№ 3
гр. Гълъбово, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело №
20235550100400 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск за собственост на основание чл. 124 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. Р. от гр. С.З. чрез адв. Д. К. –
АК С.З. срещу Община Гълъбово, с която моли съдът да установи по отношение на
ответника ОБЩИНА ГЪЛЪБОВО, че ищецът, в качеството му на наследник на Ж.Д.М. е
собственик по наследство на следния недвижим имот: нива с площ от 2, 453 дка, находяща
се в землището на село Обручище, община Гълъбово с номер по предходен план ****** и с
настоящ идентификационен номер ********* по кадастралната карта и кадастралните
регистри, в местността “Ч.”. Твърди се, че майката на ищеца - Ж.Д.М. починала на *******
г. е била собственик на поземлен имот, представляващ нива с площ от 2, 453 дка в
землището на село Обручище, община Гълъбово, местност “Ч.”, който имот бил с номер по
предходен план ****** и с нов идентификационен номер, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри - *********. Същият бил придобит от нея през 1955 г. Ищецът
твърди, че този имот до нейната смърт е бил ползван, владян и стопанисван от нея. През
2010 г обаче, имотът бил определен от Община Гълъбово като имот със статут по чл. 19, ал.
1 от ЗСПЗЗ, съгласно Протокол № 1/ 07.07.2010 г на Община Гълъбово и ОС “Земеделие” гр.
С.З. и към момента имотът, е стопанисван от община Гълъбово, според твърденията на
ищеца в исковата молба. С оглед гореизложеното за ищеца се породил правен интерес за
водене на настоящото производство.
Ответникът, в законоустановения срок, на основание чл.131 от ГПК, е подал писмен
отговор на исковата молба, в който заявява, че исковата молба е допустима и основателна.
Не отрича, че ищецът владее и стопанисва имота процесния имот.
По делото са допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца,
които с показанията си да установят от колко време ищецът владее имота, в качеството си
на наследник на майка си Жела Динева Михалева.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Не е спорно, че в процесния имот е владян от наследодателя на ищеца, а след нейната
смърт ищецът продължил това владение. Основният спорен въпрос е кой е собственик на
процесния имот, т.е. изтекла ли е придобивната давност в полза на ищеца и кога, както и
владял ли е имота и от кога.
В настоящия случай ищецът твърди, че по наследство е собственик на недвижимия
имот нива с площ от 2, 453 дка, находяща се в землището на село Обручище, община
Гълъбово с номер по предходен план ****** и с настоящ идентификационен номер
********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, в местността “Ч.” . Тези
твърдения са достатъчни, за да се приеме, че искът е процесуално допустим. Действителната
принадлежност на спорното материално право ще се провери при разрешаване на спора по
същество. Провеждането на процедурата за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ е
въпрос, свързан с основателността на предявения иск, но не и с неговата допустимост. Ето
защо, съдът намира предявеният иск за допустим, поради което следва да бъде разгледан по
същество.
С протоколно решение №1 одобрено със заповед №118/09.07.2010 г. на директора на
областна дирекция „Земеделие“ гр. С.З. имотът е определн като такъв по чл. 19,ал.1 от
ЗСПЗЗ – имоти с начин на възстановими стари реални граници.
Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от
собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма
приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно
положение, което е било създадено в резултат на отнемане от държавата на правото на
лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти, а именно
земеделските земи.
Не всички земеделски земи обаче, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите,
когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е
одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил
е статута си на частна собственост , следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи вьв фонда по чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината не намира опора в закона.
Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят
претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. В този смисъл е
задължителната за съдилищата практика, изразена в решения на Върховния касационен съд
по сходни случаи: р. № 380 от 4.08.2010 г. ио гр. д. № 10/2009 г., p. № 341 от 4.08.2010 г. по
гр. д. № 4723/2008 г. на I-во г. о., р. № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ІІ-ро г.
о., и др. Дали е налице отнемане на даден имот, а оттам - и основание за включването му в
режима на възстановяване по ЗСПЗЗ, е въпрос на фактическо установяване във всеки
конкретен случай. При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот, страната, която оспорва правата на предявилото иска
лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличието на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилото
на чл. 154, ал.1 от ГПК доказателствената тежест да докаже осъществяването на
основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване на придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите
или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не е
собственик на имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19
ЗСПЗЗ, то негова е тежестта да докаже, че имотът е включен в ТКЗС или е отнет или
одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на реституция по
реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствена тежест да установи обстоятелството, че
имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл са постановените
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г.
о., ГК и Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. дело № 1327/2009 г. на ВКС, II ГО.
2
Имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са
станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е
установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
В конкретния случай липсват данни процесният имот да е бил внасян в ТКЗС или да е
бил одържавен на друго основание.
С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че процесният имот не
е от категорията на имотите, собствеността върху които подлежи на реституция по реда на
ЗСПЗЗ. Няма доказателства и имотът да е бил отнет от собствениците му. Напротив,
събраните гласни доказателства сочат, че имотът никога не е бил отнеман от собствениците
му, които са го владели постоянно, непрекъснато и явно. Тъй като по делото липсват
доказателства за одържавяване на имота , съставянето на акт за общинска собственост,
който има само установително действие, е без правно значение за собствеността. Ето защо
по отношение на този имот не се прилага разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че
незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а
след изтичане на 10 години стават общинска собственост.
Видно от представените писмени доказателства по делото процесният имот е бил
собственост на П.К.Г., с договор за дарение от 13.01.1955 г. имотът е прехвърлен на
наследодателката на ищеца - Ж.Д.П. /М./, която след смъртта си е оставила за свои
наследници – съпруг /починал на ********* г./ и син / ищецът по делото/, т.е към настоящия
момент единствен нейн наследник се явява ищецът по делото Р. Д. Р..
Съдът приема, че от данните по делото по безспорен начин се установи, че ищецът
като наследник на Ж.Д.М. която по силата на договор за дарение е станала собственик на
процесния поземлен имот и при тези данни се легитимира като собственик на имота на
основание наследство от неговата майка.
Разноски в настоящото прозиводство не се претендират.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на община Гълъбово,
ЕИК**********, с адрес ******************** на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че
имот: нива с площ от 2, 453 дка, находяща се в землището на село Обручище, община
Гълъбово с номер по предходен план ****** и с настоящ идентификационен номер
********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, в местността “Ч.”, е
собственост на Р. Д. Р., ЕГН **********, адрес: ***************** на основание
наследство по чл. 5, ал.1 от ЗН, оставено му от неговата майка Ж.Д.М. починала на
******** г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
3