Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. Велико Търново, 07.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно
заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 194 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 175 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
С Решение № 486 от 06.12.2018 г. по адм. дело № 194/ 2018 г. на Административен съд – Велико Търново, частично е уважена жалбата на М.П.К., в качеството й на едноличен търговец с фирма „Сим – М.К.“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000417002327-091-001/ 11.12.2017 г., на ТД на НАП – гр. В. Търново, поправен с РАПРА № П- 04000418028875-003-001/ 14.02.2018 г., потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 47/ 27.02.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Решението е обжалвано с касационна жалба от и.д. директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП.
С разпореждане от 24.01.2019 г. на председателя на Осмо
отделение на ВАС, получено в деловодството на АСВТ на 30.01.2019 г., делото е
изпратено на първоинстанционния съд за отстраняване на допусната очевидна
фактическа неточност, като съдът в диспозитива на решението си посочи изрично
вида на задълженията, размер на главниците и лихвите, по отношение на които
отменя ревизионния акт, съответно задълженията по отношение на които отхвърля
жалбата на М.П.К..
Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК, вр.. с § 2 от ДР на ДОПК, свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Според правната теория очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в диспозитива на решението, която не е резултат от формирането на волята на решаващия съд и когато от мотивите на решението е очевидно, че формираната истинска воля на съда е една, а в диспозитива на решението друга. Видно от цитираното по-горе разпореждане на председателя на Осмо отделение на Върховен административен съд, в случая от първоинстанционния съд е допусната очевидна неточност в диспозитива на решението му, като не са посочени поотделно като размер отменените задължения на данъчния субект и тези, по отношение на които жалбата е отхвърлена. Следва да бъде извършена поправка на посочената очевидна неточност. В диспозитива на Решение № 486/ 06.12.2018 г. по адм. дело № 194/ 2018 г. на АСВТ следва да се посочат вида и размера /като главници и лихви/, на задълженията, установени с отмените части на РА № Р-04000417002327-091-001/ 11.12.2017 г., поправен с РАПРА № П- 04000418028875-003-001/ 14.02.2018 г., и двата на ТД на НАП – гр. В. Търново, а също вида и размера /като главници и лихви/, на задълженията установени със същия РА, по отношение на които жалбата на М.П.К. е отхвърлена.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 175 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
Допуска поправка на очевидна неточност в Решение № 486 от 06.12.2018 г. по адм. дело № 194 от 2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, като:
В диспозитива на решението, абзац първи и втори, вместо записаното:
„Отменя по жалба на М.П.К., в качеството
й на едноличен търговец с фирма „Сим – М.К.“ с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000417002327-091-001/ 11.12.2017
г., на ТД на НАП – гр. В. Търново, поправен с РАПРА № П-
04000418028875-003-001/ 14.02.2018 г., потвърден след обжалване по
административен ред с Решение № 47/ 27.02.2018 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в
следните му части, предмет на настоящото дело: 1. с която са определени
допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ: за 2013 г. – в размер над
595,51 лв. и лихви над 218,76 лв.; за 2014 г. - в размер над 972,00 лв. и лихви
над 258,30 лева; за 2015 г. – в размер над 1 060,00 лв. и лихви над 173,76
лева; 2. с която са определени допълнителни задължения за годишни изравнителни
вноски за самоосигуряващо се лице: за 2013 г. в размер над 1 115,60 лв. и лихви
над 409,82 лв.; за 2014 г. в размер над 1 028,07 лв. и лихви над 273,20 лв.; за
2015 г. в размер над 1 123,47 лв. и лихви над 184,16 лева; 3. с която са
определени допълнителни задължения за годишни изравнителни вноски за
самоосигуряващо се лице: за 2013 г. в размер над 501,39 лв. и лихви над 184,19
лв.; за 2014 г. в размер над 462,05 лв. и лихви над 122,79 лв.; за 2015 г. – в
размер над 504,93 лв. и лихви над 82,77 лева.
Отхвърля жалбата на М.П.К., в
качеството й на едноличен търговец с фирма „Сим – М.К.“***, срещу
Р-04000417002327-091-001/ 11.12.2017 г., на ТД на НАП – гр. В. Търново,
поправен с РАПРА № П- 04000418028875-003-001/ 14.02.2018 г., в останалата й част.“
текстът да се чете:
„Отменя по жалба на М.П.К., в качеството
й на едноличен търговец с фирма „Сим – М.К.“ с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000417002327-091-001/ 11.12.2017
г., на ТД на НАП – гр. В. Търново, поправен с РАПРА № П-
04000418028875-003-001/ 14.02.2018 г., потвърден след обжалване по административен
ред с Решение № 47/ 27.02.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в следните му
части, предмет на настоящото дело: 1. с която са определени допълнителни
задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ: за 2013 г. – в размер на 288,49 лв. и
лихви в размер на 105,98 лв.; за 2014 г. - в размер на 263,00 лв. и лихви в
размер на **,89 лева; за 2015 г. – в размер на 428,00 лв. и лихви в размер на
66,87 лева; 2. с която са определени допълнителни задължения за годишни
изравнителни вноски за Държавно обществено осигуряване за самоосигуряващо се
лице: за 2013 г. в размер на 299,50 лв. и лихви в размер на 110,02 лв.; за 2014
г. в размер на 421,50 лв. и лихви в размер на 111,99 лв.; за 2015 г. в размер
на 716,45 лв. и лихви в размер на 122,15 лева; 3. с която са определени
допълнителни задължения за годишни изравнителни вноски за здравно осигуряване
за самоосигуряващо се лице: за 2013 г. в размер на 134,61 лв. и лихви в размер
на 49,45 лв.; за 2014 г. в размер над 189,**лв. и лихви в размер на 50,33 лв.;
за 2015 г. – в размер над 320,00 лв. и лихви в размер на 54,90 лева.
Отхвърля жалбата на М.П.К., в
качеството й на едноличен търговец с фирма „Сим – М.К.“***, срещу
Р-04000417002327-091-001/ 11.12.2017 г., на ТД на НАП – гр. В. Търново,
поправен с РАПРА № П- 04000418028875-003-001/ 14.02.2018 г., в следните му части: 1. с която
са определени допълнителни задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ: за 2013 г. – в
размер на 595,51 лв. и лихви 218,76 лв.; за 2014 г. - в размер на 972,00 лв. и
лихви 258,30 лева; за 2015 г. – в размер на 1 060,00 лв. и лихви 173,76 лева;
2. с която са определени допълнителни задължения за годишни изравнителни вноски
за Държавно обществено осигуряване за самоосигуряващо се лице: за 2013 г. в
размер на 1 115,60 лв. и лихви 409,82 лв.; за 2014 г. в размер на 1 028,07 лв.
и лихви 273,20 лв.; за 2015 г. в размер на 1 123,47 лв. и лихви 184,16 лева; 3.
с която са определени допълнителни задължения за годишни изравнителни вноски за
здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице: за 2013 г. в размер на 501,39
лв. и лихви 184,19 лв.; за 2014 г. в размер на 462,05 лв. и лихви 122,79 лв.;
за 2015 г. – в размер на 504,93 лв. и лихви 82,77 лева.“
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: