№ 390
гр. Пловдив, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20245001000101 по описа за 2024 година
С решение № 402/27.10.23 г., постановено по т.д. № 789/21 г. на
Окръжен съд Пловдив, А.Ф. АД, вписано в Търговския регистър към
Окръжен съд М. с рег.№*****, в качеството на застраховател по
Застрахователна полица №************, е осъдено да заплати обезщетения
за претърпени неимуществени вреди на осн. § 115 от Закона за
застрахователния договор вр. § 844, ал.3 и § 288, ал.1 от Германския
граждански кодекс, както следва:
на Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с турски паспорт
№*********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025г.:
30 000 евро - от смъртта на сина й Б. К.;
12 500 евро - от смъртта на майка й Е.Г.;
2 500 евро - от смъртта на сестра й М.Г.;
2 500 евро - от смъртта на сестра й Х.Г., и
на Б. К., родена на **********г. в гр. О., ФРГ, чрез нейната
1
майка и законен представител - Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с
турски паспорт №**********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025
г.:
10 000 евро – от смъртта на брат й Б. К.;
4 000 евро - от смъртта на баба й Е.Г.,
ведно със законната лихва върху сумите от пет процентни
пункта над основния лихвен процент, определен от германското
законодателство, считано от 08.11.2021 г. до окончателното заплащане,
които вреди са резултат на пътно-транспортно произшествие
настъпило на автомагистрала „Т.” на км. 108+300, област П., причинено
виновно от Д. К., при управление от него на миниван „Ф.” с немска
регистрация №********, за което е осъден с влязла в сила на 23.10.2019г.
Присъда № 93 от 07.10.2019г. по НОХД №****/2019г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив.
Исковете са ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ до
пълните им предявени размери както следва:
от Р. К. за разликата над уважените до претендираните
размери, именно:
от 30 000 евро до 90 000 евро - от смъртта на сина й Б. К.;
от 12 500 евро до 92 500 евро – от смъртта на майка й Е.Г.;
от 2500 евро до 70 000 евро - от смъртта на сестра й М.Г.
от 2500 евро до 70 000 евро – от смъртта на сестра й Х.Г.;
от Б. К., малолетна, чрез своята майка и законна представителка
Р. К. за разликата над уважените до претендираните размери, именно:
от 10 000 евро до 70 000 евро - от смъртта на брат й Б. К.;
от 4 000 евро до 49 000 евро – от смъртта на баба й Е.Г.;
и изцяло за
50 000 евро - от смъртта на леля й М.Г.
50 000 евро – от смъртта на леля й Х.Г.;
както и в частта относно присъждане на законната лихва,
считано от 01.07.2018 г.
2
Р. К. и Б. К. са осъдени да заплатят на „А.Ф.С“ АД на осн. чл.78,
ал.3 ГПК, сумата 37 024 лв. деловодни разноски.
„А.Ф.С“ АД е осъдено да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския окръжен съд сумите:
4811 лв. - държавна такса и 200 лв. -разноски заплатени от бюджета.
Решението е постановено при участието на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК
********* като трето лице – помагач на страната на ответника.
„А.Ф.С“ АД обжалва горното решение в осъдителната му
част. Развива доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението в
тази му част, като иска същото да бъде отменено и вместо това се постанови
друго решение, с което исковите претенции бъдат отхвърлени в цялост.
Претендира разноски.
Р. К. и Б. К., малолетна, чрез своята майка и законна
представителка Р. К., обжалват решението в отхвърлителната му част, както
и относно началния момент на лихвата на присъдените обезщетения –
8.11.21 г. – датата на подаване на исковата молба вместо претендираната дата
1.07.2018 г. Считат в тази част решението за незаконосъобразно и неправилно,
постановени при допуснати съществени процесуални нарушения. Искат в тази
част решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове бъдат уважени до пълните им претендирани размери.
Претендират разноски.
Третото лице – помагач ЗК „Л.И.“ АД изразява становище за
основателност на въззивната жалба на застрахователното дружество. Иска
обжалваното решение да бъде потвърдено в отхвърлителната му част и
отменено в осъдителната, като вместо това се постанови друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че процесното ПТП се дължи
на виновното и противоправно поведение на Д. К., като в тази връзка е
зачетена задължителната сила по чл. 300 от ГПК на влязлата в сила присъда №
93/7.10.19 г., постановена по нохд №****/19 г. на ПОС, с която същият е
признат за виновен за това че на 01.07.2018 г. на автомагистрала „Т.“ км.
3
108+300, обл. П., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „Ф.“ с немска регистрационен №******** е нарушил
правилата за движение: чл.20, ал.2 изр. 2 ЗДвП и чл. 58 т.3 ЗДвП и с това по
непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно на: 1.
малолетния Б. К., 2. Е.Г., 3. М.Г. и 4. Х.Г., поради което и на осн. чл.343, ал.3,
пр.5, б.“б“ пр.1, вр. ал.1, б.“в“ вр. 342, ал.1, пр.3 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, вр.
чл.58а, ал.1, вр. чл.54 НК му е наложено наказание две години и четири
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за срок от
четири години и шест месеца.
Безспорно са установени и твърдените в исковата молба
роднински връзки между ищците и починалите лица, както и обстоятелството,
че към момента на настъпване на ПТП автомобилът „Ф.” е бил застрахован
при ответното дружество по полица със срок от 01.01.2018г. до 30.09.2018 г. с
кореспондент за уреждане на претенции в Р.Б. - „А.Б.”АД - гр.С.; пред
кореспондента е била образувана щета №*****************.
С протоколно определение от 16.10.24 г., постановено по
настоящето въззивно дело на ПАС, е признато за безспорно между страните,
че щетата е образувано по заявление, депозирано пред „А.Б.”АД на 06.01.2020
г.
„А.Ф.С“ АД е определило и изплатило обезщетения за
неимуществени вреди както следва:
на Р. К.:
за смъртта на майка й Г.Е. - 7 500 евро;
за смъртта на сина й Б. К. - 10 000 евро;
за смъртта на сестра й Г.М. - 5 000 евро;
за смъртта на сестра й Г.Х. - 5 000 евро;
на Б. К.:
за смъртта на брат й Б. К. - 5000 евро;
за смъртта на баба й Е.Г. - 1000 евро.
За смъртта на лелите й М.Г. и Х.Г. е постановен отказ.
Посочените суми са изплатени по банков път от ответното
застрахователно дружество, което обстоятелство се признава още в исковата
молба.
Безспорно е и обстоятелството, че двете ищци също са пътували
в миниван „Ф.”, управляван от Д. К..
Законосъобразен e изводът на първоинстанционният съд, че по
отношение на приложиото деликтно право следва да бъдат съобразени
нормите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
4
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 юли 2007 година относно приложимото
право към извъндоговорни задължения („Рим II“) – чл. 4 НЕПОЗВОЛЕНИ
УВРЕЖДАНИЯ. Приложима е разпоредбата на чл.4, ал.2 от регламента,
според която когато обаче и лицето, чиято отговорност се търси, и
увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава
към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази
държава. В случая и всички страни в процеса имат обичайното си
местопребиваване в Г., при което по отношение на деликтното право е
приложимо правото на ФРГ.
