№ 156
гр. Велико Търново, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500181 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 648/04.12.2023г по гр. д. №83/2023г. ОС- Велико Търново
е осъдил:
Софийски районен съд с ЕИК:*********, с адрес: гр.София, Община
Столична, бул.”Цар Борис III” №54, п.к.1612, да заплати на И. Д. П. с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“ №132, ет.XIII,
ап.58, с настоящ адрес гр.В.Търново ул. *********, сумата 700 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на
правото му на разглеждане и решаване в разумен срок по
ч.гр.дело№74940/2018г. на СРС XC състав, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковете- 04.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска в останалата
част до пълния предявен размер от 26000 лева;
Софийски градски съд с ЕИК:*********, с адрес: гр.София Община
Столична бул.”Витоша”№2 п.к.1000, да заплати на И. Д. П. с ЕГН**********,
с постоянен адрес: гр.София *********, с настоящ адрес гр.В.Търново
*********, сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок
гр.дело№14557/2019г. на СГС г.о. 1-15 състав, решаване и постановяване на
актове от СГС по подадените от И. Д. П. възражения и доказателствени
искания в хода на висящото съдебно производство по гр.дело№14557/2019г. на
1
СГС г.о. 1-15 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковете- 04.11.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен
размер от 26000 лева.
Присъдени са и разноски- адвокатско възнаграждение на адв. К..
С Определение № 170/07.02.2024г. по реда на чл. 248 ГПК ОС- Велико
Търново е оставил без уважение молбата на Софийски градски съд за
изменение на Решение№648/04.12.2023г. по гр.дело№83/2023г. на ВТОС в
частта относно неприсъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в
полза на Софийски градски съд и в частта относно присъдените разноски за
адв. възнаграждение за адв.Т. М. К. от АК- Русе в размер на 500 лева.
Срещу решението са подадени въззивни жалби: вх. № 12589/19.12.2023г.
подадена от Софийски градски съд; вх. 12810/28.12.2023г. подадена от И. Д.
П., чрез адв. К.; вх. № 850/17.01.2024г. подадена от СРС.
Подадена е частна жалба вх. № 2529/26.02.2024г. от СГС, срещу
Определение № 170/07.02.2024г. по чл.248 ГПК.
Във въззивната жалба на Софийски градски съд се излага, че решението
се обжалва в частта, с която е осъден Софийски градски съд да заплати на
ищеца И. П. сумата от 2000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.
№ 14557/2019г. по описа на СГС, решаване и постановяване на актове от СГС
по подадените от И. П. възражения и доказателствени искания в хода на
висящото съдебно производство по гр.д. № 14557/2019г. на СГС, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба- 04.11.2022г. до
окончателното плащане.
Твърди се, че решението в частта, с която е осъден СГС за „решаване и
постановяване на актове от СГС по подадените от И. П. възражения и
доказателствени искания в хода на висящото съдебно производство по гр.д. №
14557/2019 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба- 04.11.2022г. до окончателното плащане'', е недопустимо, тъй
като ипотезата на чл. 26 ЗОДОВ не обхваща фактически основания като
„решаване и постановяване на актове по подадените възражения и
доказателствени искания". Излагат се съображения, че решението в
обжалваната част било неправилно- необосновано, постановено при
нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения:
изводите на съда противоречали на установената фактическа обстановка;
мотивите били вътрешно противоречиви; не били обсъдени възраженията на
ответника СГС; в нарушение на процесуалните правила са събрани и
кредитирани свидетелските показания, неправилно са приложени критериите
по чл. 26 ал. 2 ЗОДОВ; не е взета предвид както практиката на ВКС, така и
стандартите, установени от ЕСПЧ. Неправилно било прието, че делото не е с
фактическа и правна сложност- освен предявените като главни обективно
съединени искове, разглеждани по реда на чл. 422 ГПК, в производството пред
2
СГС били предявени от ответника и настоящ ищец насрещни искове /в
последствие, отделени в самостоятелно производство/, изготвени са съдебно-
икономическа експертиза и съдебно- графологична експертиза, открито е
производство по чл. 193 ГПК. Не било отчетено, че извън срока, който се
взема предвид, са забавянията, причинени от страната поради
недобросъвестно извършвани процесуални действия, поради което решението
било постановено в нарушение на чл. 5 ЗОДОВ. Първостепенният съд
неправилно определил периодите, които не следва да се вземат предвид при
