Присъда по дело №214/2016 на Районен съд - Асеновград

МОТИВИ

 По нохд № 214.2016г. по описа на РС- Асеновград, четвърти наказателен състав

 

          Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимите: Й.Д.Н., ЕГН – **********,***, по народност българин, български гражданин, с висше образование, пенсионер по болест, разведен, осъждан, с адрес: град Асеновград, ул.“Поп Матей“ № 19, ет.1, по обвинение за престъпление по чл. 210 ал.1т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК за това, че в периода от началото на месец юни 2014г. до края на месец август 2014г. включително, в град Асеновград, област Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне със З.Д.Н., с цел да набави за себе си и за другиго - за З.Д.Н., имотна облага, е възбудил и поддържал у Ж.З.А. заблуждение- че е автомонтьор и може да ремонтира авариралия му автомобил, че брат му З.Д.Н. е дал определена сума пари предварително за части на автомобила, че той самият е закупил с дадените му пари авточасти, които е използвал за ремонта, че е ангажирал и друг автомонтьор, който ще помогне за ремонта на лекия автомобил „Фиат скудо“ с рег. № М 3007АР и с това му е причинил имотна вреда в размер на 670- шестотин и седемдесет лева.

 

Както и срещу подсъдимия: З.Д.Н., ЕГН – **********,***, по народност българин, българско гражданство, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, с адрес: с.Дълбок извор, област Пловдивска, ул. „I-ва” № 35, за престъпление по чл. 211 предл.2-ро вр.чл. 210 ал.1т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“ вр.чл. 26 ал.1 от НК, за това, че в периода от началото на месец юни 2014г. до края на месец август 2014г. включително, в град Асеновград, област Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, в условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението, след като е  осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено на основание чл. 66 от НК, след предварително сговаряне с Й.Д.Н., с цел да набави за себе си и за другиго – за Й.Д.Н., имотна облага, е възбудил и поддържал у Ж.З.А. заблуждение – че може да му осигури ремонт на авариралия му лек автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № М 3007 АР, че Й.Д.Н. –„М.“ е автомонтьор, който може да извърши този ремонт, че е дал предварително пари за части за този автомобил и че автомонтьора Й.Д.Н. –„М.“ е извършил ремонт на автомобила със закупени резервни части и с това му е причинил имотна вреда в размер на 670,00- шестотин и седемдесет лева.

И за това, че в периода месец ноември 2014г. – месец декември 2014г. включително, в град Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № М 3007 АР, на стойност 3100, собственост на Ж.З.А., която е владеел – престъпление по чл. 206 ал.3 вр.ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“ от НК.

Ред за разглеждане на делото: чл. 371 т.2 от НПК.

Конституирани страни - граждански ищец и частен обвинител по делото пострадалият Ж.З.А., представляван от повереника – адвокат Т. И..

Приети за съвместно разглеждане по делото граждански искове, както следва:

Предявен от пострадалия Ж.З.А. граждански иск срещу З.Д.Н. за имуществени вреди в размер на 3100- три хиляди и сто лева, причинени от престъпление по чл. 206 ал.3 вр.ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“ от НК.

Предявен граждански иск от Ж.З.А. солидарно срещу Й.Д.Н. и З.Н., за сумата от 670 - шестотин и седемдесет лева, солидарно дължима на основание чл. 45 от ЗЗД, в резултат на престъпление по чл. 210 ал.1т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК, относно подсъдимия Н. и за престъпление по чл. 211 пр.2 вр.чл. 210 ал.1т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б4а“ вр.чл. 26 ал.1 от НК за подсъдимия З.Н..

 

По същество:

Представителят на РП - Асеновград пледира за признаване на подсъдимите за виновни по предявените им обвинения, които същите са извършили с пряк умисъл.По отношение на подсъдимия Й.Н., за престъпление  по чл. 210 ал.1т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК се пледира за налагане на наказание „ЛС“ в размер на 3 – три години, което да бъде редуцирано, на основание чл. 58а ал.1 от НК и бъде осъден на наказание „ЛС“ в размер на 2 – две години, което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип, при първоначален „строг“ режим.

По отношение на подсъдимия З.Н., се пледира за налагане на наказание за престъплението по чл. 211 пр.2-ро вр.чл. 210 ал.1т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чрл. 29 ал.1 б“а“ вр.чл. 26 ал.1 от НК- „лишаване от свобода“ в размер на 6 – шест години, което след редукцията по чл. 58а ал.1 от НК бъде намалено с 1/3 и бъде осъден на „ЛС“ в размер на четири години.По отношение на наказанието за престъплението по чл. 206 ал.3 вр.ал.1 вр.члр. 29 ал.1 б“а“ от НК, прокурорът пледира за налагане на същото по вид и размер наказание, като относно двете бъде приложен чл. 23 ал.1 от НК и му бъде определено едно общо най-тежко наказание, а именно „ЛС“ в размер на 4 – четири години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в „затвор“ или „затворническо общежитие“ от закрит тип. По отношение на предявените граждански искове, се пледира за уважаването им в пълен размер, както и осъждане на подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.

Повереника на гражданския ищец и частен обвинител: адвокат Т. И., напълно се солидаризира със становището на представителят на РП- Асеновград относно размера на поисканите наказания, а относно приетите за съвместно разглеждан граждански искове, то същият пледира за уважаването им в пълен размер, като не се иска присъждане на разноски по делото.

Адвокат И.И. - защитник на подсъдимия Й.Н., пледира за размер, по-нисък от поискания от прокурора, с оглед размера на причинената вреда, а относно останалите въпроси - разноски и начин на изтърпяване на наказанията, се пледира същите следва да бъдат възложени на подсъдимите.

Подсъдимият Й.Н. пледира  за по-лека присъда, позовавайки се на здравословното си състояние.

Адвокат Ц.С. – защитник на подсъдимия  З.Н., пледира за определяне на наказанията без да се спира на конкретен размер, относно гражданските искове- предоставя на съда. Моли за приложение на чл. 23 от НК.

Подсъдимият З.Н. поддържа казаното от адвокат С..

 

По фактите:

Съобразно реда, по който е разгледано производството, от фактическа страна, съдът намери за установено следното:

Подсъдимият Й.Д.Н. е осъждан в периода 2001 г- 2009 г., множество пъти на ЛС, които осъждания обаче нямат правно отношение към деянието, предмет на настоящето производство.

 

Подс. З.Д.Н. също е осъждан многократно, като от значение за определяне квалификациите на престъпленията , обсъждани в обвинителния акт са следните съдебни актове: с присъда по НОХД № 605/2007 г. по описа на Районен съд – Асеновград, за извършено от него престъпление по чл.211, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“  от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на де години и девет месеца, като на основание чл.47, ал.1, б. „б“ от ЗИН, съдът е определил да се изтърпи реално при първоначален „строг“ режим. Присъдата е влязла в законна сила на 12.02.2008 г.

С определение по ЧНД № 116/2008 г. по описа на Районен съд – Асеновград е наложено едно общо, най – тежко наказание измежду тези, наложени му по НОХД № 2569/2005 г.; НОХД № 2042/2003 г.; НОХД № 897/2007 г.; НОХД № 1521/2007 г.; НОХД № 898/2007 г.; НОХД № 908/2007 г.; НОХД № 1324/2007 г.; НОХД № 258/2007 г.; НОХД № 1786/2007 г.; НОХД № 605/2007 г., по описа на Районен съд – Пловдив и на Районен съд – Асеновград, а именно „лишаване от свобода“ в размер на четири години. На основание чл.24 от НК съдът е увеличил така определеното общо най-тежко наказание с шест месеца, като е постановил същото да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Определението е влязло в сила на 16.04.2008 г., като определеното с него наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири години и шест месеца е изтърпяно на 11.05.2012 г.

 

Подсъдимите Й.Д.Н. и З.Д.Н. *** г. , като Й.Н. е пенсионер по болест и в посочения период от време, както и неговия брат, не се занимавал с никаква трудова дейност.

 