В отговора на въззивната жалба ищците се позовават на
решение на СЕС от 10.12.2015 г., според което член 4, параграф 1 от Регламент
(ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007
година относно приложимото право към извъндоговорни задължения
(„Рим II“) трябва да се тълкува за целите на определянето на приложимото
право към извъндоговорни задължения, произтичащи от пътнотранспортно
произшествие, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при
такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които
са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава
членка, трябва да се квалифицират като „непреки[…] последици“ от това
произшествие по смисъла на посочената разпоредба. Това решение се явява
неотносимо към настоящия казус, тъй като ал.2 на чл. 4 от Регламента („Рим
II“) предвижда изключение от правилото на чл. 4, ал.1 и това изключение в
случая е налице – и увреденото лице, и лицето, чиято отговорност се търси
имат местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на
вредата. Това обуславя прилагане на правилото по чл.4, ал.2 от Регламента
(„Рим II“), според което приложимото деликтно право е германското.
Нормата на 4, ал.3 от регламента предвижда поредно
изключение, което обаче в случая не е налице. Според същата когато от
обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е явно по-
тясно свързано с държава, различна от посочената в параграфи 1 или 2, се
прилага правото на тази друга държава; явно по-тясната връзка с друга
държава може да се основава, в частност, на предходно отношение между
страните, като например договор, който е в тясна връзка със съответното
непозволено увреждане. Такава хипотеза в случая не е налице и няма
основание за прилагане на деликтното право на друга държава, в частност на
българското такова. Единственото обстоятелство, свързващо процесния
деликт с Б., е мястото на настъпване на ПТП. Т.е. не е налице явна по-тясна
свързаност по смисъла на посочената правна норма, която да обуславя
приложението на друго материално право, различно от германското, съгласно
така предвиденото изключение.
Германското право безспорно е приложимо и към
застрахователното правоотношение, възникнало по процесната
5
застрахователна полица за „ГО“ по отношение на увреждащия автомобил с
германска регистрация „Ф.”.
По реда на Европейската конвенция за обмен на правна
информация между държави от 7 юни 1968 г. по делото е постъпила
информация относно приложимото германско право:
Правото на ищците да претендират обезщетение пряко от
застрахователя произтича от §115, ал.1 т.1 на Закона за задължителното
застраховане на ФРГ, съгласно който третото лице може да предяви
претенцията си за получаване на обезщетение и против застрахователя, ако
се касае за застраховка „гражданска отговорност“ за изпълнение на налично
съгласно Закона за задължителното застраховане задължение за
застраховане. Такова задължение е въведено в германското законодателство –
пар.1 от Закона за задължителното застроховане – притежателят на МПС с
редовно местодомуване в страната е задължен да сключи и поддържа за
себе си, за собственика и за водача застраховка „ГО“ за покриване на
причинените чрез ползването на МПС неимуществени, материални и други
имуществени вреди съобразно следващите разпоредби, ако превозното
средство се използва по пътища или места с обществен транспорт .
Обемът на задължението за престация на застрахователя по
застроховката „ГО“ по принцип съответства на обхвата на претенцията спрямо
застрахованото лице. Той може да е ограничен до договорена между
застрахователя и застрахован застрахователна сума – каквото договоряне в
случая не е налице. Застраховател и застрахован, евентуално застраховано
лице носят отговорност като солидарни длъжници, т.е. кредиторът може да
изиска претенцията от всеки длъжник – изцяло или частично, но общо само
един път.
Т.е. отговорността на застрахователя в случая е ограничена до
отговорността на прекия причинител на увреждането, която е предмет на
уреждане от Въвеждащ закон към Гражданския кодекс /ВЗГК/ и Граждански
кодекс /ГК/ в актуалната редация към датата на настъпване на процесното
ПТП – 1.7.2018 г.
Съгласно чл. 229, пар.43 преходна разпоредба към Закона за
въвеждане на претенция за обезщетяване на наследници ако въдещо до смърт
нараняване е настъпило след 22 юли 2017 г., то следва да се прилагат
изменените със Закона за въвеждане на претенция за обезщетяване на
наследници от 17 юли 2017 г. разпореди в следните закони: 1. ГК …т.7 Закон
за движението по пътищата,
Съгласно това по-ново германско законодателство оцелелите
роднини имат право съгласно § 844, ал.3 от ГК, в сила от 22.07.2017г., респ. §
10 от ЗДвП на подходящо парично обезщетение за причинени морални
страдания от смъртта на лице, с които са имали особено близки лични
6
отношения, ако смъртта е причинена от непозволено увреждане съгласно §
823 и сл. от ГК, респ. фактически състав, обуславящ отговорност съгласно
ЗДвП.
Особено близките отношения се предполагат в случаите,
преживелият е съпруг, житейски партньор, родител или дете на убитото лице
- § 844, ал.3, изр. второ от ГК. При други лица като напр. братя/сестри,
баби/дядовци, лели оцелялото лице следва да изложи и да докаже защо по
изключение е налице особено близко лично отношение; необходима е
действително живяна социална връзка, която е особено близка, т.е. която
значително надвишава по своя интензитет обичайните връзки в социалната
сфера и съответства на тези, които обичайно съществуват между съпрузи,
житейски партньори или родители и деца; близост означава близка връзка, а
не задължително съвместно съжителство, но последното често е индиция за
такава. Решаваща е общата преценка на всички говорещи обстоятелства.
За установяване претърпените морални страдания от ищците и
отношенията, с които са се намирали с починалите лица, по делото съ събрани
свидетелски показания. Свидетелят Х.Е.Ч.. Същият заявява, че ги познава
от около 10 - 12 години, като е приятел с Н. и Н. – братя на Р. К. и е
поддържал приятелски отношения с цялото семейство /празнували заедно
рождени дни и др. празници/. Чувствал Р. като по-голяма сестра, а Б. – като
племенница, тъй като били сестра и племенница на негов най-добър приятел.
Преди произшествието били много щастливи, заедно ходили на екскурзии,
закусвали, развличали се. След произшествието и двете били неузнаваеми. Р.
не можела да се храни, да спи както преди, въобще не била същия човек,
отдръпнала се от обществото. Всеки въпрос за произществието, макар и
зададен с топли чувства, предизвиквал спомени, като не можела да се успокои.
В резултат много бързо остаряла, косата й побеляла вследствие от загубата на
цялото й семейство, което станало почти непосредствено след
произшествието. Изпитвала страх от професионална психологическа помощ,
допускала до себе си само единия си брат, не била в състояние да се грижи
нито за себе си, нито за дъщеричката си. Преди произшествието Р. гледала
малкото си дете, преди раждането на което работела в една пекарна, била
активна в своята социална общност; след произшествието не работила и не
била в състояние да работи, нито пък била в състояние да се грижи за
домакинството сама, сега получавала социална помощ. Преди инцидента
цялата фамилия - Р. със сестрите й, майка й и братята й били много близки и
приятелски настроени един спрямо друг.
