Решение по дело №654/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 232
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Йонко Георгиев Георгиев
Дело: 20215600500654
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. ХАСКОВО, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500654 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалва се от ЧСИ Г.Д.И. решение № 77 от 11.08.2021 г. по г.д. №
576/2021 г. на Районен съд Димитровград в частта, в която е признато за
установено, че в полза на Н. Д. Т. от град *** съществува против ЧСИ Г.И.
вземане за сумата в общ размер на 2240 лв., от която 1200 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди – психологическа болка, страдание и стрес и 1040 лв.
– имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар и разноски за психолог,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, част от сумата за които е издадена заповед №
135/30.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 332/2020 г. на РС – Стара Загора, като иска е отхвърлен до пълния
предявен размер от 3620 лв. като неоснователен. Въззивницата е осъдена да
заплати и разноски в исковото и заповедното производство.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност, явна
несправедливост, незаконосъобразност и необоснованост на решението,
постановено в противоречие с разпоредбите на ЗЗД и събраните по делото
доказателства. Не било доказано от ищцата претърпените от нея болка и
страдание и липсвали годни доказателства за претърпени имуществени вреди,
особено за психолог и адвокатски възнаграждения. Не се доказала причинно –
следствената връзка между страданието й и действията на ответницата. При
условията на евентуалност се посочва, че дори и да са налице доказателства
1
за претърпени болки и страдания, сумата от 1200 лв. се явявала завишена.
Ищцата не изпитала страдание и стрес, тъй като един месец след получаване
на поканата за доброволно изпълнение изпълнителното дело по отношение на
нея било прекратено и запорът на банковата й сметка в ДСК ЕАД бил
вдигнат. Изтъква се, че преди две години ищцата претърпяла ПТП, което
оставила трайна следа в психиката, а освен това тя имала професия ***–
високорискова професия. Тези обстоятелства били причината за преживения
стрес, а не действията на ответницата. От решението не ставало ясно защо се
присъжда обезщетение в размер на 1200 лв. за един месец, след като ищцата
претендирала обезщетение в размер на 1500 лв., по 500 лв. на месец. Вредите
не били конкретизирани и доказани, гласните доказателствени средства не
доказвали съответните факти. Оспорват се показанията на свидетеля В.Т. на
основание чл. 172 ГПК, тъй като същият бил съпруг на ищцата. Имало
разминавания и противоречия в показанията му, включително относно
заплащане на суми от ищцата на 22.10.2019 г., при положение, че запорът е
вдигнат още през месец август 2019 г. Ищцата приемала хапчета мента, глог,
валериан на билкова основа и те се отпускали без лекарско предписание. Не
се доказала употребата на силни успокоителни или други лекарства.
Ползването на услуги от психолог не се доказвали от представените по
делото квитанции, тъй като същите не съдържали дори името на платеца. От
свидетелските показания не се установявало случилото се да е имало
негативно отражение върху социалния живот на ищцата – тя не отсъствала от
работа, не ползвала болнични. Свидетелят И. Н. посочил, че ищцата отказвала
да се храни, но не било ясно как на него му е известен този факт, след като
нямал постоянни наблюдения над нея, тъй като ходел само от време на време
на гости. На следващо място, ищцата твърдяла, че поради наложения запор не
можела да заплаща ползван заем и щяла да понесе неустойки, но от
представения договор се виждало, че той е от 2019 г., докато разписките за
заплащане на неустойки били от 2016 г. При присъждане на обезщетението
съдът нарушил изискванията на чл. 52 ЗЗД. Допълнително се оспорват
направените от ищцата разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв. за процесуално представителство по изп.д. № 1857/2019 г. и в размер на
600 лв. за представителство пред Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД. В
последния случай се оспорва необходимостта от ползването на адвокатска
помощ, тъй като всички интересуващи ищцата документи се намирали в
изпълнителното дело, а не при кредитора – взискател. Отправя се искане за
отмяна на решението в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
подадената въззивна жалба от ищцата, в който се оспорва същата.
Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото
доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от
фактическа страна.
Постановеното от Районен съд – Димитровград и обжалвано пред
настоящата инстанция решение е допустимо и валидно.
