№ 3994
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503933 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 232 от 05.01.2024 г. постановено по гр. д. № 55983/2021 г. на СРС,
155-ти състав е признато за установено по предявените искови претенции по чл.124,
ал.1 ГПК от Н. Д. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* №
1, ет. 1, офис 2, срещу „Софийска вода” АД, с ЕИК *******, София, ж.к. *******,
Бизнес парк № ******* че Н. Д. К. не дължи на „Софийска вода” АД сумата от 141,01
лв. /сто четиридесет и един лева и една стотинка/, представляваща главница за периода
от 05.02.2011 г. до 19.07.2018 г., начислена по партида с абонатен № ******* за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******“, ул. *******, поради погасяване на
вземането по давност, като са отхвърлени като неоснователни исковите претенции за
установяване недължимост на сумата за 176,30 лв. /сто седемдесет и шест лева и
тридесет стотинки/, начислена за периода от 20.07.2018 г. до 19.07.2021 г., поради
липса на облигационни отношения, както и за главница за сумата над 141,01 лв. до
първоначално претендирания размер от 251,06 лв. /двеста петдесет и един лева и шест
стотинки/.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца Н. Д. К. срещу решението в частта
на отхвърляне на исковете с излагане на оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението на СРС; постановяване на решението в противоречие с материалния
1
закон и в нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно съдът е
отхвърлил претенциите в една част, след като в производството не е установено
наличие на облигационно отношение между страните във връзка с доставката на ВиК
услуги, както и не е установено доставяне на ВиК услуги в конкретен обем, чиято цена
да възлиза на посочените суми. Поддържа, че в проведеното производство не е
доказано, че е собственик на имота, за който са били доставяни количества ВиК
услуги, не е установено как са определени последните и дали са спазени нормативните
изисквания за измерване и отчет на потребените услуги.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му
част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Софийска вода” АД не е подала писмен отговор на
подадената въззивна жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд.
В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.
269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции
съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
С оглед доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част
изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:
За да отхвърли в една част предявените отрицателни установителни искове,
първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез представените
2
доказателства, че ответникът е собственик на водоснабдения имот, поради което се
намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с ползване на ВиК услуги за
исковия период, тъй като по силата на чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца същият има
качеството на потребител на ВиК услуги. Приел е за установено, че чрез приетата пред
първата инстанция ССчЕ в производството е установено потребление на ВиК услуги за
периода 05.02.2011 г. до 19.07.2021 г. възлизащи на стойността, за която са отхвърлени
исковете при съобразяване като основателно в една част направеното възражение за
погасяване по давност на част от вземанията от страна на потребителя- ищец.
Така посочените изводи се възприемат от настоящия състав.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на
този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в §
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК-
услуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1
от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.
2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ищецът е имал качеството потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал
3
вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период, което се
установява от представената справка от Агенция по вписванията по данни за
физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по
вписванията – София. В последната е посочено последно вписването на възбрана върху
процесния имот на името на Н. Д. К. на 31.10.2013 г., като същата е отбелязана като
собственик на имота. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за
неоснователни.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.
1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания
по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено
време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя
или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР
характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за
периода от 01.01.1991 г. до 13.12.2021 г. е годна да установи притежанието на вещно
право от ищеца и основаната на това договорна обвързаност с ответното дружество.
Отразените в справката факти не са оспорени от ищеца /твърдението, че е негодно
доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е
проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него
вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху имота обосновава
извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК-
услуги, обвързващо страните, по което ищецът- като потребител на доставените от
ответника услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.
Освен това, изводът на СРС, че за предходен на задълженията период -
05.05.2011 г. до 19.07.2018 г. ищецът не оспорва наличие на облигационни отношения
с ответника във връзка с доставката на ВиК услуги и това сочи за признаване
наличието на последните, настоящият състав намира за правилни. Същевременно,
както правилно сочи в постановеното решение СРС, за следващи периоди е налице
установяване заплащане на услугата ВиК от ищеца, което несъмнено сочи за
признание съществуването на договорни отношения.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
4
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г./
Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В производството е установено, че оператор на В и К услуги на територията на
гр. София е ответникът „СОФИЙСКА ВОДА” АД. В границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и
ал. 2 ЗВ.
В проведеното производство ответникът носи тежестта да докаже
правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е
възникнало и неговия размер. Съдът намира, че чрез събраните пред първата
инстанция доказателства и констатациите на ССЧЕ, която настоящия състав възприема
по реда на чл.202 ГПК се установява, че дружеството-ответник действително е
доставило за процесния период количества питейна вода за обект собственост на
ищеца за периода 20.07.2018 г. до 19.07.2021 г., които възлизат на стойност 176,30 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя
или негов представител.
В случая е установено, че имота е водоснабден и до него са доставяни ВиК
услуги, като към датата на подаване на исковата молба - 29.09.2021 г.
тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на вземанията до
28.09.2018 г., както правилно е отбелязал СРС.
За периода от 05.02.2011 г. до 13.05.2019 г. задълженията на ищцата възлизат на
141,01 лв. Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, доколкото се претендира
сума за главница в размер на 251,06 лв. и то за един по-кратък период, то, исковата
претенция за претендирания период е основателна и доказана за сумата от 141,01 лв.,
като за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 251,06 лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
5
При тези изводи правилно и законосъобразно са отхвърлени в една част
претенциите на ищцата.
Поради тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора решението на СРС следва да бъде потвърдено като
правилно в обжалваната част.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 232 от 05.01.2024 г. постановено по гр. д. №
55983/2021 г. на СРС, 155-ти състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от Н. Д. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ул. ******* № 1, ет. 1, офис 2, срещу „Софийска вода” АД, с ЕИК *******,
София, ж.к. *******, ******* искове по чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено,
че Н. Д. К. не дължи на „Софийска вода” АД сумата 176,30 лв. /сто седемдесет и шест
лева и тридесет стотинки/, начислена по партида с абонатен № ******* за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******“, ул. ******* за периода от 20.07.2018 г.
до 19.07.2021 г., поради липса на облигационни отношения, както и за главница за
сумата над 141,01 лв. до първоначално претендирания размер от 251,06 лв. /двеста
петдесет и един лева и шест стотинки/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6