Б. в началото била лекувана в Г., като близките й криели от нея
за смъртта на брат й, лелите й и баба й, но тя непрекъснато питала за тях и в
крайна сметка трябвало да й кажат. Това станало с помощта на детски
психолог, но въпреки това тя оттогава много силно се променила. Преди
нещастието била щастлива, винаги се смеела, усмихвала, в парка тичала
7
винаги напред, била настроена авантюристично, да открива света, но след
произшествието просто вече не била тя. Станала много тиха, не можела да се
храни, имала затруднения със съня, не искала да отиде да спи без майка си,
тъй като имала страх, че ще загуби и нея. Вкопчила се силно в майка си,
нуждаела се от нея, но за съжаление майката не била в състояние да се грижи
нито за себе си, нито за нея. И до днес се будила през нощта, пищяла или
плачела и питала за нейните братчета, за лелите си или за баба си.
Поведението й тотално се променило, започнала да си гризе ноктите,
понякога гледала в празното, друг път получавала пристъпи на ярост или
започвала да удря или да си бие главата в стената или в някакъв друг предмет.
Преди инцидента ходела на училище, но след това въобще не искала да ходи,
тъй като в резултат на злополуката е претърпяла увреждания и е имала голяма
рана на черепа, има белег и като момиче това й било много потискащо,
срамувала се и избягвала контакти с другите деца. Изпитвала страх и затова,
че може баща й да не се върне в Г. поради делата в Б., в които трябвало да
участва
Така събраните доказателства установяват сериозните морални
страдания и на двете ищци, изпитани във връзка със случилото се ПТП, в
което и самите те са участници, и което е довело до смъртта на четири лица от
техния най-близък родствен кръг. Правото на обезщетение за морални вреди
от смъртта на тези лица обаче от цитираното германско право е поставено в
зависимост от наличието на особено близки отношения с починалите.
Такива особено близки отношения се предполагат за
родствената връзка майка-дете, т.е. в случая следва да се приеме, че такива са
налични между ищцата Р. К. и починалото й дете Б., както и между ищцата Р.
К. и починалата й майка Е.Г..
По отношение на останалите искови претенции за обезщетения
от смъртта на сестри, брат, баба и лели, такова законово предположение не
съществува. Видно от цитираното по-горе германско законодателство, същото
е близко и аналогично с приетото и в българското право / ТР № 1 от 2018 г. на
ВКС, ОСГТК/. За възникването на право на обезщетение за смъртта на лица от
посочения кръг е необхоД. да бъде проведено пълно и главно доказване, че са
били налице особено близки лични отношения между ищцата Р. К. и нейните
сестри М.Г. и Х.Г., респ. между ищцата Б. К. и нейния брат Б. К., нейната баба
Е.Г. и нейните лели М.Г. и Х.Г.; тези близки отношения следва да са
надвишавали по своя интензитет обичайно съществуващите връзки между
този вид родственици, да съответстват по характера си на такива, обичайно
съществуващи между родители – деца, житейски партньори, съпрузи. В
конкретния случай по делото не са установени такива изключителни
обстоятелства, които да сочат, че съществуващите близки отношения между Р.
К. и нейните сестри, както между ищцата Б. К. и нейния брат, баба и лели
надхвърлят по характер и интензитет обичайно съществуващите между този
8
вид родственици отношения. От събраните свидетелски показания се
установява единствено, че са били сплотено семейство, близки и приятелски
настроени един към друг, празнували са заедно семейни и традиционни
празници – т.е. отношения, които са нормални и обичайни за този вид семейни
връзки, включително и в аспекта, че същите принадлежат към традиционна
общност от патриархален тип, която споделя именно такива ценности.
С оглед посоченото настоящият въззивен състав на ПАС намира
за основателни оплакванията във въззивната жалба на застрахователното
дружество, че незаконосъобразно и необосновано в обжалваното решение са
счетени за основателни исковете на Р. К. за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейните сестри М.Г. и Х.Г., както и на
ищцата Б. К. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на нейния брат Б. К. и нейната баба Е.Г., Изводът, че са налице
особено близки отношения по смисъла на § 844, ал.3, изр. второ от ГК,
представляващи правно основание да се претендира обезщетение за морални
вреди, не кореспондира със събраните доказателства по делото, поради което е
необоснован. При това положение ПАС приема, че тези искове са останали
недоказани по основание, поради което следва да бъде отменено обжалваното
първоинстанционно решение, в частта им с която същите са уважени, и вместо
това се постанови друго, с които същите да бъдат отхвърлени; респ.
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта им, с която същите
са отхвърлени за разликата до пълните претендирани размери.
Респ. споделя се изводът за неоснователност на исковете,
предявени от Б. К. за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от
смъртта на нейните лели М.Г. и Х.Г.. В частта, с която тези искове са
отхвърлени, решението следва да бъде потвърдено.
По исковете, предявени от Р. К. за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния син Б. и майка й Е.Г., основен
спорен въпрос по делото е размерът на дължимите обезщетения. Тезата,
застъпвана от застрахователното дружество, е че е изплатило подходящи
обезщетения съобразно германската нормативна уредба. Напротив,
становището на ищцата, е че изплатените обезщетения в размер на 10 000
евро за смъртта на сина й и 7500 евро за смъртта на майка, не съответстват на
принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и на чл. 253, ал.2 от
германския ГК, като същите са силно занижени, респ. нейното искане е
настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му
част и уважи предявените искове до пълните им предявени размери.
В отговора на въззивната жалба ищцата се позовава на решение
от 24.10.13 г. по дело С-277/12, според което:
1) Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972
година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно
9
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и
за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и член 1, параграфи 1 и 2
от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на
законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС), трябва да се тълкуват
в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди,
претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото
обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно
приложимото към спора по главното производство национално право.
2) Член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за
смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5.
Решението е неотносимо към конкретния спор, с който съдът е
сезиран. Същото касае недопустимост да се ограничава отговорността на
застрахователя по застраховка „ГО“ до суми, по-малки от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5. В случая такова ограничение по
отношение отговорността на застрахователното дружество по процесната
застраховка „ГО“ не е наложено. Предмет на коментар е уредбата в
германското право на обема на отговорността на прекия причинител на
увреждането, който определя и обема на застрахователя. Именно в този
смисъл е и т.1 от цитираното решение на СЕС - задължителната застраховка
„ГО“ при използването на МПС трябва да покрива обезщетението за
неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при
пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по
силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно
приложимото към спора по главното производство национално право.
В този смисъл е и решение от 24.10.13 г. по дело С-22/12, според
което член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година
относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане
на задължението за сключване на такава застраховка, член 1, параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на
законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства (МПС), изменена с Директива
2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., и член 1, първа алинея
от Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на
10
законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“
при използването на моторни превозни средства трябва да се тълкуват в смисъл, че
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени
от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото
обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования
съгласно приложимото към спора по главното производство национално право.
Неоснователно е позоваването от страна на ищците на чл. 253,
ал.2 от германския ГК. Вярно е, че същият съдържа изискване за определяне
на обезщетение по справедливост, но този текст касае обезщетяване на друг
вид неимуществени вреди - такива, произтичащи от накърняване на телесната
неприкосновеност, здравето, свободата или сексуалното самоопределяне.
Исковите претенции по настоящето дело намират своето правно
основание в нормата на чл. 844, ал.3, в сила от 22.07.2017 г., респ. § 10 от
ЗДвП, която за разглеждания случай предвижда подходящо парично
обезщетение.