На 16.01.2013 г. св. Ж.З.А. закупил лек автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № М 3007 АР, с писмен договор с нотариална заверка на подписите. В началото на месец юни 2014 г. св. Ж.А. пътувал с автомобила си от гр. Пловдив към гр. Лъки, обл. Пловдивска, в хода на което пътуване, в района на Вълканова чешма, която се намира близо до разклона за с. Югово, обл. Пловдивска, и гр. Лъки, обл. Пловдивска, автомобилът му аварирал, поради което не можел да се движи на собствен ход, което наложило св. Ж.А. да спре същия на паркинга до чешмата. Малко след това до него спрял друг автомобил, който се управлявал от подс. З.Н., от който последният излязъл, отишъл при св. Ж.А., представил се и го попитал какво се е случило. Св. А. обяснил, след което подс. З.Н. му предложил да издърпа авариралия автомобил с този, който управлявал, до сервиз в гр. Лъки, обл. Пловдивска, което предложение свидетелят Ж.А. приел. След това с общи усилия л.а. „Фиат Скудо“ бил издърпан до сервиз в гр. Лъки, обл. Пловдивска. За тази услуга св. А. платил на подс. З.Н. сумата от 20,00 лв. В самия сервиз неговия собственик извършил преглед на л.а. „Фиат Скудо“, установил повредата и обяснил на св. Ж.А. и подс. З.Н., че не може да го ремонтира, тъй като имал достатъчно друга работа. Когато разбрал това св. Ж.А. решил да остави там автомобила си известно време, за да може да организира транспортирането му /или просто преместването му/ до с. Елховец, обл. Смолянска, където живеел, след което се прибрал, както и подс. З.Н.. Последният, обаче, решил да използва описаната ситуация и да извлече изгода за себе си и своя брат – подс. Й.Н.. Двамата се срещнали и решили да въведат в заблуждение св. Ж.А., че подс. Й.Н. е лице, което притежава достатъчно знания и опит да извърши ремонта на автомобила /че е автомонтьор/, и че ще извърши този ремонт, че за този ремонт ще са необходими различни части, които те вече са закупили или ще закупят, като ще поддържат версията, че подс. Й.Н. не е могъл да извърши ремонта на автомобила, тъй като не е бил специалист в съответната област. Той и брат му нямали намерение и да закупуват части за ремонта. Двамата искали по този начин да мотивират св. Ж.А. да им даде парични средства,  без да купуват частите и да извършат ремонта и по този начин да се облагодетелстват.  След като подсъдимите взели това решение, единият от тях, а именно подс. З.Н., се свързал чрез телефон със св. Ж.А.. Това се случило само няколко дни, след като двамата се разделили в гр. Лъки, обл. Пловдивска. При проведения разговор  подс. З.Н. обяснил на св. Ж.А., че е намерил автомонтьор, който ще може да ремонтира автомобила му. Св. Ж.А. му отговорил, че в момента не разполага с достатъчно парични средства, които да отдели за ремонта. Така приключил първия разговор. Подс. З.Н., обаче, не се отказал от намерението си по описания по-горе начин да придобие пари за себе си и подс. Й.Н.. Съответно, подс. З.Н. провел още няколко телефонни разговора със св. Ж.А., всичките случили се по негова / на обвиняемия/ инициатива. При тези разговори, проведени броени дни след първия такъв, подс. З.Н. продължил да увещава св. Ж.А. да извърши ремонт на автомобила си и то при автомонтьора, ангажиран от него, при последният разговор подс. З.  Н. му казал, че ако е необходимо той самият щял да помогне с пари, и че дори вече са закупени част от необходимите части за ремонта. Когато разбрал това, св. Ж.А. се съгласил да предостави автомобила са за ремонт на автомонтьора, който подс. З.Н. ангажирал. Двамата се уговорили да се срещнат. Тази среща се състояла в началото на месец юли 2014 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска. Там подс. З.Н. посрещнал св. Ж.А. и с него отишъл в едно заведение, където вече се намирали  подс. Й.Н. и св. А.А.Б. – приятел на двамата подсъдими. В заведението подс. З.Н. представил св. Ж.А. на подс. Й.Н., за когото обяснил, че той е въпросния автомонтьор. Подс. Й.Н. му се представил с името М.. При запознанството св. А.Б. се представил със собствените си имена, но не присъствал на последвалия разговор между двамата подсъдими и св. Ж.А.. При този разговор св. Ж.А. обяснил на подс. Й.Н. каква е повредата на автомобила му. Подс. Й.Н. го изслушал, след което му казал, че той действително е автомонтьор и му обещал да ремонтира автомобила му за три дни, след което му обяснил, че вече е закупил части и антифриз, необходими за ремонта на превозното средство, което не отговаряло на истината. За тези части и антифриз подс. Й.Н. поискал от св. Ж.А. сумата от 100,00 лв., и я получил от него. После подс. Й.Н. казал на св. А., че трябва автомобилът му да се изтегли до гр. Асеновград, и че това ще бъде сторено, но трябва да заплати на подс.. З.Н. 50,00 лв. Св. Ж.А. дал тази сума на подс.. З.Н., след което той /св. А./ и св. А.Б. се придвижили с товарен автомобил /бус/ до гр. Лъки, обл. Пловдивска, и с негова помощ л.а. „Фиат Скудо“ е бил издърпан до гр. Асеновград. Товарният автомобил се управлявал от св. А.Б.. Той издърпал л.а. „Фиат Скудо“ до гараж, който се намирал в покрайнините на гр. Асеновград, в близост до пътя за с. Поповица, обл. Пловдивска, като това се случило по нареждане на подсъдимите Й. и З. Налбантови. След като л.а. „Фиат Скудо“ бил паркиран там, св. А.Б. си тръгнал. Там останали св. Ж.А. с двамата подсъдими, които обяснили на св. Ж.А., че следва да предостави ключовете за автомобила си, което направил, като ги оставил на таблото на превозното средство. После подс. Й. Запрянов му казал, че трябва да му даде сумата от 150,00 лв.,за да започне работата по автомобила му. Св. Ж.А. дал тази сума на подс. Й.Н., тъй като считал, че той наистина може да ремонтира автомобила му и че ремонта ще се извършил в гаражът, който се намирал наблизо. Всъщност въпросния гараж към онзи момент се ползвал под наем от св. М.С.С. ***, който нямал нищо общо със случая и с двамата подсъдими.  След това подс. З.Н. обяснил на св. Ж.А., че трябва да му даде 270,00 лв. за части, които били необходими за л.а. „Фиат Скудо“, и които той закупил лично по-рано,у като с цел затвърждаване на това заблуждение, подс. Й.Н. потвърдил казаното от брат си. Св. А. дал тази сума на подс. З.Н., след като се наложило да я изтегли от съответен банков клон в гр. Асеновград.  Преди да тръгнат подс. З.Н., в присъствието на св. Ж.А. и на своя брат, взел ключовете за лекия автомобил „Фиат Скудо“, и заключил вратите му. Автомобилните ключове останали у подс. З.Н..До посочения банков клон св. Ж.А. е бил придружен и от двамата подсъдими. След това св. Ж.А. *** , л.а. „Фиат Скудо“ останал паркиран до гаража, който св. М.С. ползвал под наем, като ключовете за него се държали от подс.. З.Н.. Естествено,  подс. Й.Н. не извършил каквито и да е ремонтни дейности по автомобила. Въпреки това, двамата подсъдими решили да поискат нова сума, уж свързана с ремонта на автомобила на св. Ж.А.. В тази връзка, към края на месец август 2014 г.  подс. Й.Н. се свързал със св. Ж.А. и му обяснил, че в хода на ремонта, който извършвал,  установил, че има повредени и други части – тампони, и че те трябва да се сменят с нови, за което поискал да му даде 150,00 лв. за закупуване на новите части. Св. Ж.А. не се усъмнил в достоверността на казаното от  подс. Й.Н., поради което се придвижил до гр. Асеновград в деня на разговора, и там дал сумата от 150,00 лв. на подс. Й.Н., тъй като считал, че той действително ремонтира автомобила му и тези пари са необходими за закупуването на нови части. След като дал парите, св. Ж.А. се върнал в дома си.  Подсъдимите решили да премесят автомобила на  друго място,за което подс. З.Н., с помощта на св.А.Б. изтеглили авариралия автомобил до сервиз, който се намирал зад сградата на бившия Тютюнев комбинат в гр. Асеновград и чийто собственик е св. Я.В.Г., с цел  да не се усъмни св. Ж. А., че се ремонтира същия, при евентуално негово желание да провери лично това. Когато л.а. „Фиат Скудо“ е бил преместен в сервиза,  подс. З.Н. формално поискал от св. Я.Г. да установи каква е повредата по него. Св. Г. извършил преглед и установил, че двигателят на моторното превозно средство е пропаднал, като уведомил подс. З.Н., че този проблем може да се отстрани чрез ремонт, който ще струва 600,00 лв., и че ако бъде ангажиран да извърши ремонта ще го направи само след като получи  посочената сума. Подс. З.Н. му отговорил, че ще говори със собственика на автомобила дали желае да се извърши ремонта при тези условия и ще се върне при него.

