№ 183
гр. Нови пазар, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Валентина Хр. В.
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101523 по описа за 2021 година
Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание
чл.415 във вр.с чл.422 от ГПК във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК,чл.79 от ЗЗД ,чл.86
от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът "ЮБЦ"ЕООД,представлявано от Ю.Ц.,чрез пълномощника си
адв.В.Г. -*АК твърди в исковата молба,че на основание договор за цесия от
***г.,"С.Г.Груп"ООД,явяващо се собственик на вземания от "Българска
телекомуникационна компания"ЕАД, прехвърлил на "ЮБЦ" ЕООД свои
вземания спрямо физически и юридически лица,подробно описани в
Приложение №1 от договора.Ищецът кредитор придобил права върху
цедираните вземания,ведно с всички произтичащи от това права и
задължения,с привилегиите,обезпеченията,другите им
принадлежности,включително и с изтеклите лихви,договорни неустойки,ако
има такива и други.
Между ""Българска телекомуникационна компания"ЕАД и ответника СТ. Г.
В. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***г.,,с който абонатът добавил за ползване мобилен номер
*** по избран тарифен план ***+ ,с месечна абонаментна такса в размер на
26.99лв.с ДДС,като добавил за ползване и мобилен номер *** по избран
тарифен план *** с месечна абонаментна такса в размер на 21.80лв.с ДДС за
срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер *** от ***г.,между ответника СТ. Г. В. и
""Българска телекомуникационна компания"ЕАД били издадени
фактури,обективиращи вида и размера на незаплатената услуга,а
1
именно:***г.,***г.,***г.за потребените от него електронни съобщителни
услуги за период на потребление от дата ***.до ***г.Абонатът потребил и не
заплатил мобилни услуги,фактурирани за три последователни месеца -
***г,***г. и ***г.,като към всяка от фактурите имало приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги,обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във вр с
чл.3 т.1/ да прекрати едностранно индивидуалния дотовор на абоната.След
което,мобилният оператор издал по клиентски номер№*** крайна фактура
№***г.с падеж на плащане ***г.с начислена обща сума за плащане.В
издадената фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги ,в размер на 121.98лв.Сумата била формирана
като сбор от трикратния размер на всяка абонаментна месена вноска по така
избраните тарифни планове,без ДДС,към всяка добавена за ползване
електронна съобщителна услуга на абонамент.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 17.***г.,като същата се
генерирарала автоматично по вградената електронна система на оператора
при нерегистрирано пащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за плащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.Така
абонатът бил в неизпълнение на договорите си ,като същият не спазил
крайния срок за ползване на абонаментите ***+ и *** за мобилни номера
*** и *** до ***г.,съгласно Договор за мобилни услуги от ***г.
Предвид гореизложеното,сочи ищецът,абонатът следвало да понесе
отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати
на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените
договори.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и такава му била издадена по ч.гр.д.№***г.по
описа на НПРС,срещу която длъжникът възразил и съдът указал на ищеца ,че
може да предяви иск за установяване на вземането си.
Ето защо,ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след
доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът
постанови решение,с което признае за установено по отношение на
ответника СТ. Г. В.,че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
"ЮБЦ"ЕООД в размер на 121.98лв.,представляваща неустойка по
договор,сключен между ответника и "БТК"ЕАД,съгласно издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените н заповедното
и исковото производство съдебни и деловодни разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника
СТ. Г. В. по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и на основание чл.47 ал.6 от ГПК по
делото му е назначен особен представител -адв.О.С. -Х..
Особеният представител на ответника депоира писмен отговор на
предявения иск,като оспорва същия по допустимост и основание.Прави
2
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията,обективирани
в:1/месечна сметка №***гс падеж 02.***г.,, 2/месечна сметка №***г,с падеж
01.***г., 3/месечна сметка №***г.,с падеж ***г.,4/месечна сметка №***г,с
падеж ***г.
