Р Е Ш
Е Н И Е
№ 191
гр. Перник, 04.11.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 151 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 4,
ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите,във вр. с чл. чл.
203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано по искова молба на Б.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Н.Д. -САК, със съдебен адрес: *** срещу Администрацията на Министерския
съвет на Република България , адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“
№ 1. С исковата молба се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 16 563 лева, под формата на законна лихва за забава
върху дължимо парично задължение в размер на 18 254 лева, претърпени като
пряка и непосредствена последица от постановени четири незаконосъобразни акта
на Комисията за възстановяване и
подпомагане към Министерския съвет (Комисията), в периода 11.02.2013г. - 18.01.2022г.,
довели до като общ
причинен резултат,
до забавата при
предоставянето на паричното вземане от 18 254 лева, следващо се от правото на
възстановителна помощ по Закона за защита при бедствия (ЗЗБ).
Посочва, че началния период на
вредите е 11.02.2013г., на която дата е издаден първия незаконосъобразен акт,
по депозираното от страна на ищеца заявление по реда на чл. 26 от Правилника за
организацията и дейността на Междуведомствената
комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет
(ПОДМКВПМС), а като краен период посочва 18.01.2022г., на която
датата е реалното изплащане на отпусната на ищеца възстановителната помощ с акт
на Министерски съвет.
С допълнителна молба (лист 36), ищецът уточнява,
че главницата на иска е формирана съобразно правилата на чл. 86 от ЗЗД като
законна мораторна лихва за забава върху дължимото парично задължение, което се
равнява на законната лихва, като едновременно с това, в условията на
субсидиарност спрямо главното парично задължение се претендира и законна
мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата.
По делото е постъпил отговор на
исковата молба (лист 40-44), с който ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Счита, че административния орган е изпълнил в
цялост задълженията си произтичащи по закон. Смята, че не е налице причинна
връзка между отменените решение на Комисията и твърдените вреди. Излага
становище, относно неприложимостта, в случая, на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД.
Твърди, че определянето на размера на възстановителната помощ не е от
компетентността на Комисията, а на оценители определяни от кмета на Общината
или на вещи лица, на които съдът може да възлага изготвяне на експертизи.
Твърди, че до момента ищецът не е представил пред Комисията или пред кмета на
Община Перник документи за извършени разходи, свързани със заздравяване на
жилището си. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Моли за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Н.Д. – САК. Процесуалният представител на ищеца поддържа
изцяло исковата молба и оспорва отговора на ответната страна. Развива подробни съображения по
същество, като моли исковата молба да бъде уважена, както по основание, така и
по размер. Претендира присъждане съдебни разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по исковата молба - Администрацията на Министерския съвет на
Република България, редовно призован не изпраща
представител. По делото са постъпили молби с идентично съдържание с вх. рег. №
2992/12.10.2022г. и № 3006/13.10.2022г. (лист 63-67), с приложени към същите
пълномощно, от процесуалния представител на ответника, в които е изразено
становище по съществото на спора, като от съда се иска да отхвърли предявения
иск, като неоснователен и недоказан, заявена е и претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и е изразено в условията на евентуалност възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание,
прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура–Перник, намира иска за
основателен и предлага същия да бъде уважен.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235,
ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството
пред административния орган - Междуведомствената комисия за възстановяване и
подпомагане към Министерски съвет започва по повод заявление от 22.05.2012г., за
предоставяне на възстановителна помощ по реда чл. 55, ал. 3
от ЗЗБ, във вр. с чл.
28 от ПОДМКВПМС, подадено от Б.С.Б., в
качеството му
на правоимащо лице, по реда на чл. 26 от ПОДМКВПМС.
По повод подаденото заявление, с Решение № 1/11.02.2013г. на Комисията, по точка 2056 от Приложение № 1 т. 53б,
към
същото, е признато
право на подпомагане на ищеца в размер на 1028 лв.
Този административен акт е
обжалван, по реда предвиден в процесуалния закон, пред Административен
съд-Перник, който с Решение № 198/18.10.2013г., постановено по адм. дело №
350/2013г. по описа на съда (лист 7-8), го е отменя и връща преписката за ново
произнасяне. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано от страните и
същото е влязло в сила на дата 27.06.2014г.
В
изпълнение на съдебното решение,
с точка 167 от Приложение № 3 към т. 2.2 от Протокол № 5/29.10.2015г. на
Комисията,
е признато на ищеца право на подпомагане в размер на 507 лв.