преценката относно продължителността на делото. Не било отчетето
обявеното в страната извънредно положение и последвалата го извънредна
епидемиологична обстановка. Не били изложени мотиви от първата
инстанция с колко е надхвърлен разумния срок, защо е прието, че делото не е
разгледано в разумен срок. Не били посочени действия, респективно
бездействия на ответника СГС, които да са причинили прекомерна
продължителност на процесното дело. Неправилно били кредитирани
показанията на свидетелите по делото-показанията на свидетеля Р. П. не
следвало да бъдат кредитирани с оглед на нормата на чл. 172 ГПК; вторият
свидетел бил разпитан недопустимо по делото. Първостепенния съд
постановил решение в нарушение на чл. 4 ЗОДОВ- приел, че вредите по
отношение на ищеца могат да се презюмират. Допуснато било смесване на
вредите от принудителното изпълнение спрямо ищеца и преместването му със
св. Пандова в друг град, с вредите, които евентуално тази страна може да е
търпяла от висящността на гражданското дело.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната осъдителна част
изцяло, а при условията на евентуалност да се намали размера на
обезщетението до справедлив такъв съгласно чл. 52 ЗЗД.Претендират се
разноски.
Във въззивната жалба на И. Д. П., чрез адв. К., се излага единствено, че
решението се обжалва като неправилно в частта с която е отхвърлен
предявения иск за неимуществени вреди срещу СРС, за разликата от 700 лева
до 26000 лева и в частта, в която е отхвърлен иска против СГС за разликата от
2000 лева до 26000 лева.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваните части.
Във въззивната жалба на РС- София се излага, че решението се обжалва
в частта, в която Софийски районен съд е осъден да заплати на И. Д. П. сумата
от 700 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване
на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. дело №
74940/2018г. по описа на СРС, 90 състав, ведно със законната лихва от
предявяване на иска- 04.12.2022г., както и направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Излагат се възражения, че от събраните по делото доказателства не се
установявало да са настъпили твърдените от ищеца вреди и същите да са в
следствие от забавеното разглеждане от СРС на гр.д. № 74940/2018г., 90
3
състав и не е установена пряка и непосредствена причинно- следствена
връзка между разглеждането на делото и претърпените неимуществени вреди,
доколкото вероятната причина за тези вреди предхожда процесното дело или
произтича от други причини извън поведението на ответника СРС. Дори да са
настъпили вреди, те не се характеризирали с такъв интензитет, който да
следва да бъде обезщетен. Не било доказано разстройство на телесното и
психичното здраве на ищеца, поради което характерът и интензитетът на
твърдяните вреди не би могъл да обоснове обезщетение в размер на 700 лева,
какъвто размер Софийски окръжен съд неправилно е определил. Ако са
настъпили вреди същите били свързани с ипотеката, въвода във владение,
поради ищецът станал изнервен, притеснен, нервен и др. Простото неспазване
на процесуални срокове по вътрешното право (каквото например е срокът за
произнасяне на съдебния акт), не водело до извода, че производството е
продължило неразумно дълго по смисъла на чл. 6, §1 ЕКЗПЧ. При допусната
забава в отделна част от производството нямало нарушение на чл. 6, §1 от
ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според
вида на делото и броя на инстанциите. Присъденото обезщетение в размер на
700 лева за претърпени неимуществени вреди било прекомерно и в значително
завишен размер, който не е съобразен с изискванията на справедливостта по
аргумент от чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд неправилно приел, че не се
полагат разноски на Софийски районен съд, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и
предявеният иск да се отхвърли или да се намали размера на присъденото
обезщетение. Претендират се разноски.
В частната жалба на СГС срещу Определение № 170/07.02.2024г.,
постановено по чл. 248, ал. 1 ГПК се излага, че: разноски на ответници по
искове с правно основание по ЗОДОВ, които са представлявани от съдебен
помощник, се дължат и е цитирана съдебна практика; неправилно е оставено
без уважение искането на ответника СГС да се измени решението по делото в
частта за разноските, присъдени в полза на адвокат К.- не следвало да се
определя възнаграждение по чл. 38 ЗА, тъй като не било посочено на коя
хипотеза е оказаната защита, а размерът на възнаграждението следвало да е
210 лева, не 500 лева.
Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото и
обсъди възраженията във въззивните жалби, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск против РС- София и
Софийски градски съд, с правно осн. чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, съгласно който
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически
лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. Претендирано е присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по
26000 лева от всеки от посочените съдилища- ответници за нарушаване на
4
правото на разглеждане и решаване в разумен срок по ч.гр.д. №74940/2018г. на
СРС и решаване и постановяване на актове от СГС по подадените от И. Д. П.
възражения и доказателствени искания в хода на висящото съдебно
производство по гр.д. №14557/2019г. на СГС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковете- 04.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Установените факти по делото са:
Предмет на делото пред СРС е заповедно производство. По молба на
кредитора е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 14.12.2018г. и
изпълнителен лист с дата 14.12.2018г. Образувано е изп. дело
№20199210400185 по описа на ЧСИ Ст. Петров с район на действие СГС,
който е изпратил на длъжника призовка за доброволно изпълнение получена
на 21.02.2019г. В срока по чл.414 ГПК И. П. е направил възражение- на
06.03.2019г., като същото е изпратено на тази дата с препоръчано писмо от ПС
на „Български пощи“ ЕАД и получено на 15.03.2019г. в СРС. Съдията-
докладчик по ч.гр.д.№74940/2018г. на СРС едва след 6 месеца и 5 дни е
изпълнил задължението си по ГПК с разпореждане от 24.09.2019г. да уведоми
заявителя/кредитора за постъпилото възражение по чл.414 ГПК от И. П. и да
му даде указания за предявяване на иск по чл.422 ГПК пред компетентния
съд и представи по делото доказателство за предявяването на този иск.
Производството по гр.д.№14557/2019г. на СГС, образувано по
предявеният от кредитора иск с правно осн. чл.422 ГПК /продължение на
заповедното производство/ е висящо от 06.11.2019г. до 28.10.2022г.
(произнасяне на СГС с решение)- почти три години. По делото са проведени
пет открити съдебни заседания, като ход на делото е бил даден на 19.11.2021г.,
04.02.2022г., а на 30.09.2022г. е било обявено за решаване. Съдът е постановил
определение по чл.140 ГПК на 11.10.2021г., при положение, че получения от
ответника по насрещните искове отговор е постъпил в съда на 06.10.2020г.
Първоначално СГС е приел с определение от 27.08.2020г. за съвместно
разглеждане предявените от И. Д. П. против Кооперация „Кооперация Кредо”
насрещни искове (в т.ч. е и освободил П. от внасяне на ДТ), а след това го е
отменил с Определение №275507/08.11.2021г. (близо година и два месеца след
приемането на насрещните искове за съвместно разглеждане). Впоследствие с
Определение №274586/11.10.2021г. съдията- докладчик при СГС по реда на
чл.140 и сл. ГПК е оставил без движение исковата молба на И. Д. П. по
предявените насрещни искове на осн. чл.129 ал.4 ГПК. От изтичане на срока
по чл.131 ГПК до насроченото първо съдебно заседание е изминал период 12
месеца, през който само 3 месеца /от м.ноември.2020г.- м.януари 2021г. вкл./ е
протекло администриране и произнасяне от САпС по жалбата за отхвърляне
на обезп.мярка.
По делото са ангажирани гласни доказателства /показанията на св. Р. П.-
съжителка на ищеца и св.Т. В./, от които е установено, че през целия период
ищецът е изпитвал тревоги и притеснения по повод образуваното срещу него
5
гражданско производство, като непрекъснато се е безпокоял, бил много
изнервен, депресиран, не спял по цели нощи, „бил на „мента, глог и валериан“
през цялото време, изпитвал безпокойство и тревоги от бездействието на съда
и продължителността на делото, загубил вяра в правосъдната система.
При тези факти правилно първоинстанционният съд е стигнал до извод
за допуснато нарушение на правото на страната за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок в СРС и СГС. Решението на ОС- Велико Търново е
подробно, мотивирано и обосновано. Съдът е изложил съображения по всяко
от възраженията, направени в отговорите на ответниците, които са повторени
във въззивните жалби с бланкетно твърдение, че не са обсъдени.
