№ 4215
гр. Варна, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20253110109995 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие и е
образувано по молба на А. О. Р., действащата лично и като майка и законен
представител на Т. Ю. Р., с която е отправено искане за налагане на мерки за защита
срещу домашното насилие по отношение Ю. О. Р..
В сезиращата съда молба молителката сочи, че с ответника нямат граждански
брак, но са родители на две деца, едното от които пълнолетно, а другото Т. на 13
години. Твърди, че страните са бежанци от войната в У., като бащата, за да избегне
мобилизацията в армията като самотен родител, без нейно съгласие е отвел детето Т. в
България, като са получили статут на бежанци и са настанени в хотел „Заря“, к.к.
„Чайка“, гр. Варна.
Твърди, че детето Т. от месеци моли молителката и сестра си за помощ, тъй като
ответникът системно го биел и тормозил.
Конкретно се излага, че ответникът е осъществил следните актове на домашно
насилие:
- на 15.07.2025г., вечерта, ритнал детето в корема, защото било нарязало
чушката в салатата на едро, като го е обидил с думите: „ти си глупак“, „кучи син“,
„върви на майната си";
- на 20.07.2025г., вечерта, ударил детето с ръка по лицето, защото си бил закачил
на криво ризата, като го обидил с думите: „глупак“, „твар“, „върви на майната си“;
- на 01.08.2025г., вечерта, ударил с юмрук в гърба на детето;
- на 08.08.2025г., вечерта, стискал за врата детето, което било преустановено от
1
съседи; около 02:00ч. на 09.08.2025г., е отправил обиди към детето, наричайки го:
„глупак“, „педераст“, „кучи син“, „твар“, „плъх, който ме е предал“.
Твърди, че на 09.08.2025г., детето Т. успяло да се свърже по телефон със сестра
си, като й е казало, че положението е нетърпимо и се страхува за живота си, поради
което на същата дата дъщерята на молителката отпътувала за България. Два дни по-
късно в страната пристигнала й самата молителка, като наели стая в същия хотел, в
който бил сина й и ответникът. Последният не позволявал на детето да контактува с
майка си и сестра си. Молителката успяла да види сина си за малко на 11.08.2025г. в
столовата на хотела, а на следващия ден ответникът не отишъл на работа и заключил Т.
и не му позволил да се срещна с другия му родител и сестра му.
На 14.08.2025г., около 15:00ч., молителката и дъщеря й отишли до стаята на
детето, за да му занесат храна. Ответникът не разрешил да го видят, като заплашил А.
Р., че „ще я нареже на парчета“, ако вземе детето със себе си.
На 16.08.2025г., вечерта, ответникът пристигнал в хотела силно пиян, като с
други свои приятели вдигал цяла нощ скандали. Първоначално заключил детето в
неговата стоя, но по-късно то успяло да отиде при майка си, при която останало да
спи. На следващия ден – 17.08.2025г., преживели същия ужас. Потърсили помощ от
Фондация „Открито сърце“, тъй като страхували повече да останат в хотела. От
фондацията им съдействали да уведомят Агенция за закрила на детето за случващото
се с Т. и да се изнесат да живеят на друго място.
С оглед горното поведение на ответника поддържа, че се страхува както за
живота и здравето на детето, така и за своя собствен. Моли за налагане на мерки за
защита.
В с.з. по същество молителката, чрез процесуалния си представител, поддържа
молбата и моли за нейното уважаване.
Ответникът Ю. О. Р. оспорва наведените в молбата факти и обстоятелства. Не
оспорва, че страните са родители на детето Т., с което ответникът живее от 3 години и
половина в България. Не оспорва, че употребява алкохол понякога, както и че се е
карал с детето, псувал е и е влизал в конфликт с Т.. Оспорва обаче да го е обиждал и
да го е бил. В потвърждение на това, че изложените в молбата на А. Р. факти и
обстоятелства са неверни твърди, че на 14.08.2025г. не е бил вечерта в хотела. През
деня сочи, че е бил на работа, след което е бил със свой приятел на Кабакум, след
което до 2 часа вечерта е бил в полиция със своя позната, която е давала показания за
инцидент на плажа Поддържа, че настоящото производство е инициирано заради това,
че на молителката са й преустановени помощите във Финландия и е първото от
поредица дела, за да може да осъди ответника да плаща издръжка за детето. С оглед
което моли за отхвърляне на молбата.
