срокът
на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца, като при определяне
на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност.
Нормата на чл. 186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и
да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба
е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /наричана Наредбата/, издадена от министъра на
финансите. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Нормата кореспондира с правилото на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата което предвижда, че независимо от документирането
с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1
- за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съответно изключенията от посоченото правило
са визирани в разпоредбите на чл.4 т.1-10 и чл.5 от Наредбата, като в настоящия
случай не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице някоя
от хипотезите, визирани в посочените норми.
От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, административният орган,
при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ –
„запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява
продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства
в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът
действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл.186, ал. 1 израз „до 30 дни“.
Обосновано и в съгласие със закона административния
орган е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено от събраните по
делото доказателства. В настоящия случай нарушението на разпоредбата на чл. 3,
ал.1 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка,
обстоятелствата от която са отразени в Протокол сер. АА № 0078119/12.10.2020г.
Протоколът,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. В случая, като не е регистрирал и отчел всяка извършена продажба на стоки, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство в процесния търговски
обект –
павилион за бърза закуска, находящ се в гр.Пловдив,ул.“Стефан Стамболов“№ 25,
стопанисван от ЕТ „Пеге - П.Г.“, ЕИК ***, към датата на
проверката, а именно към 12.10.2020г. жалбоподателят, като лице по чл.3, ал.1
от Наредбата е извършил вмененото му административно нарушение по чл.3, ал.1 от
Наредбата. То ще следва да бъде прието като проявен юридически факт. Събраните
по делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват
да се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно
установения ред или начин за издаване на
съответен документ за продажба, е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената
заповед са изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши
друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством
налагането на процесната принудителна мярка. По делото не са представени
доказателства от страна на жалбоподателя, че не е извършено процесното
нарушение.
В случая оспорената заповед за налагане на ПАМ
е издадена в съответствие с целта, която преследва закона при издаване на актове от категорията
на процесните такива. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на
административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно
такава превенция, с оглед защита интересите на държавния бюджет от
коректното отчитане
на оборотите от извършените продажби и определяне размера на
публичните задължения.
Продължителността на срока на наложената
принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили
именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл.59
ал.2 т.4 от АПК.
Каза се с оспорената заповед е
постановено, запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него да е
с продължителност от четиринадесет дни,
при предвиден в закона максимален срок
до тридесет дни.
Във връзка с размера на срока са
изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по
целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При упражняване на
правомощието за определянето му, административният орган, каза се действа при условията
на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи
единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите
на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ
от четиринадесет дни е в рамките на законоустановения срок, като в обжалвания
акт са изложени подробни мотиви, позволяващи да се извърши преценка за
съответствие с целта на закона.
Разбира се, не трябва да се забравя, че
принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна,
административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва
да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото
произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.2 от АПК.
В конкретният случай обаче, не
може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е
нарушена. Разпоредбите на чл.118 от ЗДДС, респ. на Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ имат за цел, установяване на стриктен контрол на субектите
по отношение на регистриране и отчитане на продажбите в стопанисваните от тях
търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения данък от
една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на
дребно от друга страна.
Процесната ПАМ е наложена именно с
превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до нерегистриране и неотчитане
на извършените продажби,чрез издаване на касова бележка, като от друга страна с
оглед на срока на налагането й, предвид характера на нарушението, вида, местоположението
и капацитета на търговския обект, съдът преценява конкретната мярка като
пропорционална. В случая ПАМ е наложена за срок от 14 дни,
който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца.
За пълнота и с оглед оплакванията в
жалбата следва в случая да се посочи, че без значение за настоящото производство е
изхода от административно наказателното производство, започнало с акт за
установяване на административно нарушение.
Материално правната разпоредба на
чл.186, ал.1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е
налице стабилизиран административнонаказателен
акт с който се установява административно нарушение и се налага
съответното наказание.
До друг извод не води и разпоредбата на
чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението на
съответното лице е ангажирана и административно наказателна отговорност, като
погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на
принудителната мярка, а до прекратяване на действието и като незаконосъобразна.
В този контекст е необходимо да се посочи, че производствата по чл. 186
и 187 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка и по ЗАНН за
налагане на административно наказание за извършено административно нарушение на
основание чл. 185 от ЗДДС са две отделни производства. Изрично в чл. 186, ал. 1
от ЗДДС е предвидено, че принудителна административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции. Последните се налагат на основание чл. 185 от ЗДДС. При
тази уредба предвидената в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС възможност за прекратяване на
принудителната административна мярка по молба на наказаното лице, придружена от
доказателства за плащане на глобата или имуществената санкция не означава, че
основна цел на принудителната административна мярка е обезпечаване на вземането
за глобата или санкцията. Принудителна административна мярка се налага
независимо от административно-наказателна отговорност по чл. 185 от ЗДДС и има
по-общо предназначение - възпитателно, коригиращо и превантивно за фиска
изобщо.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС на свой ред само насърчава събирането на наложените глоби и имуществени
санкции, но няма нищо общо с предпоставките за налагане или отмяна на ПАМ.
Предвид изложеното, настоящия
съдебен състав счита, че жалбата против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ , № ФК-636-0078119/19.10.2020г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – павилион
за бърза закуска, находящ се в гр.Пловдив,ул.“Стефан Стамболов“№ 25,
стопанисван от ЕТ „Пеге - П.Г.“, ЕИК *** и забрана достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187,ал.1
от ЗДДС, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето
производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК),
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК
и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се
отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането
на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на
ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер
на 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.144 от АПК.
Така мотивиран, Административен съд град Пловдив, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.Б.Г., действаща в
качеството й на едноличен търговец с фирма „Пеге - П.Г.“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление с***, чрез пълномощника адвокат И.Ч.-*** против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-636-0078119/19.10.2020г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – павилион
за бърза закуска, находящ се в гр.Пловдив,ул.“Стефан Стамболов“№ 25,
стопанисван от ЕТ „Пеге - П.Г.“, ЕИК *** и забрана достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187,ал.1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА П.Б.Г., действаща в
качеството й на едноличен търговец с фирма „Пеге - П.Г.“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление с***, да заплати в полза на Национална
агенция за приходите, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото, съставляващи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: