№ 5814
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110104628 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищецът предявява отрицателен установителен иск за признаване за недължимо на
вземане на ответника в размер 146,15 лева, за която сочи, че е начислена от ответника по
фактури за период от м.1.2020г. до м.12.2020г. за имот с адрес *** за който имот, сочи, че
ответникът открил на негово име партида с клиентски номер **********, договорна сметка
**********. Ищецът счита, че не дължи сумата, защото не е собственик или титуляр на
вещно право за имота, поради което и не е страна по облигационно правоотношение с
ответника. Твърди, че за исковия период, общият водомер е неизправен. Прави се
възражение за давност. Предприел действия за извънсъдебно разрешаване на спора, но
служители на ответното дружество заявили, че сумата ще се събере със съдебен изпълнител.
Ответникът, в срока за отговор, признава иска, като сочи, че сумата действително
е в погасителна давност, като счита, че не е не е станал повод за завеждане на делото и
прави искане да се приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните / с
изключение на направеното възражение от ищеца в молба по делото, по което съдът се
произнесе в о.с.з. от 21.3.2024г./ е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото, че по фактури за период от м.1.2020г. до м.12.2020г. за имот с адрес ***, по партида
с клиентски номер **********, договорна сметка ********** е налице неплатено вземане от
1
146,15 лева в полза на ответника.
По делото е представено писмо- отговор на писмо на ищеца/непредставено по
делото/, придружено със справка на задълженията, с което ищецът е уведомен за
счетоводното записване на вземанията на ответното дружество по този клиентски номер.
С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д.
№ 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на
Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133
от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до
касационно обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по
делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е
изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск.“
Вземанията, предмет на правния спор, се осчетоводяват от ответното дружество като
дължими, което обуславя интереса на ищеца от водене на делото. С признание на
твърдението на ищеца, че вземането е недължимо /без значение основанието, което се
признава/, ответното дружество удовлетворява интереса на ищеца от водене на делото.
Доводите на ищеца следва да се разгледат на плоскостта на дължимостта на разноските по
делото.
Ответникът признава твърдението на ищеца, че вземането е в погасителна давност.
При липса на твърдения от ищеца, респективно – събрани доказателства, че преди
предявяване на иска е депозирал при ответното дружество извънсъдебно изявление, с което
иска прилагане на погасителна давност, с което изявление ответникът да не се е съобразил,
неоснователно е твърдението на ищеца, че ответното дружество е станало повод за
завеждане на делото.
Както съдът посочи на ищеца в о.с.з., отрицателният установителен иск се предявява
при твърдение за недължимост на сума. Основанието, на което ищецът счита, че не дължи
сумата не е част от предмета на иска, защото по отрицателните искове, ответникът е
страната, която следва да изчерпи всички свои основания, на които счита, че сумата е
2
дължима, под страх от преклузия на процесуалните му права. Ето защо, предметът на делото
по отрицателния иск се формира с постъпване на отговор на исковата молба, в който
ответникът, като част от защитата си по спора, взема становище по дължимостта на
претенцията. Когато защита на ответника съставлява признание, че вземането е в
погасителна давност, ответникът преклудира правото си в един бъдещ процес да претендира
същото вземане с положителен установителен иск. Това е последицата за него. За целите на
делото, позицията на ответника очертава предмета на доказване- както СРС е указал на
страните, в рамките на дължимостта на разноските по делото.
С признанието на основния факт по делото – че вземането е погасено по давност, и
липсата на доказателства, че преди предявяване на иска, ищецът е претендирал от
ответника извънсъдебно да заличи вземанията в погасителна давност, което е отказано, с
признанието на иска, правният интерес на ищеца от предявяването на иска се
удовлетворява. Едновременно с това, ответникът не е станал повод за завеждането на делото
– няма представени никакви доказателства, че преди предявяване на иска, ищецът е
направил пред ответното дружество извънсъдебно изявление, че вземането е в погасителна
давност.
С оглед изложеното, искът следва да се уважи, с което интересът на ищеца е
удовлетворен, но предвид на обстоятелството, че основният факт по делото е признат, и
ответникът не е станал повод за завеждане на делото, разпоредбата на чл.78,ал.1 ГПК е
неприложима, а на основание чл.78,ал.2 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
юрисконсултско възнаграждение на ответника.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. Т. К. ЕГН ********** с адрес *** не дължи на
*** ЕИК *** адрес *** сумата 146,15 лева – начислена сума за питейна вода за период
1.2020г.- 12.2020г. за имот с адрес ***, за който е открит клиентски номер **********, и
договорна сметка **********.
ОСЪЖДА Д. Т. К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати, на основание чл.78,ал.2
ГПК на *** ЕИК *** адрес ***, сторените по делото разноски от 100лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3