Контролиращата страна ДСП-Варна, с молба от 05.09.2025г., изразява
2
становище, че насилието, дори като еднократен акт от страна на единия родител върху
другия в присъствието на детето, може да остави трайни следи върху психическото му
здраве. Конкретно се излага, че през м. август 2025г. в отдел „Закрила на детето“ е
постъпил сигнал относно осъществено насилие върху детето от страна на неговия
баща. Проведена била среща с майката и детето, на която Т. разказал за актове на
физическо насилие спрямо него от страна на баща му. В този смисъл считат, че в
интерес на детето е съдът да подкрепи молбата на майката срещу А. Р., съобразно
установеното по делото. Считат и че бащата следва да бъде задължен да посещава
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяна с гнева.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
от фактическа страна следното:
Между страните е прието за безспорно, че А. О. Р. (удостоверенине за промяна
на фамилното име – л. 44) и Ю. О. Р. са родители на детето Т. Ю. Р., роден на
**********г., видно и от приложеното на л. 42 от делото удостоверение за раждане,
както и че момчето живее с баща си България от 3 години и половина.
В подкрепа на молбата е представена декларация от А. О. Р., в качеството й на
майка и законен представител на детето Т., съдържаща подробно описание
поведението на отетника Ю. Р. спрямо детето Т. на 15.07.2025г., 20.07.2025г.,
01.08.2025г., 08.08.2025г. и 09.08.2025г.
Приобщени към доказателствата по делото са и подадена от А. О. Р., въз основа
на която е образувано досъдебно производство № 490/2025г. по описа на 05 РУ при ОД
МВР Варна, за това, че през м. април 2025г., в гр. Варна, к.к. „Чайка“, в условията на
домашно насилие е причинена лека телесна повреда на малолетно лице Т. Р. –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 5а НК. В хода на предварителната проверка са
снети сведения от страните по делото, както и от други лица. В сведенията, дъдени от
детето Т., същото е заявило, че през м. април 2024г., баща му му нанесъл побой, в
резултат на което била счупена дясната му ръка в областта на дланта. За времето след
горния инцидент баща му продължил да го тормози физически, като го биел с шамари,
юмруци. През м. април 2025г. го ударил с юмрук силно в ребрата, от който удар било
счупено едното му ребро. По отношение на процесния период, в детето е посочило, че
в началото на м. август 2025г., сестра му дошла в хотела и искала да го вземе, но баща
му не се съгласил. Няколко дни след това пристигнала и майка му. Баща му
разрешавал да се види с майка си и сестра си само в присъствието на координаторката.
Виждал се с тях и когато излезел от стаята. На 16.08.2025г. искал да се срещне с майка
си в двора на хотела, но баща му не му разрешил, като казал, че може да се среща със
сестра си. На срещата обаче не можел да говори със сестра си, тъй като на същата
присъствал баща им, който ги прекъсвал. Избягал от двора на хотела и отишъл в стаята
на майка си, където бил и през следващия ден. На 18.08.2025г., задно с майка си и
3
сестра си отишли във фондация „Открито сърце“, за да им помогнат. След това се чул
с баща си, на когото казал, че няма да се върне при него, а той от своя страна му казал
да предаде на майка си, че ще я разкъса.
В дадените сведения Ю. Р. е отрекъл да е осъществявал физическо и психическо
насилие над сина си. Признал е от време на време употребява алкохол в по-големи
количества, но не й всяка вечер. Заявил е, че обича детето си, с което е имал спорове и
повишаване на тон.
Представено по делото са резултат от извършено лицева рентгенография на бял
дроб на детето Т., извършено на 19.08.2025г., при която е установена фрактура на 7-мо
ребро в дясно, с давност, консолидирана (л. 41).
В изпълнение на разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗЗДН, съдът служебно е извършил
и е изискал справки, като от същите се установява че ответникът не е настаняван за
лечение в Психиатрична клиника на УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-гр. Варна (л. 37) и не
са осъждан (л. 40).
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Елизавета Якименко Виталиевна, водена от молителката и Оксана
Викторовна Кондрашова, водена от ответника.
От показанията на свидетелката Виталиевна се установява, че същата работи
във фондация „Открито сърце“, от където познава и страните по делото. Излага, че е
проведена среща между майката, бащата, детето Т. и неговата сестра. Т. стоял до баща
си, гледал надолу и не повдигало погледа си. Видимо детето се страхувало, било свито.
При промяна на позата на бащата и вдигната от него ръка, момчето се свивало, от
което свидетелката прави извод, че то се страхува от този си родител. След като Т.
останал само с представители на фондацията, момчето споделило, че желае да живее с
майка си, тъй като баща му го биел, счупил му ръката, ударил го в корема, обиждал го
без причина, наричайки го „кучи си“, „глупак“, „тъпак“, „твар“, „животно“, „добитък“.
Свидетелката сочи и, че на провеждани ежеседмични мероприятия в хотела, Т. е
участвал само веднъж за шест месеца. Момчето не посещавало й училище, като
обяснило с това, че баща му не го пуска. От своя страна майката на детето е
споделила, че ответникът я заплашвал, че ще я нареже на парчета. От страна на
фондацията помогнали на майката и детето да се установят на друго място да живеят,
след което момчето се чувствало спокойно.