Видно от получения отговор по реда на Европейската конвенция
за обмен на правна информация между държави от 7.6.1968 г., размерът на
подходящото обезщетение следва да бъде определян в отделните случаи от
страна на съда; в правителствения проект за въвъждане на претенция за
получаване на обезщетение от оцелелите роднини за вреди от настъпване на
шок при смърт на близък роднина се посочва сума от 10 000 евро, която се
присъжда от съдилищата средно като обезщетение за неимуществени
вреди; възможно е това да представлява ориентировъчна величина и по
отношение на претенцията за обезщетение на оцелелите роднини; тук
следва да се има предвид, че обезщетението за оцелелите роднини за разлика
от обезщетението за неимуществени вреди поради настъпил шок
предполага именно да не е налице увреждане на здравето – то следва да
смекчи моралното страдание, което не достига до този праг; следователно
за избягване на противоречия при преценката следва присъдената на
оцелялото лице в отделния случай сума принципно да остава назад спрямо
онази, която би му се полагала, ако претърпяното от него морално
страдание би имало качеството на увреждане на здравето /Върховен
федерален съд, решение от 6.12.22 г. – VІ ZR 73/21/
От горното е видно, че германската правна уредба прави
разлика между обезщетение за шок от смъртта на близко лице и обезщетение
на оцелял роднина, като първото се присъжда при по-висока степен на
накърняване на неимуществената сфера на пострадалия – да е налице
увреждане на здравето вследствие смъртта на близко лице, а второто не
изисква този праг да е достигнат. Сумата от 10 000 евро е посочена като
средна величина за обезщетение на вредите от шок, т.е. при наличие на такъв
11
висок интензитет на засягане на увреденото лице.
По делото е представена и съдебна практика на германски
съдилища /л. 130 и сл. от първоинстанционното дело/, която е в унисон с
горепосочената уредба.
По отношение възможността за прилагане на нормата на чл. 52 от
българския ЗЗД във връзка с чл. 16 от Регламент „Рим ІІ“ за определяне
обезщетението по справедливост следва да бъде съобразено решение на СЕС
от 5.9.24 г., постановено по дело С-86/23 г. , задължително за настоящия съд,.
Решението е постановено по преюдициално запитване и касае тълкуване на
нормата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 /“Рим ІІ/. Без значение е
обстоятелството, че конкретният казус, по който е отправено преюдициалното
запитване, касае друга хипотеза от визираните в чл. 4 от регламента,
обосноваваща приложимост на германското право, както и че този конкретен
случай са били приложими разпоредби от немското законодателство в
редакция преди 22.07.17 г. СЕС не тълкува норми от националните
законодателства, а такива от правото на ЕС, като даденото тълкуване е
задължително за настоящия съд относно смисъла на съответната норма от
европейското законодателство.
Съгласно решението член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“), трябва да
се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда, че
обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките
роднини на починало при пътнотранспортно произшествие лице, се определя
от съда по справедливост, не може да се счита за „особена повелителна
норма“ по смисъла на този член,
освен ако — когато разглежданото правно положение има
достатъчно тясна връзка с държавата членка на сезирания съд — въз основа
на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на
приемането на тази национална разпоредба сезираната юрисдикция
констатира, че нейното зачитане се счита от решаващо значение в
рамките на правния ред на тази държава членка, тъй като преследва цел за
защита на съществен обществен интерес, която не може да бъде
постигната чрез прилагане на правото, определено съгласно член 4 от този
12
регламент.
Съобразно изложените мотиви на решението предвидената в чл. 16
от Регламента „Рим ІІ“ дерогация може да бъде приложена, ако се касае за
императивни норми, чието зачитане държавата смята от решаващо значение за
защита на съществен обществен интерес; която има такова значение за
националния правов ред, че обосновава неприлагането на правото, определено
по реда на чл.4, като следва да бъдат установени особено важни причини,
обосноваващи нейното прилагане; прилагането на нормата да е абсолютно
необхоД., за да се защити съответният обществен интерес в контекста на
конкретния случай; следва да са налице изключителни обстоятелства,
свързани със съображения от обществен интерес, които оправдават
прилагането на националната норма и т.н.
За да може обаче повелителна норма от националното право да
намери приложение като особена повелителна норма по смисъла на чл. 16 от
регламента, на първо място следва представеното за разглеждане от
националния съд правно положение да е достатъчно тясно свързано с
държавата членка на сезирания съд – /т.33 – 36 от мотивите към решението/. В
тази връзка следва да се прецени дали процесният казус има достатъчно тясна
връзка с Б. по смисъла на даденото тълкуване.
Според настоящия съдебен състав отговорът на този въпрос е
отрицателен. Единствената връзка на разглеждания казус с РБ. е
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на територията на Б..
Всички останали елементи, които могат да бъдат коментирани /гражданство
на участващите в ПТП лица, тяхното местопребиваване, седалище на
застрахователя, място на сключване на застрахователния договор, регистрация
на увреждащото МПС и т.н./ безспорно нямат връзка с РБ.. При това
положение няма условия да се приеме, че е налице достатъчно тясна връзка
между разглежданото правно положение и държавата членка на сезирания
съд, което да е предпоставка за възможността за прилагане на предвидената в
чл. 16 от регламента дерогация на приложимото германско право относно
обема на отговорността на виновното лице.
Ето защо настоящият състав на ПАС приема, че не са налице
условия за прилагане на дерогацията по чл. 16 от Регламента „Рим ІІ“, при
което размерът на дължимите обезщетения от застрахованото лице, който
13
обуславя и обема на отговорност на застрахователя, следва да бъде определен
на база предвижданията на приложимото германско право.
Предвид установеното по делото отражение на случилото се върху
емоционалния свят на ищцата Р. съобразно събраните свидетелски показания,
които следва да се кредитират като убедителни, без вътрешни противоречия,
както и без противоречия с останали събрани по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че размерът на дължимите обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на сина и майката на ищцата следва да бъдат
определени като такива при шок от смъртта на близък роднина.
Свидетелските показания сочат на изключително тежко въздействие на
случилото се върху психиката на ищцата – след ПТП тя не можела да се
храни и да спи нормално, много бързо се състарила, косата й побеляла, не
била в състояние да се грижи нито за себе си, нито за дъщеричката си Б., не
била в състояние да работи, да се грижи за домакинството, прекъснала
социалните си връзки дори с хора от най-близкия си родствен кръг. Вярно е, че
същата не е търсила специализирана психологична помощ, което се дължи на
особености във възприятията на обкръжващото я близко общество, както и по
делото не са събрани заключения на специалисти в тази насока, но в случая
свидетелските показания са достатъчно убедителни и сочат на изключително
тежки преживявания, които излизат извън обичайното морално страдание,
което всеки всеки един човек нормално би изпитал при подобна загуба;
отражението на случилото се е дотолкова сериозно, че е променило
категорично в негативна посока цялостното функциониране на ищцата в
личен, семеен и социален план, като е налице засягане на здравословното й
състояние. Вярно е също, че всичко това се дължи и на загубата и на други
близки роднини /нейните сестри/, както и на обстоятелството, че самата тя е
участник в процесното ПТП, като тези обстоятелства са допълнително
утежняващи психичното й състояние в случая. Но това не е основание за
намаляване на дължимото обезщетение за вреди от смъртта на най-близки й –
починалото невръстно дете, за което същата се е грижила приоритетно преди
ПТП, и нейната майка. Съобразявайки се с така установените обстоятелства,
както и с предвиждането, че сумата от 10 000 евро е възприета като средна
величина за присъждане на обезщетение при подобни случаи, настоящият
14
състав на ПАС намира, че подходящото обезщетение, дължимо на ищеца, по
смисъла на чл. чл. 844, ал.3 от германския ГК, е в размер на 20 000 евро за
смъртта на сина й Б., и 15 000 евро - от смъртта на майка й Е.Г..
