Р Е Ш Е Н И Е № 612
гр. Пловдив, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2793 по описа за 2015 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата Н.А.Г., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***,
чрез адв. К.Б., е предявила срещу ответника „Ц.Р.Г.”
ЕООД, ЕИК ***, обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от вещ с обща
цена на исковете от 59 494,28
лв., от които 50 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, и 9 494,28 лв. – обезщетение за
имуществени вреди.
Твърди, че 26.06.2011 г. тя и семейството ѝ посетили ***,
намиращ се в близост до ***в ***. Там решили да се спуснат с ***на ***, която
представлява ***с вътрешни камери, пълни с въздух, в която се влиза и след
поставяне на обезопасителни колани, ***се *** по
наклона на терена и се *** надолу, докато спре в огражденията
на ***, която услуга се предоставя от ответника „Ц.Р.Г.”
ЕООД, който е негов собственик.
Ищцата закупила билет и след проведен инструктаж от
служителите на ответника, ***била задвижена надолу по поляната, но при
свободното си падане ***отскочила прекалено силно, прехвърлила оградната стена, пресякла асфалтовия път, ударила се в
скала (камък) и спряла. След спирането се установило, че ***е спукана, поради
което липсва предпазен въздушен слой, а ищцата реално лежала на земята. Тя
веднага била откарана в болница, където се установило, че е получила изкълчване
на ІІІ и ІV шийни прешлени и травматична дискова
херния. На 01.07.2011 г. била извършена операция, при която е поставен имплант в гръбначния й стълб, на въпреки оперативната
намеса и до сега ищцата не се е възстановила напълно, като обемът на движенията
в областта на шията й е ограничен; изпитва силни рецидивиращи болки в областта
на врата и изтръпване на двете ръце; понякога се появява световъртеж, придружен
от главоболие, като с годините този дискомфорт се
засилва.
Преди инцидента ищцата работила по трудов договор с „Е.” ООД на длъжност „***”,
като за м. май 2011 г. е получила трудово възнаграждение в размер на
1 092,50 лв., а след това 6 месеца е била в болнични. Непосредствено след
злополуката ищцата не е била в състояние да напуска дома си и да извършва
домакинска работа, както и да работи, като е ползвала отпуск за временна
нетрудоспособност.
Ответното дружество като собственик на опасната вещ,
причинила злополуката с ищцата, следва да обезщети понесените от нея
неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, подробно
описани в ИМ, в размер на общо 50 000 лв. Ответникът следва да обезщети и претърпените
от ищцата имуществени вреди в размер на 3 259,74 лв. - направени разходи
за лекарства и медикаменти, прегледи и рехабилитация, както и 1 581,04 лв.
- разлика между трудовото възнаграждение на ищцата за периода 26.06.2011 г. –
23.12.2011 г. и полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност.
Предвид гореизложеното, ищцата моли съда да осъди ответника
да ѝ заплати обезщетения за причинените ѝ имуществени и
неимуществени вреди от собствената му вещ в посочените размери, ведно със
законните последици.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите
молби и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.
С протоколно определение от съдебно заседание на 17.03.2016 г. съдът е
допуснал допълване на доклада по делото относно правната квалификация на
исковете по чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е приел за главни исковете за
вреди от вещ по чл. 50 от ЗЗД, а като евентуални - исковете за вреди от
бездействие на служители на ответното дружество по чл. 49 от ЗЗД, без искането
на ищцата да е направено в необходимата писмена форма за валидност и без да е
допуснато от съда изменение на предявените искове по реда на чл. 214 от ГПК.
Ето защо, това определение е неправилно, поради което на основание чл. 253
от ГПК следва да бъде отменено, тъй като в исковата молба и в уточнението
ѝ няма формулиран петитум относно евентуалните
искове. Писмената форма за предявяване на иска е задължителна и е недопустимо
евентуалните искове да се предявяват устно в съдебно заседание или да се иска изменението
на предявените искове само устно.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че е редовно сезиран само с 2 кумулативни
иска - за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от вещ по смисъла
на чл. 50 от ЗЗД.
Ответникът „Ц.Р.Г.” ЕООД - ***, ***, ЕИК ***, със съд.
адрес:*** ***, чрез адв. Щ.Ц., е подал отговор, в
който оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва изцяло
твърденията в ИМ относно механизма на настъпване на увреждането на ищцата, като
счита, че липсва причинно-следствена връзка между него и свойствата на вещта – ***на
***, както и че спадането на секции на ***е довело до удар на пострадалата с
повърхността на земята.
Твърди, че вредоносния резултат е настъпил не поради свойствата на
посочената вещ, а поради изключително съпричиняване
на увредата от страна на ищцата, вследствие
неспазване на дадените ѝ инструкции. Пострадалата не е мобилизирала
мускулите на тялото си и не е държала главата си в правилно положение между
поставените за тази цел опори в ***, което е довело до динамично натоварване на
шийните ѝ прешлени. Наред с това, ищцата е
страдала от заболяване, отразяващо се на вестибуларния ѝ апарат, като
през 1999 г. и през 2002 г. е претърпяла операции на средното ухо.
Несъобразяването от нейна страна с това обстоятелство, както и фактът, че при
използването на ****** силно се натоварва вестибуларния апарат, е довело до
загуба на контрол над физиката ѝ и до причиняване на травмата.
Позовава се на действието и на непреодолима сила, тъй като вследствие на
непредвидим, внезапно появил се вихър, ***е прелетяла пред оградата.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер, като счита, че претендираното обезщетение не съответства на степента на
претърпените от ищцата болки и страдания, на принципа на справедливостта по чл.
52 от ЗЗД, както и на обществените критерии за това. Оспорва и претендираните имуществени вреди като недоказани и
неоснователни, като не оспорва размера от 1 581,04 лв. – разлика между
трудовото възнаграждение на ищцата за периода 26.06.2011 г. – 23.12.2011 г. и
полученото от НОИ обезщетение, но оспорва и тази претенция по основание.
Ето защо, моли исковете да се отхвърлят, ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмени бележки по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства и експертизи.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение изх.№ 117/22.04.2015
г., издадено от „Е.“ ООД – ***, се установява, че ищцата Н.Г. е работила по
безсрочно трудово правоотношение с дружеството и е получила брутно трудово
възнаграждение за м. май и юни 2011 г. и за м. август и септември 2014 г. в
размери съответно:1092,50 лв., 998,14 лв., 1121 лв. и 966,21 лв. Представени са
също служебни бележки изх.№№ 27/29.01.2016 г. и 65/29.01.2016 г., издадени от
същото дружество, както и копие от трудовото досие на ищцата (л. 275 - 367). Представено
е и удостоверение от ТП на НОИ – *** (л. 542) за получени от ищцата обезщетения
за периода 01.06.2011 г. – 31.08.2014 г.
