РЕШЕНИЕ
№ 1074
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300501464 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К.А.Б. против решение
№ 1062/29.03.2022г. по гр.д.№ 5442/2021г. на ПдРС, ІІ бр.с., в частта с която за въззиваемия
П.И.К. е определен режим на лични отношения с малолетните деца на страните Р. и К. К. и
исковете на жалбоподателката за това същият да бъде осъден да заплаща издръжка на децата
са отхвърлени за разликата между пълния претендиран размер от по 400 лева месечно и
присъдените по 300 лева месечно. Заявено е искане решението в обжалваната му част да
бъде изменено, като бъде определен друг режим на лични отношения и по- конкретно до
навършване на *** възраст на децата бащата да може да ги вижда и взима без преспиване и
само всяка първа седмица от месеца, в неделния ден, а след навършване на четири години да
ги вижда с преспиване, но отново само в неделния ден от първата седмица на месеца. Иска
се също така дните, през които децата ще бъдат при баща си след навършване на
четиригодишна възраст, да бъдат намалени от 20 на 10, като отпаднат и срещите им на
неговите рожден и имен ден. Иска се и уважаване на исковете за издръжка в пълния им
предявен размер от 400 лева. Сочи се, че при определяне на режима на лични отношения
първоинстанционният съд не е отчел факта, че родителите на децата са разделени повече от
8 месеца и емоционалната връзка на бащата с децата е безвъзвратно нарушена. Твърди се, че
не са отчетени потребностите на децата, съобразно с тяхната възраст. РС не съобразил и
обстоятелството, че по гр. д. № 3774/2021 г. спрямо бащата П.К. е издадена заповед за
незабавна защита, като му е забранено да приближава пострадалите К.Б. и малолетните Р. и
К. К. Решението по ЗЗДН било влязло в сила на 01.03.2022г.. Твърди се, че въззиваемият
редовно употребявал алкохол и често шофирал автомобила си в нетрезво състояние, в
присъствие на децата бил употребявал наркотици. Следвало да се отчете и обстоятелството,
че през м. септември***г. жалбоподателката не е напуснала съвместно обитаваното жилище
по собствено желание, а защото въззиваемият я е изгонил. В приетия по делото на РС
социален доклад неправилно било отразено, че въззиваемият притежава собствено жилище
на ***. Жилището било собственост на родителите му и той го обитавал заедно с тях. В това
1
жилище не били създадени условия за отглеждането на децата. Твърди се също така, че
въззиваемият не е запознат с потребностите на децата и не е в състояние да се грижи
адекватно за тях. Относно издръжката се сочи, че са налице доказателства относно това, че
действителният доход на въззиваемия достига до 2000 лева месечно и му позволява да
заплаща издръжка в претендирания размер от 400 лева.
От въззиваемия П.К. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
решението на ПдРС в обжалваните му части е правилно и законосъобразно, като са
изложени подробни доводи за това.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 5442/2021г. на ПдРС е образувано по искова молба от П.К.
против К.Б., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация
чл.127, ал.2 от Семейния кодекс. В исковата молба се твърди, че от съвместното
съжителство между страните те имат две деца- Р. и К., родени на ***г.. Родителите се
разделили през месец август ***година и децата останали да живеят при майката. След
раздялата тя не отговаряла на обажданията на въззиваемия и ограничавала личните му
контакти с децата, като той можел да ги вижда до един час в парка или изобщо не му било
позволявано да ги вижда седмици наред. Жалбоподателката- ответник по исковете,
разрешавала срещи с децата в зависимост от моментното й настроение или под условие, че
въззиваемият ще й прехвърли апартамента си, в който живеели заедно до раздяла между тях.
След 11.02.2021 година, когато възникнал спор за прехвърляне на апартамента,
жалбоподателката окончателно преустановила срещите на децата с баща им. Заявени са
искания, като се предостави упражняването на родителските права по отношение на двете
деца Р. К. и К. К. на тяхната майка К.Б., да се определи режим на лични отношения между
бащата и децата, както подробно е описано в исковата молба. Да се определи ежемесечна
издръжка, която бащата да заплаща на двете си деца чрез тяхната майка в размер от 200
лева.
