РЕШЕНИЕ
№ 733
гр. Бургас, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
в присъствието на прокурора Валентина Андонова Чакърова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500293 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивната жалба на
Прокуратурата на РБ, против Решение № 119/20.01.2022 г. по гр.д.20212120105278/2021 г.
на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на М. П. Х. от *** , ЕГН: ********** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
сумата от 6 000 лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконно повдигнатото и обвинение по ДП с вх.№ 534/2015 г. по описа на Специализирана
прокуратура, приключило с постановление за прекратяване на наказателно производство,
ведно със законна лихва, считано от 10.10.2017 г., както и в частта, с която Прокуратурата е
осъдена да заплати на ищцата Х. съдебни разноски в размер на 375 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно. Сочи се, че съдът е приел
наличието на претърпени от ищцата неимуществени вреди единствено на база показанията
на свидетеля М. Д. - съпруг на ищцата, като при преценката на показания му, съдът не е
отчел евентуалната негова предубеденост и заинтересованост от благоприятен за ищцата
изход от процеса. На следващо място се твърди, че показанията на този свидетел психически
проблеми на ищцата, изразяващи се в тревожност и паник-атаки, не се подкрепят от други
доказателства. По изложените съображения се твърди, че показанията на този свидетел не
доказват реално търпени от ищцата вреди, техния размер, както и че същите са в пряк и
непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение.
На следващо място се твърди, че ищцата е била привлечен като обвиняема, но
впоследствие самото държавно обвинение прекратява делото; разследването е протекло в
разумни срокове; взетата мярка за неотклонение е била парична гаранция в разумен размер,
поради което не е налице ограничаване на правата и свободното придвижване на ищцата. По
1
отношение на претърсването в жилището на ищцата се твърди, че то е продължило едва 15
минути, като съответните органи са я помолили да се приготви и са я изчакали да бъде
отведена в ОД на МВР-Бургас, поради което с това действие, необходимо за разследването,
не е бил уронен престижа и достойнството на ищцата.
Твърди се, че изложените в исковата молба обстоятелства сочат на обичайно
претърпени неудобства от воденото наказателно производство, поради което претенцията не
е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Ето защо се твърди,
че определеното обезщетение в размер на 6000 лв за претърпени неимуществени вреди е
прекомерно завишено, несъобразено с константната съдебна практика и с принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Претендира се съдът да отмени решението на БРС в обжалваната част. В случай,
че съдът счете предявения иск за основателен, се претендира намаляване на присъдено
обезщетение за неимуществени вреди. Няма искания по доказателствата.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Сочи се, че обезщетение в
размер на 4500 лв би било адекватно за претърпените от въззиваемата неимуществени
вреди.
В срока по чл.263 ГПК против жалбата е подаден писмен отговор от въззиваемата
М. П. Х., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че решението на съда е постановено при съобразяване с представените
по делото доказателства, като събраните по делото писмени доказателства произхождат в
голямата си част от самия ответник като техен издател. Сочи се, че тези писмени
доказателства установяват твърденията в исковата молба относно действията на ответника,
насочени срещу ищцата, техния траен и висок интензитет; претърпения от ищцата
психически и емоционален дискомфорт; както и причинната връзка между
незаконосъобразните действия на прокуратурата и причинените вреди на ищцата.
По отношение на показанията на свидетеля-съпруг на ищцата се твърди, че той е
бил очевидец на незаконосъобразните действия на ответника, както и на изключително
негативните преживяванията на ищцата, продължили дълго във времето, и понастоящем.
Сочи се, че правилно показанията на този свидетел са кредитирани от съда като относими по
делото.
Оспорва се твърдението на въззивника за „обичайно претърпени неудобства” от
ищцата. Твърди се, че няма понятие „обичайно претърпени неудобства” в случаите, когато
репресивният апарат прилага цялата си строгост срещу лице, което очевидно е било
невиновно в извършването на каквото и да било престъпление, съответно изводите на съда
са правилни и обосновани.
Твърди се, че присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 6 000 лв е правилно и законосъобразно, съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с
критериите за справедливост и морал.
Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната част.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по иска на
въззиваемата М. П. Х. за осъждане на Прокуратурата на Република България да й заплати
сума в размер от 10 000 лв, представляваща обезщетение на претърпените от ищцата
неимуществени вреди - психически и емоционален дискомфорт, в резултат от повдигнатото
2
й обвинение по ДП № 55/2015 г. на СлО в Специализираната прокуратура, за периода
02.11.2016-27.09.2017 г., което наказателно производство е прекратено с постановление от
27.09.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
преследване - 27.09.2017 г., до окончателното й изплащане. Твърди се, че в резултат от
повдигнатото й обвинение ищцата е изпаднала в депресия, изпитвала е безпокойство и страх
от несправедлива наказателна репресия, притеснила се е и е изпитала унижение от
извършеното в дома й рано сутринта претърсване, както и от задържането й пред съпруга й
и двете им малолетни деца; изпитвала е срам и неудобство пред близките и познатите й хора
заради наказателното производство и задържането под стража, както и поради медийното
им отразяване. Сочи се, че в резултат на повдигнатото й обвинение на ищцата е бил отнет от
органите на Митницата служебният й печат, тя не е можела да изпълнява служебните си
задължения, поради което е била преместена на в друг отдел, като е била предупредена, че в
помещението има монтирани камери и тя ще бъде наблюдавана непрекъснато и не бива да
разговаря с колегите си. В резултат на невъзможността й да изпълнява служебните си
задължения, при атестирането на ищцата й е била поставена ниска оценка, която би довела
до уволнението й. Излагат се твърдения, че повдигнатото й обвинение се е отразило
негативно на отношенията на ищцата със семейството й, с близките, познатите и приятелите
й.
Предявените искове са с правно основание чл.4, вр.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
чл.84, ал.3 и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът Прокуратурата на Република България е представила в законовия
срок писмен отговорна исковата молба, с който е оспорила исковете като неоснователни.
Изложени са съображения ,че твърдяните вреди не са в непосредствена причинно
следствена връзка с дейността на Прокуратурата по делото. Твърди се, че Прокуратурата
няма отношение към медийното отразяване на случая, нито към прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата. Сочи се, че претърсването в дома на ищцата е продължило
около 15 минути, взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение е била парична
гаранция и то – в разумен размер – 3000 лв, наказателното производство е продължило в
период от 10 месеца, и е било прекратено от самата Прокуратура. Твърди се, че при
задържането на ищцата не е използвана физическа или друга сила, поради което не са били
уронени престижът или достойнството й. Твърди се, че в случая ищцата е претърпяла
„обичайните неудобства от воденото наказателно производство“, поради което
претендираното обезщетение е изключително завишено. Евентуално се моли за намаляване
размера на обезщетението за неимуществени вреди поради прекомерност.
С обжалваното решение БРС е осъдил Прокуратурата на Република България да
заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв и законна
лихва върху главницата, считано от 10.10.2017 г. В останалата част – над уважения до
предявения размер, искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано само от ответника – в
3
осъдителната му част, поради което в отхвърлителната си част е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
решението на БРС е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост –
допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Според настоящия състав, първоинстанционният съд е установил фактическата
обстановка правилно и обосновано.
По делото не е спорно, а се установява и от събраните доказателства, че ищцата
М.Х. е била служител на Митнически пункт-Лесово към ТМБ-Бургас. Не е спорно, че на
02.11.2016 г. в 7,40 часа в дома на ищцата, в присъствието на съпруга й и двете им
малолетни деца, е било извършено претърсване и изземване, продължило около 15 минути,
след което ищцата е била отведена и задържана за срок до 24 часа. Не е спорно, че на същия
ден й е било предявено постановление за привличане като обвиняем за престъпление по
чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК, и й е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в
размер от 3000 лв. Не е спорно, че с искане от прокурор от Специализираната прокуратура е
поискано ищцата да бъде отстранена от длъжността „митнически инспектор при митнически
пункт Лесово към ТМБ – Бургас при Агенция Митници“, по което искане Специализираният
съд е отказал да отстрани ищцата от длъжността й. Не е спорно, че с постановление от
27.09.2017 г., влязло в сила на 10.10.2017 г., образуваното срещу ищцата наказателно
преследване по ДП № 55/2015 г. на СлО при Специализираната Прокуратура е било
прекратено.
