Р Е Ш
Е Н И Е № 79/28.4.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, четвърти административен състав, в публично заседание
на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
при Секретаря Красимира
Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното от Съдията адм. д № 9 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по Жалба вх. № 84/14.01.2022
г. от А.Д.Д. ***, депозирана чрез адвокат М.Б. ***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
21-0804-000677 от 27.12.2021 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР-*, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
С доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед се иска отмяната ѝ като издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при
неизяснена фактическа обстановка. Конкретно се твърди, че от съдържанието на
оспорения акт не става ясно за какъв срок е наложена ПАМ, както и че липсват
мотиви досежно определения от органа срок на
наложената мярка. Отделно от това като основание за незаконосъобразност на акта
се сочи, че същият е произнесен, без да е взето предвид и обсъдено внесеното от
жалбоподателя възражение по съставения АУАН, в което били посочени конкретни
доказателства, опровергаващи съставомерността на
описаното нарушение. Иска се присъждане на разноските.
В съдебно заседание оспорващият А.Д.Д., редовно призован, се явява лично и се представлява от
адвокат М.Б. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и иска
съдът да отмени оспорения акт. Счита, че доказателствата по делото сочат
недвусмислено, че автомобилът не е бил привеждан в движение, поради което
оспорващият не е имал качеството на водач, съответно не е следвало да му бъде
извършена каквато и да е проверка; извършената от административнонаказаващия
орган проверка по възражението намира за непълна и небезпристрастна. Поддържа
твърдението, че от съдържанието на обжалваната заповед не става ясно за какъв
срок е наложената ПАМ, както и че липсват мотиви досежно
конкретно определения срок. Претендират се разноските по делото.
Ответната страна - Началник сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР–*, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален
представител. В представено по делото Становище вх. № 426 от 18.02.2022 г. по
описа на ЯАС излага подробни съображения досежно
неоснователността на жалбата и иска отхвърлянето ѝ. Не се претендират разноски.
По делото са събрани писмени
доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаването на
оспорения акт. За изясняване на спора от фактическа страна в качеството на
свидетели са разпитани Д. С. Д., както и свидетелите по АУАН – актосъставителят Г.С.Г., младши автоконтрольор
в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР–* и Д.Г.С., които с показанията си установяват
спорни по делото обстоятелства относно момента на извършване на полицейската
проверка на жалбоподателя и имал ли е той качеството на водач на МПС.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Със ЗППАМ № 21-0804-000677 от 27.12.2021 г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, на А.Д.Д. *** е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС на
водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Изрично
в диспозитива на акта е отбелязано, че на основание
чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка, а именно – за 365 дни, като е посочено и че са отнети
СУМПС и контролният талон на водача. В обстоятелствената част на тази заповед е
записано, че принудителната административна мярка се налага на основание чл. 22
от ЗАНН против А.Д.Д. затова, че на 27.12.2021 г.
около 05:45 часа в гр. * на ул. *** – паркинг зад сградата на НТС, управлява
лек автомобил *** с регистрационен номер ******, (собственост на Й.А.Д.), като
при покана от контролните органи да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с инвентарен номер ARNJ-0095, водачът
категорично отказал да бъде изпробван; според отбелязаното в ЗППАМ, водачът бил
във видимо нетрезво състояние, лъхал на алкохол. В акта се сочи, че същият е
издаден въз основа на АУАН № АД170078 от 27.12.2021 г., (надлежно връчен), съставен
от младши автоконтрольор при Сектор пътна полиция-* към
ОД на МВР-* против А.Д.Д. *** за виновно извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП поради отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и
неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
На 04.01.2022 г. против съставения АУАН
жалбоподателят депозирал възражение, в което посочил, че отказът му да бъде
тестван за алкохол бил продиктуван от обстоятелството, че към момента на
проверката не е управлявал автомобила, а е отишъл до него, за да остави багаж;
въпреки дадените обяснения контролните органи съставили акт за отказа му да
бъде изследван за употреба на алкохол,
съответно – издали Талон за изследване № 0055841, извършването на което
оспорващият отказал, видно от отбелязванията в
документа.
