Р Е Ш
Е Н И Е
№ 162
гр.***, 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5169 по описа на БРС за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № 151, партер, чрез представляващия – М.Б., против Наказателно
постановление № 440295-F462300/13.05.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл.
118, ал.4 ЗДДС.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради неправилност и противоречие
с материалния закон. Фактическата обстановка не се оспорва, но се възразява
срещу изводите на АНО, че поведението на жалбоподателя е противоправно. В тази
връзка се развиват подробни съображения, касаещи това, че задължението за
отпечатване на дневния финансов отчет е било спазено, както и че законодателят
изрично е предвидил, че това следва да става на 24 часа, а не в края на
работния ден. Застъпва се, че това е логично, доколкото има обекти с
непрекъснат режим на работа, при които обективно край на работния ден
няма. На следващо място се застъпва, че
този модел на работа е утвърден в практиката на заведението, но досега никога
не е имало проблем, въпреки многократните проверки от страна на органите на
НАП. На последно място се застъпва, че посочените нарушени норми са неотносими
към правния спор, поради което и се твърди, че материалният закон е приложен неправилно.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г. – БАК,
която заявява че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които
конкретизира и допълва.
Административнонаказващият
орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Стоилова, която оспорва
жалбата. Застъпва, че законът предвижда дневен финансов отчет да се принтира
при приключване на работното време, което в случая е 22.00 часа, а не по
средата на работния ден. В тази връзка счита, че дружеството обективно е
извършило вмененото му нарушение, като излага подробни доводи, защо
евентуалното извършване на продажби след отпечатването на финансовия отчет би
могло да доведе до неотчитане на приходи. В заключение обобщава, че нарушението
е доказано по безспорен начин, поради което и пледира за потвърждаването му
изцяло. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката л.20, НП е връчено
на упълномощено лице на 21.10.2019г., а жалбата е депозирана на 28.10.2019г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 14.12.2018г. в 11.56 часа св. Н.И. - инспектор
по приходите в НАП, извършила проверка по спазване на данъчното законодателство
на обект – кафе-бар „Бакарди“, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № 51,
стопанисвано от дружеството – жалбоподател. По време на проверката свидетелката
констатирала, че в обекта има въведено в експлоатация и свързано дистанционно с
НАП фискално устройство „ISL 5011 - KL”
с ИН на ФУ № IS007973.
Св. И. проверила Книгата за дневни финансови отчети в обекта, като съпоставила
данните от нея с извадените КЛЕН, при което констатирала, че на 25.11.2018г.
дневният финансов отчет е бил изваден в 15.03 часа, а след това са били
извършвани допълнителни продажби, последната от която е била в 20.54 часа.
Свидетелката преценила, че с това си поведение дружеството не е изпълнило
задължението си след приключване на
работния ден да принтира дневен финансов отчет с нулиране и запис във
фискалната памет. За констатациите на място бил съставен констативен протокол с
№ 0339803/14.12.2018г., като представител на дружеството бил поканен да се яви
в ТД на НАП – ***.
На 19.12.2018г. в ТД на НАП-*** се явил управителя,
като в негово присъствие свидетелката съставила АУАН № F462300/19.12.2018г., квалифицирайки
извършеното като нарушение по чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4
от ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на представляващия,
който го подписал и получил копие от него без да направи възражения. В
законоустановения срок възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН на 13.05.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горните
факти, нарушават разпоредбите на чл. 39, ал.1 от Наредбата, вр. с чл. чл.118,
ал.4 от ЗДДС, поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл.
185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните. При така установените обстоятелства съдът прави следните прави изводи.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
В тази връзка съдът
счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че
са налице основания за отмяна на санкционния акт, поради противоречие с
материалния закон.