В подадения от К.Б. отговор на исковата молба се твърди, че от фактическата раздяла
между страните са изминали девет месеца, през които единствено тя се грижела за
отглеждането на децата. През този период баща им епизодично бил проявявал желание да ги
вижда, жалбоподателката не затруднявала срещите по никакъв начин. Срещите се
осъществявали в нейно присъствие, защото децата тогава били ***, а баща им не знаел нито
часовете им за хранене, нито навиците им, нито други особености, свързани с отглеждането
им. К.Б. е заявила съгласие да бъде определен режим на лични отношения на П.К. с двете
им деца, но не както е поискано с исковата молба, а по- ограничен режим- до навършване на
шестгодишна възраст от децата всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00
часа, а след навършване на шест години от децата всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, от 10 часа в съботния ден до 16,00 часа в неделния ден, както и 20 дни през лятото,
които да не съвпадат с отпуска на майката. В публично съдебно заседание тя е заявила
претенция за издръжка на двете деца в размер от по 400 лева месечно, считано от завеждане
на исковата молба в съда- 29.03.2021г.. Тя не е оспорила твърдението на П.К. за дадени от
него за децата суми за издръжка, както следва: на 25-ти март 2021 година, платени общо
400,00 лева; на 27-ми април 2021г. платени общо 400,00 лева; на 2-ри юни платени общо
500,00 лева- издръжка за май месец 2021 година; на 28-ми юни 2021 г., платена сумата от
общо 600 лева- издръжка за месец юни 2021 година; за издръжка за месец юли 2021г.,
платени 600,00 лева на 26-ти юли 2021 година; на 24-ти август и 27-ми септември също има
платени по общо 600 лева, като издръжка за месеците август и септември; на 26-ти
октомври отново има платени 600 лева- издръжка за месец октомври и на 19-ти ноември е
платена сумата от 1000,00 лева, и на 15-ти декември, отново е платена сумата от 1000,00
лева.
От приетите по първоинстанционното дело удостоверения за раждане пряко се
установява, че страните са родители на малолетните деца Р. и К. К. В показанията си
разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка К. К. / майка на въззиваемия/ сочи, че
2
синът й и жалбоподателката са се разделили през лятото на *** година, когато децата са
били на около ***- *** месеца. След раздялата останали при своята майка в апартамента, в
който страните живеели дотогава. Апартаментът бил собственост на въззиваемия. След
няколко месеца жалбоподателката и децата са преместили да живеят в друго жилище- това
на нейната майка. В апартамент живеели К.Б., майка й, баща й, и двете деца. При
първоначалната им раздяла през месец февруари ***г. П.К. направил няколко опита да се
сближат с жалбоподателката и да отгледат заедно децата си, но това не се получило. От
лятото на *** година въззиваемият виждал децата веднъж или два пъти седмично, в
зависимост от това, какво решавала жалбоподателката. Виждал ги в нейно присъствие за
няколко часа. Децата много се радвали на баща си. Той ги хранел, миел ги, сменял им ***,
обличал ги, купувал им дрехи. Децата обичали да се хранят сами. Той ги взимал към десет
часа и ги хранели по обяд, след което ги слагали да спят. В жилището, в което живее
въззиваемият, имало всички необходими условия. Отоплявало се с централно парно, имало
и климатици. Децата спокойно можели да остават да спят в това жилище и през нощта. В
хола имало голям диван, който ставал за спане. В спалнята имало голяма спалня, която била
много подходяща за децата, като имало и място за детски легла.
Свидетелката Р. Б. /майка на ответницата/ сочи, че в жилището на *** живеят тя,
мъжът й, дъщеря й и двете деца. Това жилище било с четири стаи, едната от които била
предназначена за децата. От лятото на ***година до месец февруари ***г., когато П.К.