Във връзка с депозираното възражение била образувана
преписка вх. № 804000-42 от 04.01.2022 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“-*,
по която била извършена проверка от Младши инспектор Р.Й. – младши автоконтрольор в група ОДПКПД, и резултатите от която са обективирани в изготвената от него Докладна записка рег. №
804р-238 от 12.01.2022 г., приложена по делото на л. 57. Според отразеното в ДЗ,
в хода на проверката е снето писмено сведение от актосъставителя младши автоконтрольор Г.С.Г., който потвърждава
написаното в АУАН и заявява,
че за времето
от 19:00 часа на 26.12.2021 г. до 07:00 часа на 27.12.2021 г. е бил
назначен в наряд с младши автоконтрольор В.В.В.; около 05:45 часа на 27.12.2021 г. са били изпратени
на ул. *** до паркинга зад сградата
на НТС да окажат съдействие на служителите от група OOP младши инспектори Д.С. и Д. Д., които са
спрели лек автомобил *** с рег. № ****** с водач А.Д.Д.. На място при покана от Г. да извършат проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“, водачът Д. категорично отказал да бъде изпробван. След
отказа е съставен АУАН серия
АД с бл. № 170078/2021 г. за извършено нарушение
по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП и издаден Талон за
изследване № 0055841. С цел изясняване на
фактическата обстановка са свалени писмени сведения от младши инспекторите Д.Г.С.
и Д. Д. Д., спрели и извършили полицейска проверка на А.Д.Д..
В сведенията си, (налични в преписката), служителите заявили, че на 26.12.2021
г. от 19:00 часа до 07:00 часа са били назначени в наряд като АП-617. Около
05:45 часа, извършвайки обход в района на дискотека „Д.“ на обособения паркинг
зад сградата на НТС, забелязали лек автомобил *** да потегля. Служителите
подали звуков и светлинен сигнал и предприели действия по спиране за проверка,
като младши инспектор Д.С. с ясни и разбираеми жестове с ръка посочил на водача
да спре в свободна паркинг клетка на обособения паркинг. След като автомобилът
спрял, С. се представил и изискал от водача да му представи съответни
документи, въз основа на които установил, че водачът е жалбоподателят А.Д.Д., който бил във видимо нетрезво състояние, лъхал на алкохол
и завалял говора. Във връзка с това поискали съдействие от екип на „Пътна
полиция“, които да изпробват лицето за употреба на алкохол; пристигналите на
място служители отправили покана към Д. да го изпробват с техническо средство
за употреба на алкохол, но същият категорично отказал, за което бил съставен
АУАН. Въз основа на така установеното, извършилият проверката по възражението
служител отправил предложение до компетентния орган да не бъде приемано
възражението по АУАН, образуваната преписка да бъде прекратена, а за
резултатите от проверката лицето да бъде писмено уведомено. Видно от Писмо изх.
№ 804000-201 от 12.01.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“-*
жалбоподателят е информиран, че по възражението против съставения АУАН е извършена
проверка, при която е установено, че актът е обоснован и законосъобразен и не
са налице основания за прилагането на чл. 8, чл. 28, ал. 1 и чл. 54 от ЗАНН; предстои
издаването на наказателно постановление за допуснатите нарушения, като е
посочена възможността за обжалването му. На 14.01.2022 г., въз основа на
съставения АУАН, за констатираното нарушение било издадено НП № 21-0804-003777,
оспорено по съответния ред.
ЗППАМ № 21-0804-000677 от 27.12.2021 г. е връчена лично
на А.Д.Д. на 11.01.2022 г., видно от приложената по
делото разписка (л. 53, гръб). В заповедта се съдържат указания за начина и
срока на обжалването ѝ. Жалба против нея е депозирана
в Административен съд–Ямбол на 14.01.2022 г., въз основа на която е образувано и
настоящото съдебно производство.
При горната фактическа установеност съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в регламентирания от закона преклузивен срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ
на съдебен контрол, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна
по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е ЗППАМ № 21-0804-000677
от 27.12.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, с която на
основание чл. 22 от ЗАНН на А.Д.Д. *** е наложена ПАМ
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС
на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на
оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия,
като установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта
се преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби
и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от посочените
изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях, се налагат принудителни административни мерки, т. е.
по своя характер същите биват превантивни, преустановителни
и възстановителни. С оглед регламентацията в чл. 23 от ЗАНН случаите, когато
принудителните административни мерки могат да се прилагат, техният вид,
компетентният за това орган, начинът за тяхното приложение, като и редът за
тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Според разписаното в чл. 172, ал.
1 от ЗДвП
принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, каквато е и процесната,
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни
лица. Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ) № 21-0804-000677 от 27.12.2021 г. е издадена от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-*, в писмена форма и съдържа посочване на фактическите и правни основания, послужили
за издаването й.
Съдът счита жалбата за основателна по съображения за
неясна разпоредителна част. Конкретното изявление на административния орган по
същество намира израз в диспозитивната
(разпоредителна) част на административния акт. За да се приеме, че е изпълнено
изискването по чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, е необходимо от съдържанието на акта
да може да се установи волята на административния орган и съдържанието на разпоредените задължения. При липса на посочените
изисквания се приема, че произнесеният административен акт е незаконосъобразен
поради неспазване на установената форма, което е основание за отмяна по смисъла
на чл. 146, т. 2 от АПК.
Съобразно разписаното в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
съответните принудителни административни
мерки, изброени в нормата, като според т. 1, б. „б“
такава е и ПАМ, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен
с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Именно във връзка с отказа на
жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол в
качеството му на водач на МПС е наложена и конкретната ПАМ. Видно от
разпоредителната част на заповедта, мярката е определена със срок до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, като изрично е отбелязано също, че
на основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка, а именно – за 365 дни. Очевидно формулировката е противоречива и създава объркване
дали срокът на ПАМ е определен на 365 дни, или тя е наложена за максимално
предвидения в нормата срок от 18 месеца, равняващи се на 548 дни. При това
положение съдът намира, че е налице неяснота относно това за какъв срок е наложена
мярката, което на практика представлява липса на съществен елемент от
съдържанието на акта и пречи както на жалбоподателя да организира адекватно
защитата си, така и на съда да извърши преценка за законосъобразност, което
само по себе си е основание за отмяна.
Отделно от това съдът намира, че актът не
съответства на материалния закон и на неговата цел. Предпоставка за издаването
на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП, каквато
е процесната, е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното; същите
представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена
сила за извършените пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от
него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение
първо, вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи
върху жалбоподателя.
В хода на съдебното дирене по настоящото дело се
събраха безспорни доказателства, че в процесния
случай към момента на проверката автомобилът не е бил привеждан в движение,
съответно - жалбоподателят не е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т.
25 от ДР на ЗДвП. Според цитираната разпоредба „водач“ е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада
по пътищата. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Д.Г.С. -
служителят, извършил проверката, тъй като същите са противоречиви по отношение
на обстоятелството за местоположението на автомобила към момента на
полицейската проверка – в началото на разпита в проведеното по делото о.с.з.
свидетелят заяви, че процесното МПС се е намирало на
паркинга, потеглило е и след подаване на звуков и светлинен сигнал от страна на
контролните органи шофьорът е свил рязко в ляво и е спрял, а в края на разпита свидетелят
заяви, че към момента на проверката автомобилът е бил в паркинга спрян. От
показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира като обективни и
припокриващи се с останалите доказателства, се установява, че жалбоподателят не
е въвеждал автомобила в движение – същият е имал намерение, отправяйки се към
паркирания си автомобил, да остави дрехите, с които е бил на работа и
впоследствие да бъде отведен от своя приятелка. В същата насока са и
показанията на актосъставителя Г.С., който заявява,
че при пристигането му на място е видял, че „автомобилът е бил на паркинга в
нормално състояние, така както са се паркирали автомобилите“, т.е. автомобилът
не е бил привеждан в движение. При това положение следва да се приеме, че в
конкретния случай жалбоподателят не е имал качеството на водач на МПС по
смисъла на закона, тъй като към момента на проверката не е управлявал МПС, респ.
отказът му да бъде тестван за употреба на алкохол не би могъл да се възприеме
като израз на стремеж за избягване да бъде извършена пробата, т.е. да
възпрепятства извършването на проверката. Следователно, в случая липсват
визираните в нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП материалноправни
предпоставки, при наличието на които се прилага тази ПАМ, което сочи на извод,
че обжалваната заповед не е съобразена с материалния закон, както и с целта на
закона – нарушение, предпоставящо отмяната ѝ и на
това основание.
По изложените съображения ЗППАМ № 21-0804-000677 от
27.12.2021 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*, следва
да бъде отменена като незаконосъобразна.
Изходът на спора обуславя основателността на
претенцията за разноски на жалбоподателя. Такива в производството пред съда са
сторени в общ размер на 450 лева, от които 10 лева – за внесена държавна такса,
и 400 лева – за платено адвокатско възнаграждение и 40 лева платен депозит за
свидетели.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.
143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0804-000677 от 27.12.2021 г., издадена
от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-*.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-* да
заплати на А.Д.Д.,***, със съдебен адрес:***,
офис *, адвокат М.Б. ***, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева за
направените по делото разноски.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е
окончателно.
СЪДИЯ:/п/ не се чете