В деня, в който св. Ж.А. дал последната сума от 150,00 лв. на  подс. Й.Н., същият го попитал дали не продава автомобила си. Посоченият свидетел отвърнал, че не желае да го продава. В следващите два-три дни с него се свързал и св. А.Б., който също се поинтересувал дали имал желание да продаде автомобила си, като и в този случай св. А. отговорил отрицателно. Тази разговори притеснили св. Ж.А. и той решил да си вземе автомобила, за  което в края на месец август 2014 г. пристигнал в  гр. Асеновград с товарен автомобил „Мерцедес“, който се управлявал от негов роднина- св. Д.Я.Б.. Когато пристигнали в гр. Асеновград, св. Ж.А. се срещнал с подс. Й.Н., с когото разговарял и му обяснил, че иска да си получи автомобила. Подс. Й.Н. му отвърнал, че не може да му го върне, тъй като го бил оставил на друг автомонтьор, който трябвало да завари задната греда на превозното средство. Св. Ж.А. казал, че не са се договорили за тези ремонтни дейности и че не желае извършването на такива. Казал също така, че иска да види автомобила си, при което подс. Й.Н. го закарал до сервиза на св. Я.Г., където се намирал л.а. „Фиат Скудо“. Преди това му обяснил, че той се е представил пред св. Я.Г. като собственик на превозното средство, който го познавал и поради тази причина щял да вземе по-малко пари за ремонта, който трябвало да извърши, за което  подс. Й.Н. казал на св. Ж.А. да не казва на св. Я.Г., че именно той е собственик на лекия автомобил. В самия сервиз св. А. установил, че автомобилът му е в такова състояние, което не позволявало да се движи продължително време дори и чрез дърпане с друг такъв, при което си тръгнал, като преди това взел багаж от превозното си средство. После той и св. Д.Б. напуснали гр. Асеновград. След това св. Ж.А. се опитал няколко пъти да се свърже с подс.. Й.Н., но не успял. Провел разговор с подс. З.Н., който му обяснил, че автомонтьора М., съответно – подс. Й.Н. е заминал за Германия. Впоследствие св. Ж.А. също напуснал страната, като се върнал на 10.12.2014 г. След това безуспешно се опитал да се свърже с подсъдимите. В началото на месец януари 2015 г. потърсил автомобила си и в сервиза на св. Я.Г., но не го открил, поради което сезирал за случая РУП – Асеновград.

Междувременно, един ден, в периода месец ноември 2014 г. -  месец декември 2014 г., подс. З.Н. решил да продаде автомобила на трето лице и така да придобие парични средства, които да изразходва за лични цели. В тази връзка той се срещнал със св. Х.И.И., живущ ***, и му предложил да му продаде лекия автомобил „Фиат Скудо“, като обяснил, че е с блокирал двигател. Св. Х.И. се съгласил да го закупи за 350,00 лв. Подс. З.Н. приел цената. Малко по-късно, през същия ден с помощта на товарен автомобил, който се управлявал от св. А.Б., лекия автомобил „Фиат Скудо“  бил изтеглен от сервиза на св. Я.Г., до дома на св. Х.И., като същият се управлявал от  подс. З.Н., който след като получил от св. Х.И. за него 350,00 лв., дал част от нея на св. А.Б. за това, му е помогнал да преместят превозното средство до тази част на гр. Асеновград, след което двамата си тръгнали.

Автооценъчна експертиза установява, че към инкриминирания период от време стойността на лекия автомобил „Фиат Скудо“ рег. № М 3007 АР е била 3100,00 лв. .

 

От изготвената съдебномедицинска експертиза, се установява голям брой заболявания от които страда този подсъдим, както и че същият може да участва в наказателното производство.

 

Изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза с оглед даване ход на делото извън сградата на съда установява, че към датата на нейното изготвяне, същият страда от счупване на лявата бедрена шийка, станало на 24.01.2016г., което е наложило оперативно лечение на 29.01.2016г. и поставяне на изкуствена тазобедрена става. На 11.03.2016г. при извършеният контролен преглед се установява, че пострадалия се предвижва предвид състоянието му, с инвалиден стол. На 15.03.2016г. е постъпил в МБАЛ „Евхоспитал“ за оперативно лечение – ревизия на ставата по повод настъпило усложнение - фистула. В първоначалната епикриза на МБАЛ „Пловдив“, както и в контролните прегледи, извършени от д-р Ш. се споменава, че се налага рехабилитация, която трябва да бъде щадяща и ще продължи по-дълго време, предвид претърпения мозъчен инсулт.Допълнително затруднение за рехабилитацията, раздвижването и вертикализация на пациента е и неговото наднормено тегло.

Предвид изложеното, подсъдимия Й.Д.Н., към момента на изготвяне на експертизата, се предвижва единствено и с помощта на инвалиден стол.

Уместно е извършването на нова експертиза след 6-8 месеца от ортопед – травматолог, който след запознаване с медицинската документация и при нужда извърши преглед на подсъдимия, с оглед установяване на неговото състояние.

 

По доказателствата:

 Така установените и признати от двамата подсъдими факти по делото, съдът намери за доказани от протоколите за разпити на свидетелите Ж.З.А., Д.Я.Б.,  А.А.Б.,  Я.В.Г.,  Молен С.С., Х.И.И., които съдържат логични вътрешно и непротиворечиви, както и помежду си свидетелски показания, които напълно кореспондират с протоколите за разпознаване на лица от 14.08.2015г. и 02.11.2015г., които съдът кредитира като надлежно изготвени от компетентен орган, при спазване на правилата за извършване на това следствено действие, поради което и съдът ги кредитира.

Съдът кредитира изготвените по делото авто-оценъчна експертиза и СМЕ-зи, като изготвени от лица –специалисти в областта на автомобилите – относно първата и от съдебни медици - относно втората и третата, поради което и съдът ги кредитира.

Съдът кредитира като надлежно приобщени и достоверни и писмените доказателства по делото, а именно: свидетелство за регистрация на МПС, договор за покупко-продажба на МПС от 16.01.2013г., епикриза КП № 202,  експертно решение № 1134 от 02.04.2014г., характеристична справка на подсъдимите, справки за съдимост на същите.

