РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Исперих, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско
дело № 20213310100178 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Е-П П” АД
с ЕИК ........ и адрес на управление: гр. В. , район В. В. бул. “В. В.” №..., В.
Тауърс - Г, представлявано от П. С. С., Я. М. Д.и Д. К. Д., действащи чрез адв.
Л. М. при АК - В. Т., преупълномощена от Адвокатско дружество “Величков,
Желязков и партньори”, срещу “П” ЕООД с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. И., ул. “В. Л.” № ., представлявано от управителя Б. А. В..
Ищцовата страна моли на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, след
като се убеди в основателността на претенцията им, съдът да постанови
решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника, че
към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 471,16 лв.
(четиристотин седемдесет и един лева и 16 стотинки), представляваща
главница по фактури: № ФП0297202956/11.08.2020 г. №
ФП0298368683/10.09.2020 г. № ФП0299535680/08.10.2020 г., №
ФП0300760436/10.11.2020 г. и № ФП0301922237/10.12.2020 г. , издадени за
обект на потребление с абонатен № 14441014, представляващ Мелница,
находящ се в гр. Исперих, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 9,47 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на
всеки от счетоводните документи до 30.12.2020 г. Ищецът моли да им бъдат
присъдени съдебно-деловодните разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение. Ищцовото дружество сочат, че е било депозирано заявление
за издаване на заповед срещу ответника, за което е образувано ч.гр. дело № 47
1
от 2021 г. за същите суми. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът подал
възражение срещу издадената заповед. Ищцовото дружество твърди, че за
периода от м. юли до м. септември 2020 г. между страните е имало валидно
облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия в обект
на ответника, находящ се гр. Исперих и представляващ мелница, заведен под
абонатен № ........... Съществуващите отношения между страните се
регулирали от публично известни Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ищеца. Ищецът сочи, че е ноторно известен факта,
че е краен снабдител на електрическа енергия на територията на
Североизточна Б., като данните за издаването на съответна лицензия са
оповестени на електронната страница на КЕВР и на тази на ищцовото
дружество. Посочено е още, че фактурата, издавана на краен клиент, включва
дължимата сума за потребената енергия, изчислена по определена от КЕВР
цена за съответния период, както и дължими към разпределителното
предприятие мрежови услуги, акциз, надбавки и ДДС, закрепено и в чл. 28,
ал. 1 от Правилата за търговия на енергия. Твърди се, че за периода от м. юли
2020 г. до м. септември 2020 г. ответникът няма отчетена потребена енергия в
обекта, съгласно данните от електроразпределителното предприятие,
извършващо отчитане на собственото му СТИ – „Е. Север” АД. По тази
причина в посочените фактури не е начислена дължима сума за потребена
енергия. Не са начислявани и мрежови услуги (достъп до електропреносната
мрежа за пренос по електропреносната мрежа и пренос по
електроразпределителната мрежа, доколкото тези услуги се изчисляват на
база на потребени количества ел. Енергия, каквито в периода няма), акциз и
надбавка за мощност. Ищцовото дружество твърди, че за периода от м. юли
2020 г. до м. септември в процесните фактури, издадени срещу ответника, са
начислени единствено мрежови услуги “достъп до електроразпределителната
мрежа”. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ те се заплащат върху фактурираните
количества енергия и/или предоставена мощност в местата за измерване,
определени в съответствие с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т.
1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Считано от 01.07.2020 г. ищцовото
дружество начислява цена за мрежова услуга “достъп до
електроразпределителната мрежа” на база на предоставена мощност до
мрежата. Цената се образува съгласно правила, посочени в Наредба № 1 от
04.03.2017 г. за регулиране цените на ел. енергия. Твърди се, че те са
одобрени с Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР. Определената от КЕВР
цена е приложена при остойностяване на услугата, доколкото ответникът е
небитов абонат, като за изчисленията е използвана предоставена мощност в
размер на 125 кВт. Твърди се, че предвид промените, ищцовото дружество е
развило мащабна информационна кампания за уведомяване на небитовите
абонати. Последните са приканени да потвърдят или изменят същата, а в тази
връзка услугата “намаляване на предоставената мощност” е безплатна.
Информацията е публикувана на интернет страницата на дружеството, в
национален и местен ежедневник. Твърди се също, че на 09.04.2020 г.
управителят на ответното дружество е депозирал декларация, с което е
декларирана мощност в размер на 138 кВт, заведена под № 5378840. Въпреки
посоченото, с решение на дружеството мощността е преизчислена в полза на
ответника чрез прилагане на по-нисък фактор на мощността (125 кВт) без
фактически да бъде променяна реално предоставената мощност. Излага се
2
довод, че липсата на потребление не води до отпадане на задължението за
заплащане на достъпа до електроразпределителната мрежа. Ищецът счита, че
единствено прекратяването на присъединяването може да доведе до
освобождаване от това задължение. За периода от м. октомври 2020 г. до м.