При преценка продължителността на производството първата инстанция
е отчела, че когато делото е висящо не може да се премине по процедурата по
глава Трета „а“ от ЗСВ, затова остава открит пътя пред съда по реда на
ЗОДОВ, като преценката се осъществява с оглед критериите, установените в
практиката на ЕКПЧОС, а именно: обща продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и техните процесуални и законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, имащи значение за правилното решаване на спора.
Посочено е, че по отношение на заповедното производство пред СРС, от
датата на получаване на възражението по чл.414 от ГПК в СРС (15.03.2019г.)
по неизвестни причини съдията- докладчик не е изпълнил задълженията си да
уведоми заявителя/кредитора за постъпилото възражение по чл.414 от ГПК от
И. П., за предявяване на иск по чл.422 от ГПК в продължение на 6 месеца и 5
дни. Като се е произнесъл с разпореждане едва на 24.09.2019г. СРС е допуснал
неприемливо и необосновано забавяне за периода 15.03.2019г.- 24.09.2019г.,
още повече, че производството е свързано с установяване на задължения по
договор за заем и учредената като обезпечение на задълженията договорна
ипотека върху имот- жилище, в което пребивава ищецът. Преценявайки
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК показанията на разпитаната по делото
свидетелка Р. П., посоченият период на бездействие при осъществяване на
съдопроизводствените действия, обстоятелството, че ищеца е преживял стрес
и напрежение не само заради конкретното дело, а и заради другите дела /пред
СГС и изпълнителното/, ВТОС е приел, че не е спазен принципа по чл.13 от
ГПК за решаване на делата в разумен срок, но не е установено ищецът да е
претърпял неимуществени вреди над обичайните такива. Определил е 700
лева обезщетение за неимуществени вреди в съответствие а принципа за
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, отчитайки периода на забавянето,
установените чрез събраните доказателства обективни факти за начина, по
който И. П. е възприел забавянето, както и съдебната практика по подобен род
дела.
По отношение на исковото производство по чл. 422 ГПК пред СГС
първата инстанция е отчела продължителността му- висящо от 06.11.2019г. до
6
28.10.2022г. (произнасяне на СГС с решение)- почти три години, както и не
високата правна и фактическа сложност, като критерий за определяне размера
на обезщетението. Взето е предвид, че освен забавяне на делото от съдията-
докладчик, с поведението си ищецът и неговия процесуален представител в
известни периоди също са забавили делото- подаване на частни жалби и
молби, вкл. множество допълнителни молби и искания за приемане на
доказателства във връзка с тях, които са били пречка за предприемане на
действия по движение на производството. Отчетено е, че искът е насочен само
срещу СГС, поради което обезщетение следва да се определи за забавянето
пред този съд /без продължителността на разглеждането на делото по
подадените частни жалби пред САп.С и ВКС, респ. и
действията/бездействията на САп.С във връзка с администриране и
произнасяне по тези жалби и молби/. Посочено е, че за общите искови
производства като за „разумен“ срок се приема двумесечен такъв, считано от
изтичане на срока по чл.131 ГПК за подаване на отговор на исковата молба от
ответника, а в случая СГС е постановил определение по чл. 140 ГПК на
11.10.2021г., при получен на 06.10.2020г. отговор от ответника по насрещните
искове. Взето е предвид, че изтеклият период 12месеца (след приспадане на 3
месеца- м.ноември.2020г.- януари.2021г. вкл. на администриране и
произнасяне от САпС по жалбата за отхвърляне на обезп.мярка) от изтичане
на срока по чл.131 от ГПК до насроченото първо съдебно заседание, не може
сам по себе си да обуслови обоснована продължителност на производството в
съответния етап. Отчетено е, че П. (чрез процес.представител) е инициирал и
производства по подадени частни жалби (въззивна от 17.11.2021г. и
касационна от 15.03.2022г., в т.ч. и с необходимо технологично време за
изпълнение на процедурите по чл.275 и сл. от ГПК- около 8 месеца), с което
сам е предизвикал удължаване на срока за произнасяне на съдията- докладчик
от СГС, въпреки, че логично би могло да се направи изначално извод за
недопустимост на жалбите, предвид т.7в на ТР от 09.12.2023г. по тълк.дело
№1/2013г. на ОСГТК, ВКС. Отчетен е и критерия интерес на ищеца-
важността и характера на предмета на делото за него, предвид, че
производството пред СГС е продължение на заповедното производство и е
свързано с установяване на задължения по договор за заем и учредената като
обезпечение на задълженията договорна ипотека върху жилището, в което
пребивава. Прието е, че разглеждането на делото в такъв продължителен срок
от 06.11.2019г. до 28.10.2022г. (произнасяне на СГС с решение)- почти три
години (след приспадане на приблизително три месеца и осем месеца, през
които делото е било пред въззивни и касационни инстанции по жалби на И.
