№ 6206
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100505598 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20808 от 18.11.2024 г. по гр.д. № 21633/2024 г. по описа на СРС,
85 с-в е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
Й. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
сумата от 575.89 лв. - стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„********, с аб. № ********, ведно със законната лихва от 11.04.2023 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19388/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е обжалвано от ответника Й. Б. В. с изложени доводи, че е
неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост.
Правилно, според жалбоподателя, съдът е приел за установена в производството
облигационна връзка между страните във връзка с доставената и незаплатена
топлоенергия в имота за исковия период. В противоречие със събраните доказателства
обаче и материалния закон съдът е формирал фактически и констатации и правни
1
изводи, че исковата сума се дължи от ответника за ТЕ отдадена от сградна инсталация
и за съществуваща в имота /в банята/ щранг лира. За установяване количеството и
стойността на потребената в имота ТЕ са представени писмени документи и е
изслушана съдебна експертизи, която съдът неправилно е възприел без да съобрази
нейните констатации, че сумата за ТЕ отдадена от сградна инсталация е била призната
от ответника и заплатена своевременно. Съответно сумата начислена служебно за
щранг лира е недължима, тъй като е установено, че такава не съществува в имота. Това
е довело до постановяване на неправилно решение, в което съдът не е изложил и
своите мотиви за крайният си правен извод, че исковете са основателни и доказани за
сумата 575.89 лв.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на
исковете в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца. В подадено писмено становище /молба/ от 29.09.2025 г. е изразено
становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на
решението като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за недопустимост и неправилност изложени във
въззивната жалба, съдът намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника е ползвател на имот находящ се в гр. София, ж. к.
„********, с абон. № ********, поради което е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, за процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет
договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в
2
имота – жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия. Приел е, че поради доказване размера на потребеното количество
ТЕ, предявените искове за заплащане на посочената стойност-цена на потребената
услуга, следва да бъдат уважени като основателни.
Решението е неправилно.
В производството не е спорно и се установява от събраните пред първата
инстанция доказателства, че ответникът е носител на правото на собственост върху
закупения имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, с абон. № ********.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства и
страните не спорят, че описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена.
Доводите на въззивника, че за исковия период м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г. и
към настоящия момент в имота не е налице щранг лира в банята, каквито са
изложените от ищеца и подпомагащата страна фактически твърдения, съдът намира за
основателни по следните съображения:
Чрез представеното по делото писмо на „Топлофикация София“ ЕАД изх.№ Г-
8877 и № Г-8878/26.04.-2017 г. се установява, че в топлоснабдения имот, собственост
на ответника, отоплителните тела са демонтирани и няма уреди за дялово
разпределение /индивидуални разпределители/, поради което за имота е начислявана
само ТЕ отдадена от сградна инсталация.
Констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК само в частта на посочените потребени
количества ТЕ за сградна инсталация /заплатени в хода на процеса/, сочат че в имота
не е налице щранг лира в банята. Вещото лице явно е заявило, че видимо в банята не е
налице щранг лира. Същевременно дадените от експерта в приетата пред първата
инстанция СТЕ предположения, в т.ч. и в проведеното открито съдебно заседание, че
щранг лирата в банята на имота съществува и е обзидана или е демонтирана, не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и не ангажират съда да приеме
същите за верни и съответни на обективната действителност.
Същевременно посоченото от фирмата за дялово разпределение в
придружително писмо от 18.10.2024 г. /л.146 от делото/, че в имота има щранг лира се
явява недоказано с оглед правилата на чл.154 ГПК.
Щранг - лирите са отоплителни тела (§ 1, т. 37 от ДР на ЗЕ ) и в случите, когато
за тях няма тяхническа възможност за монтаж на уреди за дялово разпределение и
регулиране, отдадената от тях топлинна енергия се определя по изчислителен път. По
делото е установено демонтиране на радиаторите и липса на щранг - лира в банята,
което обосновава извод за неоснователност на претенцията за признаване дължимостта
на доставена от това отоплително тяло (без уред ) топлинна енергия.
3
При така посоченото, настоящия състав намира за недоказани поддържаните от
ищеца фактически доводи за потребление в имота на ТЕ отдадена от щранг лира в
банята. С оглед това претенцията на ищеца за признаване съществуването на вземане
за начислената в имота ТЕ отдадена от щранг лира на стойност 575.89 лв. - стойност на
доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2022 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, с абон. № ********,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение, като
неправилно, следва да бъде отменено на основание чл.271, ал.1, пр.2 ГПК, като искът
по чл.422 ГПК бъде отхвърлен изцяло.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззивника-
ответник следва да бъдат присъдени сторените разноски за въззивното производство
за държавна такса в размер на 25.00 лв.
В полза на адв.Р. Д. следва да бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.
чл.38, ал.2 ЗА, разноските за процесуално представителство по заповедното
производство и в производствата пред първата и въззивната инстанция в общ размер
на 1100.00 лв. /по списък/.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20808 от 18.11.2024 г. по гр.д. № 21633/2024 г. по описа
на СРС, 85 с-в, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, срещу Й. Б. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено, че Й.
Б. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 575.89 лв. - стойност на
доставена топлинна енергия /ТЕ отдадена от щранг лира в банята/ през периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2022 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„********, с аб. № ********, ведно със законната лихва от 11.04.2023 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 19388/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Й. Б. В.,
4
ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 25.00 лв.-разноски за държавна
такса за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв.Р.
Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, разноските за процесуално
представителство по заповедното производство и в производствата пред първата и
въззивната инстанция в общ размер на 1100.00 лв. /по списък/.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5