Моли производството по делото да бъде прекратено ,поради процесуална
недопустимост на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Депозира писмена
молба-становище /чрез пълномощника си адв.В.Г./,в която сочи,че поддържа
изцяло предявения иск.Счита,че възражението на ответника,чрез
процесуалния му представител адв.О.С. –Х.,за погасяване по давност на
вземането,предмет на исковата претенция,за неоснователно.Позовава се на
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,обявено
с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците.
За ответника се явява назначения му особен представител по адв.О.С. –
Х..Поддържа писмения отговор и моли съдът да отхвърли предявения иск ,на
посочените в отговора основания.
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,поотделно
и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
Ответникът СТ. Г. В. е била абонат на „Българска телекомуникационна
компания"ЕАД за предоставянето й на далекосъобщителни услуги ,с
клиентски номер ***/за което свидетелстват представените от ищеца
фактури за начислени ежемесечни сметки/. Абонатът ползвал мобилен номер
*** по избран тарифен план ***+ ,с месечна абонаментна такса в размер на
26.99лв.с ДДС,както и мобилен номер *** по избран тарифен план *** с
месечна абонаментна такса в размер на 21.80лв.с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги
на посочения индивидуален клиентски номер ***,от страна на ""Българска
телекомуникационна компания"ЕАД са издадени фактури,обективиращи вида
и размера на ползваната ,както следва:фактура с №***г.за услуги,ползвани в
периода 15.***г.-14.***г. ,за сумата от 92.85лв.,с падеж на плащане -
02.***г.,фактура с №***г.за ползвани услуги в периода 15.***г.-14.***г.,на
стойност 135.15лв.,с падеж – 01.***г., фактура с №***г.за потребените
електронни съобщителни услуги от 25.***г.до 14.***г.,на стойност
107.67лв.,с падеж- ***г. и фактура с №***г., за ползвани услуги с период на
отчитане :***г.-14.10.2018г..,на стойност 624.41лв.,с падеж – ***г.,като в
сумата са включени:лихва за забавено плащане за периода ***г.-
154.09.2018г.-0.81лв.,невърнато оборудване за ***-120.08лв.,неустойка за
тарифен план ***+-67.47лв.,неустойка за тарифен план ***-
54.51лв.,неустойка за отстъпка от VIVACOM Mobix-16.55лв.и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за устройство-*********-257.32лв.
Предмет на исковата претенция е неустойка за тарифен план ***+-
67.47лв.,неустойка за тарифен план ***-54.51лв.,всичко,възлизащо в общ
размер на 121.98лв./неустойка/.
Съгласно т.43.1 от Общите условия на договора между „Българска
3
телекомуникационна компания“АД и абонатите на услуги,предоставяни чрез
обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството,
абонатът има задължение да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги.
Ответникът не оспорва,че не е заплатил начислените във
фактурите/месечните сметки/ суми на оператора ,доставящ му
телекомуникационни услуги.
Вземането на кредитора е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г.
на „С.Г.Груп“ ООД. Това дружество,от своя страна е прехвърлило вземането
на „ЮБЦ“ЕООД с договор за цесия от *** г.,като по делото няма приложени
доказателства ,цесията да е била съобщена по надлежния ред на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,поради
което съдът намира,че същият е узнал за нея едва от момента на връчване на
исковата молба и приложените към нея писмени доказателства,в това число и
уведомление за цесия.
От макар оскъдните по делото доказателства/фактури/,може да се направи
извод,че поради неплащане на дължимите от абоната суми за предоставените
му услуги, кредиторът –„БТК“АД се е възползвал от правото си по чл. 50.6
б.“в“ във вр. с чл.43, т.1 от Общите условия на мобилния оператор да
прекрати едностранно договора,като след едностранното прекратяване на
договора ,операторът е издал фактура №***г.,включваща начислена
неустойка за предсрочно прекратяване за тарифен план ***+-
67.47лв.,неустойка за тарифен план ***-54.51лв.,всичко,възлизащо в общ
размер на 121.98лв.