Свидетелката Кондрашова излага, че се установила да живее в хотела, в който
стая обитавали ответникът и синът му Тумур на 22.06.2025г. От тази дата и докато Т.
живеел с бащата сочи, че не е чувала ответникът да се кара на детето. Син и баща се
движили винаги заедно. Според свидетелката Ю. се отнасял много добре с момчето.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
4
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица, с оглед
предвидената в чл. 3, т. 2 и 4 от Закона възможност и предвид безспорното, че
молителката А. О. Р. и Ю. О. Р. са били във фактическо съпружеско съжителство, а Т.
Ю. Р. е техен син. Също така, основана на твърдения за осъществявано по отношение
на детето физическо и психическо насилие в дните 15.07.2025г., 20.07.2025г.,
01.08.2025г. и 08.08.2025г., а по отношение на молителката психическо такова на
14.08.2025г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл.10, ал.1 от
Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Преценена по същество съдът намира подадената молба за неоснователна.
Както съдът посочи по-горе, молбата е основана на твърдения за осъществено
по отношение на детето Т. насилие, като се поддържа, че ответникът ритнал момчето в
корема на 15.07.2025г., ударил го с ръка по лицето на 20.07.2025г., на 01.08.2025г. му
нанесъл удар с юмрук в гърба, на 08.08.2025г. го стискал силно по врата. На сочените
дати Ю. Радичев обиждал детето, наричайки го „глупак“, „педераст“, „кучи си“,
„твар“, „плъх, който ме е предал“. Анализът обаче на събрания доказателствен
материал не установява горното поведение на ответника спрямо детето.
По делото се установи по несъмнен начин, че в началото на м. август 2025г.,
първо дъщерята на страните, а след това и молителката, пристигнали в РБълграия,
искайки да отведат детето Т. със себе си във Финландия, където те са се установили.
Във връзка с изразеното несъгласие на бащата с това тяхно, а и по всяка вероятност на
самото дете, желание, е възникнал конфликт. Липсват каквито и да е годни
доказателства пристигането на молителката в страната и искането й да вземе Т. със
себе си да са обусловени от осъществено спрямо детето физическо и психическо
насилие от страна на неговия баща. В тази връзка представената декларация не може
да служи за годно доказателства, доколкото такава е предвидена да се подава само в
случаите по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН, тоест, когато молбата за защита се подава лично от
пострадалото лице. Отделно от това деклариралото, макар и от законен представител
на детето Т., не се основава на преки негови впечатления на събитията, посочени в
декларацията. Не са от естество да установят твърдяното поведение на ответника и
показанията на свидетелката Елизавета Виталиевна, доколкото последната не е била
пряк очевидец на събития хотел „Зора“. Нещо повече, показанията й, по нейни думи,
се основат на споделено й от детето поведение на неговия родител, каквито данни
момчето (извън събития през м. април 2024 и м. април 2025г.) обаче не е съобщило при
снемане на сведенията по предварителната проверка по подадената от майката жалба.
Косвен извод, че бащата е осъществявал физическо насилие над сина си не може да
бъде направен и от представеното образно изследване. Установения при последното
обективен факт на отшумяла фрактура на седмото ребро не е достатъчен, за да се
приеме, че тя е получена в резултат на удар, нанесен от ответника, което пък да е
индиция, че Ю. Р. е склонен да проявява агресия спрямо сина си. Извод за
5
осъществено насилие спрямо детето не може да бъде направен и от признанието на
бащата, че се е карал със сина си и с оглед характера му е влизал в конфликт с него,
при липса на каквито и да е доказателства, че това му поведение е отвъд допустимите
възпитателски методи.
В контекста на възникналия конфликт между молителката и ответника относно
местоживеенето на детето, съдът намира, че не може да бъде възприет като акт на
домашно насилие и твърдяния като използван израз от ответника към майката, че ще я
нереже на парчета, ако отведе детето.
Предвид изложеното молбата по чл. 5 ЗЗДН като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Въпреки изхода на спора, държавната такса за производството и разноски не
следва да се възлага в тежест на молителя, доколкото молбата е за защита на лице,
което не е навършило 18-годишна възраст, съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от А. О. Р., гражданка на У., родена на **********г. в
гр. Н., У. и Т. Ю. Р., гражданин на У., роден на **********г. в гр. А., У., ЛНЧ
**********, молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу Ю. О. Р., гражданин
на У., роден на **********г., ЛНЧ ******, живущ в гр. В.***, за извършени актове на
домашно насилие на 15.07.2025г., 20.07.2025г., 01.08.2025г. и 08.08.2025г. спрямо
детето Т. и на 14.08.2025г. спрямо молителката, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен
срок считано от 25.11.2025г., на основание чл. 15, ал. 7 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6