Относно наличието на съпричиняване:
Механизмът на настъпване на ПТП е установен съобразно
прието заключение на КСМАТЕ, според което: Водачът К. е управлявал л.а.
„Ф. Т.“ по южното плато на автомагистрала „Т.“ в посока от запад на изток със
скорост от около 129 км.ч. В същото това време, водачът И.А. е управлявал
товарен автомобил „М. 312D“ по същото платно и в същата посока, движейки
се пред автомобила „Ф.“. А. e отклонил товарния автомобил вдясно и
навлязъл в лентата за принудително спиране, при което намалил скоростта си.
Когато автомобилът „Ф. Т.“ се намирал на около 62-63 м от товарния
автомобил, водачът К. по субективни причини го отклонил надясно, като
напуснал частично скоростната лента на южното платно и навлязъл в лентата
за принудително спиране. На около 16-17 м. от товарния автомобил, водачът
на л.а. „Ф.“ го отклонил вляво с цел заобикаляне, но въпреки това след около
0,48 сек настъпил удар, който бил неизбежен. След удара лекият автомобил
„Ф. Т.“ се преобърнал. Причината за настъпването на произшествието са
отклоняването на лекия автомобил, навлизането му в лентата на принудително
спиране и закъснялата реакция на водача му да заобиколи товарния
автомобил.
На починалата Е.Г. са били причинени: гръдна травма със
счупвания на ребра двустранно и на гръдната кост, контузии на белите
дробове крайхилусно, разкъсване на аортата, излив на кръв в двете гръдни
половини с кръвопропиване и кръдонасядане на медиастинума, цялостно
разкъсване на десния лоб на черния дроб с кръв в коремната кухина,
кръвонасядане на капсулата на десен бъбрек с разкъсване на десния бъбрек,
кръвонасядане на коремницата, разкъсване и кръвонасядане на меката черепна
покривка, разкъсно – контузни рани по главата, порезни рани по десния горен
крайник, кръвонасядания и охлузвания по трупа.
На Б. К. са причинени: счупване на черепния покрив с
разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки, разрушаване на мозъчното
вещество на лявата голямо-мозъчна полусфера, обширен кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка, контузия на мозъчния ствол, оток на мозъка,
разкъсно-контузна рана на главата, оток на белите дробове, охлузване и
кръвонасядане на горните крайници
Описаните травматични увреждания са в пряка причинна връзка
с настъпилата смърт на Е.Г. и Б. К..
15
Според заключението на КСМАТЕ лекият автомобил „Ф. Т.“ е
оборудван с предпазни колани на всички места за сядане в автомобила, като
същите са триточкови и са снабдени с пиропатрони, които да дозатегнат
тялото на пътника към седалката при настъпване на инцидент. Описан е
механизмът на сработване на предпазните колани: в момент на удар между
автомобили предпазният колан се законтря механично и по този начин
предотвратява свободното движение на тялото напред и нагоре; в момента на
удара по електрически път се задейства и пиропатронът, който допълнително
затяга колана и придърва тялото към седалката. Сочи се, че правилно
поставеният предпазен колан държи тялото към седалката и спомага за
предотвратяване на удар в твърди интериорни елементи от салона на
автомобила или дори изпадане от автомобила. Правилно поставеният
предпазен колан, въпреки че ограничава движението на тялото, предпазва
основно при челен удар, като при страничен, заден или удар отгоре или отдолу
на купето, при висока скорост или удар с тяло с голяма маса и скорост
защитата на пътниците с предпазни колани в превозното средство е почти без
значение за настъпване на травмите от вътрешния сблъсък / дори когато
тялото на пътника спре напълно, вътрешните органи продължават да се
движат напред и се удрят в други органи или в скелетната система; този трети
сблъсък често причинява тежки или фатални наранявания/. Сочи се, че
правилно поставеният предпазен колан не е панацея и носенето му не означава
липса на травми от ПТП; развиващите се натоварвания на тялото дори при
правилно поставен предпазен колан водят до травматични увреждания, вкл.
подобни на наличните при пострадалите. Констатирано е, че при нито един от
пострадалите не са описани увреждания, които се получават от въздействието
на предпазен колан върху тялото при инцидент.
Възражението за съпричиняване по отношение на Е.Г. се
основава на неизползване на предпазен колан, а по отношение на Б. К. – в
неизползване на обезопасителна система за деца - към момента на ПТП детето
е на 1 г. и 11 месеца. Безспорно според приложимите правила на Б. Закон за
движението по пътищата е било налично задължение за използване на
предпазен колан по отношение на Е.Г. /чл. 137в, ал.1 от ЗДвП/, както и
задължение детето, което е под тригодишна възраст да бъде превозвано при
използване на подходяща според възрастта му обезопасителна система за деца
/чл. 137в, ал.2 и 3 от ЗДвП/.
Съдът приема за установено обстоятелството, че Е.Г. е пътувала
без правилно поставен обезопасителен колан, както и че за детето Б. К. не е
било осигурена изискуемата се обезопасителна система за деца. В тази връзка
се взема предвид и обстоятелството, че след ПТП телата на тези две починали
лица са намерени извън автомобила съгласно данните в протокола за оглед на
16
местопроизшествието /л. 54 и сл. от първоинстанционното дело/ . В същия е
отразен: „до автомобила се намериха два човешки трупа един до друг…
единият труп е на жена на видима възраст около 50 години...другият труп е на
дете от мъжки пол между 2-и годишна възраст. Това обстоятелство е
констатирано изрично и от вещите лица в дадените устни обяснения в открито
съдебно заседание от 17.10.22 г.
Една от основните функции на обезопасителния колан, респ.
обезопасителната система за деца, е да придържат тялото към седалката,
включително и да предотвратяват изпадане от автомобила. При това
положение обстоятелството, че двете лица са намерени след ПТП извън
автомобила, се преценява като категорично доказателство за това, че е било
налице свободно движение на телата, като съответното обезопасително
средство не е било използвало, в противен случай същото би предотвратило
изпадането на лицата от автомобила.
В този смисъл са и обясненията на вещото лице в о.з. по
отношение на детето Б.: детето има черепно-мозъчна травма от удар в горната
част на колата. Ако детето беше в обезопасителен стол с 4-точков колан,
нямаше да си удари главата в нито един момент в купето, защото детският
стол, ако е правилно поставен, е вързан към седалката, при което детето шеше
да остане в стола, независимо как се върти колата и нямаше да получи
мозъчно-черепна травма; тази травма вероятно е получена, тъй като детето е
спало, излетяло е и се е ударило някъде с главата напред.
