№ 650
гр. Бургас, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203799 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
жалба от ИВ. В. С. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. П.Д. – БАК, с посочен
съдебен адрес: гр. Бургас, *, против Наказателно постановление № 251а-50/13.07.2021 г.,
издадено от Директор на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл.
63, ал. 4, вр. с ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I подточка 7 от Заповед № РД-01-
373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал.
1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради
незаконосъобразност, неправилност и нарушения на материалния и процесуалния закон.
Заявява се, че има разминаване между действителната фактическа обстановка и деянието,
вменено във вина на жалбоподателя. Излага се версия на случилите се събития, като се
достига до извод, че е възникнало пререкание между жалбоподателя и служителите на
магазина, които са били без маски, и което пререкание е наложило намесата на
полицейските служители. Твърди се, че жалбоподателят се е обадил на тел. 112 и е поискал
съдействие от длъжностните лица, като на място не е ставал въпрос за никакви маски.
Допълва се, че актът е съставен осем дни след датата на деянието, като се повдига въпросът,
защо той не е бил съставен още същия ден. Счита се, че липсват посочени свидетели-
1
очевидци на деянието. Посочва се, че жалбоподателят е подал възражение срещу ката, което
е било пренебрегнато от АНО, както и че административнонаказателната процедура не е
самоцел и в случая е налице злоупотреба с права. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощник – адв.
П.Д. – БАК, като и двамата заявяват, че поддържат жалбата по изложените в нея доводи,
които допълват и развиват. Жалбоподателят акцентира, че не е искал да купува нещо от
магазина, а само да се снабди с информация относно търговеца и неговия представител,
което го е провокирало няколкократно да влиза и излиза от магазина. Счита, че
процедурата по призоваването му в 01 РУ-Бургас е била нередовна, както и че без
основание полицейските служители не са му предоставили за запознаване материалите по
преписката, което той оценя като своеобразен тормоз.
От своя пълномощникът – адв. П.Д. – БАК, допълва, че актът е бил съставен без по
време на подписването му да са присъствали свидетелите и без на жалбоподателя да е бил
предоставен доказателствения материал, въз основа, на който е бил издаден. Счита се, че
връченият екземпляр от акта е нечетлив, както и че Заповедта на министъра на
здравеопазването противоречи на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо
или скриващо лицето /ЗОНОПСЛ/. Под евентуалност пледира за прилагане на чл. 28 ЗАНН
и квалифициране на нарушението като маловажно.
Административнонаказващият орган не изпраща представител. В писмено становище
на упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата.
Поддържа се, че НП е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване
на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 гръб - НП е връчено на жалбоподателя на
28.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 04.08.2021 г). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 16.06.2021 г. около 18.00 часа неустановена жена, говореща смесица от български и
руски език, влязла в магазин „*“, находящ се в гр. Бургас, ул. „*.По това време в обекта се
намирала св. К.Г. – продавач-консултант, заедно с още две свои колежки. Свидетелката
обяснила на клиентката, че трябва да има поставена маска на лицето и я помолила или да си
сложи маска или да напусне магазина. Жената не се съгласила и започнала да се кара със
служителките, използвайки към тях неприлични думи. В крайна сметка жената напуснала
магазина, но няколко минути по-късно в него влязъл жалбоподателят С., който също бил без
поставена маска на лицето. Още с влизането си С. поискал от служителките да му
2
предоставят информация относно МОЛ на обекта, негов телефон и т.н., защото искал да се
оплаче от поведението на персонала. Продавачките в магазина му обяснили, че управителят
го няма и не могат да му предоставят исканите данни, което допълнително афектирало мъжа
и той започнал да отправя закани и обиди към персонала. През цялото време
жалбоподателят бил без поставена маска на лицето, като въпреки молбите на служителките
или да си сложи маска или да напусне обекта, той не го сторил. Вместо това жалбоподателят
няколкократно влизал и излизал от помещението, като продължавал с настояванията си, че
правата му като потребител са нарушени и продавачките са длъжни да удовлетворят
исканията му. В един момент С. излязъл от магазина и се обадил на тел. 112, като съобщил,
че иска на място да се изпрати полицейски патрул, който да му съдейства да получи
информацията, която желае. Малко по-късно на място пристигнал патрул, като служителите
съставили протоколи за полицейско предупреждение на св. Г. и на жалбоподателя, като
постепенно напрежението било туширано.
