Решение по дело №256/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба с вх. № 1454 от 07.08.2024г. от Д. Л. Ч., от [населено място], [област], [адрес] против Решение № 2153-28-31/16.07.2024г. на Директор на ТП на НОИ-Ямбол, с което се потвърждава Разпореждане № 281-00-785-1 от 20.05.2024г. на Ръководител на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, тъй като според административният орган няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Счита, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, за което излага подробни съображения, които доразвива в писмени бележки. Акцентува, че съгласно чл.54а, ал.2 от КСО, при определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете. Иска се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и да бъде върната преписката на адм. орган със съответни указания по прилагане на закона.

В съдебно заседание оспорващата Д. Л. Ч., редовно призована, не се явява, представлява се в съдебно заседание от адвокат Ж. А.. Жалбата се поддържа с искане за отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и за присъждане на разноски по представен списък. В определения от съда срок са постъпили писмени бележки.

Ответната страна Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С. М., която оспорва жалбата, поддържа изложеното в депозирания писмен отговор, иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ЯАС като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в 14-дневен срок от връчване на решението, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт съгласно изричната разпоредба на чл.118, ал.1 от КСО, от неблагоприятно засегнато лице. Поради това съдът приема жалбата за допустима.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Със заявление №281-00-785-1/13.05.2024г. оспорващата е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО. Приложена е заповед №3/07.05.2024г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от Кодекса на труда, считано от 07.05.2024г.

С Разпореждане №281-00-785-1 от 20.05.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал. от КСО е отказано отпускане на паричното обезщетение за безработица с мотив: “Лицето няма осигуряване във фонд Безработица за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването“.

Разпореждане №281-00-785-1 от 20.05.2024г. е изпратено чрез пощенски оператор и е получено от жалбоподателката лично на 12.06.2024г. В случая на оспорващата Ч. 18 месечния период преди прекратяване на осигуряването обхваща времето от 07.11.2022г. до 07.05.2024г.

В периода 07.11.2022г.- 15.05.2023г. Д. Ч. е получавала обезщетение за бременност и раждане на основание чл.52 от КСО.

Със заповед № 4012/23.09.2022г. служебното правоотношение между ТП на НОИ- Ямбол и Д. Ч. е прекратено на 03.10.2022г. на основание чл. 103, ал. 1, т.7 от Закона за държавния служител. На основание чл.61, ал.2 от ЗДСл. е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 16 дни за 2022г., който не се зачита за осигурителен стаж.

Адм. орган се позовава на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване КСО) осигуряването въз­никва от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, неза­висимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Адм. орган е констатирал, че за периода от 03.10.2022г. до 15.05.2023г. липсват внесени осигурителни вноски за фонд „Безработица“, съгласно изискванията на чл.2, ал.2 от КСО, според който лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във: 1. фонд "Общо заболяване и майчинство" за общо заболяване и майчинство, което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;2. фонд "Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;3. (нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 61., в сила от 1.01.2016 г.) фонд "Трудова злополука и професионална болест" за трудова злополука и професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) фонд "Безработица" за безработица. На Д. Ч. е изплатено обезщетение за бременност и раждане до 14.05.2023г. и от 15.05.2023г. е сключен трудов договор с ЕТ „Д. 2000-П. И.“. Адм. орган е посочил, че правото на платен и неплатен отпуск отпада с прекратяването на служебното правоотношение на 03.10.2022г. Периодът на изплатеното обезщетение за бременност и раждане до 410 дни, изплатено след прекратяване на служебното правоотношение не се зачита за осигурителен стаж.

Според разпоредбата на чл. 54а, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най - малко 12 месеца през последните 18 преди прекратяване на осигуряването.

Адм.орган е посочил, че в периода на определяне на правото на ПОБ от 07.11.2022г-06.05.2024г., оспорващата Ч. има положен осигурителен стаж в ЕТ „Д. 2000-П. И.“ от 15.05.2023г.-07.05.2024г., който се равнява на 11 месеца и 22 дни.

Постановено е разпореждане № 281-00-785-1/20.05.2024г. , с което е отказано изплащането на ПОБ на основание чл. 54а, ал. 1 от КСО с мотив, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Депозирана е жалба срещу разпореждането и е постановено процесното решение, като същата е преценена за неоснователна. Представена е адм. преписка по издаване на оспореното решение. В допълнение съдът изиска уточнение, за което е входирана молба с вх. № 1723 от 02.10.2024г., с приложени справка от регистъра на осигурените лица за осигурителен период от 01.01.2021г. до настоящия момент, в който е включен и периода в който лицето е било в майчинство, а именно 15.05.2023г.-06.05.2024г., при осигурител „Д.-2000“-П. И. ЕТ., заверено копие на заповед № 3757 от 30.09.2021г. на управителя на НОИ за назначаване на Д. Ч. на длъжност експерт по осигуряването и заверено копие на справка-извлечение от информационната система на НОИ за определяне правото на парично обезщетение за безработица, както и неговия размер.

При така изяснена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

С обжалваното Решение № 2153-28-31/16.07.2024г. на Директор на ТП на НОИ-Ямбол, е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-28-57 от 19.06.2024г., против Разпореждане № 281-00-785-1 от 20.05.2024г. на Ръководител на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, тъй като според административният орган няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Решението на Директора на ТП на НОИ-Ямбол е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 КСО и в предвидената от закона писмена форма, съобразено с материалния закон.