Наличието на съпричиняване като основание за намаляване на
дължимото обезщетение следва да се преценява в светлината на приложимото
германско право:
Чл. 254, ал.1 от германския ГК предвижда, че ако при
възникване на щетата е било в действие съпричиняване от страна на
увреденото лице, то задължението за обезщетяване, както и обхватът на
обезщетението, което следва да се заплати, зависят от обстоятелствата,
и в частност доколко щетата е била причинена предимно от едната или от
другата страна.
Цитираната нормата е приложима и в случаите по чл. 844 от ГК
съгласно изричното предвиждане на чл. 846 от ГК.
Нарушението на конкретното задължение за поставяне на
предпазен колан води до съпричиняване тогава, когато в отделния случай е
установено, че претърпените наранявания биха били предотвратени или
поне биха били по-леки, ако раненото лице е било с поставен предпазен колан
към момента на ПТП. Т.е. необходима е преценката на съда кои наранявания
действително биха били предотвратени, ако потърпевшето лице би било с
поставен предпазен колан. Ако може да бъде направена такава констатация,
като следваща стъпка следва да бъдат преценени един спрямо друг
17
приносите за съпричиняването и отговорността за виновно поведение. Не е
налице фиксирана квота за съпричиняване при нарушаване на задължението
за поставяне на предпазен колан.
Съпричиняването от страна на детето обаче предполага
същото да е вменяемо. Това принципно е изключено при деца под седем
години. Ако родителите са пропуснали да поставят детето в детско столче,
следва да се прецени съпричиняването на родителите. В този случай
претенцията за съпричиняване на родителите следва да бъде намалена с
дела на съпричиняването от тяхна страна /чл. 254, ал.1 от ГК/. Това не важи
за претенциите за получаване на обезщетение на останалите оцелели лица,
които не са упражнявали надзор над детето. По отношение на последните
принципно не следва да се прилага редуциране на претенцията за получаване
на обезщетение поради съпричиняване от страна на родителите.
При съобразяване на посочената нормативна уредба по
приложимото германско право и установените по делото факти и
обстоятелства, настоящият въззивен състав намира възражението за
съпричиняване от страна на починалата Е.Г. за недоказано.
Доказателствената тежест да се установи съпричиняването се
носи от ответното застрахователно дружество. За да се приеме наличие на
съпричиняване, следва да е доказано, първо,че починалото лице е било без
правилно поставен предпазен колан, и второ, че вредоносният резултат - в
случая смъртта на лицето нямаше да настъпи, ако такъв колан беше
използван. По делото не са налице доказателства, от които категорично да
може да се мотивира подобен извод.
В приетото писмено заключение на КСМАТЕ се сочи, че ако
пострадалите биха били с правилно поставен предпазен колан, не биха се
получили същите травматични увреждания, но биха се получили други, за
които вещото лице не може да гадае, но във всички случаи бихи били по-леки
от описаните. В открито съдебно заседание са дадени подробни обяснения във
връзка с получените травми от другите две починали лица / М.Г. и Х.Г./, но не
и такива, които да касаят конкретно майката на ищцата Е.Г.. Т.е. от една
страна, не може да се предполага какви биха били евентуалните травми при
използване на обезопасителен колан, а от друга, не е направен категоричен
извод, че тези травми не биха отново довели до смъртта на лицето. В тази
връзка се взема предвид и заключението, че предпазният колан по принцип не
е панацея и дори при правилно поставен колан при конкретно развиващи се
натоварвания на тялото може да се стигне до травматични увреждания
подобни на процесните; предпазният колан предпазва основно при челен удар,
а в случая има и преобръщане на автомобила; вещите лица са посочили, че
при друг вид удари, както и при удар с тяло с голяма маса и скорост, защитата
на пътниците с предпазни колани е почти без значение за настъпване на
травмите от вътрешния сблъсък, който често причинява тежки и фатални
18
наранявания, а в случая съобразно заключението на АТЕ скоростта на
движение на увреждащия автомобил преди настъпване на удара е изчислен на
129 км/ч , а ударът е в товарен автомобил – т.е. ударът е настъпил при
сравнително висока скорост и е осъществен в тяло очевидно по-висока по-
голяма маса.
Всичко посочено води до извод, че в случая няма условия да се
направи категоричен извод, че използването на обезопасителен колан би
предотвратило смъртта на Е.Г., при което не са доказани пълно всички
елементи на съпричиняването. Ето защо няма основание за намаляване на
дължимото обезщетение по чл. 844, ал.3 от германския ГК, определено от
настоящия съд в размер на 15 000 лв.
По отношение на детето Б. К. въззивният съд споделя извода в
обжалваното решение, че съпричиняването е пълно доказано. Детето е
пътувало без да е поставено в съответното детско обезопасително столче.
Категорични са дадените обяснения от в.л. в открито съдебно заседание, че
правилно поставеното детско столче е привързано към седалката, съответно
детето е привързано с 4-точков колан, използването на такова столче би
държало детето в същото без значение как се върти колата и би предпазило
детето от черепно-мозъчната травма, която е причина за фаталния изход, респ.
ако пострадалият Б. К. беше пътувал в специално предназначено за целта
обезопасително столче, най-вероятно същият щеше да има много леки травми
и да остане жив.
В случая задължението за поставяне на детето в съответното за
възрастта му детско обезопасително столче лежи върху родителите,
включително и върху неговата майка - ищцата Р. К., която е пътувала в същия
автомобил. При съобразяване на дадените разяснения относно прилагането на
немското право, доколкото именно майката претендира обезщетение от
смъртта на детето, следва да се отчете нейното съпричиняване. По отношение
на неговия размер се споделя изводът на първоинстанционния съд, че същият
следва да се определи на 50 %.
С този процент следва да бъде намален размера на
обезщетението за неимушествени вреди от смъртта на сина на ищцата Б. К.,
при което размерът на дължимото обезщетение възлиза на 10 000 евро, която
сума е изплатена от ответното застрахователно дружество.
В обобщение:
Искът на Р. К. за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на сина й Б. К. се явява неоснователен, тъй като дължимото
обезщетение от 10 000 евро е изцяло изплатено от застрахователното
дружество. В тази връзка съдът намира за основателна въззивната жалба на
19
застрахователното дружество против обжалваното решение, с което в полза на
Р. К. е присъдено обезщетение в размер на 30 000 евро, ведно със законната
лихва върху сумата от пет процентни пункта над основния лихвен процент,
определен от германското законодателство, считано от 08.11.2021 г. до
окончателното заплащане. В тази част решението се явява незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с
което исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Респ. като
неоснователна се преценява жалбата на Р. К. против първоинстанционното
решение в частта му, с която този иск е отхвърлен до пълния му претендиран
размер - за разликата над 30 000 евро до 90 000 евро, както и в частта относно
присъждане на законна лихва, считано от 01.07.2018 г.
Искът на Р. К. за присъждане на обезщетение от смъртта на
майка й Е.Г. се явява основателен до размер на 7 500 евро, която сума е
разликата между определеното подходящо обезщетение в размер на 15 000
евро и изплатената от застрахователя сума от 7500 евро. При това положение
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която
такова обезщетение е присъдено до размер на 7500 евро, като се отменени в
осъдителната му част за разликата над 7 500 евро до присъдения размер от
12 500 евро. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 12 500 евро
до пълния претендиран размер от 92 500 евро, решението следва да бъде
потвърдено.