Спорно по делото е, в какъв обем и интензитет за претърпените от ищцата
неимуществени вреди и следва ли Прокуратурата на Република България да отговаря за
всички понесени от ищцата вреди (напр.за неудобството от медийното отразяване на случая,
както и от преместването й от една длъжност на друга, а впоследствие – и от напускането на
работа).
От събраните по делото доказателства (показанията на св.М. Д. - съпруг на
ищцата), ищцата е била задържана в дома им на 02.11.2016 г. в 7.00 часа сутринта, в
присъствието на съпруга си и на двете им малолетни деца, като и съпругата му, и двете им
деца, са се притеснили, а децата и са се разплакали. Свидетелят твърди, че след
освобождаването й на следващия ден, ищцата е била емоционално и психически разбита,
постоянно плачела, нямала адекватно отношение към хората около себе си. Посочва, че в
най-острата си форма, това състояние на ищцата е продължило няколко месеца – до
прекратяването на наказателното производство срещу нея, но и след това тя не се
възстановила изцяло. Твърди, че от повдигнатото й обвинение и от ситуацията на работното
й място, съпругата му е била изхабена психически и се е чувствала отчаяна, още повече, че
по нейни твърдения, при един от разпитите й, е била заплашена, че ще й бъдат отнети
децата, заради което тя е обмисляла идеята да се разведе със съпруга си, за да може децата да
4
останат при своя баща. Твърди, че една вечер ищцата е получила паник атака, заради което
са отишли двамата в Спешна помощ – Бургас, където са й сложили някаква инжекция, а след
това личната й лекарка й е изписала успокояващи медикаменти.
По отношение на показанията на св.М. Д., съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани, независимо от обстоятелството, че този свидетел е съпруг на ищцата и е
възможно да е предубеден. На първо място св.Д., именно в качеството си на съпруг на
ищцата, е бил в непосредствена близост до нея през целия период от претърсването на
семейното им жилище, задържането на ищцата и привличането й като обвиняема, до
прекратяването на наказателното преследване по отношение на нея, както и до настоящия
момент, най-добре познава ищцата както в периода преди привличането й като обвиняема,
така и след този момент, поради което има непосредствени и най-пълни наблюдения, как
това наказателно преследване се е отразило на ищцата. На второ място показанията на този
свидетел (предупреден за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване, която носи) не
противоречат с никакво друго доказателство по делото, което да даде основание на съда,
при преценката на показанията му по чл.172 ГПК, да не ги кредитира. Ето защо настоящият
състав приема, че е неоснователно оплакването във възизвната жалба, че при преценката на
показанията на този свидетел, съдът не е отчел неговата предубеденост.
От представения протокол от 25.11.2016 г. от открито съдебно заседание по НЧД
№ 3227/2016 г. по описа на Специализиран наказателен съд се установява, че ищцата се е
явила лично на съдебното заседание в производство по чл.69 НПК по искането на Прокурор
от СП за отстраняване от длъжност на обвиняемите по ДП № 55/2015 г. по описа на СО-СП,
между които и ищцата М.Х., което заседание е продължило 5 часа – от 14,30 часа до 19,30
часа.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая е налице
основание за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България за
причинените на ищцата неимуществени вреди, тъй като е доказано наличието на
предпоставките на чл.4, вр.чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - повдигнато от органите на прокуратурата
обвинение в извършване на престъпление, което е прекратено с влязъл в сила акт; настъпили
вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение.
По отношение на размера на обезщетението, съдът приема, че определеният от
първоинстанционния съд размер е съобразен с вида и интензитета на претърпените от
ищцата вреди.
Според настоящия състав, Прокуратурата не следва да отговаря: за задържането
на ищцата за 24 часа; за медийното разгласяване на случая, за което няма данни да е станало
по инициатива на Прокуратурата; както и за прекратяване на служебното правоотношение
на ищцата с Агенция Митници (станало по взаимно съгласие на страните).
Настоящият състав, при определяне на обема на вредите, съотв.на размера на
обезщетението, на първо място отчита обстоятелството, че ищцата, за която няма данни за
други осъждания, е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, т.2,
5
вр.ал.2, вр.ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 3 до 10
години, т.е. престъплението, за което е повдигнато обвинението е тежко по смисъла на
чл.93, т.7 НК. Само по себе си обстоятелството, че човек с необременено съдебно минало е
привлечен като обвиняем за извършване на тежко престъпление, предполага изпитването на
голяма тревога за бъдещето (своето и на семейството си), още повече, че в случая става
въпрос за млада жена - 30-годишна към този момент, семейна, с две малолетни деца.