ноември 2020 г. Твърди се, че отново е налице валидно правоотношение
между страните, регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ.
Считано от 01.10.2020 г. от кръга клиенти съгласно чл. 94а от ЗЕ отпадат
всички небитови клиенти. Последното според ищеца прави невъзможно
оставането на ответното дружество на регулирания пазар. С оглед законовите
промени, ако такъв клиент не е сключил договор с търговец на енергия на
свободно договорени цени, доставката се извършва от досегашния му
доставчик. До сключването на типов договор, доставчикът осигурява
доставка при условие, че клиентът своевременно плаща всички дължими
суми. Твърди се, че ищцовото дружество няма сключен типов договор с
ответника. С оглед промените, считано от 01.10.2020 г. обектът на ответника
служебно преминал от “Е-П П” АД като краен снабдител на свободен пазар, в
доставчик “Е-П П” АД в качеството му на търговец на свободен пазар. За този
период също не са начислявани дължима сума за потребена енергия. Не са
начислявани и мрежови услуги (достъп до електропреносната мрежа за
пренос по електропреносната мрежа и пренос по електроразпределителната
мрежа, доколкото тези услуги се изчисляват на база на потребени количества
ел. Енергия, каквито в периода няма), акциз и надбавка за мощност, поради
липса на потребление. Твърди се, че е начислено единствено мрежова услуга
“достъп до електроразпределителната мрежа”, изчислена на база
предоставена мощност 125 кВт. Издадени са фактури. Твърди се, че след
настъпване изискуемостта на задълженията по всяка от процесните фактури,
същите не са заплатени до подаване на исковата молба. Размерът на
мораторната лихва е определен като сбор от лихви по посочените суми,
начислени за периода от датата следваща падежа на задължението по
съответната фактура до 30.12.2020 г. Дължимостта е уговорена в чл. 38 от
ОУДПЕЕ и намира законова опора в чл. 86 от ЗЗД.
В срока за писмен отговор ответното дружество изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди, че от повече от пет
години не е налице достъп по електроразпределителната мрежа, доколкото
няма достъп до трансформаторното съоръжение, от което се захранва обекта.
Твърди се, че това съоръжение не е собственост на ищцовото дружество и е в
чужд имот, като до него не се подава енергия и не се поддържа никаква
мрежова услуга.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалният си представител адвокат
М поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена по същество.
Ответникът представляван от адвокат Димитров оспорва исковата молба
и моли същата да бъде изцяло отхвърлена.
Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства
намира за установена следната фактическа обстановка : По делото не се
спори, че ответното дружество „П” ЕООД е собственик на обект Мелница,
находящ се в град И, област Р. По отношение на ответното дружество били
издадени пет на брой фактури за заплащане на достъп до разпределителна
мрежа на база предоставена мощност. Първата фактура е № **********/
11.08.2020г. за сумата 95.46лв.; втората фактура е № **********/ 10.09.2020г.
3
за сумата 95.46лв.; третата фактура е № **********/ 08.10.2020г. за сумата
92.39лв.; четвъртата фактура е № **********/ 10.11.2020г. за сумата 95.46лв.
и петата фактура е № **********/ 10.12.2020г. за сумата от 92.39лв. Тъй като
ответника не заплатил доброволно описаните фактури ищеца завел заповедно
производство. Пред РС – И било образувано ч.гр.дело № 47/ 2021г. по описа
на РС – И по което срещу ответника „П” ЕООД била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.01.2021г. с която
съдът разпоредил дружеството да заплати сумите по фактурите на ищеца. В
срок ответникът възразил по заповедта, поради което на ищеца било указано
предявяване на иск за установяване на вземанията, което „Е-П П” АД сторило
в настоящото производство.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която дава
заключение, че : 1. Цените определени от КЕВР са приложени при
изчисленията на процесните счетоводни документи – петте издадени срещу
ответника фактури.; 2. Съществуват задължения за мрежови услуги ,
надбавки и лихви за просрочие по процесните счетоводни документи в общ
размер на 471.16лв.; 3.За процесният период няма просърочени плащания на
задължения. Не се сочи падежа на фактурите, както и дата на плащане по
същите.; 4. Размерът на лихвата за забава 20.08.2020г. до 30.12.2020г.
начислена върху дължимото, но незаплатено, считано от датата на падежа е
9.47лв.
По делото е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза,
която дава следното заключение : Мелницата, която е приобита през 2008
година от ответното дружество се намира в двора на бивш леарен цех,
собственост на „М” АД в град И. Захранването на всички обекти в двора се е
осъществявало от трафопост „Леарна”, който също е собственост на М АД.