Въпреки това св. Г. подала писмен сигнал до 01 РУ-Бургас, в който заявила, че тя и
нейните колежки са били обиждани и заплашвани от С.. По случая била образувана
преписка с рег. № 431000-5026/17.06.2021 г., която била разпределена за работа на св. Б.Д. –
мл. ПИ към 01 РУ-Бургас. В хода на проверката свидетелят Д. снел сведения от
присъствалите лица и изискал записи от охранителните камери и от тел. 112. След анализ на
всички събрани материали свидетелят достигнал до извод, че с поведението си С. е нарушил
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63 от ЗЗ, вр. с т. т. I подточка 7 от Заповед № РД-01-
373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването, поради което и решил да му състави
АУАН.
За целта извикал в 01 РУ-Бургас св. Г. и на 24.06.201 г. в нейно присъствие съставил
акт с бл. № 410907, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение на чл.
209а, ал. 1, вр. с чл. 63 от ЗЗ, вр. с т. т. I подточка 7 от Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на
министъра на здравеопазването. Освен свидетелката Г., като свидетел в акта бил вписан и
Георги Хънев – присъствал при съставяне на акта. Св. Г. се запознала със съдържанието на
акта и след това го подписала. След подписване на акта от свидетелите и съставителя той
бил предявен за подпис и на жалбоподателя, като за целта той също бил призован в 01 РУ-
Бургас. В призовката св. Д. изписал разпоредба от ЗМВР (отм.). Въпреки това на 24.06.2021
г. жалбоподателят се явил в управлението и актът му бил предявен. С. подписал акта и
заявил, че не е съгласен с написаното в него и ще подаде възражения в законовия срок.
В кориците на делото не е налично писмено възражение от жалбоподателя, в срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Вместо това са налични няколко писма/сигнали от С. до Началника на 01
РУ-Бургас, с което се изразява несъгласие с използваната бланка за призоваване и
посоченото там основание; с това, че не са му били предоставени материалите по
преписката и др. Налични са и няколко писма от Началника на 01 РУ-Бургас във връзка с
отговори на сигналите от С..
3
След извършване на проверката преписката била изпратена на РП-Бургас по
компетентност. С постановление от 02.08.2021 г. наблюдаващият прокурор преценил, че
няма данни за извършено престъпление от общ характер и отказал да образува досъдебно
производство.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите
констатации са безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което за
нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63 от ЗЗ, вр. с т. т. I подточка 7 от Заповед № РД-01-
373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 4, вр. с ал. 1
ЗЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните, писмените и веществените доказателства
и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.
209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 251з-1247/24.03.2020г. (л. 12).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В АУАН и в НП
нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни
признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на
жалбоподателя, както и относимата Заповед на министъра на здравеопазването, която
въвежда съответните изисквания.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не възприема критиките на жалбоподателя, че
АУАН не е съставен в деня, в който е извършено нарушението. Първо - такова изискване в
ЗАНН не съществува и второ – принципно съдът напълно подкрепя подхода, при който
преди съставяне на акт, съответните органи извършват проверка на всички релевантни
моменти и едва тогава формират извод дали има извършено нарушение или не, респективно
дали трябва да се състави акт или не. Не случайно ЗАНН дава възможност за съставяне на
акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не повече от една година от
4
извършване на нарушението, за да може съответните органи да изяснят всички спорни
факти. В конкретния случай законовите срокове са спазени, поради което и съдът не
възприема доводите на жалбоподателя за порочност в тази насока.
Пак във връзка със съставения акт съдът следва да посочи, че не споделя
становището, че той е съставен в отсъствието на свидетели-очевидци. Тъкмо напротив - в
случая в акта е посочено, а и от разпита на свидетеля пред съда категорично се изяснява, че
св. Г. е свидетел-очевидец на нарушението, поради което и не са допуснати твърдените
пороци. Дори обаче в АУАН качеството на свидетеля да не беше посочено – то това по
никакъв начин не би могло да накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка
за законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било
несъществено.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за нарушение свързано с това, че
преписът от АУАН, който му е връчен е нечетлив, което е довело до невъзможност да
организира защитата си. Доказателства в тази насока няма ангажирани, като жалбоподателят
не е представил въпросния препис, за да може съдът да прецени дали той е нечетлив или не.
Дори да се приеме, че преписът, връчен на жалбоподателя действително е нечетлив - то това
не променя факта, че той представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от
съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с положения си подпис е
удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Поради това и съдът приема, че твърдяното
връчване на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на правото на защита на
жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не са създадени пречки за жалбоподателя да
се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен”. В този
смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015 г. по к.н.а.х.д. №
859/2015 г. по описа на АдмС-Бургас, Решение № 104/17.02.2012 г. по к.н.а.х.д. № 14/2012
г. по описа на АдмС-Плевен и много други. Изрично следва да се посочи, че в горния
смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, като например – Решение №
1960/18.11.2019 г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019 г. на АдмС-Бургас, където се допълва, че: „…,
до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо съхраняване. В
случая, няма съмнение, че на ответника по касация са известни фактите, съставляващи
основание за образуване на административно-наказателното производство и за налагане
на санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не е било
ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за
налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което не е налице соченото
от районния съд процесуално нарушение от категорията на съществените.“ Нещо повече
– очевидно С. много добре е знаел какво е съдържанието на акта, защото в графата за
възражения е посочил, че не е съгласен с изложеното в него – нещо, което няма как да
стори, ако е възпрепятствана възможността му да се запознае със съдържанието на
документа.