Ищцата е представила и писмени
доказателства за направени от нея разходи във връзка с лечението и
рехабилитацията ѝ – фактура № 517097/28.05.2012 г. на стойност 170,70 лв.
и фискален бон към нея, издадена от ***, ***, както и Протокол за извършени
услуги по профилактика и рехабилитация № 2-289/07.06.2012 г. на стойност 383
лв.; 13 бр. фискални бонове за платени прегледи и за закупени лекарства и
медикаменти (л. 20-34); фактура № 5101/28.06.2011, издадена от „Д.“ ООД на „Е.“
ООД за закупен имплант за шийна
стабилизация на стойност 2 400 лв.; приходен касов ордер № 102/01.08.2011
г. от Н.Г. за платени в брой 2 400 лв. на „Е.“ ООД.
Представена е от ищцата подробна
медицинска документация (л. 36 – 53; 387 - 389) - амбулаторни листове,
изследвания, страници от ЛАК.
По делото са постъпили изисканите мед.
документи на ищцата от ***(л.193 - 213), от ***(л. 215 - 237), от ***(л. 270 - 273),
от ***(л. 477 – 515), както и здравното досие на ищцата в „***“ ЕООД (л. 239 - 268).
От обясненията на ищцата, дадени по
реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание на 17.03.2016 г., се установява, че
тя е претърпяла преди процесния инцидент 2 операции
на вътрешното ухо на двете уши – през 1999 г. и през 2002 г., вследствие на
заболяване на вътрешното ухо Отосклероза. След операциите не е имала нарушения
на вестибуларния апарат, а само нарушения, свързани с високите нива на шум,
които са се появили 2 – 3 дни след операциите.
Преди инцидента ищцата е имала лека
степен на дискова херния в лумбалната област, а след
това са се появили и оплаквания от радикулит, но
счита, че тези проблеми нямат връзка с инцидента.
По делото е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза с вещо
лице д-р Б.М.К. – ***в ***, което въпреки оспорването от ищцата, съдът
възприема като компетентно и безпристрастно изготвено, тъй като заключението е
пълно и обосновано и е подкрепено от обективни данни, получени от направените
по инициатива на вещото лице д-р К. изследвания - образно (ЯМР) и ЕМГ
изследване, приложени към заключението.
От СМЕ и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 12.05.2016
г., се установява, че на 26.06.2011 г. ищцата Н.Г. е претърпяла травма в
областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленните
тела на С3 и С4 и оформена травматична дискова херния между тях, като по този
повод ищцата е била оперирана и стабилизирана с ригиден
кейдж. В епикризата не е
описана отпадна неврологична симптоматика, а такава не е установена и от вещото
лице д-р К. при изготвяне на експертизата и при направените контролен ЯМР на
шиен сегмент и ЕМГ изследване. На образното изследване се установява много
добра алиенация (позиция) в пострадалия сегмент С3-С4
без данни за компресия на нервните структури, както и наличие на спондилартрозни (дегенеративни) промени в долните шийни нива С5-С6-С7, които не са с травматична генеза и са
описани още при първото образно изследване - ЯМР през 2012 г. От ЕМГ
изследването се установява предно коречнева увреда на ниво С6 и С7 - двустранно, и на ниво С8 - вляво,
което кореспондира напълно с нивата на дегенеративни промени при образното
изследване. На пострадалото ниво С3–С4 не се установяват увреди.
Не се налага поддържащо лечение, като процеса на възстановяване на ищцата отдавна
е приключил, тъй като след поставяне на стабилизацията, тъканите срастват за
няколко месеца. Затруднение от фиксацията само на 1
сегмент в шийната област на практика не се усеща,
поради минималното му участие от няколко градуса, тъй като основната ротация се
извършва на ниво С1–С2.
Затрудненията при ищцата вероятно се дължат на дегенеративно променените
сегменти С5–С6-С7, откъдето идват и болките ѝ. Такива дегенеративни
промени се обосновават с възрастта, но при ищцата са малко по-напреднали. Увредата на прешлените в дегенеративната зона може да
предизвиква при ищцата известна слабост на ръцете – изтръпване при вдигане на
тежки предмети и др., но те са в резултат на дегенеративните промени на други
прешлени, налични преди инцидента.
Процесната травма на ищцата може
да се получи не само при камшичен удар, но и при
усукване на шията. Значение има и физиката на самия човек – ударът, който е
понесла ищцата, при един здрав мъж е могло да не доведе до никаква увреда, но грацилната физика на
ищцата е допринесла за появата на увредата.
Според вещото лице, изписаните на ищцата лекарства са във връзка с процесния инцидент и биха ѝ помогнали за преодоляване
на нейното страдание.
Във връзка с оспорване на единичната СМЕ по делото е прието и заключението
на тройна съдебно-медицинска експертиза с вещи лица *** д-р А.С.П., д-р А.Н.Д.
и д-р И.Г.К., което съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвено,
оспорването на което също е недоказано от страна на ищцата.
От заключението на тройната СМЕ и от обясненията на вещите лица, дадени в
съдебно заседание на 29.09.2016 г., се установява, че при направените образни
изследвания на ищцата са налице данни за дискретно изразена сублуксация
(разместване) на ниво С3-С4 и травматично разкъсване на междупрешленният
диск на нивото, без неврологичен дефицит. Пациентката е оперирана, като е
извършена декомпремираща и стабилизираща интервенция,
при която сегментът С3-С4 е фиксиран с ригиден кейдж. Направената
постоперативно контролна рентгенография демонстрира добра алиенация
и стабилност на сегмента, като в епикризата е
отчетено подобрение в състоянието на пациентката, която е изписана без
неврологичен дефицит.
В проведените пред следващите години 3 независими едно от друго ЕМГ
изследвания няма данни за увреда на С4 нервни
коренчета, кореспондиращи с нивото на травматичната увреда.
В направената през м. март 2016 г. магнитно-резонансна томография се установява
много добра алиенация (позиция) на травмирания и
оперативно стабилизиран сегмент С3-С4, като няма данни за компресия на нервни
структури на нивото, а в мед. документация няма данни за неврологична
симптоматика, обусловена от това ниво.
На ЕМГ изследванията няма данни за увреда на
коренчетата на нервите, поради което вещите лица считат, че получената от
ищцата травма при процесния инцидент не би трябвало
да причинява болки в гръбнака. От травмата на това ниво не би трябвало ищцата
да има и световъртеж, а заявените от ищцата оплаквания за невъзможност да вдига
тежки предмети и да извършва всякаква домакинска работа не са вследствие от
тази травма. Няма мед. документация, в която да е обективирана
нервна увреда на ниво С3-С4, поради което тези
оплаквания на ищцата нямат връзка с травмата при процесния
инцидент.
Описаните промени в постоперативните изследвания (ЕМГ и МРТ) на ищцата са
дегенеративни и нямат връзка с процесния инцидент.