Точка 167 от Приложение № 3 към т. 2.2 от Протокол №
5/29.10.2015г. на Комисията, също е обжалвана по съдебен ред, като с Решение №
1022/22.02.2016г. по адм. дело № 12019/2015, по описа на АССГ (лист 9-10), е обявена нищожността на
обжалвания акт и
административната преписка е върната на Комисията за ново произнасяне. Решението на АССГ е в сила от 27.06.2016г.
С ново произнасяне на Комисията, по Протокол № 2/06.07.2017г., точка 7, на ищеца е
признато право на
подпомагане, като размера на помощта е определен в съответствие с експертна
оценка от 22.06.2012г.
С Решение №
7177/29.11.2017г., допълнено с протоколно
Решение от
29.01.2018г., по адм. дело № 10485/2017г. , по описа на АССГ (лист 11-14),
точка 7 от Протокол №
2/06.07.2017г. на Комисията е обявена за нищожна и административната преписка е
върната на Комисията със задължение за произнасяне в 40-дневен срок от
съобщаване на решението. Решението
на АССГ е в сила, считано от 01.03.2018г.
С
влезли в сила Разпореждания съответно с номера 174/08.01.2019г,
10005/20.12.2019г. и 9010/04.12.2020г. на АССГ (лист 15-22), на председателя на Комисията е
наложена глоба за неизпълнение на влязло в сила решение № 7177/29.11.2017г.,
постановено по адм. дело № 10485 по описа за 2017г. на АССГ.
В продължение на административната процедура, с Решение по точка 3 от Протокол №
4/07.08.2020г. на Комисията, на ищеца е отказано право на
подпомагане (лист 47-52).
С
решение № 19/22.02.2021г., постановено по адм. дело № 583/2020г. на
Административен съд – Перник (лист 26-30),
решение по точка 3 от Протокол № 4/07.08.2020г. на Комисията е отменено и преписката е върната отново на административния орган за
произнасяне, като са
дадени указания за изпълнение в 60 – дневен срок. Цитираното
решение на
Административен съд – Перник влиза в сила, считано от 08.10.2021г., тъй като е
потвърдено с Решение № 10213/08.10.2021г., по
адм. дело № 5365/2021г., по описа на ВАС.
Административната преписка приключва с Протокол №
15/15.12.2021г. на Комисията (лист 53), с който същата предлага, по т. 1 от
дневния ред, на МС на Р. България, да бъде одобрена сума за допълнителни
трансфери към бюджетите на общините, съгласно приложение.
Във връзка с предложението на комисията с Постановление №
471/22.12.2021г. на Министерския съвет на Р. България, в точка 10, в полза на Б.С.Б. е одобрена възстановителна помощ в
размер на 18 254 лв., като същата е реално изплатена на 18.01.2022г.
В хода на съдебното производство
се установи, че между страните няма спор, относно фактите по делото.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник направи следните правни изводи:
Искът е допустим, тъй като същият
е подаден от процесуално легитимирана страна. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, които са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на административните органи и длъжностни лица. Ответникът от своя страна е
пасивно легитимиран, съгласно наведените от ищеца твърдения в исковата молба,
относно вреди настъпили в следствие на незаконосъобразни актове на Комисията за възстановяване и
подпомагане към Министерския съвет, тъй като същата в качеството си на помощен орган е част
от Администрацията
на Министерския съвет на Република България, а съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК искът се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Разгледана по същество исковата
молба е неоснователна.
За да възникне отговорността на ответника по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, следва да са налице трите елемента от правопораждащия я фактически
състав: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие; 2. имуществени или
неимуществени вреди и 3. пряка причинна връзка между тях. Отговорността е
безвиновна - съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Законът определя
специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, като съобразно §1
от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в закона случаи се прилагат разпоредбите на
гражданските и трудовите закони (в частност разпоредбите на ЗЗД).
Режимът на обезщетяване на кредитора
при неизпълнение на парично задължение, от своя страна, е уреден в разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Това е
уредбата на така наречената "законна мораторна лихва", за която
предпоставките при които се дължи и нейният размер, са определени в закона. При
тълкуването на цитираната норма се установяват двете материалноправни
предпоставки за дължимостта на този вид лихви – наличието на парично задължение
и това парично задължение да не е своевременно изпълнено, т. е. длъжникът да е
в забава. Началният момент на забавата е определен в чл. 84 от ЗЗД, в три хипотези: 1. при определен срок за изпълнение
- с изтичането на този срок; 2. при липса на уговорен срок - след покана от
кредитора; 3 при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава от момента на увреждането, независимо дали кредиторът го е поканил да
плати обезщетението или не.