След преватизирането на акционерното дружество, почти всички сгради се
отдават под наем, като впоследствие част от тях се продават. Отговорността
за поддържането на електросъоръженията се оставя на новите наематели.
Качеството на обслужването на електрооборудването на трафопоста се
влошава. Не се извършват необходимите сезонни и текущи обслужвания.
През зимните месеци на 2013 година вследствие на токов удар, сериозно
аварира инсталирания трансформатор. В резултат на което обектите в това
число и „Мелница” остават без електрозахранване. Един от нуждаещите се от
електроенергия за своя цех наемател организира замяната на авариралата
трафомашина с работеща, но която е с четирикратно по-ниска номинална
мощност от старата. Това води до захранване само на част от досега
присъединените обекти. „П” ЕООД не предприема действия за захранване с
електроенергия на Мелницата, както по съществуващата ел.мрежа от
отремонтирания трафопост, така и от намиращия се в непосредствена близост
до обекта трафопост Т-2 на „Е-П М” АД. Към момента положението не е
променено. На база на това можем да твърдим, че ответното дружество „П”
ЕООД не е имало достъп до електроразпределителната мрежа и не е ползвало
услугата „Достъп до електроразпределителната мрежа” в периода месец юли
– месец ноември 2020г., който е посочен в издадените от ищеца „Е-П П” АД
фактури.
Трафопост „Леарна” е присъединен отново към електропровод 20кV след
подмяна на авариралата трафомашина и отремонтиране на останалите
елементи на лектросъоръжението. До момента той е захранен, осигурява
4
ел.енергия на стопански обекти и текущо се обслужва от техните
собственици. В периода месец юли – месец ноември 2020г. посочен в
издадените от ищеца „Е-ПП” Ад фактури трафопостът също е бил захранен с
ел.енергия от мрежа 20кV.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Предяваният иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Съдът напълно кредитира заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза, като компетентно, правилно и
изясняващо спора от фактическа страна. Безспорно се доказва в процеса, че
обектът „Мелница” собственост на ответното дружество не функционира от
2013 година и към него няма токоподаване от въпросната година, когато след
токов удар трафомашината в трафопоста е била повредена. „П” ЕООД не
предприема действия за захранване с електроенергия на Мелницата, както по
съществуващата ел.мрежа от отремонтирания трафопост, така и от
намиращия се в непосредствена близост до обекта трафопост Т-2 на „Е-П М”
АД. По тази причина вещото лице е категорично, че ответното дружество „П”
ЕООД не е имало достъп до електроразпределителната мрежа и не е ползвало
услугата „Достъп до електроразпределителната мрежа” в периода месец юли
– месец ноември 2020г., който е посочен в издадените от ищеца „Е-П П” АД
фактури. Съгласно чл.79 от ЗЗД длъжникът ще дължи плащане ако
действително е получил договорената с насрещната страна – кредитор услуга.
В случая се установява, че услугата дължима от ищцовото дружество не е
била реално предоставяна респ. получена от насрещната страна-ползвател,
поради и което не се дължи заплащането и.
С оглед изхода на делото на ответникът се следват сторените пред
настоящата инстанция разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК – сумата 300.00лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът предявен от „Е-П П” АД с ЕИК и адрес на
управление: гр. В район В В бул. “В В” № , В Тауърс - Г, представлявано от П
С С, ЯМ Д и Д К Д, действащи чрез адв. Л М при АК - Велико Търново,
преупълномощена от Адвокатско дружество “Величков, Желязков и
партньори”, срещу “П” ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление:
гр. И, ул. “В Л № , представлявано от управителя Б. АС. В. да бъде признато
за установено по отношение на ответникът, че същият им дължи сумата
471,16 лв. (четиристотин седемдесет и един лева и 16 стотинки),
представляваща главница по фактури: № ФП0297202956/11.08.2020 г. №
ФП0298368683/10.09.2020 г. № ФП0299535680/08.10.2020 г., №
ФП0300760436/10.11.2020 г. и № ФП0301922237/10.12.2020 г. , издадени за
обект на потребление с абонатен № ........., представляващ Мелница, находящ
се в гр. И, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 9,47 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по посочените
фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи
до 30.12.2020 г. КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
5
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „Е-П П” АД с ЕИК ..........
представлявано от П. С. С., Я М. Д. и Д. К. Д., действащи чрез адв. Л Мпри
АК - В Т, преупълномощена от Адвокатско дружество “Величков, Желязков и
партньори” ДА ЗАПЛАТИ на “П” ЕООД с ЕИК , представлявано от
управителя Б. А. В. за разноски по делото сумата 300.00 /триста лева/
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се приложи
по ч.гр.дело № 47/ 2021г. по описа на Районен съд – И с оглед правните
последици по чл.416 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Р.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
6