 

От правна страна:

Съдът намери, че всеки един от двамата подсъдими, от обективна страна, е осъществил състава на вмененото му престъпление, а именно:

Подс. Й.Д.Н. - по чл.210, ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода от началото на месец юни 2014 г. до края на месец август 2014 г. включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, след предварително сговаряне със З.Д.Н., с цел да набави за себе си и за другиго - за З.Д.Н., имотна облага, е възбудил и поддържал у Ж.З.А. заблуждение – че е автомонтьор и може да ремонтира авариралия му автомобил; че брат му З.Д.Н. е дал определена сума пари предварително за части за автомобила; че той самият е закупил с дадените му пари авточасти, които е използвал за ремонта; че е ангажирал и друг автомонтьор, който ще помогне за ремонта на лекия автомобил „Фиат Скудо“ рег. № М 3007 АР, и с това му е причинил имотно вреда в размер на 670,00 лв..

 

За този правен извод съдът изходи от обстоятелството, че са налице осъществени престъпни деяния за посочения инкриминиран период от време, всяко от които от обективна страна осъществява състава на престъпление по чл. 210 ал.1т.2 вр.чл.209 ал.1 от НК, като с предварителния сговор между двамата, това прави цялостната му престъпна дейност за този период, квалицируема по състава на чл. 210 ал.1т.2 вр.чл. 209 ал.1 от НК, като отделните деяния са извършени при кратки интервали от време, при еднородност на вината на всяко едно от тях - пряк умисъл, като всяко предходно се явява продължение на последващото такова.

 

Така, двамата подсъдими, след като били наясно с оглед ситуацията, в която изпаднал пострадалия Ж.А., предвид повредата на неговия лек автомобил и оставянето му на сервиз в град Лъки      , се споразумели да се възползват от така установената ситуация, като извлекат парична изгода от същата и решили да сторят това, като въведат в заблуждение пострадалия Ж.А., че подсъдимия Й.Н. е автомонтьор, който е способен да извърши ремонта на автомобила и че ще извърши същия, като за него ще са необходими различни части, които те вече са закупили или ще закупят, като и двата били наясно, че подсъдимият Й.Н. не може да извърши ремонта на автомобила, тъй като няма никакви познания и практически умения по този въпрос, като така, чрез измамни действия, придобият под този предлог парични средства от пострадалия Ж.А. и набавят за себе си имотна облага. Този план е осъществен в спокойна обстановка, при предварително разпределение на ролите между двамата, като за изпълнение на намисленото, подсъдимия З.Н. по телефона провел разговор с пострадалия, в хода на който го въвел в заблуждение по намисления от двамата подсъдими начин, като предвид на това, че първия път не могъл да го убеди, провел няколко такива разговора, като с цел мотивиране приемане на предложението дори го убедил, че ще вложи лични средства в ремонта на автомобила, само и само да го ремонтира.

 

Именно мотивиран от това, пострадалия А. предприел действия по предоставяне на автомобила си във владение на двамата подсъдими, за което се провели срещи, в хода на която подс.Й.Н. се представил за „М.“ – автомонтьор, като в началото на месец юли 2014г. по привиден и неистински предлог, че са закупили части за ремонта и антифриз, подсъдимите са получили имотна облага в размер на 100,00- лева, като по този начин, нему била нанесена имотна вреда и набавена облага в посочения размер от страна на всеки един от двамата подсъдими, с което от обективна страна е осъществен състава на престъпление по чл. 210 ал.1 т.2 вр.чл. 209 ал.1 от НК.

 

Отново на тази среща, по същия начин, при сговор предварителен на двамата братя - подсъдими, но под друг неистински предлог, а именно, че автомобилът трябва да се изтегли, което било сторено след заплащане на сумата от 50 – петдесет лева, като при изтегляне на автомобила на пострадалия от сервиза в град Лъки, до сервиз в град Асеновград, като подсъдимия  Й. Запрянов поискал втора сума пари - 150 лева, за започване работата по автомобила на пострадалия, която му била дадена, с което на пострадалия е нанесена имотна вреда и двамата подсъдими са получили имотна облага, с което от обективна страна и за това е осъществен от страна на подсъдимия Й. Запрянов състава на престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр.чл. 209 ал.1 от НК.

 

Същият ден, бидейки двамата с пострадалия Ж.А., другият подсъдим - З.Н., му обяснил, че следва да му даде сумата от 270,00 – двеста и седемдесет лева за части, които пострадалият му дал, с което от обективна страна двамата подсъдими при предварителен сговор помежду си, са набавили за себе си имотна облага в този размер и са нанесли имотна вреда на пострадалия Ж.А. в същия размер, поради което и от обективна страна е осъществен от страна на подсъдимия Й.Н. състава на престъпление по чл. 210 ал.1 т.2 вр.чл.209 ал.1 от НК.

 

Отново в изпълнение на намисленото, двамата подсъдими през месец август 2014г. решили да поискат още пари уж под предлог за допълнително възникнали ремонтни дейности, поради което подсъдимият Й.Н. се обадил на пострадалия Ж.А. и му обяснил мнимата ситуация за допълнителните части за ремонта, с които неистински информации го мотивирал да дойде до град Асеновград и да му даде още пари - сумата от 150,00 – сто и петдесет лева, тъй като по този начин двамата подсъдими се набавили имотна облага в посочения размер и нанесли имотна вреда на пострадалия, с което подс. Й.Н. от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл. 210 ал.1 предл.2 вр.чл. 209 ал.1 от НК.

 

Всичко това, както се посочи по-горе, е извършено в условията на продължавано престъпление, с оглед на което и цялостната престъпна дейност на подсъдимия Й.Н., се квалифицира като престъпление по чл. 210 ал.1 т.2 вр.чл.209 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК, предвид на това, че престъплението е извършено от двамата подсъдими при предварителен сговор, като общият размер на посочената парична сума е от 670,00- шестотин и седемдесет лева, с който същите са се облагодетелствали и с който размер са нанесли имотна вреда на пострадалия Ж.А..