По делото е прието заключението на съдебно-психологична експертиза с вещо
лице А.Я.Д. – *** в „***, което съдът възприема като компетентно и
безпристрастно изготвено, макар и оспорено от ответника.
От него и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на
12.05.2016 г., се установява, че инцидентът от 26.06.2011 г., преживян от
ищцата Н.Г., повлиява емоционалния, личния, социалния и професионалния ѝ
живот. Към момента на психо- диагностичното
изследване не са установени патологични белези в когнитивно познавателните
сфери, които да са белег на психично разстройство. В емоционален план са
набелязани повишена емоционалност, сензитивност,
тревожност и боязливост, мисли за несправедливост, плачливост, с черти на
понижена комуникабилност, минорно
настроение, усещане за беззащитност, безпомощност и малоценностни
изживявания, а усещането за непълноценност в семейната, социалната и
професионалната среда, както и в личен и емоционален план, са критерий за
формирането на малоценностни изживявания с повишена страхова готовност – цялостен снижен емоционален резонанс.
Във връзка с оспорването на съдебно-психологичната експертиза е назначена
повторна такава, изготвена от вещото лице Д.И.Т., заключението на която съдът
възприема като компетентно и безпристрастно изготвено, макар и отново оспорено
от ответника, като оспорването е недоказано.
От заключението на повторната СПЕ и от обясненията, дадени от вещото лице Т.
в съдебно заседание на 29.09.2016 г., се установява, че към момента на
инцидента ищцата Н.Г. е преживяла психичен шок първа фаза, отговаряща на остра
травматична стресова реакция, изразяваща се в обърканост, интензивен силен
страх, паника; ужас от неизвестността на ситуацията и хода на събитията; липса
на адекватно възможен волеви локус контрол върху
ситуацията, изразени в психо-емоционална лабилност и
безпомощност. След преодоляване на първоначалния психичен шок като протрахиран (продължителен) отговор на изключителните по
характер и интензитет негативни събития от инцидента и стресогенните
фактори в нейната житейска история, е възникнало емоционално-стресово
разстройство като реакция на стрес, отговарящо на диагностичните критерии и
показатели на посттравматично стресово разстройство.
Няма клинични данни за патологични симптоми, изменения и отклонения на
психическото състояние на ищцата, като липсват и данни за задълбочаване на
симптоматиката на посттравматичното стресово разстройство при ищцата, което е леко
към средно по тежест. Тъй като ПСР е продължило повече от 3 месеца, то има
хроничен характер, но без задълбочаване, влошаване и патологични изменения,
като постепенно отзвучава.
Към момента на експертизата при ищцата са регистрирани повишена емоционална
лабилност, емоционална неустойчивост и дискомфорт;
средни нива и средна степен на повишена личностова и ситуативна (реактивна) тревожност, напрегнатост,
безпокойство и невротизъм, изразяващи се под формата
на страхова травматична невроза.
По делото са
разпитани свидетелите С.И.Г. – съпруг на ищцата, Ц.И.К.– майка на ищцата, И.С.Г.
– син на ищцата, Д.М.П.- колега, както и свидетелите на ответника Д.С.Б., В.М. Г.,
Д.С.Д., Р. Б.К. и Д.К.П., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви, но само частично, доколкото свидетелските
показания се подкрепят и от другите
събрани по делото писмени доказателства и експертизи, тъй като са налице
предпоставките на чл. 172 от ГПК по отношение и на двете групи свидетели.
От показанията на близките на ищцата - свидетелите
С.Г., Ц.К.и И.Г., се установява, че на 26.06.2011 г. ищцата Н., съпругът
ѝ С.и синът им И. посетили *** край ***, „който знаехме, че предлага *** с ***и имат някакъв ***“, като
според свид. С.Г., „Съпругата и синът ми искаха да се *** с ***. Към момента, в който бяхме
там, ***не беше надута и хората от *** ни предложиха да отидем да разгледаме
другите съоръжения, които имат. ...Времето този ден беше слънчево, приятно,
топло. Възможно е да е имало лек вятър. …
…обиколихме и разгледахме ***. Хората вече бяха ***. …Когато се върнахме
видяхме, че двама мъже бутаха ***нагоре по поляната, по която трябваше да се
извърши спускането. Поляната е един стръмен склон, по който тази ***се спуска.
…решихме първо жена ми да влезе. Тя влезе и попита ***те какво трябва да прави.
Попита тези двама мъже, които качиха ***до горе, какво трябва да прави. Те
ѝ обясниха къде трябва да се върже, къде трябва да си мушне ръцете и
краката. Тя направи това, което ѝ казаха. При нея не можеше да влезе друг
човек, тя влезе сама в ***, питаше ги какво да прави и те отвън ѝ казваха
какво да прави. После пуснаха ***.
***има отвор, през който се влиза вътре и след това той се затваря.
…Двамата мъже стояха от двете страни на ***и започнаха да я *** надолу.
Първоначално я държаха първите 10 метра и после я изпуснаха надолу. Тя започна
да се спуска надолу сама и неуправляема….без да бъде придържана от никой. …първоначално
се движеше бавно. След като я изпуснаха, тя започна да се движи бързо. …Стигна
до долу, мина оградата, мина през пътя, след което я изгубихме от поглед. ….
Единият от двамата мъже, които придружаваха ***, се спъна, плъзна се по
тревата и човекът падна след около 10-тина метра. Двамата мъже след като
изпуснаха ***, продължиха да слизат надолу по склона….
…Аз, синът ми и съответно момчетата, които бяха там, тръгнахме надолу да
видим какво става. Ние със сина ми стигнахме преди тях. Видяхме ***до един
голям камък, беше спукана и съответно съпругата ми лежеше на спуканата страна
на ***. Чухме, че охка и каза, че много я боли в момента…. ***беше спряла до
един камък …***в този момент беше спукана. Когато отидох при съпругата ми, тя
лежеше върху спуканата част на ***.“
Аналогични са и показанията на сина на
ищцата - свид. И.Г.: „Двамата *** бутнаха ***надолу да се ***, а ние с баща ми стояхме горе и
гледахме как ***се *** надолу. Доколкото си спомням, ***те вървяха успоредно на
***, в която беше майка ми. Видях, че те вървяха от двете страни на ***, но
нямам спомен дали са я държали, докато се ***. Докато се *** надолу, ***постепенно
се засили и ***те изостанаха от ***. … ***в един момент премина оградата и след
като я премина, я изгубихме от погледа си. Не съм сигурен по какъв точно начин ***премина
оградата. …След като ние преминахме оградата, видяхме с баща ми, че майка ми се
намира на поляната след пътя. Първо ние с баща ми отидохме до ***с майка ми и
след нас дойдоха ***те. Те я извадиха от ***. Разкопчаха коланите и извадиха
майка ми. ***беше спаднала цялата, когато отидохме при майка ми. Майка ми
нямаше видими травми, но каза, че не може да си държи главата изправена“.