По делото няма представени доказателства относно това,предизвестието на
оператора да е достигнало до знанието на абоната, поради което съдът
намира,че същият е узнал за нея едва от момента на връчване на исковата
молба и приложените към нея писмени доказателства и следва да се съобрази
при постановяване на съдебното решение.
Във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК,съдът е издал ЗАПОВЕД
№***г.по ч.гр.д.№***г.по описа на НПРС,с която е разпоредил длъжникът
СТ. Г. В. да заплати на кредитора ЮБЦ ЕООД сумата в размер на 121.98лв.-
главница/представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителни услуги от ***г.сключен с БТК ЕАД/,прехвърлен с
договор за цесия на заявителя, както и държавна такса -25.00лв. и адвокатско
възнаграждение -180.00лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от
ГПК,поради което,на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,съдът е указал на
заявителя,че в 1-месечен срок може да предяви иск за установяване на
вземането си,което той е сторил.
При така установеното от фактическа и правна страна,съдът направи
следните правни изводи:
От доказателствата по делото се установява,че ответникът СТ. Г. В. е била
клиент на „Българска телекомуникационна компания“ЕАД ,като операторът е
прехвърлил вземанията си към абоната с договор за цесия от 16.10.2018 г. на
4
„С.Г.Груп“ ООД.,а то от своя страна – на ищеца „ЮБЦ“ЕООД с договор за
цесия от *** г.
Цесията,както и изявлението на кредитора „БТК“АД до длъжника за
едностранно прекратяване на договора,следва да се считат за надлежно
връчени на същия,като факт,настъпил в хода на производството по делото/по
арг.на чл.235 ал.3 от ГПК/,с връчването на исковата молба и уведомлението
/за цесията /към нея.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК ,всяка страна е длъжна да установи
фактите,на които основава своите искания или възражения.В тежест на
ищеца е да установи ,че за процесните периоди ,предмет на исковата
претенция,праводателят му –цедент „БТК“ ЕАД е доставил претендираните
телекомуникационни услуги на ответника-абонат ,а той не ги е заплатил на
уговорените падежи и на уговорената парична стойност,което е обусловило
правото му да прекрати едностранно договора помежду им и да претендира
неустойка в трикратния размер на месечните абонаменти.
Фактурата ,като частен диспозитивен документ,съгласно чл.180 от ГПК
установява,че издателят й е направил определено изявление,но не доказва,че
това изявление е истинно или,че фактите са се осъществили така,както се
сочи изявлението .От друга страна,ответникът не оспорва нито съдържанието
,нито истиността на изявлението,поради което съдът счита,че представените
по делото и налични в счетоводната документация при ищеца документи се
ползват със съответната материална доказателствена сила и удостоверяват
подлежащо на изпълнение притезание в полза на ищеца.
Поради неизпълнението на задължението на абоната да заплати в
указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания,операторът
„БТК“ЕАД едностранно е прекратил по вина на абоната ползваната от него
услуга.
При положение,че е преустановил изпълнението на задълженията си по
договора,необосновано е да се ползва от преференциите на лоялен
клиент.Кредиторът разполага с възможността да избере дали да прекрати
договора и да поиска обратно даденото или да прекрати договора и да поиска
обезщетение за вреди съобразно имуществения си интерес,като в случая
заявителят е избрал втората възможност.
Както беше посочено по-горе, ищецът не е представил по делото самият
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
***г,сключен между "Българска телекомуникационна компания"ЕАД и
ответника СТ. Г. В..,за да се прецени дали в него е налице твърдяната
клауза,предвиждаща при едностранно прекратяване на същия от страна на
оператора,по вина на абоната,последният да му дължи неустойка в размер на
три месечни абонаментни вноски.Такава клауза не се намери и в посочената
от ищеца –т.2 от стр.5/6/7 ,вероятно от представените Общи условия на
договора между „Българска телекомуникационна компания“АД и абонатите
на услуги,предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството,
Ето защо,съдът счита,че ищецът не проведе успешно и пълно доказването
5
на твърдения от него правнорелевантен факт,послужил му като основание за
предявяване на иска,поради което,същият се явява неоснователен и недоказан
и като следва да се отхвърли.