2
Исковата претенция е с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 441,
ал. 1 ГПК. Налице са предпоставките за уважаване на иска – предварително
развило се заповедно производство, по което е постъпило възражение от
страна на длъжника (ответник и въззивник в настоящото производство) и
упражнено право на иск по чл. 422 ГПК. Събраните по делото доказателства
установяват и фактическия състав на отговорността по чл. 441, ал. 1 ГПК.
Безспорно установени факти по делото са образуването на изп.д. №
1857/2019 г. по описа на ЧСИ с рег. № 765 (ответник по делото), образувано
по молба и изпълнителен лист в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
АД като взискател. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в
сила арбитражно решение. В изпълнителния лист като длъжници са посочени
две лица – Ю.С. и ищцата Н.Т., които дължат на взискателя общо сумата от
7740.90 лв., ведно със законната лихва от датата на постановяване на
арбитражното решение, разноски в арбитражното производство в размер на
85 лв., 717.05 лв. юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. държавна такса.
Представен е и договор за цесия с приложение, от който е видно, че
вземането срещу длъжницата Ю.Я.И. е прехвърлено. На 28.06.2019 г. е
наложен запор върху всички вземания на ищцата Н.Т. по сметката й в „Банка
ДСК“ ЕАД. Отделно от това ищцата е получила покана за доброволно
изпълнение на 16.07.2019 г. На 22.07.2019 г. Т. е представила по
изпълнителното дело удостоверение за раждане на двете си деца и е
отправила искане за съобразяване на запора върху трудовото възнаграждение
с отглеждането на децата, поискала е да не се извършват срещу нея
изпълнителни действия, тъй като взискателят е насочил изпълнението само
към Ю.Я.И. и освен това не е уведомена за цесията. Със следваща молба
четири дни по-късно (на 26.07.2019 г.) ищцата е представила по
изпълнителното дело писмо от 05.05.2016 г., издадено от „Профи Кредит
България“ ЕООД, в което е посочено, че тя е заличена като длъжник по
договор за потребителски кредит. На 21.08.2019 г. по изпълнителното дело е
постъпила молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в
което е посочено, че ищцата Н.Т. не следва да се счита за съдлъжник по
договора за потребителски кредит и издадения въз основа на него
изпълнителен лист. Взискателят е поискал срещу Т. да се не предприемат
изпълнителни действия и по отношение на нея изпълнителното дело да бъде
прекратено. Именно това се е случило на 25.08.2019 г., когато с
постановление на ЧСИ от тази дата е прекратено изпълнителното
производство по отношение на Т. на основание чл. 442, ал. 1, т. 2 ГПК.
Спорните моменти, повдигнати в исковото производство и
поддържани от жалбоподателя във въззивното производство, се свеждат до
факта на претърпените от ищцата вреди и тяхното доказване.
Съдът не споделя възраженията на въззивника, изложени във
въззивната жалба. Събраните по делото доказателства са достатъчни за
установяване на претърпените имуществени вреди, включително и за
ползване услугите на психолог и заплатени адвокатски възнаграждения.
3
По отношение ползването на услуги от психолог доказателства са не
само представените с исковата молба два броя квитанции, но и от показанията
на свидетеля В.Т., който също посочва, че ищцата е посещавала два пъти
психолог. Следователно, писмените доказателства и свидетелските показания
взаимно се подкрепят и си кореспондират.
По отношение на адвокатските възнаграждения са представени
договори за правна защита и съдействие от 22.07.2019 г. и 29.07.2019 г., ведно
с пълномощни към тях, всяко от едно от които оформено по надлежния ред и
с подписи на ищцата Н.Т. и упълномощения от нея адвокат. Въпросът за
необходимостта от отделни пълномощни, важащи пред ЧСИ и пред
взискателя по делото, касае личната преценка на ищцата и тя не може да бъде
лишена от правото да упълномощи един и същи адвокат за различни правни
услуги, още повече, че те са извършени пред различни органи и институции.