Съображенията на съда са следните: По силата на чл. 54, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ.

Предвид конкретиката на правния спор, съдът следва да извърши преценка осигурявано ли е лицето за фонд „Безработица“, 12 месеца през последните 18/07.11.2022г. до 07.05.2024г./, преди прекратяване на осигуряването, т.е. възникнало ли е право на парично обезщетение за безработица след прекратяване на трудовото й правоотношение с ЕТ „Д. 2000-П. И.“. Тук следва да се посочи, че при ЕТ Д. Ч. е работила 11м и 22 дни. В периода 07.11.2022г.- 15.05.2023г. Д. Ч. е получавала обезщетение за бременност и раждане на основание чл.52 от КСО.

Със заповед № 4012/23.09.2022г. служебното правоотношение между ТП на НОИ- Ямбол и Д. Ч. е прекратено на 03.10.2022г. на основание чл. 103, ал. 1, т.7 от Закона за държавния служител. На основание чл.61, ал.2 от ЗДСл е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 16 дни за 2022г., който не се зачита за осигурителен стаж.

Д. Ч. е получавала обезщетение за бременност и раждане на основание чл.52 от КСО.

Легално определение на понятието "осигурено лице" се съдържа в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, където е предвидено, че "осигурено лице" е физическо лице, извършващо трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

От съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не съществува.

От своя страна, нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

От друга страна разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО регламентира правото на парично обезщетение за безработица да се придобива не само при наличието на внесени осигурителни вноски във Фонд "Безработица", но и когато такива са дължими.

Не се спори по делото, че служебния и трудовият стаж на жалбоподателката при ЕТ „Д. 2000 П.И.“ е зачетен от административния орган като осигурителен. Спори се дали тя е имала качеството "осигурено лице" в периода, в който е получавала обезщетение за бременност и раждане по чл. 52 от КСО, след прекратяване на осигуряването, а именно от 07.11.2022г.- 15.05.2023г.

 

Следователно, предпоставките на чл. 54а, ал. 1 от КСО, по отношение на Д.Ч. не са налице, тъй като за нея не са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и не са изпълнени останалите условия по т. 1-3 от с. р. Действително съгласно чл. 54а, ал. 2, т. 1 и 2 от КСО "За придобиване право на парично обезщетение по ал. 1 се зачита и времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане... ", но в случай, че лицето е ползвало такъв вид отпуск за отглеждане на дете.

За периода от 26.02.2021 г. до 03.10.2022 г., вкл. и към момента на раждането на детето жалбоподателката е била в служебно правоотношение с НОИ, поради което е подлежала на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, арг. от чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Правилно поради това на Ч. е отпуснато обезщетение по реда на чл. 50 от КСО.

Разпоредбата на чл. 52 КСО дава право на жалбоподателката да продължи да получава парично обезщетение за бременност и раждане и след прекъсване на трудовата си дейност, респективно на осигуряването, щом правото на това обезщетение е възникнало и е упражнено преди това прекъсване. В този смисъл Решение № 7919 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2768/2018 г.

Ако следва да се обобщи служебното правоотношение на Ч. е прекратено на 03.10.2022г., поради което лицето не е осигурено за риска безработица от 03.10.2022 до 15.05.2023г. В периода на определяне на ПОБ от 07.11.2022г. до 06.05.2024г. оспорващата има положен осигурителен стаж в ЕТ“Д. 2000-П.И.“ от 15.05.2023-07.05.2024г.-11м 22дни.

Правото на платен и неплатен отпуск отпада с прекратяване на служебното правоотношение на 03.10.2022г. Периодът на изплатено обезщетение за бременност и раждане до 410 дни, изплатено след прекратяване н а служебното правоотношение не се зачита за осигурителен стаж. За периода от 03.10.2022-15.05.2023 липсват внесени осигурителни вноски за фонд „Безработица“ по чл. 2 ал. 2 от КСО. На Д. Ч. е изплатено обезщетение за бременност и раждане до 14.05.2023г. и от 15-05-2023г. е сключен трудов договор с ЕТ. С прекратяване на служебното правоотношение на 03.10.2022г., Ч. не е в платен или неплатен отпуск, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 54а ал. 2 т. 1 и КСО. Правото на платен и неплатен отпуск отпада с прекратяване на служебното правоотношение на 03.10.2022г. В този смисъл и осигурителните вноски не са били дължими.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, решението и потвърденото разпореждане са правилни и законосъобразни.

При този изход на спора, с оглед своевременно заявената претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да бъде в полза на ответната страна.

Водим от гореизложеното, Ямболски административен съд, втори състав

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на Д. Л. Ч., от [населено място], [област], [адрес] против Решение № 2153-28-31/16.07.2024г. на Директор на ТП на НОИ-Ямбол, с което се потвърждава Разпореждане № 281-00-785-1 от 20.05.2024г. на Ръководител на осигуряването за безработица.

ОСЪЖДА Д. Л. Ч., от [населено място], [област], [адрес] да заплати на ТП на НОИ-Ямбол разноски по делото в размер на 100/сто/ лева, за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.119 от КСО.

Препис от решението да се изпрати на страните.