Според чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (в редакцията на този текст към 2018г.) – лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване лицето по чл. 3 няма задължение да отпечатва дневен финансов отчет, той се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Лице по чл. 3, използващо ИАСУТД, няма задължение за отпечатване на дневен финансов отчет. Очевидно към датата на нарушението законът в вменявал задължение на търговеца да отпечата пълен дневен финансов за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби. Няма никакъв спор, че за 25.11.2018г. такъв „Z”отчет има отпечатан. Единственият спор се съсредоточава, около това дали задължително този отчет следва да се принтира след приключване на работното време или е допустимо да се извърши и по-рано през деня. В тази връзка съдът споделя доводите на жалбоподателя, като счита, че в нормативната база не е предвидено задължение принтирането непременно да се осъществява след приключване на работното време, както застъпва представителя на АНО. Това е и логично, доколкото съществуват редица обекти, които работят денонощно и непрекъснато – т.е. реално нямат край на работното време. Това означава, че следвайки логиката на АНО – за тях изобщо не би трябвало да има изискване за принтиране на дневен финансов отчет, при положение, че работното им време реално не приключва никога. Очевидно не това е логиката на законодателя и не това е смисълът на цитираната разпоредба. Нещо повече в изречение 2 от въпросната разпоредба, макар и касаещо автоматите за самообслужване, законодателят изрично е посочил, че под „всеки ден“ следва да се разбират – за всеки 24 часа – т.е. достатъчно е веднъж на 24 часа да се генерира дневен финансов отчет, за да е изпълнил търговецът своето задължение. Поради това съдът счита, че в случая не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал.1 от Наредбата. В този смисъл е и приложеното Решение № 790/19.04.2019г. по адм. дело № 34/2019г. на АдмС-***, постановено по повод издадената ЗППАМ.
Дори обаче да не се възприеме горната теза, то крайният извод пак би бил същият. Това е така, доколкото дори към датата на нарушението да е било налице задължение за отпечатване на финансов отчет след приключване на работното време, то е последвало по-благоприятно изменение на посочената като нарушена норма (в сила от 02.07.2019 г.), регламентиращо, че задължението за отпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН се предвижда за всеки ден (за всеки 24 часа). Т.е. актуалната редакция безспорно се явява по-благоприятна, а и е ясно потвърждение на виждането, че под „ден“ законодателят е пояснил, че следва да се има предвид период от 24 часа. От доказателствата по делото се установява, че за 25.11.2018 г. е имало отпечатан Z отчет в 15:03 часа в проверения търговски обект. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Ето защо в случая изменението на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ в сила от 02.07.2019 г. относно срока, в който задълженото лице следва да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет се явява по-благоприятно за жалбоподателя. По делото безспорно се установява, че има отпечатан Z отчет за 25.11.2018 г. в 15:03 часа, като съгласно изменението на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ следващият Z отчет следва да бъде отпечатан до 15:03 часа на 26.11.2018 г., а не до края на работния ден на 25.11.2018 г., както е приел АНО. Независимо, че на 25.11.2018 г. след 15:03 часа са последвали продажби, които са били фискално отразени, за жалбоподателя не е съществувало задължение да се отпечатва Z отчет при приключване на работния процес на 25.11.2018 г. Както се установи по-горе в изложението това задължение е следвало да бъде изпълнено в следващите 24 часа от отпечатването на отчета или 24 часа след 15:03 часа на 25.11.2018 г. Доколкото обаче такива факти не са вменени на жалбоподателя – то и съдът не се спира подробно и не изследва въпроса дали реално на 26.11.2018 г. (в рамките на 24 часа от 15.03 часа на 25.11.2018г.) е имало принтиран дневен отчет или не.
Следва да се подчертае и нещо друго – новата редакция на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18, освен че уточнява, както следва да се разбира под „всеки ден“ гласи, че лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Същевременно в разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 2.07.2019 г.) е регламентирано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. Това води до извода, че отпадането на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с норма на чл. 39, ал. 1 в новата редакция, но не по-късно от 31.03.2020 г. Действително към настоящия момент не е настъпила нито датата 31.03.2020г. (когато изобщо няма да съществува административно нарушение, свързано с неотпечатване на дневен финансов отчет), нито е доказано, че ФУ в проверявания обект е въведено в указаното съответствие, но законодателната промяна е показателна за отношението на законодателя към този вид деяния.
При така установените обстоятелства следва
извод, че извършеното от жалбоподателя деяние не осъществява състав на
административно нарушение. По тази причина наказателното постановление следва
да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, само АНО е направил искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на правния спор, се явява неоснователно. Жалбоподателят не е поискал да му се присъдят сторените разноски, поради което и съдът не може служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 440295-F462300/13.05.2019г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности – ***“ в ЦУ на НАП, с което на основание
чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД с ЕИК: ***
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 39,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев
Вярно с оригинала: М.Р.