Що се касае до възражението на ответника ,чрез процесуалния му
представител,за погасяване на вземането му давност,съдът намира,че
доколкото се претендира неустойка,а не се касае за някакво периодично
плащане/каквито са месечните такси ,респ.ползвани услуги,за които
длъжникът да е поел повтарящи се задължения за предаване на пари,които
имат единен правопораждащ факт,чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време и размерите на плащанията са изначално
определяеми,без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви/,то в случая е приложима общата погасителна давност по смисъла на
чл.110 от ЗЗД -пет години,считано от падежа на всяко от задълженията,а не
предвидената кратка 3-годишна давност по смисъла на чл.111 б“в“от ЗЗД.
Наред с това,съдът споделя доводите на ищеца,изложени в писменото му
становище,че съгласно Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение,обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците,че „За срока от 13 март
2020г.до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове,с ичтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.“.Тоест,както към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение,така и към момента на
предявяване на иска, вземането на кредитора не е било погасено по давност и
за кредитора е бил налице материално-правен интерес да търси съдебен
способ за удовлетворяване на същото.
С оглед на всички гореизложени съображения,съдът намира,че предявеният
положителен установителен иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли.
Предвид задължителните разяснения,дадени в ТР №4/18.06-2014г.по т.д.
№4/2013г-.,с оглед изхода на спора,съдът следва да се произнесе по
дължимостта на разноските в заповедното производство,като освен по
същото,така и по исковото,направените такива следва да се възложат в тежест
на ищеца.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 от ГПК във вр.с
чл.240 от ЗЗД във вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, от ищеца
„ЮБЦ“ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление
:гр.София,бул.“България“№1 вх.В
ет.8,общ.Столична,обл.София,представлявано от Ю.Б. Ц./чрез пълномощника
адв.В.Г. –*АК срещу СТ. Г. В. с ЕГН:**********,с адрес:с.К.,обл.Ш.,ул.***
да бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца сумата в
6
размер на 121.98лв.-главница,представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от ***г.сключен с
БТК ЕАД/,прехвърлен с договор за цесия от 16.10.2018г.на заявителя/,за
което е издадена ЗАПОВЕД за изпълнение по чл.410 от ГПК №***г.по ч.гр.д.
№***г.по описа на НПРС.
ПОСТАНОВЯВА,че ответникът СТ. Г. В. с ЕГН:**********,с
адрес:с.К.,обл.Ш.,ул.*** не дължи на ищеца „ЮБЦ“ЕООД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление
:гр.София,бул.“България“№1 вх.В
ет.8,общ.Столична,обл.София,представлявано от Ю.Б. Ц./чрез пълномощника
адв.В.Г. –*АК направените по ч.гр.д.№***г.по описа на НПРС съдебни и
деловодни разноски в общ размер на 205.00лв.,от които : държавна такса -
25.00лв. и адвокатско възнаграждение -180.00лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЮБЦ“ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление :гр.София,бул.“България“№1 вх.В
ет.8,общ.Столична,обл.София,представлявано от Ю.Б. Ц./чрез пълномощника
адв.В.Г. –*АК за осъждане на ответника СТ. Г. В. с ЕГН:**********,с
адрес:с.К.,обл.Ш.,ул.*** да му заплати направените по гр.д.№ 1523/2021г.по
описа на НПРС съдебно –деловодни разноски в общ размер на 325.00лв./от
които 25.00лв.-държавна такса и 300.00лв.-депозит за адвокатско
възнаграждение за назначения на ответника особен представител по делото/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7