РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 10.12.2020 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 11201 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от Т.К.Т. и Н.А.Р. –Т. чрез адв. М. Й. срещу Решение № 81673 от
04.05.2020г., постановено по гр. д. № 60500/2019г. по описа на Софийски районен
съд, с коeто са уважени, предявените от „Т.С.“ЕАД
установителни искове по чл. 415 от ГПК за дължимост на по ¼ от цената на
потребена, но неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016г до 30.04.2018г., лихви за забава и такса за дялово разпределение
и лихва за забава за имот в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 509, вх. Г, ап. 63,
аб. N.
163082.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на ПРС за „ползване“ на имота от
жалбоподателите, които изводи били направени въпреки признанието на третия по
делото ответник, че само той е ползвал имота през процесния период.
Прави се оплакване за противоречи на решението с материален
закон –чл. 62 от Закона за защита на потребителите. Посочва, че българското
законодателство в областта на енергетиката и на потребителската защита е в
колизия, която обаче следвало да се преодолее в полза на потребителя. Счита, ЗЕ
противоречи на правото на европейския съюз.
Отделно СРС не съобразил направено възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията касаещи м.05.2016г., като счита за
неправилни изводите на СРС, че давността започва да тече след края на
отоплителния сезон, а именно след издаване на общата фактура и изтичане срока
за нейното плащане. Излага аргументи, че давността за всяко месечно прогнозно
вземане започва да тече от изтичане на 45 дни от изтичане на периода за който
се отнася съгласно разпоредбите на ОУ на въззиваемото дружество и издаването на
общата фактура няма отношение към изискуемостта на месечните вземания..
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Не е постъпил е отговор на въззивната жалба.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната
му част. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор между страните, че
въззивниците-ответници са съсобственици (заедно с трето лице) на процесния
топлоснабден имот, като всеки от тях притежава ¼ ид. част от него през
процесния период. Не се спори и за размера на вземанията на ищеца за периода.
Спорни по делото (повдигнати и пред въззивния съд с
жалбата) са въпросите за значението на фактическо ползване от третия
съсобственик на целия имот през процесния период и за началото на погасителната
давност за вземанията на ищеца.
По спорните въпроси СГС намира следното:
Правилно СРС е приел, че обстоятелството, че само
единия съсобственик е ползва фактически имота за процесния период е ирелевантно
за отговорността на другите съсобственици спрямо топлопреносното предприятие.
Както е изяснено и с ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС лицата
имащи вещни права са презюмирани от закона като носители на задължението за
заплащане на доставената в имота ТЕ, а лице което няма вещни права върху имота,
но го ползва на облигационно основание може да отговаря за задълженията за ТЕ
само ако освен облигационен договор за ползването е бил сключен между него и
собственик и отделно ако това лице е сключило договор с топлопреносното
предприятие.
Няма пречка съсобствениците да сключат помежду договор
с който да уредят фактическото ползване на имота – такъв договор е облигационен
и ако освен него съсобственика/съсобствениците които ползват имота сключат с
топлопреносното дружество договор за доставка на ТЕ то тогава останалите
съсобственици не биха отговаря за задълженията за ТЕ, но случаят не такъв.
Правилно е при такава хипотеза становището на СРС, че
всеки съсобственик отговаря за своята част от задълженията за ТЕ, а кой
фактически е ползвал имота е въпрос на вътрешни отношения между тях. Останалите
съсобственици могат да търсят обезщетение от ползващият съсобственик, вкл. за
суми, за които те бъдат осъдени като задължения за консумативни разходи.
Освен това в
конкретния случай не е безспорно установено, че само третия съсобственик (необжалвал
решението) - е ползвал целия имот. Такива негови изявления няма в делото, нито
други доказателства затова.
Настоящият
състав на СГС не споделя становището
на СРС за началния момент на погасителна давност по отношение вземанията за
целия отоплителен сезон.
Месечните
вземания имат самостоятелен характер,
а обстоятелството, че след края на отчетния период се издава обща фактура и
кредитни известия не променя този извод. Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове (ако има такива), а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топло-преносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата. Т. е., издаването на изравнителна сметка и задължението за
заплащане на изравнителната сметка в определени срокове (ако има установени
такива) не влияе на дължимостта на месечните вноски и момента на настъпване на
тяхната изискуемост.