И според свид.
С.Г., след като излязла от ***съпругата му нямала видими наранявания, но се
оплаквала от болки – „Тя каза, че много я
боли гръбначния стълб и не може да си държи главата. Подехме я със сина ми,
вдигнахме я и я занесохме под едно дърво и я оставихме да седне на земята,
защото ѝ беше много лошо, беше ѝ прилошало. Каза, че не знае къде
се намира в момента. …Съпругата им се беше посъвзела и се беше обадила на неин
колега от ***…след което дойде линейката. …Лекарката от Спешна помощ прегледа
съпругата ми и установи, че трябва да ѝ сложи обездвижваща яка на врата. Понеже
съпругата ми казваше, че много я боли главата и не може да си държи главата,
лекарката ѝ сложи яка. След това я изнесохме с носилката и отидохме в
Спешна помощ в ***. …рентгенологът ѝ направи рентген на прешлените. Каза,
че има размествания на шийните прешлени и трябва да
заминем в болница в ***. …приеха съпругата ми в ***, направиха ѝ
необходимите прегледи. Лекарят, който е прие, каза, че трябва да лежи
неподвижно, защото в следствие на удара, който е получила между лопатките, при
движение ми опасност от нарушаване на дишането и кръвоснабдяването.
…Цялата нощ не може да спи, изпитваше много големи болки. …На другия ден
направиха ЯМР …потвърди, че има разместване на шийните
прешлени и след консултация със съответните доктори те казаха, че трябва да се
постави имплант в гръбначния стълб на съпругата ми,
който в момента го нямат и може да се поръча от ***. След това трябва да се
постави оперативно, като тази процедура отне 5-6 дни. През това време
състоянието ѝ не се подобри, …Аз се грижих за нея, защото тя не можеше да
става, не можеше да ходи до тоалетна. През деня идваше майка ѝ да я
обслужва, а аз стоях при нея през нощта, защото през деня ходя на работа.
Съпругата ми беше много разстроена, притесняваше се, че няма вече да може да
бъде пълноценна майка, страхуваше се, че може да остане инвалид на количка.
След извършване на операцията започна възстановителният процес. …През цялото
време съпругата ми имаше придружител в болницата, защото не можеше да се
обслужва, и имаше болки в гръбначния стълб. Започна да се оплаква, че ѝ
изтръпват ръцете, имаше изтръпване и мравучкане в
лявата ръка. Налагаше се да я обслужваме ние, не можеше да направи нищо сама.
Аз я къпех, грижихме се за личната ѝ хигиена. …Около 10-тина дни след
изписването от болница съпругата ми започна малко по малко да се справя с
ежедневието си, но беше 6 месеца в болнични. Яката я носеше 3 месеца. Яката се
носи денонощно и не се сваля. …Съпругата ми беше много разстроена, защото не
можеше да се справя, както преди с домакинството. Ръката ѝ изтръпваше,
изпускаше чинии, не можеше да вдига по-тежки предмети, не можеше да пуска
прахосмукачката, пералнята. Това я притесняваше, че няма да бъде майка и
съпруга, както преди. Страхуваше се, че няма да се възстанови напълно. Някъде
на втория месец след изписване от болницата съпругата ми получи много силно
главоболие и виене на свят. …Този световъртеж се появяваше 3-4 месеца, но беше
много силен. Към настоящия момент тя също страда от световъртеж с повръщане, но
пристъпите са по-рядко. …Тя сама може да шофира и така ходи на работа, но
когато шофира повече от 35-40 минути се появява проблем – ръката ѝ
изтръпва и не може да шофира ..на по-дълги разстояния….Ние ходим на лечение,
ходихме в ***, в ***, в ***, в ***, в ***, за да правим кални бани. Всичко,
което са ни казвали лекарите, че трябва да направим, сме го направили, но
проблемът е, че подобрение съществено няма.“ (свид.
С.Г.).
От показанията на свид.
Ц.К.се установява, че тя видяла дъщеря си Н. след инцидента в болницата – „Беше разстроена психически и изобщо беше
неадекватна. …Във вторника преди операцията при Н. дойдоха от *** момче и
момиче. Та отговаряха за съоръжението, с което е станал инцидента. …Аз я
повдигнах, както ми беше казал лекаря, след което тя стана и излезе пред
болничната стая и там разговаряха. …Момчето каза, че желае то да заплати импланта, но дъщеря им отказа…Оперираха Н., сложиха ѝ
импланта, но тя беше психически много разстроена.
Притесняваше се изключително много какво е могло да се случи, ако вместо нея се
беше качил сина ѝ. …След това си я прибрахме в къщи. В къщи по същия
начин трябваше да я обслужваме. Тя не можеше да се храни. Преглъщането ѝ
беше много трудно, трябваше да се храни с течни храни – със сокчета
със сламка. Изключително много я болеше гърба, охкаше и пъшкаше при всяко
движение. Лягането и ставането ставаше по същия начин, за да не се натоварва.
Трябваше да я щадим психически и физически. …След около 2 месеца постепенно Н.
започна да се възстановява, започна да се грижи за детето. Аз приготвях в къщи
храна и носех. След 2-3 месеца …тя каза, че не може да стане от леглото, защото
получила силен световъртеж и ако се движи, започва да повръща. Съпругът ѝ
я закара на лекар, дадоха ѝ лекарства. …Сега кризите се разредиха във
времето, но все още ги получава. Н. изключително много се затвори в себе си
след инцидента и това се отрази на семейството ѝ. Те абсолютно никъде не
ходят. Н. вече не излиза никъде, не идва дори и в къщи освен, ако няма някакъв
специален повод, въпреки, че живеем на около 200 м от тях. …Преди инцидента тя
беше много активна, често пътуваха, често идваха на гости.“
От показанията на свид.
Д.П.– колега на ищцата, който я е посетил в болницата 4-5 дни след инцидента,
се установява, че тя била „в доста тежко
състояние. …Майката на Н. ѝ помагаше да става и да се придвижва. Н. беше
с яка на врата, беше много стъписана и уплашена от това, което се беше
случило….Когато я посетих преди операцията, тя си беше в болничната стая, но
разговаряхме на пейките долу пред болницата. …
…След като излезе от болницата, я посетихме в дома ѝ със съпругата
ми. Продължаваха по същия начин да я обгрижват в
леглото, носеше си яката …Тя беше бледа, постоянно имаше някакви световъртежи
…Почти не можеше да стои права, можеше само за кратко, след което или ляга, или
сяда. Тя много дълго време може би 5-6 месеца не беше на работа. Според това,
което е споделяла с мен, след като се върна на работа, е че ѝ е трудно,
когато шофира да се обърне назад, за да погледне, затова избягва да шофира
освен, когато се налага. Тя е притеснена от цялата тази история.