В случая, по отношение на претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди, под формата
на законна лихва за забава върху дължимо парично задължение, са налице предпоставките по чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД, касаещо случаите на непозволено увреждане, каквато по правната си същност е и
отговорността по ЗОДОВ.
Вземането от законна лихва
възниква при наличие на определен фактически състав, който включва следните
елементи: наличие на главно парично вземане, настъпила изискуемост на главното
вземане и неизпълнение на това задължение, като предметът на вземането е
обезщетение за вреди, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихви е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение,
т.е. липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая ищеца претендира обезщетение
за причинени имуществени вреди, под формата на законна лихва за забава върху
дължимо парично задължение, като приравнява самото обезщетение на
законна лихва по чл. 86 ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, което не е загубило
значението си и което е константно споделено в практиката на ВАС, обезщетението
за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната
отмяна с решение на съда като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите, като в първия случай
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила
на решението, с което се отменя незаконният административен акт, докато във
втория - от момента на неговото издаване.
От съществено значение за случая,
е да се има предвид, че т.нар. „законна лихва“ има обезщетителен характер и се
дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна, както бе изложено
вече в съдебния акт.
От събраните по делото доказателства не се установява наличието на неизпълнени
парични задължения от страна на
ответника към ищеца и това е така, защото след издаването
на първоначалния административен акт за отпускане на възстановителна помощ в
полза на Б.С.Б.,
обективиран в Решение №
1/11.02.2013г. на Комисията, по точка
2056 от Приложение № 1 т. 53б, към
същото, между страните възниква спор, който е решен по съдебен ред чрез неколкократно
връщане на административната преписка на административния орган за ново
произнасяне и оспорване по на последващите актове, издавани по повод посочените
по-горе съдебни решения.
Забавата в процедирането на
административната преписка, не може да бъде тълкувано в смисъл, че Комисията
още с първоначалния си административен акт, би определила възстановителна помощ в размер от 18 254 лева, която сума
ищеца приема за главно парично вземане. Главното парично вземане, не следва да
бъде определяно на база на предположения, дали ищеца би приел суми различни от
възлаганите му в хода на административното производство, още по-малко да зависи
от волята му да приеме същата.
Като аргумент в подкрепа на гореизложеното следва да се отбележи, че с отменените
четири административни акта, реално преписката е връщана всеки път за ново
процедиране, което от своя страна поставя производството на етап, налице ли е
въобще право ищеца да получи съответната помощ, което неминуемо отговаря и на
въпроса, може ли да се претендира вземане, без същото да е възникнало като
такова.
При това положение, за периода от 11.02.2013г. до издаването на Постановление
№ 471/22.12.2021г. на Министерския съвет на Р. България, за административния
орган не е възникнало задължение за изпълнение на парично задължение,
респективно не е налице и неизпълнение на същото, а това означава, че за ищеца
не е възникнало и право на обезщетение за причинени имуществени вреди, под формата
на законна лихва за забава върху дължимо парично задължение.
От друга страна в периода от постановяване на Постановление №
471/22.12.2021г. на МС на Р. България, до крайната дата на процесния период - 18.01.2022г.,
дата на реалното изплащане на възстановителната помощ, факт който не е спорен
между страните, също не е налице забава в изпълнението на ответника, предвид
краткия срок.
От изложеното следва, че в процесния период от 11.02.2013г. до 18.01.2022г., не са осъществени два от основните елементите на
сложния фактически състава на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно:
наличието на имуществена вреда, като следствие на постановените четири незаконосъобразни акта на Комисията за възстановяване и
подпомагане към Министерския съвет.
В допълнение и във връзка с
направеното от страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на предявения иск, съдът приеме следното:
Съгласно т. 4 на цитираното Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004
г., ОСГК, при незаконни
актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове; при нищожните това е моментът
на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи, от момента
на преустановяването им.
Незаконосъобразен
акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ означава недействителен акт, а
недействителността на административните актове е два вида-нищожност и
унищожаемост.
Началният
момент, от който тече погасителната давност и от който тече мораторната лихва за
забава, съгласно цитираното ТР, когато е налице отмяна на един унищожаем
административен,
е моментът на влизане в
сила на решението, с което акта е отменен, докато в случаите когато с решението на съда е
прогласена нищожност на оспорения административен акт, началния
момент на погасителната давност тече от издаването на нищожния административния акт.