По отношение началния момент на лихвата
първоинстанционният съд е изложил мотиви, че принципно следва да бъде
съобразена разпоредбата на § 106 от Закона за застрахователния договор,
според който застрахователят е следвало да изплати обезщетение на
увредените лица в срок от две седмици от уведомяването, като размерът на
лихвата е определен от § 288, ал.1 от ГГЗ - пет процентни пункта над
основния лихвен процент, определен от германското законодателство. Лихвата
обаче е присъдена с начална дата 8.11.21 г. – датата на завеждане на исковата
молба предвид обстоятелството, че пред първоинстанционния съд не били
представени доказателства относно датата, на която ищците са отправили
искането си до ответника.
В насрещната въззивна жалба на Р. К. са изложени съображения,
че законната лихва е следвало да бъде присъдена от момента на изтичане на
срока за изплащане на обезщетението,, като в тази връзка са наведени доводи
за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка
с установяване на датата на уведомяване на застрахователя.
20
Въззивният съд намира, че незаконосъобразно датата на
исковата молба е определена като начална дата на законната лихва. В
първоинстанционното производство са представени редица от документи –
писма между страните по образуваната щета във връзка с ПТП,които са от са
от период май – юни – август 2021 г. - т.е. били са налице многобройни
доказателства по отношение на обстоятелството, че застрахователят е
уведомен много по-рано от датата на исковата молба, а и това не е било
спорно, още повече, че са налице и плащания по тази щета.
Във връзка с обстоятелството, че на ищците не са дадени
указания от първоинстанционния съд, че носят доказателствената тежест да
установят конкретната дата на която е уведомен застрахователят, пред
въззивния съд е допуснато събиране на нови доказателства чрез изискване на
цялата преписка по образуваната щета от дружеството – кореспондент в РБ –
ЗАД „А.Б.“ по реда на чл. 192 от ГПК. Същата не е представена, без да са
посочени уважителни причини за това, но в открито съдебно заседание от
16.10.24 г. съобразно изричното волеизявление на процесуалните
представители на страните, съдът призна за безспорно установено
обстоятелството, че датата на уведомяване на застрахователното дружество и
предявяване на претенцията е 6.1.20 г. Съобразно установената дата на
предявяване на застрахователната претенция – 6.1.20 г., следва да се приеме,
че 14-дневният срок за изплащане на подходящо обезщетение е изтекъл на
20.01.20 г., при което присъденото обезщетение се явява дължимо със законна
лихва, считано от 21.01.20 г. до окончателното изплащане.
Предвид посоченото следва да се отмени първоинстанционното
решение, в частта му, с която е отхвърлен искът за присъждане на законна
лихва върху дължимото обезщетение за смъртта на майката на ищцата за
периода 21.01.20 г .- 7.11.21 г., като вместо него се постанови друго, с което
същият бъде уважен за посочения период. За периода 1.7.18 -20.01.20 г.
решението на ПОС е предмет на обжалване с насрещната въззивна жалба, но
без да са изложени конкретни оплаквания за дължимост на законна лихва от
застрахователя отпреди датата на уведомяването. В тази част решението
следва да бъде потвърдено.
По отношение на останалите претендирани обезщетения
акцесорните искове за законна лихва са неоснователни изцяло предвид
неоснователността на исковете за присъждане на главниците.
За разноските:
Съобразно уважената част на исковете следва да бъде отменено
обжалваното решение в частта, с която А.Ф. АД е осъдено да заплати ДТ по
сметка на ОС Пловдив за разликата над 586.75 лв. до 4811 лв.
А.Ф. АД претендира присъждане на разноски за въззивното
21
производство в размер на 46 265.70 лв., от които 2 406 лв. – платена ДТ по
въззивната жалба на дружеството и 43 859.70 лв. – платено адвокатско
възнаграждение по представени две фактури и платежни нареждания към тях.
Направено е възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение.
Съразмерно на уважената част на въззивната жалба на
дружеството, претенцията за разноски за платена ДТ следва да бъде уважена
до размер на 2130 лв.
Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение се преценява като основателно. В тази връзка съдът взема
предвид действителната сложност на делото правна и фактическа страна,
развитието на делото пред въззивната инстанция и конкретно осъществените
процесуални действия за защита интересите на дружеството по делото –
подаване на въззивна жалба, отговор на насрещната въззивна жалба, писмена
защита, явяване в две открити съдебни заседания, с оглед на които
обстоятелства и съразмерно на уважената част на въззивната жалба и
отхвърлянето на насрещната въззивна жалба приема, че претенцията за
разноски за платено адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена до
размер на 21 000 лв. / в който размер е и платеният адвокатски хонорар от
противните страни/
Р. К. – лично и като майка и законна представителна на Б. К. –
претендира присъждане на разноски в размер на 21 000 лв. с ДДС, като се
представя договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.
Направено е възражение за недължимост на претендираните разноски предвид
обстоятелството, че наредител на сумата е трето лице - Е. Я. – К., а не
страната по делото.
Претендираното адвокатско възнаграждение касае цялостната
защита по делото. На страната се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от въззивната жалба на противната страна спрямо общия
защитаван интерес, или в размер на 493 лв.
Неоснователни са възраженията за недължимост на разноските,
тъй като съобразно данните в платежното нареждане сумата била платена от
трето лице. Няма спор, че се касае за плащане по сключения договор за правна
защита и процесуално представителство, а по отношение на адв. К. по делото
е представено пълномощно, с което същата е упълномощена от страната,
включително с правата да нарежда плащания, както и да преупълномощава
други адвокати. Т.е. плащането е извършено от надлежен представител на
страната, поради което възраженията за недължимост на разноски не може да
бъде уважено.
22
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 402/27.10.23 г., постановено по т.д. №
789/21 г. на Окръжен съд Пловдив, в ЧАСТТА МУ, с която А.Ф. АД, вписано
в Търговския регистър към Окръжен съд М. с рег.№*****, в качеството на
застраховател по Застрахователна полица №************, е осъдено да
заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди на осн. § 115 от
Закона за застрахователния договор вр. § 844, ал.3 и § 288, ал.1 от Германския
граждански кодекс, както следва:
на Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с турски паспорт
№*********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025г.:
30 000 евро – от смъртта на сина й Б. К.;
за разликата над 7 500 евро до 12 500 евро – от смъртта на
майка й Е.Г.
2 500 евро - от смъртта на сестра й М.Г.;
2 500 евро - от смъртта на сестра й Х.Г., и
на Б. К., родена на **********г. в гр. О., ФРГ, чрез нейната
майка и законен представител - Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с
турски паспорт №**********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025
г.:
10 000 евро – от смъртта на брат й Б. К.;
4 000 евро - от смъртта на баба й Е.Г.,
ведно със законната лихва върху сумите от пет процентни
пункта над основния лихвен процент, определен от германското
законодателство, считано от 08.11.2021 г. до окончателното заплащане,
които вреди са резултат на пътно-транспортно произшествие
настъпило на автомагистрала „Т.” на км. 108+300, област П., причинено
виновно от Д. К., при управление от него на миниван „Ф.” с немска
регистрация №********, за което е осъден с влязла в сила на 23.10.2019г.