нанесъл побой над К. Б., той бил виждал децата многократно. Когато и да се обадел по
телефона на жалбоподателката, тя винаги ги извеждала, за да можело той да ги види.
Срещите продължавали два- три, до четири часа. Той не се грижел за децата. Свидетелката
постоянно била с тях, а той бил на работа.
Относно материалните възможности на страните по делото на ПдРС е приета справка
от ТД на НАП- гр. ***, видно от която жалбоподателката К.Б. няма регистриран трудов
договор, а въззиваемият П.К. работи във фирма „Х. - Н ***“ЕООД- *** с основна месечна
заплата от 650,00 лева. По първоинстанционното дело са приети също така заповед за
защита и решение на ПРС, постановено по реда на ЗЗДН, с които се предоставя незабавна и
окончателна защита на жалбоподателката по причина на извършено спрямо нея и децата
домашно насилие от страна на въззиваемия. Приети са и извлечения от банкови сметки на
страните, с постъпления по същите от времето, когато са работили в А..
С обжалваното решение е определен следният режим на лични отношения на
въззиваемия с децата му: до навършване на *** възраст от децата бащата ще може да ги
вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. до
17,00 ч. в събота и от 10,00 ч. до 17,00 ч. в неделя без преспиване, като ги взема и връща от
и в дома на майката; след навършване на *** възраст от децата бащата ще може да ги вижда
и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. в събота до
17,00 ч. в неделя с преспиване при бащата; 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката; половината от Коледните и Великденските ваканции; на
рождения ден и на именния ден на бащата за времето от 10,00ч. до 17,00ч.. По делото не са
налице доказателства, които да дават основание да се счита, че въззиваемият е лишен от
родителски капацитет, че не се интересува от децата си и не познава техните потребности.
Липсват доказателства и в подкрепа на твърдението във въззивната жалба, че е настъпило
отчуждение между децата и техния баща. Обстоятелството, че по отношение на него са
наложени мерки по ЗЗДН, включително и за защита на децата, не опровергава пряко и
категорично горния извод. Защита спрямо децата е предоставена по причина на упражнено
физическо насилие спрямо жалбоподателката в тяхно присъствие. Както се сочи и в
мотивите към Тълкувателно решение № 2/25.11.2020г. по тълк.дело № 2/2019г. на ВКС,
ОСГК, „Производството по чл. 12 и сл. ЗЗДН е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения. Заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното
положение между страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и
задължения помежду им“. Именно поради това въз основа на решението по ЗЗДН може да се
приеме единствено, че е извършен акт на домашно насилие, но не и какви са конкретните
3
обстоятелства по извършването му. При всяко положение обаче това решение не дава
основание да се счита, че въззиваемият има безотговорно отношение към децата си. Същото
се отнася и до соченото от свидетелката Р. Б. обстоятелство, че той не се грижел за децата
си, защото ходел на работа. Нищо по- различно не се установява и от приетия по
първоинстанционното дело социален доклад, тъй като изготвилият доклада социален
работник няма преки наблюдения относно поведението на децата в присъствието на баща
им. Наличните данни- в социалния доклад и свидетелските показания, са, че децата с
желание се виждат с баща си.