От доказателствата по делото се установи по категоричен начина, че Решение № 1/11.02.2013г. на
Комисията, по точка
2056 от Приложение № 1 т. 53б, към
същото, с което е признато
право на подпомагане на ищеца в размер на 1028 лв. е отменено
като унищожаем административен акт с Решение № 198/18.10.2013г., постановено по
адм. дело № 350/2013г. по описа на съда, влязло в сила на 27.06.2014г. и преписката е върната на органа за ново
произнасяне
В
настоящият случай точка 2056 от Приложение № 1 т. 53б, към Решение № 1/11.02.2013г. на
Комисията е отменена като унищожаем административен акт, с Решение
№ 198/18.10.2013г., постановено по адм. дело № 350/2013г. по описа на съда,
влязло в сила на 27.06.2014г. От
изложеното следва, че посочения от ищеца, като основание за реализиране на
отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразен
административен
акт - точка 2056 от Приложение № 1 т. 53б,
към Решение №
1/11.02.2013г. на Комисията е отменен като такъв на дата 27.06.2014г., а исковата молба е депозирана на 21.03.2022г.
Петгодишният
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ДР на ЗОДОВ, за реализиране на отговорността
на ответника, произтичаща от обявения за незаконосъобразен административен акт,
е изтекъл, поради което предявения иск се е явява неоснователен, в частта, в
която се търси обезвреда от същия.
По
отношение на последващия административен акт, а именно точка 167 от Приложение № 3 към т.
2.2 от Протокол № 5/29.10.2015г. на Комисията, с която е признато на ищеца право на
подпомагане в размер на 507 лв.,
е приложима хипотезата при обявена нищожност на административния акт, тъй
като с Решение №
1022/22.02.2016г. по адм. дело № 12019/2015, по описа на АССГ (лист 9-10), същата е
обявена за нищожна и
административната преписка отново е
върната на Комисията за ново произнасяне.
Решението на АССГ е в сила от 27.06.2016г.
От
изложеното следва, че посочения от ищеца, като основание за реализиране на
отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
незаконосъобразен административен акт
- точка 167 от Приложение № 3 към т. 2.2 от Протокол № 5/29.10.2015г. на
Комисията,
е издаден на 29.10.2015г., а исковата молба е депозирана на 21.03.2022г.
Петгодишният
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ДР на ЗОДОВ, за реализиране на отговорността
на ответника, произтичаща от обявения за незаконосъобразен административен акт,
е изтекъл, поради което предявения иск се явява неоснователен, в частта, в
която се търси обезвреда от същия.
По отношение на точка 7 от Протокол № 2/06.07.2017г., на
Комисията, обявена за нищожна, с Решение № 7177/29.11.2017г.,
допълнено с протоколно
Решение от
29.01.2018г., по адм. дело № 10485/2017г. , по описа на АССГ (лист 11-14) и
Решение по точка 3 от
Протокол № 4/07.08.2020г. на Комисията, отменено като
унищожаем административен акт с
решение № 19/22.02.2021г., постановено по адм. дело № 583/2020г. на
Административен съд – Перник (лист 26-30), потвърдено с Решение № 10213/08.10.2021г., по
адм. дело № 5365/2021г., по описа на ВАС,
правото на иск за обезвреда, не е погасено по давност, по изложените по-горе съображения.
Доколкото обаче, съдът вече изложи мотиви, по отношение на неоснователността на
исковата молба, в хипотезата на неосъществен състав на разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, не счита, че следва да повтаря изложеното, конкретно по
отношение на тези два административни акта.
Във връзка с изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че не са налице изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за да
бъде ангажирана отговорността на ответника, поради което искът за обезщетение
заради забавено плащане, определен в размер на законната лихва на основание чл.
86 от ЗЗД, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. На
отхвърляне подлежи и акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния
представител на ищеца, за присъждане на направените съдебни разноски, следва да
се остави без уважение.
Заявената от процесуалния
представител на ответника претенция за присъждане на разноски, под формата на
юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна и своевременно направена,
поради което следва да бъде уважена, като в полза на Администрацията на Министерския
съвет на Република България,
на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната
помощ, ще се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева.
Мотивиран от
гореизложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковата молба на Б.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Администрацията на Министерския съвет на
Република България, за заплащане на сума в размер на 16 563 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, определени
като законна лихва по чл. 86 от ЗЗД, за забавено плащане в периода от 11.02.2013г. до 18.01.2022г. на
сума в размер на 18 254
лева, представляваща възстановителна помощ по Закона за защита при бедствия и
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Администрацията на
Министерския съвет на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 1, съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137
от АПК.
СЪДИЯ:/m/