П.), при проведени пет открити съдебни заседания (на практика ход на делото
е бил даден на 19.11.2021г., 04.02.2022г., а на 30.09.2022г. е било обявено за
решаване), е накарало И. П. да загуби вяра в правосъдието, което се
установява от събраните гласни доказателства. Определено е обезщетение в
размер на 2000 лева, като справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД вр. чл.2б от
ЗОДОВ и критериите по ППВС№4/23.12.1968г., за да репарира процесните
7
неимуществени вреди, търпени от ищеца- стрес, напрежение, притеснения,
безпокойство и тревоги от бездействието на съда и продължителността на
делото.
Т.е. видно от гореизложеното първата инстанция е отчела фактическата
и правна сложност на делото, предявените насрещни искове и обжалванията
от ищеца, които са забавяли производството, воденото срещу него и
изпълнително производство, както и значителната натовареност на СРС и
СГС, посочил е периода на неприемливо и необосновано забавяне,
ангажираните гласни доказателства установяващи реално причинени вреди,
като показанията на св. Пандова са ценени предвид разпоредбата на чл. 172
ГПК. Взета е предвид важността на делото за ищеца, която също е
провокирала изпитваните от него тревоги и притеснения по повод хода на
производството. В тази връзка напълно неоснователни са възраженията във
въззивните жалби на СРС и СГС, че първата инстанция не е взела предвид и
не е отговорила на възраженията, касаещи горепосочените въпроси.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на ВТОС, вкл.
и досежно определеният размер на обезщетение. Налице е нарушение на чл.6
пар.1 ЕКЗПЧ, чиято цел е да се гарантира общественото доверие в
правораздаването от една страна и от друга, да се защитят страните от
прекомерно и неоправдано забавяне. При допуснато от страна на държавата
нарушение на това право, същата следва да обезщети причинените на лицето
вреди, при предпоставките и критериите, посочени в чл.2б ЗОДОВ. Държавата
е длъжна да организира съдебната си система по такъв начин, че да гарантира,
че при осъществяване на дейността си правозащитните органи ще спазват
всички изисквания по чл.6 ЕКЗПЧ, включително и това за приключване на
воденото производство в разумен срок. Доколкото са приложими
постановките, развити от ЕСПЧ в неговата практика по приложението на чл. 6
пар.1 ЕКЗПЧ, дългите периоди на необяснимо бездействие, не могат да се
приемат за "разумни" / § 17 Adiletta v. Italy/.
Подобна продължителност на заповедно и исково гражданско
производство по чл. 422 ГПК /продължение на заповедното/ каквато е
установена в случая, е прекомерно несъобразена с правото на разглеждане и
решаване на делата в разумен срок. Не е оборена презумцията, че всяка
неразумна продължителност на производството води до причиняване на
неимуществени вреди. Дори да се приеме, че причинените вреди са обичайни,
следва да се присъди надлежно обезщетение заради конкретно установеният
дълъг период от време, през който лицето е било поставено в ситуация да
изпитва притеснения и безпокойство, че правото му на собственост ще бъде
засегнато, накърняването на чувството му за справедливост, обстоятелството,
че е било поставено под съмнение доверието му в институциите и
сигурността, че те ще си свършат по най- добрият начин работата. В случая
подаването на възражение от длъжника в заповедното производство изисква
от съда само обикновен акт на администриране- да укаже на заявителя, че е
подадено възражение и следва в законният срок да предяви иск по чл. 422
8
ГПК. За извършване на това действие категорично не може да се приеме, че
срок от повече от половин година от страна на съда е разумен. Пред СГС е
разглеждан спор по чл.422 ГПК, който не се е отличавал с голяма фактическа
и правна сложност. Продължителността на производството е била прекомерна
по вина на съда, който не е изпълнил задължението си да организира
производството по начин, че да не бъдат засегнати правата на страните по чл.6
ЕКЗПЧ: с определение от 27.08.2020г. СГС е приел за съвместно разглеждане
предявените от И. П. насрещни искове, след това го е отменил с определение
от 08.11.2021г.; оставил е без движение по реда на чл.129 ал.4 от ГПК
исковата молба по предявените насрещни искове едва на 11.10.2021г.; подаден
е отговор на предявените насрещни искове на 06.10.2020г., а съдът е
постановил определение по чл. 140 ГПК на 11.10.2021г. Разглеждането на
делото в такъв продължителен срок от 06.11.2019г. до 28.10.2022г.