 

Всяко едно от деянията е осъществено от субективна страна при съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене, с което цялостното продължавано престъпление, извършено от подсъдимия Й.Н. е осъществено при пряк умисъл, като същият е налице и относно наличието на предварителен сговор с неговия брат – другия подсъдим.

Предвид на което съдът го призна за виновен в извършване на престъпление по чл. 210 ал.1т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 от НК.

 

Другият подсъдим – З.Н., след предварително сговаряне с брат си – подсъдимия Й.Н., също в условията на продължавано престъпление, е извършил за периода от началото на месец юни 2014г. до края на месец август 2014г.  въвеждане в заблуждение на пострадалия Ж.А., с което му е нанесъл за различните деяния отделни по размер имотни вреди, с които се е обогатил, като всяко едно от деянието е осъществено от него след предварителен сговор с другия подсъдим – брат му Й.Н., и през непродължителен период от време, при което всяко последващо се явява продължение на предходното и от обективна страна осъществява състава на продължавано престъпление по чл. 26 ал.1 от НК, като от негова страна деянието е осъществени и при условията на опасен рецидив по чл. 29 ал.1 б“а“ от НК.

 

Така, двамата подсъдими, след като били наясно с това, че пострадалият  Ж.А. има проблеми с лекия автомобил, решили да се възползват от така установената ситуация, като извлекат парична изгода от същата и решили да сторят това, като въведат в заблуждение пострадалия Ж.А., че подсъдимия Й.Н. е автомонтьор, който е способен да извърши ремонта на автомобила и че ще извърши същия, като за него ще са необходими различни части, които те вече са закупили или ще закупят, като и двата били наясно, че подсъдимият Й.Н. не може да извърши ремонта на автомобила, тъй като няма никакви познания и практически умения по този въпрос, като така, чрез измамни действия, придобият под този предлог парични средства от пострадалия Ж.А. и набавят за себе си имотна облага. Този план е начертан от двамата подсъдими в спокойна обстановка, при предварително разпределение на ролите между тях, като за изпълнение на намисленото, подсъдимият З.Н. по телефона провел разговор с пострадалия, в хода на който го въвел в заблуждение по намисления от двамата подсъдими начин, като предвид на това, че първия път не могъл да го убеди, провел няколко такива разговора, като с цел мотивиране приемане на предложението дори го убедил, че ще вложи лични средства в ремонта на автомобила, само и само да го ремонтира.

 

Именно мотивиран от това, пострадалия А. предприел действия по предоставяне на автомобила си във владение на двамата подсъдими с цел извършване на ремонт, за което се провели срещи, в хода на която подс.Й.Н. се представил за „М.“ – автомонтьор, като в началото на месец юли 2014г. по привиден и неистински предлог, че са закупили части за ремонта и антифриз, подсъдимите са получили имотна облага в размер на 100,00- лева, като по този начин, нему била нанесена имотна вреда и набавена облага в посочения размер от страна на всеки един от двамата подсъдими и в частност, като деянието е извършено при упасен рецидив по чл. 29 ал.1 б“а“ от НК, с което подсъдимият З.Н., с което от обективна страна е осъществен състава на престъпление по чл. 211 предл.2-ро вр.чл. 210 ал.1 т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“ от НК.

 

Отново на тази среща, по същия начин, при сговор предварителен на двамата братя - подсъдими, но под друг неистински предлог, а именно, че автомобилът трябва да се изтегли, което било сторено след заплащане на сумата от 50 – петдесет лева, като при изтегляне на автомобила на пострадалия от сервиза в град Лъки, до сервиз в град Асеновград, като подсъдимия  Й. Запрянов поискал втора сума пари - 150 лева, за започване работата по автомобила на пострадалия, която му била дадена, с което на пострадалия е нанесена имотна вреда в размер от 150,00 лева и двамата подсъдими са получили имотна облага в същия размер, като това деяние е осъществено от подсъдимия З.Н. при условията на „опасен рецидив“ по чл. 29 ал.1 б“а“ от НК, с което от обективна страна е осъществен състава на престъпление по чл. чл. 211 предл.2-ро вр.чл. 210 ал.1 т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“ от НК.

 

 Същият ден, бидейки двамата подсъдими с пострадалия Ж.А., подсъдимият  З.Н.  му обяснил, че следва да му даде сумата от 270,00 – двеста и седемдесет лева за части, които пострадалият му дал, с което от обективна страна двамата подсъдими при предварителен сговор помежду си, са набавили за себе си имотна облага в този размер и са нанесли имотна вреда на пострадалия Ж.А. в същия размер, поради което и от обективна страна подс. З.Н. е осъществен състава на престъпление по чл. чл. 211 предл.2-ро вр.чл. 210 ал.1 т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“ от НК, предвид на това, че деянието е осъществено от него в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б“а“ от НК.

 

Отново в изпълнение на намисленото, двамата подсъдими през месец август 2014г. решили да поискат още пари уж под предлог за допълнително възникнали ремонтни дейности, поради което подсъдимият Й.Н. се обадил на пострадалия Ж.А. и му обяснил мнимата ситуация за допълнителните части за ремонта, с които неистински информации го мотивирал да дойде до град Асеновград и да му даде още пари - сумата от 150,00 – сто и петдесет лева, тъй като по този начин двамата подсъдими си набавили имотна облага в посочения размер и нанесли имотна вреда на пострадалия, с което подс. З.Н. , като с оглед предварителния сговор с брат си и това, че деянието е извършено при опасен рецидив, то същото е квалифицирано като такова по чл. чл. 211 предл.2-ро вр.чл. 210 ал.1 т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“ от НК.