Тук е мястото да се отбележи, че за част от процесните
вземания (месеците Май, Юни и Юли) са приложими ОУ на ищеца от 2014г., които
действат до приемането на ОУ от 2016г, като последните влизат в сила през
м.08.2016г.
Съгласно ОУ от 2014г. чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от
2014г., месечните суми се дължат след обявяването на фактурите на интернет
страницата на продавача и изтичане на 30 дневен срок от обявяването.
Тяхната изискуемост според настоящият състав на СГС
настъпва с края на всеки от посочените три месеца, защото според мнозинството
от настоящият състав клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2014г., не
уреждат срок за плащане, с изтичането на който автоматично да следва забава.
Изискването да се обявят/публикуват сметките на интернет страницата на
продавача, за да започне да тече срока посочен в тези клаузи сочи, че
обявяването/публикуването има характер на покана, а срокът е срок за изпълнение
след поканата, което означава, че тези вземания са безсрочни с оглед
разпоредбата на 84, ал. 2 ЗЗД и веднага изискуеми и давност тече по чл. 114,
ал. 2 от ЗЗД-от момента на възникване на всяко вземане, а той е изтичането на
последния ден от съответния месец, което следва от чл. 30, т. 22, чл. 31, чл.
32 от ОУ от 2014г, които ясно указват, че задължение възниква всеки месец, но
преди да е изтекъл месеца не може да възникне. С изтичане на месеца при
посочената по-горе безсрочност задължението за съответния месец става изискуемо
и започва да тече давност.
В конкретния случай заявлението по чл. 410 е с дата
22.07.2019г. и следователно при приложимия давностен срок от 3 години, погасени
по давност са вземанията за м.05.2016г. и м. 06. 2016г. за което по делото има
направено възражение за давност в отговора на исковата молба подаден от двамата
въззивници.
Във
възивната жалба обаче това възражение се поддържа само по отношение вземането
за м. 05.2016г., поради което СГС не
може да ревизира решението на СРС относно вземането за м.06.2016г.
Размерът на месечното вземане за м.05.2016г. е 11,53
лева- видно от приложеното съобщение към фактура на л.97 от делото на СРС и СЧЕ.
От него припадащата се част на всеки от въззивниците е в размер на 2,88 лева.
Решението ще следва да се отмени спрямо всеки от въззивниците в частта му по
иска за главница за сума в размер от 2,88 лева за всеки въззивник.
Лихвата върху тази сума за периода, който е заявен от
ищеца е в размер на
0,53 лева и също се е погасена на
основание чл. 119 ЗЗД.
В останалата обжалвана част включително за вземането
за услугата „дялово“ разпределение (поради липса на възражение за давност и за
него и с оглед на СЧЕ-установила, че за м.05.2016г не е начислена сума-стр. 3
от СЧЕ) решението е правилно и следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото всеки въззивник има право на разноски
за адвокат в размер на 1,84 лева за първа инстанция и в размер на 1,84 лева за
въззивното дело (общо по 3,68 лева) съобразно крайния изход на делото при 0,01
% уважен интерес от жалбата.
Въззивамия има право на разноски за въззивното дело
пропорционално на отхвърлената част от жалбата (99,99 %) и съобразно обжалвания
от всеки въззивник интерес, а именно на сумата от 49,99 лева срещу всеки
въззивник за юрисконсулт.
За първата инстанция има право на разноски в размер на
218,72 лева срещу всеки от въззивниците, съобразно крайния уважен размер на
исковете, като при изчисляване на разноските за тази инстанция СГС взема
предвид, че те са направени общо (при трима ответници) и следва да се изчислят
съобразно и притежаваното право на собственост от имота за всеки от
въззивниците.
За заповедното дело има право на 18,74 лева за
разноски от всеки въззивник.
Съдът намира, че следва да се извърши компенсация
между дължимите от страните разноски, след която на ищецът следва да се
присъдят разноски в размер на 283,77 лева от всеки от въззивниците за трите
производства.