Преди беше доста по-жизнен човек, отдаваше се на забавления. Сега вече
премисля нещата, тъй като е стресира от случката. Дори след това се е случвало да
не идва на работа, когато са ѝ силни световъртежите. Това продължаваше
доста дълго време. ….В момента Н. пътува с личния си автомобил всеки ден до
работното си място. Н. е споделяла с мен, че не може да шофира по-дълго време
..“.
От ангажираните от ответника гласни
доказателства се установява, че дружеството е поддържало през 2011 г. „освен този *** „***“ и ***, който е край ***,
„***“ и хижата“, като свид. Д.Б., който работи в
дружеството, се е занимавал към 2011 г. „с
***“. Според този свидетел, „В деня
на инцидента сутринта имаше силен вятър, който до 10 ч. утихна до около 3 м в секунда. Преценихме, че тази скорост е
нормална и можем да пуснем ***да функционира, пуснахме го. За пускане на ***„***“
следим скоростта на вятъра. Проверяваме на уреда, монтиран на ***, и се
съобразяваме със скоростта на вятъра в съответния момент. Когато скоростта е от
0 до 4 – 4,5 м в секунда, е подходящо да се пуска ***„***“. Около 12,30 – 13 ч.
на обяд дойде въпросната госпожа, придружена от мъж и дете, и изявиха огромно
желание да се *** с ***„***“. …Проверихме вятъра, който беше под 3 м в секунда.
…Аз лично *** ***, а тя си купи билетите и се върна. Аз докато надувах ***,
обясних на жената какво ще се случи, как ще протече ***, къде ще бъде
поставена, как да постави тялото си и че трябва да бъде стегната, мобилизирана.
Все пак човекът, който е вързан, ръцете му са горе, вързани за ***в китките, а
кратката – вързани в глезените. Има колани, с които човекът е вързан в
слабините, през гърдите и през глезените. Обясних ѝ тези неща. Питах я
готова ли е и тя каза, че е готова. През това време дойдоха и двамата ***.
Предадох „***“ на ***. След като *** ***, *** с жената започнаха да се изкачват
по склона заедно с ***. Аз останах долу и гледах какво се случва.
…Жената не може сама да се закопчее с коланите, ** ѝ казват какво да
направи – да легне, да постави едната ръка или крак на място и след това те я
закопчават. *** казват къде да се постави ръката или крака и закопчаването
става отгоре надолу или отдолу нагоре. Закопчаването става от ***. Аз следях
траекторията на ***от офиса. Видях как ***тръгва да слиза. Първо ***не може да
тръгне сама, затова *** ѝ помагат в началото, за да започне да се ***
надолу по склона, който е с много малък наклон – горе–долу под ъгъл от 15
градуса. … в горната част наклонът е по-голям. Там ***се засилва, след което
има равна част. …Човекът, който е вътре в ***, може с наклона на тялото си да
управлява движението ѝ наляво или надясно, но само частично. *** в
началото засилват леко ***по склона и след това я придружават до долу по
склона. Ако ***започне да се *** по-бързо, я забавят, а ако спре - я засилват.
Някой път се е случвало, когато тревата на поляната е много висока, *** не иска
изобщо да се ***. От теглото на човека също зависи – колкото е по-тежък, ***се
движи по-бързо, а колкото е по-лек толкова по-бавно се движи ***. Ако вятърът е
по посока на движение на ***, ще я засилва повече, а ако е насрещен съответно
ще я забавя. Ако вятърът е страничен, ще отклонява ***странично.
***има 4 дръжки, които са в средата на самата ***. *** поставят ***в такова
положение, че да имат контрол над нея, да имат достъп до тези дръжки. Въртенето
на ***трябва да се осъществява така, че дръжките да остават винаги встрани, за
да може *** да имат достъп до тях. При такова положение на ***клиентът, който е
вътре, се върти в посока горе – долу, а не странично или хаотично. Това, което
аз видях, беше, че при завършване на спускането *** спряха ***. В началото те
тичаха с ***, докато я засилят, а след това вървяха. След това я спряха на
около 2 м от дървената оградка и на около 4 м от
каменната ограда. В момента, в който те спряха ***, излезе порив на вятъра -
вихрушка, която събори шатрата, където ***. Имаше знамена по площадката, които
също паднаха. Възможно е рязко като е ударил вятърът, да е отскубнал от ръцете
на *** ***и тя да е прескочила оградката, която е
висока 1,20 м. …***мина оградата от 1,20 м, премина другите 2 м, премина пътя и
отиде на полянката в ниското, която е равна долу. …***спря в долната ливада, като
разстоянието, което измина, вдигната от вятъра, беше около 50 м. Такива пориви
на вятъра са се появявали и друг път на това място, но не са били с такава
сила. Поривът на вятъра върви по улея между склоновете. Обикновено когато има
рязка смяна в посоката на вятъра във височина, той минава и помита за няколко
секунди всичко по пътя си, след което всичко е си е тихо, птичките си пеят. По
моя преценка посоката на тази вихрушка беше в посока от север към юг. В
продължение на 10 г. съм *** ***, които
помагат на *** да се спускат тук….Аз видях как вихрушката отскубва от ръцете на
*** ***, тя се подпря на оградката, прехвърли я и
започна да се *** надолу. …От офиса, в който се намирах, видях, че ***прескочи
оградата и замина надолу. Нямах пряка видимост как е продължила траекторията
ѝ след това, но излязох от офиса, отидох на място и видях, че ***е
спряла. …***освободи жената от коланите и тя сама излезе от ***. Попитах я има
ли ѝ нещо и тя ми отговори, че се чувства замаяна. …***беше омекнала, но
не беше спаднала, защото ако спадне, тя ще затисне човека и той няма да може да
излезе. ***има 2 камери - външна и вътрешна. Външната камера беше вече
заравнена, но втората камера не се допираше до земята и беше пълна с въздух. И друг
път се е случвало ***да се спука от клони, от храсти, дори веднъж от една
бутилка се беше спукала….Налягането на въздуха вътре в ***е много ниско, сама ***не
може да спадне съвсем. Спада до 1/3 като палатка, след което ние механично я
притискаме, за да излезе въздуха. Спуканата част от ***беше като триъгълник
между палеца и показалеца на ръката, горе – долу около 7-8 см.“
Аналогични са и показанията на
свидетелите В. Г., Д. П. и Д.Д. – *** и *** на
ответното дружество към 2011 г. Според показанията на свид.