 

Всичко това, както се посочи по-горе, е извършено в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, като тук се визира осъждането на подсъдимия З.Н. по нохд № 605.2007г. по описа на Районен съд – Асеновград, за извършено от него престъпление по чл. 211 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“ и“б“ от НК,  за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 – две години и девет месеца, като на основание чл. 47 ал.2 б4б“ от ЗИН, е постановено същото да се изтърпи реално при първоначален „строг“ режим и която присъда е влязла в сила на 12.02.2008тг., като съдът намери, че подсъдимият З.Н. от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 211 предл.2 вр.чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ вр. чл.26, ал.1 от НК.

 

От субективна страна, всяко едно от деянията, осъществени от подсъдимия Й.Н., е осъществено при условията на пряк умисъл, при съзнавани общественоопасни последици и тяхното целене, предвид на това, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния им характер и е целял настъпването на общественоопасните последици, с оглед на което и съдът намери, че всяко последващо от обективна и субективна страна е продължение на предходното, поради което и цялото продължавано престъпление е осъществено с пряк умисъл, с което е налице съставомерност по предявеното обвинение и от субективна страна, като същият е налице и относно квалифициращите обстоятелства – наличието на ясно съзнание, че без пряк сговор, целените общественоопасни последици не биха могли да бъдат постигнати, както е налице и относно квалифициращото обстоятелство – опасен рецидив, поради което и за това престъпление, съдът го призна за виновен.

 

 

По отношение на обвинението за престъпление по чл. 206, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, за периода месец ноември 2014 г. – месец декември 2014 г. включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в  условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек  автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № М 3007 АР на стойност 3100,00 лв., собственост на Ж.З.А., която е владеел, то за това престъпление, съдът го призна за виновен, като отчете, че е налице съставомерно деяние както от обективна, така и от субективна страна.

 

Този правен извод, съдът изведе от фактите, приети за установени по делото, а именно: ключовете и пазеннто на автомобила на пострадалия Ж.А., са предоставени от страна на последния на подсъдимия З.Н., макар и въз основа на измамно поведение, в негово владение, при което съдът счете, че нему е била предоставена фактическа власт върху въпросния автомобил.В случая, за съставомерността на деянието се изисква фактическата власт да е под формата на владеене и пазене, с оглед на това, че разликата между едното и другото е анимуса. Предвид на това, че е налице такъв, въпреки  измамливия характер на придобиване на фактическа власт върху същия, то е налице  владеене на този лек автомобил, като начинът на установяване на това фактическо положение – дали е престъпен или не, няма значение за квалификацията на престъплението.

 

На следващо място, безспорно е доказано по делото          , че  същият се е разпоредил с този лек автомобил, собственост на пострадалия Ж.А., с което от обективна страна е извършил разпореждане, като го е продал за сумата от 350- триста и петдесет лева, с което от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 206 ал.3 вр.ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б4а“ от НК, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, с оглед на това, че същиат има осъждане по нохд № 605.2007г. по описа на РС- Асеновград,с което е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 211 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б „а“ и „б“ от НК и му е наложено наказание ЛС в размер на 2 – две години и 9- девет месеца, като на основание чл. 47 ал.1 б“б“ от ЗИН, е определено то да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип, при първоначален „строг“ режим, която присъда е влязла в сила на 12.02.2008г. С определение по чнд № 116/2008г. по описа на РС- Асеновград е наложено едно общо най-тежко наказание измежду тези, наложени му по нохд № 2569.2005г., по нохд № 2042.2003г. , нохд № 897.2007г., нохд № 1521.2007г., нохд № 898.2007г., нохд № 908.2007г., нохд № 1324.2007г., нохд № 258.2007г. и нохд № 1786.2007г., нохд № 605.2007г. по описа на РС- Асеновград и Пловдив, а именно- „ЛС“ в размер на 4 – четири години, като на основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така определеното общо най-тежко наказ-ание с шест месеца и е постановил същото да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие при първоначален 4строг“ режим, което определение е влязло в сила на 16.04.2008г., като определеното от него наказание „ЛС“ в размер на четири години и шест месеца, е изтърпяно на 11.05.2012г. Стойността на лекия автомобил, собственост на пострадалия Ж.А. е определена от авто- оценъчна експертиза на 3100 – три хиляди и сто лева, която е и реалната стойност на щетата, нанесена на пострадалия.

 

С оглед на субективната страна на деянието, то същото е умишлено, предвид на това, че подсъдимият З.Н. е съзнавал общественоопасния му характер и последици и е целял тяхното настъпване.

 

Предвид на това, съдът го призна за виновен в извършване на това престъпление.

 

По отношение на наказанията, които следва да се наложат на всеки един от двамата подсъдими, съдът намери, че същите, с оглед наказуемостта на деянията, за които всеки един от тях бе признат за виновен, следва да бъде такова- ЛС, чийто определен размер, съгласно чл. 58а ал.1 от НК, следва да бъде редуциран с 1/3.

 

Така, за подсъдимия Й.Д.Н., за извършеното от него престъпление по чл. 210 ал.1т.2 вр.чл. 209 ал.1 от НК, съдът отчете, че наказуемостта на това престъпление е с „ЛС“ в размер от 1 до 8 – осем години. При неговото определяне като размер, съдът изходи от една страна от утежняващите отговорността обстоятелства – обременено съдебно минало и лоши характеристични данни, както и това, а като смегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете това, че се касае все пак за по-нисък размер на вредата,  както и отчете тежкото материално положение на подсъдимия и много силно влошеното му здравословно състояние, с оглед на което и определи наказание при лек превес на утежняващите отговорността, като определи такова в размер на 3 – три години ЛС, което редуцира с 1/3 и наложи наказание „ЛС“ в размер на 2 – две години. Предвид на това, че подсъдимият Й.Н. е осъждан на ЛС, то на основание чл. 61т.2 вр.чл. 60 ал.1 от „Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража“, съдът постанови същото да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