На л.99- 102 по първоинстанционното дело е налице заверен препис от решение №
2231/24.11.2021г. по гр.д.№ 11852/2021г. на ПдРС, ІІ бр.с., с което е утвърдено
споразумение по чл.128, ал.1 от СК, сключено от една страна между родителите на
въззиваемия, К. К. и И. К., и жалбоподателката К.Б. и въззиваемия П.К. от друга страна, по
силата на което споразумение за К. и И. К. е определен следния режим на лични отношения
с внуците им Р. и К. К.: До навършване на *** възраст на децата всяка първа и трета събота
и неделя на месеца от 10,00 до 17,00 часа във всеки от дните, без преспиване, като този
период да съвпада с режима на лични отношения на бащата П.К. с децата; два пъти по 5 дни
през лятото в часовете от 10,00 до 17,00 часа във всеки ден, без преспиване на децата при
бабата и дядото, за следните периоди от 6 юли до 10 юли и от 29 август до 02 септември;
след навършване на *** възраст на децата; всяка първа и трета събота и неделя на месеца от
10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, с преспиване на децата при бабата и дядото, като този
период да съвпада с режима на лични отношения на бащата П.К. с децата; 10 дни през
лятото, с преспиване на децата при бабата и дядото, през месеците юли и август, които да не
съвпадат с платения годишен отпуска на майката. Това решение е необжалваемо и подлежи
на изпълнение. Безспорно е, че въззиваемият живее при родителите си. В утвърденото
споразумение изрично е предвидено неговият режим на лични отношения с децата му да
съвпада с режима на лични отношения на родителите му с тях. Очевидно е, че когато децата
навършат *** възраст и преспиват при баба си и дядо си, те на практика ще преспиват в
жилището, в което живее баща им. По преценка на съда не би било в интерес на децата да
се създава едно двусмислено и абсурдно положение, при което те ще бъдат в жилището,
обитавано от баща им, но той няма да има право да ги вижда. Ето защо, искането
обжалваното решение да бъде изменено, като бъде постановено Р. и К. К. да преспиват при
баща си след навършване на ***, а не на *** възраст, се явява неоснователно.
По отношение на режима на лични отношения през лятото ще следва да се отбележи,
че, тъй като по силата на горепосоченото решение № 2231/24.11.2021г. децата следва да
пребивават 10 дни с преспиване при баба си и дядо си по бащина линия, то и баща им ще
следва да се ползва от определения му режим на лични отношения по същото време. През
останалите 10 дни от общо определените му 20 дни, той ще може да ги заведе на почивка
или на екскурзия, като това несъмнено би било в техен интерес. Възможността въззиваемият
да се вижда с децата си на рождения и именния си дни също не противоречи на интересите
им, а и тези срещи едва ли биха отнели много от времето за лични отношения на
жалбоподателката с децата, особено когато тези празници се падат в работни дни.
Издръжката в размер от по 300 лева месечно е в пълно съответствие с възрастта и
потребностите на децата. Не се установява те да имат някакви специални нужди. На л.107 по
първоинстанционното дело е налице молба от К.Б., в която са изброени по вид и размер
разходи за отглеждане на децата за месеците октомври, ноември и декември. Прави
впечатление, че са включени значителни суми за електричество и вода, като те не би
следвало да се отчитат изцяло като разход за отглеждане на децата. Включени са суми за
храна и адаптирано мляко в размер от 768,16 лева, 419,39 лева и 851,98 лева, които, предвид
стандарта на живот в страната, са значително завишени дори и за пълнолетни хора. Всеки
месец са включени и суми от по 500 лева за детегледачка, като тази услуга несъмнено е
излишен лукс при положение, че жалбоподателката не работи, а се ползва и с помощта на
своите родители. Що се отнася до доходите на въззиваемия единственото пряко
доказателство за техния размер е справката от НАП, която не дава основание да се приеме,
4
че той получава трудово възнаграждение в определен размер, заничително надхвърлящ
размера на минималната работна заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователна
въззивната жалба и в частта, с която се иска уважаване на исковете за издръжка до пълния
им предявен размер от 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1062/29.03.2022г. по гр.д.№ 5442/2021г. на ПдРС, ІІ
бр.с., в частта с която за въззиваемия П.И.К. е определен режим на лични отношения с
малолетните деца на страните Р. и К. К. и исковете на жалбоподателката К.А.Б. за това
същият да бъде осъден да заплаща издръжка на децата са отхвърлени за разликата между
пълния претендиран размер от по 400 лева месечно и присъдените по 300 лева месечно.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за режима на лични
отношения на въззиваемия с децата му. В останалата му част решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5