Г., който към 2011 г. е бил *** на ***край ***и ***на *** „***“ през лятото,
той и колегата му Д. избутали ***„***“ до горния край на поляната и започнал да
инструктира ищцата – „Обяснявах ѝ
какво трябва да направи тя, какво трябва да направя аз и какво е преживяването
като цяло, тъй като аз съм се спускал с такава ***и считам, че това не е за
всеки, особено за жена, която е по-крехко създание. Първо госпожата влезе в ***и
аз ѝ обясних как да застане. …Първо закопчах коланите, които са през
рамената, след това закопчах коланите на слабините. Има две дръжки над главата,
където тя трябва да си мушне ръцете и да се хване за тях. Когато ръката се
пъхне в каишката по този начин, тя сама се затяга от дърпането. Долу ходилата
също се поставят в едни каишки, които се притягат. Човек, който не е запознат
точно с тези работни, няма как да го направи сам, затова аз го направих вместо нея….
Обясних на госпожата, че положението на тялото ѝ трябва да е такова,
каквото е сега, когато я обезопасявам. Че не трябва да отпуска мускулите на
тялото си, а трябва да е стегната през цялото време и колкото може раменете и
главата да са облегнати назад вътре в ***. Повторих ѝ какво я очаква, че при
падането на ***ще се върти през глава. …
…Ние двамата побутнахме ***и двамата вървяхме успоредно с нея, като аз бях
от лявата страна, а Д. беше от дясната ѝ страна. Ние затова вървим от
двете страни на ***, ако се наложи нещо да я спрем с тези дръжки, които са
отстрани, но няма защо да я държим непрекъснато. Наклонът на терена е слаб и
ако ***се остави сама, би трябвало по средата някъде да спре. В долната си част
теренът се разлива в една широка поляна и там е равно, бих казал идеално равно.
***тогава стигна до дървената ограда. Там я хванахме с ръце, а до тогава тя
сама си вървеше. ***слезе сама до равната част до оградата и ние с другия ***я
хванахме, за да спре. ***спря.
Аз за съжаление тогава държах ***, но духна силна вихрушка и ми изтръгна ***от
ръцете и тя мина над оградата. След оградата има един тъп, ***мина през пътя.
След пътя пак има една поляна и ***се спря на тази поляна …Когато отидох на
долната поляна, ***беше спряла на тревата. ***не беше като ***идеално права, а в
долния край беше леко спаднала. …Първо попитах госпожата добре ли е и тя ми
каза, че нищо ѝ няма, след което аз откопчах коланите, освободих я и тя
излезе и тръгна към паркинга на ***.“
Според свид. Д.,
„*** пуснаха ***, засилиха я и тя започна
да се *** надолу. *** се движиха от двете страни на ***, успоредно с нея. Повече
виждах В., вероятно той е бил от към моята страна. ….Докато ***се ***, *** не я
държаха. Вече към края, когато спираха ***, която има отстрани четири дръжки,
видях как ***намали движението си и *** я спряха. …Когато ***спря, всичко се
случи много бързо. В рамките на около 10 секунди се появи тази вихрушка, която
им изтръгна ***от ръцета . ….Видях ветропоказателите
как изхвърчаха. Имаше опъната шатра, която беше съборена от вятъра, а ***прескочи
оградата и след това аз вече нямах визуален контакт с нея... …*** се спуснаха
натам, Д.Б. също отиде …След известно време, не мога да кажа точно колко, видях
госпожата, която беше вътре в ***, че мина по пътя, който е зад оградата към
паркинга на ***.“
От показанията на свид.
К., който от ** г. се занимава с ***и като професия, се установява, че „Преди няколко години *** гражданин ***ме
обучи как да се използва *** „***“, който представлява една голяма ***с две
камери, надути с въздух, като през външната има отвор и оттам влиза човекът, а
във втората има подобна на ***, с която той се закопчава. Пасажерът се
инструктира преди това, екипират го с бедрени корани, гръден колан, колан през раменете и цялото тяло, а за ръцете има
ръкохватки, както и за глезените на краката. Във връзка с използването на този ***
съм обучил няколко *** на „Ц.Р.Г.“, около 4-5 човека …Аз съм сертифициран ***по
„***“ и обучавам и други *** как се работи с това съоръжение. Имам право и съм
правил оценка на техническото състояние на ***„***“ на „Ц.Р.Г.“ - ***. Съобразявал
съм се изцяло с инструкциите, които са ми предоставени от колегите в ***. …В ***
няма такава специфична правна регламентация, затова съм използвал и съм се съобразявал
с *** стандарти за такъв ***. Не ми е известно дали в ***е правно
регламентирано използването на този вид ***….Писането на инструкциите и
указанията съм правил с помощта на моите колеги от ***и на Д.Г.. …Инструкциите,
които съм *** аз, са *** от мен и подпечатани с печат на СК „А.“. ….Аз *** в
района с ***, ***, ***, и именно на тази площадка се ***. …Наклонът на самата
площадка е съвсем минимален. Тъй като с *** и *** се излиза срещу вятъра,
най-подходящо е да се ***, когато има южен ветрец. От нагряването на земята се
получава лек южен полъх, когато има слънце, За да *** височина с ***,
използваме термичните течения, които се получават. Такива течения има най-вече
на южните склонове на планините.“.
Ответникът е представил редица писмени
доказателства (л. 67– 101; л. 368 – 385; 519 - 538) относно наетите от него
служители; техническите характеристики, експлоатацията и инструктажа за
ползване на *** съоръжение „***“, както и др. документи в тази връзка, част от
които са на *** език, като впоследствие е представен и заверен превод на
български от тях.
Съдържанието на Удостоверение от
02.05.2011 г., издадено от СК „А.“ – *** (л. 67), и на Изпитен протокол от
24.04.2011 г. (л. 101) е оспорено от ищцата, но оспорването е недоказано.
От приложените Справка изх.№ 10-кс/Е25
от 28.03.2006 г. на Руския научно-изследователски институт по сертификация (ОАО
„ВНИИС“) – гр. Москва, Руска федерация (л. 71, 72), както и от Справката …от
24.03.2006 г. (л. 378, 379) се установява, че пневматичният надуваем *** „***“
не се отнася към обектите, подлежащи на задължителна сертификация по Системата
за сертификация ГОСТ – Русия, и за него не се изисква декларация за
съответствие.
По делото е приета съдебно-техническа
експертиза от вещото лице инж. В.А.Г., ведно с приложения към нея графичен и
снимков материал, която съдът възприема като компетентна, безпристрасно
изготвена и неоспорена от страните.
Според обясненията на вещото лице инж. Г.,
дадени в съдебно заседание на 23.11.2016 г., експертизата е изготвена след
оглед на место, на който са присъствали и двете страни по делото, които по общо
съгласие са посочили на вещото лице точките на трасето, по което се е движила ***„***“
при процесния инцидент – начални и крайни позиции,
огради, пътя, по който е преминала. Точката на спиране на ***е посочена от
вещото лице според показанията на свидетелите, които твърдят, че тя е спирала.
Ако се приеме, че ***е спирала, тя е спряла в точката, посочена в заключението
и в чертежите към него.