Водим от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 81673 от 04.05.2020г., постановено по гр.
д. № 60500/2019г. по описа на Софийски районен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО е признато
за установено спрямо Т.К.Т. и Н.А.Р. –Т., че всеки от тях поотделно дължи суми
за топлинна енергия за периода 01.05.2016г. – 30.04.2018г. над размера от 227,29 лева до пълния уважен размер от 230,17 лева,
КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО е признато
за установено, че всеки от тях дължи лихва за периода 14.09.2017г. до 10.07.2019г.
над размера от 29,46 лв. до пълния размер от 29,99 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ НА „Т.С.“ЕАД за установяване на дължимостта от всеки от тях поотделно
на сумата от 2,88 лева за главница, представляваща разликата между 227,29 лева
и 230,17 лева и на сумата от 0,53 лв. за лихва, представляваща разликата между 29,46
лв. и пълния размер на иска от 29,99 лв.
Отменя
решението и в частта по разноските по отношение на Т.Т. и Н.Т., като
след компенсация на разноските на страните ОСЪЖДА Т.К.Т. и Н.А.Р. –Т. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т.С.“ЕАД всеки по 283,77 лева за
заповедното и двете инстанции на исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.
/о.м/
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по
гр.д.№ 11 201/2020 г. по описа на СГС, ГО, ІV-В състав
При съществуващата фактическа
обстановка по делото не споделям становището на мнозинството от решаващия
състав на СГС, че е налице договорен срок за изпълнение на задължението на
купувача за заплащане на доставената топлинна енергия.
Клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за
периода от м.05.2014 г. до м.04. 2016 г.Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.
2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „19 минути“ и вестник „24 часа“ –
броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., са нищожност на основание чл.146, ал.1, пр.1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като неравноправни клаузи –
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на
чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително нерав-новесие на правата и задълженията
на ищеца-търговец и тези на потреби-теля /купувач/ – ответник по делото. С
клаузата на чл.33, ал.1 от Общите
условия от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължението
за плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на изравни-телните
сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – отново в 30-дневен срок след публикуването им
на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Приемам, че така обвърза-ното
настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално
техническо средство от страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и
пр./, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването
на потребителя да обез-печи допълнително и самата възможността за достъп до
интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо
търговеца. Потребителят не може да бъде задължаван да направи значителни по
размер икономически инвестиции за снабдяване с такива технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложе-ния, които да му
гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по
процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. От друга
страна, от потребителя не може да се изисква да извършва постоянни справки в
един неопределен период от време за това кога точно топлопреносното дружество
ще публикува в интернет страницата си дължимите се месечни сметки, за да може
да съобрази едностранно опреде-ляните по този начин от „Т.С.” ЕАД падежи за
изпълнение.
Предвид
горното считам, че клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г.
противоречат на императивната норма на чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146,
ал.1, пр. 1 ЗЗП – са нищожни. Съобразно това обстоятелство и предвид липсата на
представена по-кана за изпълнение в съответствие с изискването на нормата на
чл.84, ал.2 ЗЗД, по отно-шение на вземането на ищеца за дължимата се стойност
на топлинната енергия за м.05. 2016 г., попадащо под действието на Общите
условия от 2014 г., приложение
намира прави-лото на чл.114, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.69, ал.1 ЗЗД. Давността
е започнала да тече от дата-та на възникване на задължението, а тази дата в
случая е първият ден след изтичане на месеца, в който е осъществена доставката
на топлинна енергия.
Този мой извод не влияе на
крайното ми становище по съществото на спора, тъй като искът на „Т.С.“ ЕАД относно
главницата за топлинна енергия за м. 05.2016 г. е приет за неоснователен от
мнозинството на състава поради изтекла тригодишна погасителна давност също при
условията на чл.114, ал.2 ГПК. Особеното ми мнение е единствено по мотивите на
съдебния акт в тази му част, но намирам последното за важно с оглед съществото
на разглежданата материя.
СЪДИЯ:
/Е.Иванова/