На второ място съдът отчита продължителността на наказателното преследване
срещу ищцата като обвиняем - малко повече от 11 месеца – от 03.11.2016 г. до 10.10.2017 г.
Така установената продължителност на наказателното преследване е в рамките на разумния
срок, но в този период ищцата е преживяла извършено претърсване в дома й рано сутринта,
в присъствието на съпруга й и на двете им малолетни деца, като освен своята тревога, е
изживяла и тревогата на семейството си, вкл.на децата си; била задържана е била за 24 часа;
повдигнато й е било обвинение, взета й е била мярка за неотклонение – Парична гаранция в
размер на 3000 лв. В същия период от време, след привличането й за обвиняем, ищцата се е
явила в съдебно заседание в Специализирания съд в гр.София, по искане от Прокуратурата
за отстраняването й от длъжност, продължило, както се посочи по-горе – 5 часа.
При така посочените съображения, според настоящия състав, макар
наказателното преследване по отношение на ищцата да е продължило „само“ малко повече
от 11 месеца, в този период ищцата е изживяла интензивен стрес, негативни емоции и
тревога (както за своето бъдеще, така и за бъдещето на семейството си), развила е страх от
образуваното срещу нея наказателно преследване и усещането за застрашеност от осъждане.
След повдигнатото й обвинение, ищцата е променила начина си на живот – не
искала да излиза от дома си, променила е отношението си към хората и „не искала да се
показва пред хората“, започнала да приема успокояващи медикаменти. Съдът приема, че по
делото е доказано, че в резултат от повдигнатото й обвинение, ищцата е променила начина
си на живот, било е уронено доброто й име, честта и достойнството й в обществото, макар
да не може да се приеме, че широкото медийно отразяване на случая е било по инициатива
на Прокуратурата.
При така събраните доказателства, съдът приема, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение от 6000 лв е съобразено с разумния срок, в който е
приключило наказателното производство; с обстоятелството, че по отношение на ищцата не
е определяна най-тежката мярка за неотклонение "задържане под стража", но и не е
определена най-леката, а е определена МНО (Парична гаранция в размер на около 7
минимални работни заплати към този момент), ограничаваща все пак правата на ищцата.
Съдът приема, че така определеното обезщетение е съобразено и с интензитета на
преживения от ищцата стрес от повдигнатото й обвинение за извършено тежко
престъпление, за което се предвижда наказание Лишаване от свобода от 3 до 10 години.
Настоящият състав не споделя твърдението на въззивника във въззивната му жалба, че, тъй
като претърсването в дома на ищцата е продължило едва 15 минути, с това действие не е
бил уронен престижът и достойнството на ищцата. Съдът намира, че с извършването на
6
претърсването в дома на ищцата пред семейството й – пред съпруга и децата й, не само е
било уронено достойнството на ищцата, но и са й били причинени допълнителни тревоги,
свързани с начина на възприемане на случващото се от децата й. Съдът приема, че
обезщетението е съобразено и с установеното по делото, че повдигнатото обвинение се е
отразило трайно и негативно в отношенията на ищцата с близкото й обкръжение от
приятели и социална среда, като незаконното обвинение е довело и до трайни последици и
отражение в живота й занапред, предвид показанията на св.Д., че и след прекратяването на
наказателното преследване против нея, ищцата не се е възстановила напълно, като „до ден-
днешен, ако си припомни за обвинението, М. прибягва до помощта на хапчета“.
При така събраните доказателства съдът не споделя оплакванията във въззивната
жалба, че изложените обстоятелства в исковата молба сочат на „обичайно претърпените
неудобства от воденото наказателно производство“.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, съдът намира, че решението
на БРС следва да бъде потвърдено обжалваната част.
Предвид постановения резултат, на въззиваемата следва да се присъдят разноски за
въззивното производство в размер на 500 лв, съобразно представения Договор за правна
защита и съдействие (л.11).
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119/20.01.2022 г. по гр.д.5278/2021 г. на Районен съд
Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. П. Х. от ***,
ЕГН **********, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 500 лв
(петстотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд с
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7