От заключението на СТЕ се установява,
че към момента на изготвянето му теренът на трасето, по което се е движила при процесния инцидент през 2011 г. ***„***“, може да се опише
като поляна с малък наклон и с ниска растителност без видими препятствия.
Общата дължина на трасето от началната точка А до крайната точка В е 140,41 м,
а разстоянието от началната т.А до точката на спиране - т.Б е 112,10 м.
Разстоянието от точката на междинно спиране – т.Б до оградата е 7,16 м, а до
окончателното спиране на ***в т.В е 28,31 м, видно и от приложените чертежи.
Въз основа на съдебно-техническата
експертиза на вещото лице инж. В.Г., са изготвени и приети основно заключение и
допълнение към него на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
проф. д-р инж. Д.Т.С., които съдът възприема като компетентни и безпристрастно
изготвени, а направеното оспорване от страна на ищцата е недоказано.
От заключението на СТЕ и от
допълнението му, както и от разясненията, дадени от вещото лице проф. С. в
съдебното заседание на 27.04.2017 г., се
установява, че ако ***„***“ се възприеме като твърдо тяло, то при хоризонтален
порив на вятъра с посока от север и скорост от около 10-16 м/сек. при
неподвижно положение на ***в точката на спиране (т. Б), тя не би могла да се
вдигне във въздуха и да полети. ***може да прескочи оградата след ускорително
движение по земната повърхност в участъка от точката на спиране (т.Б) до
точката на допиране на оградата (т.О), да преодолее оградата и да извърши полет
с параболична траектория, който да завърши в участъка зад оградата. При
конкретните особености на терена, посоката и скоростта на вятъра, според
данните на НИМХ – БАН, ако ***е спряна от *** в т.Б, намирайки се в покой,
върху нея започва да действа успоредна на повърхността сила от порядъка на
400-500 N, породена от внезапен хоризонтален
порив на вятъра. *** са били изненадани от този порив и не са могли да задържат
***, която е започнала ускорително движение по тревната повърхност към
оградата.
При изкачване върху оградата ***„***“
вероятно се е спукала и налягането между двете ѝ сфери е намаляло, а това
е довело до увеличаване на нейната еластичност и на амортизационните ѝ
свойства, като ***е намалила твърдостта си. Според вещото лице, разликата между
двете камери на ***от 60 см. е твърде голяма и се отразява на твърдостта
ѝ, а оттам – на претоварването, което получава човека вътре в нея. Поради
тази причина, претоварването в точката на падане на ***върху земната повърхност
зад оградата е по-малко от претоварването при удара ѝ в самата ограда,
като точното определяне на претоварването е невъзможно, поради липсата на данни
за еластичността на ***и за нейното изменение след спукването ѝ.
Вещото лице проф. С. приема, че първоначално ***се е ударила в оградата
и от инерцията я е прескочила, тъй като масовият център на ***се намира над
височината на оградата. Вторият удар е настъпил, когато ***е паднала на земята,
след като е преодоляла оградата. Оградата е от дъски и затова вещото лице
приема като най-логично обяснение, че ***се е спукала при досега ѝ с
оградата, а не от досега с тревата, както и че не е възможно ***да се е спукала
при досега си с камъка в крайната точка на спиране.
Въз основа на част от гласните
доказателства, вещото лице проф. С. е приел, че ***„***“ е била спряна от ***
преди оградата и вследствие на въздушния порив на вятъра тя се е вдигнала и е
прескочила оградата, като дадените от него изчисления са в тази хипотеза.
Ако се приеме, че ***„***“ не е била
спряна от *** преди оградата, то нейната скорост след това би била по-голяма,
но увеличението на претоварването в този случай ще е в десети от стойността му
и разликата в претоварването спрямо първата хипотеза ще е незначителна.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД са процесуално допустими,
а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Според чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното. За
разлика от този основен състав на деликтната
отговорност разпоредбите на чл. 47 - 50 от ЗЗД предвиждат хипотези на
непозволено увреждане, при които при наличие на съответните предпоставки вината
не се носи от прекият причинител на вредата, а от друго специално посочено в
закона лице.
Така съгласно чл. 50, пр. 1 от ЗЗД, за вредите,
произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират, като отговорността е безвиновна и презумптивна. Също така за отговорността по чл. 50 от ЗЗД е
без значение дали вещта е движена или не от човек, а е достатъчно да се
установи, че вредата е настъпила от самата вещ, респ. от нейните особени
свойства, а не от поведението на пострадалия, който си е служил с нея, или
защото неправилно е манипулирано с вещта от други лица.
Съдебната практика приема безпротиворечиво, че
когато вредата е настъпила вследствие на внезапна повреда на вещта, съдът не е
задължен да издирва точната причина за повредата, а искът по чл. 50 от ЗЗД е
основателен и доказан и когато причината за повредата на вещта е неизвестна.
Наред с това, следва да се отбележи също, че собственикът на вещта и лицето,
под чийто надзор тя се намира тя, отговарят солидарно и когато вещта им е
предадена от производителя като напълно обезопасена технически, както и когато
не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. Ако такава
възможност съществува, то тогава отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно по
чл. 49 от ЗЗД, но по делото такава хипотеза не се установява.
Няма спор, а и от събраните писмени и гласни доказателства се установява,
че процесната вещ – *** „***“, представляващ надуваема
***с 2 камери, е движима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС, тъй като не е трайно
прикрепена към терена по естествен начин или от действието
на човека. Няма спор също, че тази движима вещ е
собственост и се е намирала към датата на инцидента 26.06.2011 г. под надзора
на ответното дружество.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства и
експертизи съдът намира, че при експлоатация на процесната
***„***“ на посочената дата – ***не на ***по наклонен терен, едната камера на ***се
е спукала, в резултат на което обемът ѝ се е деформирал, а ищцата, която
се е намирала вътре в нея, в резултат на досега с терена, е получила травма в
областта на шията - разкъсване на диска между прешленните
тела на С3 и С4 и оформяне на травматична дискова херния между тях, съгласно възприетите
СМЕ и СТЕ.
Не се установи при условията на пълно и главно доказване процесната вещ - *** „***“, да е била технически неизправна
или необезопасена при започване на спускането на посочената дата. Не се установи
също травмата на ищцата да е причинена от неправилна експлоатация на тази вещ
от страна на служителите на ответното дружество или на поведението на самата
ищца, тъй като травмата на шийните прешлени е
настъпила вследствие на спукването и деформирането на ***и последвания от това
досег на ищцата с терена, а не на самото спускане с ***.
Недоказани и неоснователни са твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
тъй като от събраните по делото доказателства не се установяват изложените в
отговора твърдения в тази връзка.