Присъда № 93 от 07.10.2019г. по НОХД №****/2019г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив.
23
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ
исковете предявени против А.Ф. АД, вписано в Търговския регистър към
Окръжен съд М. с рег.№*****, в качеството на застраховател по
Застрахователна полица №************, да бъде осъдено да заплати
обезщетения за претърпени неимуществени вреди на осн. § 115 от Закона
за застрахователния договор вр. § 844, ал.3 и § 288, ал.1 от Германския
граждански кодекс, както следва:
на Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с турски паспорт
№*********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025г.:
30 000 евро – от смъртта на сина й Б. К.;
за разликата над 7 500 евро до 12 500 евро – от смъртта на
майка й Е.Г.
2 500 евро - от смъртта на сестра й М.Г.;
2 500 евро - от смъртта на сестра й Х.Г.,, и
на Б. К., родена на **********г. в гр. О., ФРГ, чрез нейната
майка и законен представител - Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с
турски паспорт №*********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025
г.:
10 000 евро – от смъртта на брат й Б. К.;
4 000 евро - от смъртта на баба й Е.Г.
ведно със законната лихва върху сумите от пет процентни
пункта над основния лихвен процент, определен от германското
законодателство, считано от 08.11.2021 г. до окончателното заплащане,
които вреди са резултат на пътно-транспортно произшествие
настъпило на автомагистрала „Т.” на км. 108+300, област П., причинено
виновно от Д. К., при управление от него на миниван „Ф.” с немска
регистрация №********, за което е осъден с влязла в сила на 23.10.2019г.
Присъда № 93 от 07.10.2019г. по НОХД №****/2019г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив.
24
ПОТВЪРЖДАВА решение № 402/27.10.23 г., постановено по
т.д. № 789/21 г. на Окръжен съд Пловдив, в ЧАСТТА МУ с която А.Ф. АД,
вписано в Търговския регистър към Окръжен съд М. с рег.№*****, в
качеството на застраховател по Застрахователна полица №************, е
осъдено да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
осн. § 115 от Закона за застрахователния договор вр. § 844, ал.3 и § 288, ал.1 от
Германския граждански кодекс, на Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г.
с турски паспорт №*********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до
11.02.2025г. в размер на 7 500 евро – от смъртта на майка й Е.Г., ведно със
законната лихва върху сумите от пет процентни пункта над основния
лихвен процент, определен от германското законодателство, считано от
08.11.2021 г. до окончателното заплащане, които вреди са резултат на
пътно-транспортно произшествие настъпило на автомагистрала „Т.” на км.
108+300, област П., причинено виновно от Д. К., при управление от него на
миниван „Ф.” с немска регистрация №********, за което е осъден с влязла в
сила на 23.10.2019г. Присъда № 93 от 07.10.2019г. по НОХД №****/2019г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив,
Както и В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът за законна
лихва върху обезщетението от 7 500 евро за периода 01.07.2018 г. – 20.01.2020
г.
ОТМЕНЯ решение № 402/27.10.23 г., постановено по т.д. №
789/21 г. на Окръжен съд Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която е ОТХВЪРЛЕН
искът предявен от Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с турски
паспорт №*********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025 г. ,
против А.Ф. АД, вписано в Търговския регистър към Окръжен съд М. с рег.
№*****, в качеството на застраховател по Застрахователна полица
№************, за присъждане на законна лихва върху главницата 7 500
евро – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Е.Г., за
периода 21.01.2020 – 07.11.2021 г.,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Ф. АД, вписано в Търговския регистър към
25
Окръжен съд М. с рег.№*****, в качеството на застраховател по
Застрахователна полица №************, да заплати на Р. К., родена на
**********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с турски паспорт №*********, издаден на
11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025 г., законна лихва върху главницата от 7
500 евро / обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й Е.Г./,
от пет процентни пункта над основния лихвен процент, определен от
германското законодателство, за периода 21.01.2020 – 07.11.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 402/27.10.23 г., постановено по
т.д. № 789/21 г. на Окръжен съд Пловдив, в ЧАСТТА МУ, с която са
ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете предявени против А.Ф.
АД, вписано в Търговския регистър към Окръжен съд М. с рег.№*****, в
качеството на застраховател по Застрахователна полица №************, за
присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди на осн. §
115 от Закона за застрахователния договор вр. § 844, ал.3 и § 288, ал.1 от
Германския граждански кодекс, предявени от:
Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с турски паспорт
№*********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025 г., за сумите:
за разликата над 30 000 евро до 90 000 евро – от смъртта на
сина й Б. К.;
за разликата над 12 500 евро до 92 500 евро – от смъртта на
майка й Е.Г.;
за разликата над 2500 евро до 70 000 евро - от смъртта на
сестра й М.Г.;
за разликата над 2500 евро до 70 000 евро – от смъртта на
сестра й Х.Г.;
от Б. К., родена на **********г. в гр. О., ФРГ, чрез нейната
майка и законен представител - Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с
турски паспорт №*********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025
г., за сумите:
за разликата над 10 000 евро до 70 000 евро - от смъртта на
брат й Б. К.;
за разликата над от 4 000 евро до 49 000 евро – от смъртта на
26
баба й Е.Г.;
за 50 000 евро - от смъртта на леля й М.Г.
за 50 000 евро – от смъртта на леля й Х.Г.;
които вреди са резултат на пътно-транспортно произшествие
настъпило на автомагистрала „Т.” на км. 108+300, област П., причинено
виновно от Д. К., при управление от него на миниван „Ф.” с немска
регистрация №********, за което е осъден с влязла в сила на 23.10.2019г.
Присъда № 93 от 07.10.2019г. по НОХД №****/2019г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив,
както и в частта, с която са отхвърлени исковете за присъждане
на законна лихва върху претендираните обезщетения, с начална дата
01.07.2018 г.
ОТМЕНЯ решение № 402/27.10.23 г., постановено по т.д. №
789/21 г. на Окръжен съд Пловдив, В ЧАСТТА МУ, с която А.Ф. АД, вписано
в Търговския регистър към Окръжен съд М. с рег.№*****, е осъдено да
заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса за разликата
над 586.75 лв. до 4811 лв.
ОСЪЖДА А.Ф. АД, вписано в Търговския регистър към
Окръжен съд М. с рег.№***** да заплати на Р. К., родена на **********г. в гр.
Г., Ф.Р.Г. с турски паспорт №*********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до
11.02.2025 г. , 493 лв. – разноски за втора инстанция.
ОСЪЖДА Р. К., родена на **********г. в гр. Г., Ф.Р.Г. с турски
паспорт №*********, издаден на 11.02.2015г. и валиден до 11.02.2025 г да
заплати на А.Ф. АД, вписано в Търговския регистър към Окръжен съд М. с
рег.№***** разноски за въззивна инстанция 2130 лв. /платена ДТ/ и 21 000
лв. /адвокатско възнаграждение/.
Решението е постановено при участието на ЗК „Л.И.“ АД ЕИК
********* като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
27
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28