Събирането на информация и материали от взискателя е в резултат на
желанието на ищцата да установи защо е привлечена като солидарен длъжник
и има образувано изпълнително дело срещу нея. Косвена индиция, че не
всички данни са фигурирали в материалите по делото, са установените факти,
че ищцата е представила писмо от 05.05.2016 г. на „Профи Кредит България“
ЕООД, че е заличена по договора за потребителски кредит, както и писмото
от 21.08.2019 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с което се
уточняват обстоятелства по извършена цесия на вземането.
Причинно – следствената връзка между действията на ответницата и
претърпените от ищцата неимуществени вреди е изцяло доказана и в нейна
подкрепа са всички събрани по делото доказателства.
Съдът намира, че признатата като дължима сума за обезщетение в
размер на 1200 лв. за претърпените болки и страдания не се явява завишена.
Аргументът, че ищцата не е изпитала страдание и стрес, тъй като един месец
след получаване на поканата за доброволно изпълнение изпълнителното дело
по отношение на нея било прекратено и запорът на банковата й сметка в ДСК
ЕАД бил вдигнат, е несъстоятелен. Един месец като срок е достатъчен, за да
се преживее емоционален стрес и психично напрежение. Релевантна е не
продължителността на периода, а интензитета на вътрешните преживявания.
Въззивникът посочва, че не се доказвало притеснението на ищцата, че може
да заплаща неустойки по договор за ползван от нея заем, тъй като били
представени разписки за такива неустойки от 2016 г. Напротив, именно
защото ищцата веднъж вече е заплащала неустойки по договора през 2016 г.,
сега тя се е притеснявала, че може отново да изпадне във финансови
затруднения и да й и да дължи неустойки. Също така е без значение, че
ищцата не била ползвала силни медикаменти, не била ползвала болнични и не
отсъствала от работа. Тези обстоятелства не водят до извода, че изобщо не е
бил преживян стрес от нея, а се отразяват върху размера на сумата, която
съдът е намерил за достатъчна да присъди с решението си. Уважаването на
иска за сума от 1200 лв., вместо претендираната от 1500 лв., е в резултат на
преценката на съда относно прилагането на чл. 52 ЗЗД. Следователно, съдът е
4
намалил дължимия размер, а от исковата молба не се установява ищцата да е
претендирала сумата от 500 лв. на месец.
Доводите на въззивника, че преди две години ищцата претърпяла
ПТП, което оставила трайна следа в психиката, а освен това тя имала
професия *** – високорискова професия и именно това допринесло за
преживения стрес, са необосновани. От така изложените доводи не може да
се установи наличието на причинна връзка между посочените обстоятелства и
психологическия стрес на ищцата. Напротив, свидетелят В.Т. посочва, че
двамата с ищцата наистина са претърпели катастрофа преди близо четири
години, но тя не е преживяла сериозен психологически стрес от това събитие,
следователно, то не може и да е оставило толкова трайни следи, които да са се
отразили и върху случая с изпълнителното дело. В тази насока следва да се
подчертае, че показанията на свидетеля В.Т. се кредитират от съда,
включително и след преценката им на основание чл. 172 ГПК, тъй като се
отличават с обективност, последователност и липса на вътрешни
противоречия. Свидетелят не посочва заплащане на суми от ищцата на
22.10.2019 г., както се твърди във въззивната жалба. Той обяснява какви са
били последиците от тревогите и стреса върху съпругата му. Следва да се
кредитират и показанията на свидетеля И.Н. Неговите впечатления са на
човек, който познава ищцата и съпруга й и в показанията си той споделя
както личните си наблюдения, така и това, което ищцата му е споделила.
Изложеното не налага ревизиране на атакуваното решение, а
подробното мотивиране на решението и достигането до крайния извод, който
извод съвпада и с извода на въззивната инстанция, поради което съдът
препраща изцяло на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на
първоинстанционния съд, което води до оставяне на въззивната жалба без
уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Страните са направили искания за присъждане на разноски. С оглед
изхода на спора въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
разноски за въззивна инстанция в размер на 450 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,съдът.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/11.08.2021 г. на Районен съд -
Димитровград по гр.д. № 576/2021 година.
Осъжда ЧСИ Г.Д.И. с рег №*** КЧСИ район на действие Окръжен
съд *** да заплати на Н. Д. Т. ЕГН ********** от град *** разноски по
делото в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване.

5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6