5
Съдът не споделя и доводите за порочност, свързани с това, че актът е бил подписан
първо от актосъставителя и свидетелите и след това е бил предявен за подпис на
жалбоподателя, в отсъствието на свидетелите. В ЗАНН не е предвидено по време на
предявяване на акта на нарушителя задължително да присъстват и свидетелите. Тълкуването
на чл. 43, ал. 1 ЗАНН и чл. 40, ал. 1 ЗАНН налага извод, че актът трябва да е изготвен в
тяхно присъствие – т.е. да присъстват когато го подписват, но същевременно актът се
подписва от съставителя и поне един от свидетелите, и след това се предявява на
нарушителя – последователност, която стриктно е била спазена в случая, поради което и
настоящият състав не съзира нарушения в тази връзка.
Не се откриват съществени пороци и относно твърдяното невалидно призоваване на
жалбоподателя за предявяване на акта. В ЗАНН не се съдържа специална процедура за
призоваване на нарушителя за връчване на АУАН. Законът в чл. 40, ал. 2 ЗАНН борави с
термина „покана“ – т.е. достатъчно е съответният орган да извести нарушителя (да го
покани), че следва да се яви за съставяне на акт, без това да е обвързано със специална,
изрично регламентирана процедура (писмена призовка, реквизити на тази призовка, ред за
връчване и т.н.). Достатъчно е до жалбоподателя да е достигнало волеизявлението на органа,
че го кани да се яви на точно определено място и час за предявяване на акта, което в случая
безспорно е сторено, за да се приеме, че редът на чл. 40, ал. 2 ЗАНН е спазен. Дали тази
покана в конкретния случай е била обективирана в призовка, в която е бил цитирана
разпоредба по отменения ЗМВР или не – няма никакво отношение към ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето и към спазване на производствените
правила по ЗАНН, който именно е приложим в случая, поради което и съдът не се спира
подробно на тези възражения.
Действително отказа на полицейските служители да дадат възможност на
жалбоподателя да се запознае с преписката търпи критика (въпреки че не са приложени
категорични доказателства, че това е така), но по мнение на съда това не може да доведе до
отпадане на отговорността на С.. И това е така, доколкото към момента на разглеждане на
преписката в съда – всички материали са на разположение на страните и те свободно могат
да се запознаят с тях, респективно да направят своите възражения и искания, преди съдът
изобщо да пристъпи към разглеждане на жалбата. По този начин правото на жалбоподателя
на информираност и възможността му за защита срещу санкционния акт е гарантирано в
нужната степен, поради което и евентуални нарушения свързани с непредоставяне на
материалите от актосъставителя не се отчитат от настоящия състав като съществени.
По същество следва да се вземе предвид следното:
Съдът счита, че дадената правна квалификация на нарушението кореспондира на
установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае
за нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
6
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили
превръзка с чл. 63 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ в частта относно точните забрани е
бланкетна, поради което и посочването й, наред със съответните заповеди, с които се
въвеждат противоепидемични мерки, е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването
за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО
коректно са цитирали кои точно разпоредби от коя точно заповед на министъра на
здравеопазването не са били изпълнени (запълнили са със съдържание бланкетната
диспозиция), поради което и съдът не съзира нарушения в тази насока.
Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен
контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на
НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на
НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-Плевен).
В този смисъл има и практика на ВАС, съгласно която: „ възможността за съдебен контрол
относно действителността на административните актове е предвидена изрично като
безсрочна – чл. 149, ал. 5 АПК, а от друга – допускането на такъв контрол би
представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни
актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях.
Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен
или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан“
(Решение № 8584/2020 г., VIII отд, ВАС).
На съда е известно, че в практиката и теорията съществува спор относно правната
същност на процесните заповеди, като следва да посочи следното.
Съдът, в настоящия му състав, се придържа към виждането, че заповедите на
министъра са общи административните актове, поради следните причини. Заповед № РД-01-
373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 1
(ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
територията на страната. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи
белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата
на чл.65 от АПК, общи са административните актове (ОАА) с еднократно правно действие, с
които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове
(така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния
административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е
уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. От тези
правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се
издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения,
7
свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В
тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, както и на страницата на Министерство
на здравеопазването.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-
373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването е с действие от 01.06.2021 г. до
03.07.2021 г., както изрично е посочено в нея – т.е. след 03.07.2021 г. заповедта повече не
поражда действие. Това обаче не се отразява върху отговорността на нарушителя, който е
допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна забрана
до неопределен кръг от лица. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с
отпадане на предварително заложения в нея срок (или с изринатата й отмяна) действието й е
отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала
през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за
нищожна, но такива данни не са налице по делото (в този смисъл Решение от 16.12.2020 г.
по к. адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 160 от
03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение
№ 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали;
Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 160 / 2020 г. на Административен съд –
Кърджали и др.)
В този смисъл не е налице и хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, която предвижда, че
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не се
касае за настъпила промяна в закон, тъй като разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е
променяна и не е налице хипотезата на приемане на по-благоприятен закон, който да
„декриминализира“ деянието, за което е санкциониран жалбоподателя. Касае се само и
единствено за промяна на вида и характера на въведените противоепидемични мерки, а не за
промяна на нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна или да изключва дадено
поведение като административно нарушение (Решение от 09.04.2021 г. по к.н.а.х.д. №
70/2021 г. на АдмС - Стара Загора и много други).
В случая от доказателствата – най-вече от показанията на св. Г. и от приобщения
видеозапис – безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят няколкократно влиза в
магазина без да има маска на лицето си, въпреки че с т. I подточка 7 от Заповед № РД-01-
373/27.05.2021 г. на министъра на здравеопазването изрично е било указано, че всички лица,
когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. - търговски обекти са длъжни да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва
8
съгласно препоръките в приложение № 3. Няма спор, че процесният магазин е търговски
обект, поради което и за С. е било задължително при влизането си в него да има поставена
маска. В случая от приобщения видеозапис съдът лично се убеди, че такава маска на лицето
на жалбоподателя няма поставена, въпреки че продавачките многократно са го убеждавали
да си постави или да напусне обекта. В случая поводът за влизане в търговския обект е
ирелевантен, доколко заповедта не прави разлика в тази насока. Дали се касае за посещение
с цел покупка или с цел изискване на някаква информация – няма никакво значение. При
всички случаи щом се е намирал в затворен търговски обект С. е трябвало да има поставена
маска, както правилно са го посъветвали продавачките. При това положение - правилно
контролните органи са приели, че се касае за административно нарушение с посочената
правна квалификация и правилно са ангажирали административнонаказателната
отговорност на С.. Дали освен него на мястото е имало и други лица без маски
/продавачките/ или не – е напълно ирелевантно, доколкото всеки отговаря за собственото си
поведение, респективно отговорността е лична и не е обвързана от това дали и други
субекти са нарушили закона или не.
По отношение на твърдяното противоречие между нормите на ЗЗ и Закон за
ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, който в чл. 2, ал.1
гласи, че на публични места на територията на Република България не се допуска носенето
на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето, съдът намира, че колизия
между нормите не съществува. Текстът на чл. 3, т. 3 от ЗОНОПСЛ изрично повелява, че
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 не се прилага, когато със закон е установено друго. В случая
заповедта на министъра на здравеопазването е издадена въз основа на Закона за здравето,
поради което е налице именно такова изключение. Освен това, видно от мотивите на
законопроекта, внесени на 20.04.2016 г. в НС и публикувани на сайта му, законът защитава
коренно различни обществени отношения от охраняваните от Закона за здравето. Целите на
ЗОНОПСЛ са създаване на гаранции и опазване на достойнството на гражданите от женски
пол на територията на Република България и охрана на националния суверенитет от
радикален ислям. Поради което законът е напълно неприложим в настоящия казус. В този
смисъл е и практиката на съдилищата, като например – Решение № 248/04.12.2020 г. по
к.н.а.х.д. № 245/2020 г. на АдмС-Шумен.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би
било незаконосъобразно. Съдът се убеди от приобщените записи, че престоят на С. в
магазина никакъв не е кратък, а от показанията на св. Г. се установя упоритостта, с която
жалбоподателят е отказал да се съобрази с изискванията, въпреки че няколкократно е бил
помолен да го стори. Не са ангажирани никакви доказателства за влошено материално или
9
здравословно положение на жалбоподателя, които евентуално да обосноват по-ниска степен
на обществена опасност. Действително нарушението е първо на жалбоподателя, но това е
взето предвид, при индивидуализацията на наказанието, което е отмерено в минималния
възможен размер.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът
няма как служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-50/13.07.2021 г., издадено от
Директор на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4, вр. с
ал. 1 от Закона за здравето, вр. с т. I подточка 7 от Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. на
министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на ИВ. В. С. с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10