Не се установява безпротиворечиво от събраните по
делото доказателства и възражението на ответника, че причинените на ищцата
вреди са в резултат на непреодолима сила или на случайно събитие – внезапно
появил се силен порив на вятъра, който е издигнал ***и тя е продължила да се ***,
тъй като в тази насока са само показанията на свидетелите Б., Г., П. и Д., –
служители и *** на ответника, които преценени с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК съдът намира за недостатъчни.
Освен това, по делото не е доказано обстоятелството, че травмата на прешлените
С3 и С4 при ищцата се е появила единствено в резултат на продължаване на
траекторията на движение на ***и след дървената ограда до крайната ѝ
точка, независимо дали ***е била здрава или спукана. Не се установява безпротиворечиво и в кой момент от движението си по склона едната
камера на ***„***“ се е спукала.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 50,
вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на безвиновната отговорност на ответното дружество, което е
собственик и под чиито надзор се е намирала към 26.06.2011 г. процесната движима вещ – *** „***“, представляващ надуваема
двукамерна ***, която ищцата е използвала на посочената дата за спускане по
полегат терен край ***на ***, поради което дружеството следва да репарира
причинените на последната вследствие качествата на вещта, нарушени при спукване
на ***в процеса на използването ѝ, имуществени и неимуществени вреди.
Първите от тях в размер на общо 9 494 лв. представляват направени
разходи за лечение и
рехабилитация, съгласно приложените и описани по-горе фактури, фискални бонове
и приходен касов ордер за 2 400 лв. – закупен имплант
за стабилизация на шийните прешлени, както и сумата 1 581,04 лв. – разлика между трудовото възнаграждение на ищцата за
периода 26.06.2011 г. – 23.12.2011 г. и полученото от нея от НОИ обезщетение за
временна нетрудоспособност.
Наред с това, ищцата е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в силни
и продължителни физически и душевни болки и страдания, в резултат на причинената
ѝ травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленните тела на С3 и С4 и на оформяне на травматична
дискова херния между тях, по повод на която е била оперирана и стабилизирана с ригиден кейдж, след което в
период от няколко месеца е носела мед. яка, провеждала е медикаментозно лечение
и рехабилитация, получила е посттравматично стресово разстройство – лека към
средна степен, но без данни за задълбочаване, влошаване и за патологични
изменения, което постепенно отзвучава, според приетите СМЕ и СПЕ.
След като прецени характера
и интензитета на причинените на ищцата физически и психически болки
и страдания, сравнително младата
ѝ възраст и възстановената ѝ работоспособност; липсата на отпадна
неврологична симптоматика и нужда от поддържащо лечение; отдавна приключилия
процес на възстановяване от травмата и отзвучаващото посттравматично стресово
разстройство и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от
общо 12
000 лв. би
обезщетила ищцата
за претърпените от нея
неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства и СМЕ не се установи
причинно-следствена връзка между травмата на сегменти С3-С4 на ищцата при процесния инцидент през 2011 г. и твърденията ѝ, че
обемът на движенията в областта на шията й е ограничен; изпитва силни
рецидивиращи болки в областта на врата и изтръпване на двете ръце; световъртеж,
придружен от главоболие и с годините този дискомфорт
се засилва.
Напротив, от заключенията на двете СМЕ, чието оспорване от страна на ищцата
е недоказано, категорично се установява, в т.ч. и чрез обективни образни
изследвания и ЕМГ, че описаните затруднения на ищцата в ежедневието ѝ се дължат
на дегенеративно променените сегменти на прешлените С5–С6-С7, откъдето идват и
болките ѝ, и които дегенеративни промени предизвикват при ищцата известна
слабост на ръцете – изтръпване при вдигане на тежки предмети и др., но те не са
в резултат на процесната травма на сегменти С3-С4, а
единствено на дегенеративните промени на други прешлени, които са били налични
преди процесния инцидент.
Ето защо съдът намира, че за разликата до пълния предявен размер от общо 50 000
лв. съдът намира, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди от вещ е недоказан
и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Посочените суми на главниците се дължат от ответника ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковете - 21.10.2015 г., до окончателното
плащане.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата
направените от нея разноски по съдебното производство от общо 6 053 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете, или общо 2 187 лв.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК ищцата следва да заплати на ответника
направените от него разноски по съдебното производство от общо 3 740 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, или общо 2 389 лв.
Предвид гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 от ГПК протоколно определение от съдебно
заседание на 17.03.2016 г., с което е допуснато допълване на доклада по делото,
като за главни са приети исковете за вреди от вещ по чл. 50 от ЗЗД, а за
евентуални - исковете за вреди по чл. 49 от ЗЗД, като недопустимо, поради липса
на форма за изменение на исковете.
ОСЪЖДА „Ц.Р.Г.” ЕООД - ***,
***, ЕИК ***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Щ.Ц.,
да заплати на Н.А.Г., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. К.Б., на
основание чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД общо сумата 12 000
лв. (дванадесет хиляди лв.) - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в силни и продължителни психически и физически болки и страдания, в резултат на
травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленните тела на С3 и С4, причинена от движима вещ – ***,
*** „***“, която Н.Г. е използвала на 26.06.2011 г. за спускане по полегат
терен край ***на ***, поради качествата на вещта, нарушени при спукване на ***в
процеса на използването ѝ, ведно със законната лихва, считано
от 21.10.2015 г. до окончателното
плащане, като до пълния
предявен размер от 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ц.Р.Г.” ЕООД - ***,
***, ЕИК ***, със съд. адрес:***, чрез адв. Щ.Ц., да
заплати на Н.А.Г., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***,
чрез адв. К.Б., на основание чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД общо сумата 9 494 лв. (девет хиляди
четиристотин деветдесет и четири лв.) - обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за закупен имплант, лечение и рехабилитация, от които сумата
1 581,04 лв. е разлика между трудовото
възнаграждение на ищцата за периода 26.06.2011 г. – 23.12.2011 г. и полученото
от нея от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност, които вреди са в
резултат на травма в областта на шията, довела до разкъсване на диска между прешленните тела на С3 и С4, причинена от движима вещ – ***,
*** „***“, която Н.Г. е използвала на 26.06.2011 г. за спускане по полегат
терен край ***на ***, поради качествата на вещта, нарушени при спукване на ***в
процеса на използването ѝ, ведно със законната лихва, считано
от 21.10.2015 г. до окончателното
плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК да заплати сумата 2 187 лв. (две хиляди сто
осемдесет и седем лв.) – такси и разноски по съдебното производство, съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.А.Г., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. К.Б., да
заплати на „Ц.Р.Г.” ЕООД - ***, ***, ЕИК ***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. Щ.Ц., на основание чл. 78, ал. 3, вр.
чл. 80 от ГПК сумата 2 389 лв.
(две хиляди триста осемдесет и девет лв.) – такси и разноски по съдебното
производство, съразмерна с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му на страната.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………………….
/М. Бедросян/