(произнасяне на СГС с решение)- почти три години (след приспадане на
приблизително три месеца плюс осем месеца, през които делото е било пред
въззивни и касационни инстанции по жалби на И. П.) и при проведени пет
открити съдебни заседания (като е даден ход в три от тях- на 19.11.2021г.,
04.02.2022г. и на 30.09.2022г.) безспорно сочи забавяне по вина на съда. През
по- голямата част от този 3- годишен период са били извършвани само
действия обезпечаващи редовния процес- приемане на насрещни искове,
отмяна на приемането им, оставяне без движение на насрещна искова молба,
постановяване на определение по чл.140 ГПК, насрочване на делото в о.с.з.
Причина за това забавяне не е обявеното през 2020г. извънредно положение-
същото не е за срок от 3 години и касае за кратък период само провеждането
на открити съдебни заседания.
Предвид гореизложеното, поради съвпадение в изводите на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Неоснователна е и частната жалба на СГС срещу Определение №
170/07.02.2024г., постановено по чл. 248, ал. 1 ГПК.
На СГС правилно не са присъдени разноски за първоинстанционното
производство, вкл. юристконсултско възнаграждение за съдебен помощник, за
тъй като предявеният от И. П. иск е уважен, макар и частично. Налице е
специално производство- по ЗОДОВ, за защита на нарушени права, поради
което при частично уважаване на претендираният размер за обезщетение след
установено нарушение на права, разноските не следва да се изчисляват както
при паричните искове по търговски или облигационни спорове. Именно
поради това законодателят е установил в чл.2а от Тарифата за ДТ, че
държавната такса за искове по ЗОДОВ е 10 лева, без да се отчита цена на
предявената претенция и същата изцяло се присъжда на ищеца при пълно или
частично уважаване на иска- чл. 10 ал.3 ЗОДОВ. При производства по този
закон целта на законодателя не е да възпира от упражняване на права, под
риск от заплащане на големи разноски при загуба на делото от ищеца. В
противен случай би се стигнало до резултат, при който лицето, чиито права са
9
нарушени, ще следва да заплати на увредилият го, като е възможно сумата за
разноски дори да надвишава определеното парично обезщетение, което е в
противоречие с функцията, логиката и смисъла на закона.
Не е налице и основание за промяна в определеното на адв. К.
възнаграждение по чл. 38 ЗА. Размерът на същото е съобразен с фактическата
и правна сложност на делото, уважената част от иска, броя на съдебните
заседания и извършените от адвоката процесуални действия.
Разноски: За въззивното производство разноски не следва да се
присъждат на никоя от страните, предвид изхода на делото и
неоснователността на всяка от въззивните жалби. Съображения в тази насока
са и посочените по- горе- че при специално производство по ЗОДОВ, за
защита на нарушени права, при неоснователност на всяка от въззивните жалби
разноски не следва да се изчисляват съобразно материалният интерес на всяка
от тях, както при паричните искове по търговски или облигационни спорове.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 648/04.12.2023г. по гр. д. №83/2023г. на
ОС- Велико Търново.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба от Софийски
градски съд против Определение № 170/07.02.2024г. постановено по реда на
чл. 248 ГПК на ОС- Велико Търново, за изменение на Решение
№648/04.12.2023г. по гр.д. №83/2023г. в частта за разноските.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред ВКС на
РБ, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10