 

Съдът намери, че с този вид и размер наказание, ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

 

По отношение на подсъдимия З.Н., за извършеното от него престъпление по чл. 210 предл.2-ро вр.чл. 210 ал.1т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 29 ал.1 „а“ вр.чл. 26 ал.1 от НК, съдът отчете наказуемостта на това престъпление с наказание „ЛС“ от 3 до 10 години. Съдът отчете утежняващите отговорността обстоятелства – лоши характеристични данни, обременено съдебно минало, а като смегчаващо отговорността обстоятелства отчете ниския размер на вредата, поради което и определи наказанието при превес на утежняващите отговорността обстоятелства в размер на 6 – шест години. На основание чл. 58а ал.1 от НК, намали размера на това наказание с 1/3 и определи такова в размер на 4- четири години „ЛС“. Предвид на това, че подсъдимият З.Н. е осъждан на ЛС, то на основание чл. 61т.2 вр.чл. 60 ал.1 от ЗИЗС, постанови то да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип. Съдът счете, че с този вид и размер, ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

 

По отношение на престъплението по чл. 206 ал.3 вр.ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“ от НК, за което съдът призна подсъдимия З.Н. за виновен, съдът отчете неговата наказуемост с „ЛС“ от 3 до 10 години, като определи неговия размер на 6 – шест години, при превес на утежняващи отговорността обстоятелства – обременено съдебно минало, лоши характеристични данни, висок размер на щетата и отчете и смегчаващите отговорността такива – тежко материално положение. На основание чл. 58а ал.1 от НК, намали размер на това наказание с 1/3 и наложи наказание „ЛС“ в размер на 4- четири години.

 

Съдът приложи чл. 23 ал.1 от НК, предвид на това, че всяко едно от двете престъпления, за които същият е осъден, е наложено наказание, преди за което и да било от тях да има влязла в сила присъда, като измежду двете такива, отчитайки еднородния им размер, определи едно общо най-тежко такова, а именно – „ЛС“ в размер на 4- четири години. Предвид на това, че подсъдимият З.Н. е осъждан за престъпление на „ЛС“, съдът постанови това наказание да бъде изтърпяно, на основание чл. 61 т.2 вр.чл. 60 ал.1 от „Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража“, в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип.

 

Съдът счете, че не следва да прилага чл. 24 от НК, предвид на това, че подсъдимият З.Н. може да бъде  поправен и превъзпитан и без да бъде увеличавано наказанието му от 4 – четири години ЛС.

 

С оглед на това, че съдът призна и двамата подсъдими в извършване на престъпление от общ характер, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК, счете, че на тях следва да бъдат възложени разноските по делото, като подсъдимият Й.Н. следва да понесе разноските за съдебно – медицинските експертизи, възлизащи в размер на 151, 26 лева – разноски за СМЕ по сметка на РС- Асеновград и сумата от 64,00- шестдесет и четири лева- по сметка на ОД на МВР- Пловдив, за извършена в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза, предвид на това,че тези суми за заплатени на вещите лица от бюджетите на посочените юридически лица.

 

С оглед на това, че за оценката на лекия автомобил, предмет на престъпление по чл. 206 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б“а“ от НК е изготвена авто- оценъчна експертиза, то съдът предвид на това, че за престъплението по чл. 206 ал.3 вр.ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“от НК призна за виновен подсъдимия З.Н., то съдът го осъди, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, да заплати тази сума по сметка на ОД на МВР, предвид на това, че същата е изразходена от бюджета на това юридическо лице.

 

 

По гражданските искове:

 

Предвид на това, че подсъдимият З.Н. бе признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206 ал.3 вр.ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“ от НК, то съдът намери, че е налице извършен от него деликт, предвид на това, че подсъдимият виновно е причинил на пострадалия Ж.А. щета в посочения размер от 31000 – три хиляди и сто лева- оценка на автомобила, в който размер му се следва репарация, поради което и на основание чл. 45 от ЗЗД, го осъди да заплати същата в полза на пострадалия Ж.А.. Предвид на това, че не е изискано присъждане на лихви, такива не са присъдени.

 

По отношение на извършен деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД от двамата подсъдими, в размер на нанесената имотна вреда на пострадалия Ж.А., в резултат от престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр.чл. 209 ал.2 вр.чл. 26 ал.1 от НК, извършено от подсъдимия Й.Д.Н., както и такова по чл. 211 пр.2 вр.чл. 210 ал.1т.2 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б“а“ вр.чл. 26 ал.1 от НК, извършено от подсъдимия З.Н., с оглед на което и съдът счете, че предвид на предварителния сговор за извършване на тези престъпления между тях и нанесената вреда в размер на 670- шестотин и седемдесет лева на пострадалия Ж.А., то същите следва да отговорят за нея в посочения абсолютен размер солидарно, предвид на извършен от тях солидарно гражданки деликт умишлено, поради което и на основание чл. 45 от ЗЗД ги осъди солидарно да заплатят на пострадалия Ж.А. сумата от 670- шестотин и седемдесет лева. С оглед на това, че не е поискано присъждането на лихви върху посочената сума, такива не са присъдени.Разноски за повереник на пострадалия не са присъди, предвид на това, че такива не са поискани.

 

Предвид на това, че са уважени граждански искове срещу двамата подсъдими, то същите дължат за тях и държавна такса върху уважения им размер, в размер на 4 процента от същия, като на основание чл. 189 ал.3 от НПК, осъди подсъдимия З.Д.Н. да заплати сумата от 124- сто двадесет и четири лева за уважения размер от 3100- три хиляди и сто лева и сумата от 50- петдесет лева, за уважения размер върху сумата от 670- шестотин и седемдесет лева, по сметка на РС- Асеновград.

 

По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.

 

 

Районен съдия: