Р Е Ш Е Н И Е № 48
Гр. Сливен, 16.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия:
Иглика Жекова
при участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 7 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по искова
молба от Едноличен търговец с фирма „К.Г.“, със седалище и адрес на управление
с. М. срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
(ИАРА), гр. Бургас за присъждане на
обезщетение в общ размер 920 000,00 (деветстотин и двадесет хиляди) лева,
от които 15 000,00 (петнадесет хиляди) лева имуществени вреди за работа по
онагледяване на иновативни идеи в предложения пилотен проект за периода
2011-2013 г., 5 000,00 (пет хиляди) лева неимуществени вреди, болки и
страдания, изразяващи се в неудовлетвореност, разочарование, усещане за
неудобство и накърнен професионален авторитет и 900 000,00 (деветстотин
хиляди) лева пропуснати ползи от предвидената от Европейските фондове
безвъзмездна помощ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че със Заявление вх. № ЕФР-02-45/21.03.2013 г. по
Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“ (ОПРСР) за програмен
период 2007-2013 г. по мярка 3.5. „Пилотни проекти“, финансирана от Европейския
фонд за рибарство е кандидатствал по проект с наименование „Изкуствено и полуизкуствено размножаване на европейски сом и отглеждане
на личинки и зарибителен материал в рециркулационна система, интегрирана с аквапоник
при разработени биотехнологични параметри за
органично аквапроизводство“. По тази програма била
предвидена безвъзмездна финансова помощ в размер на 900 000 лева. Със
Заповед № РД 1365/29.08.2013 г. на Изпълнителния директор на ИАРА заявлението
за кандидатстване на Г. било отхвърлено с мотивите, че „Идеята била иновативна
за България, но отделните компоненти от нея били добре известни и прилагани
нееднократно“. Заповедта била потвърдена от горестоящия
орган – министър на земеделието и храните, но отменена с Решение №
129/06.08.2015 г. по адм.д. № 111/2015 г. по описа на
Административен съд Сливен, оставено в сила в Решение № 2797/08.03.2017 г. по адм.д. № 11073/2015 г. От тази заповед като
незаконосъобразен акт, отменен по
съдебен ред, за Г. произлезли значителни
вреди и пропуснати ползи. Причинените вреди се изразявали в следното: в
продължение на две години (от 2011 до 2013 г.) под научното ръководство на Нов
Тракийски университет Г. работил по онагледяване на научните идеи на иновативния
пилотен проект, като реализирал това за сметка на прекия си бизнес (рибопроизводство), довело до имуществени вреди в размер на
15 000,00 (петнадесет хиляди) лева. Отхвърлянето на проекта, по който
кандидатствал му причинило неимуществени вреди, болки и страдания, изразяващи
се в неудовлетвореност, разочарование, усещане за неудобство, тъй като за
кандидатурата му било известно в професионалните среди. Относно пропуснатите
ползи ищецът твърди, че за функционирането на иновативния пилотен проект би се
нуждаел от сума в размер на 981 588,52 лв., като поради незаконосъобразния
акт на ответника бил лишен от безвъзмездна помощ в размер на 900 000 лева.
Моли съда да уважи иска и осъди ответника ИАРА да му заплати обезщетение в общ
размер 920 000,00 (деветстотин и двадесет хиляди) лева, от които 15 000,00
(петнадесет хиляди) лева имуществени вреди за работа по онагледяване на иновативни
идеи в предложения пилотен проект за периода 2011-2013 г., 5 000,00 (пет
хиляди) лева неимуществени вреди, болки и страдания, изразяващи се в
неудовлетвореност, разочарование, усещане за неудобство и накърнен
професионален авторитет и 900 000,00 (деветстотин хиляди) лева пропуснати ползи
от предвидената от Европейските фондове безвъзмездна помощ, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
В с.з. ищецът, редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв.
И. от АК – х., която поддържа предявената искова молба. Моли съда да признае
иска за основателен и доказан по основание и размер (в която насока излага
подробни доводи) и присъди претендираните суми и
разноските по делото. Твърди, че на нито едно ниво от разглеждане на проекта не
е констатирано, че отделни компоненти са добре известни и прилагани
нееднократно. Търговецът притежавал частно рибовъдно стопанство, но от 2013 г.
не разполага със средства за реализацията на проекта си.
В с.з. ответникът по исковата молба ИАРА, не се представлява.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност
и недоказаност на предявения иск. Заявява, че в случая няма проект, а само
заявление за кандидатстване, което е отхвърлено. Абсурдно било по реда на ЗОДОВ
да се претендират вреди от пропуснати ползи, Държавата отговаряла единствено за
преки щети от незаконосъобразни актове. По делото нямало нито едно
доказателство, че разходите са направени във връзка със заявлението за
кандидатстване. Моли съда да приеме, че липсват данни за щети, липсва и
основание за предявяване на такъв иск.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 21.03.2013 г.
настоящият ищец ЕТ „К.Г.“ подал с вх. № ЕФР – 02-45/21.03.2013 г. заявление за
кандидатстване по мярка 3.5. „Пилотни проекти“ от Оперативна програма за
развитие на сектор „Рибарство“ 2007 – 2013 г., финансирана от Европейския фонд
за рибарство, като представил проектна обосновка „Изкуствено и полуизкуствено размножаване на европейски сом, отглеждане
на личинки и зарибителен материал в рециркулационна система, интегрирана с аквапоник,
при разработени биотехнологични параметри за
органично аквапроизводство“, анализ на приходите и
разходите по проекта, договор с партнираща научна организация – Тракийски
университет Стара Загора. Със Заповед № РД-1129/29.05.2013 г. изпълнителният
директор на ИАРА назначил оценителна комисия за произнасяне относно
съответствието на проектното предложение по мярка 3.5. „Пилотни проекти“ с
целите на мярката, заложени в чл. 2 от Наредба № 16/2012 г., като на 01.08.2013
г. бил изготвен контролен лист с критерии за оценка на проектно предложение,
съгласно който проектът бил оценен като иновативен по т. т. 1, 2 и 3 и
неиновативен по т. 4, че е необосноват технически и технологично и е
икономически неефективен, а цитираните разходи не са пряко свързани и
количествено обосновани с изпълнението на проектното предложение, както и че
проектът не представя ясно проблема и целите на предложението, нито са
представени изчерпателно методи и стратегия за изпълнението на проекта. Отхвърлителната оценка на проекта била обективирана
в доклад относно експертна оценка на проектното предложение от 02.08.2013 г.
Въз основа на цитираната експертна оценка със Заповед № 1365/29.08.2013 г.
Изпълнителният директор на ИАРА отхвърлил заявление за кандидатстване вх. № ЕФР
– 02-45/21.03.2013 г. по проекта с мотив, че на база представена експертна
оценка от оценителна комисия, идеята на предложения проект за апробиране на
технология за изкуствено и полуизкуствено
размножаване на европейски сом за суперинтензивно отглеждане на зарибителен
материал в интегрирана рециркулационна система е
иновативна за България, но отделните компоненти от нея са добре известни и
прилагани нееднократно в България.
Горната заповед
била обжалвана пред Административен съд Сливен, като по образуваното адм.д. № 111/2015 г., приключило с Решение № 129/06.08.2015
г., с което административният акт бил отменен, а преписката – върната на
изпълнителния директор на ИАРА за решаване, съобразно указанието на съда по
тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на решението. Съгласно
мотивите на съдебния акт, констатациите на административния орган, че предложения
проект не представлява иновация по см. на § 1 т. 20 от ДР на Наредба № 16 са
оборени, а този извод на органа е необоснован. Съдът приел още, че въпреки че
липсват констатации на оценяващата комисия, че отделни компоненти на
интегрираната рециркулационна система са добре
известни и прилагани нееднократно в България, административният орган приел
именно този извод, който е бил надлежно оборен в хода на съдебното производство
от изслушаната по делото комплексна съдебна експертиза. Според съда:
„Следователно, като е приел, че предложения от оспорващия проект не
представлява иновация по смисъла на § 1 т. 20 от ДР на Наредба № 16 и същия не
допринася за постигането на целите по чл. 2 от същата наредба, Изпълнителният
директор на ИАРА е издал административен акт в противоречие с изискванията на
чл. 21 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № 16“. Това съдебно решение било оставено в
сила с Решение № 2797/08.03.2017 г., постановено по адм.д.
№ 11073/2015 г. по описа на Върховен административен съд. Съгласно мотивите на
касационната инстанция: „За да отмени заповедта съдът развива правни
съображения, че заповедта е необоснована, а предложеният проект представлява
иновация по смисъла на § 1 т. 20 от ДР на Наредба № 16 от 2012 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 3.5. „Пилотни
проекти“ по Приоритетна ос № 3 „Мерки от общ интерес“ от Оперативна програма за
развитие на сектор „Рибарство“ на РБългария,
финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007-2013 г.“.
На 11.12.2017 г. ЕТ
„К.Г.“ подал до ИАРА молба за изпълнение на влязло в законна сила съдебно
решение, по която получил отговор, обективиран в
писмо изх. № 7000-20932(2) от 09.01.2018 г. (л. 98). Съгласно същия,
изпълнителният директор на ИАРА уведомил адресата Г., че е невъзможно молбата
му да бъде удовлетворена, тъй като според чл. 55 ал. 1 от Регламент № 1198/2006
г. на Съвета от 27.07.2006 г. за Европейския фонд за рибарство, допустими
разходи за финансиране от ЕФР са тези, действително одобрени и платени до
31.12.2015 г., а проектът на ЕТ „К.Г.“ не би могъл да получи финансиране по
оперативната програма за програмния период 2007 – 2013 г., т.е. обективно за
проекта вече няма и няма да има бюджет, т.к. ОПРСР е приключила през 2015 г.
От представените и
приобщени към доказателствата фактури и банкови платежни документи се
установява следното: с фактура № 12/15.07.2013 г. търговецът е заплатил сума в
размер на 5 000,00 лева за изработване на проект по договор от 11.07.2013
г. на „Хеликс 2010“ ООД; с фактура № 2/19.03.2013 г.
е заплатил сума в размер на 2 400 лева за: „Авансово плащане за
разработване на проект „Индивидуална калкулация за изкуствено и полуизкуствено размножаване на европейски сом и отглеждане
на личинки и зарибителен материал в рециркулационна система, интегрирана с аквапоник,
при разработени беотехнологични параметри за
органично рибопроизводство“ на „Стронг“
ООД; с платежно нареждане от 08.05.2013 г. търговецът е заплатил доклад фотоволтаик за сума от 600,00 лв.; по фактура от 14.03.2013
г. е заплатил на „ВиК – Сливен“ ООД 18,00 лв. за
съгласуване на скица; по фактура от 01.08.2013 г. търговецът е заплатил на
Община Н. З. сума в размер на 1 299,00 лв. за продажба на НДА; по фактура
от 01.08.2013 г. е заплатил на Община Н. З. сума в размер на 125,00 лева за
„възстановена оценка за прокарване на обект поземлен ел. провод
по решение от 05.06.2013 г.; по фактура от 16.04.2013 г. търговецът е заплатил
на „Файер Консулт БГ“ ЕООД сума в размер на 360,00
лева за изготвяне на проект по част „Пожарна безопасност“ за обект технически
проект за реализация и разширение на рибовъдна ферма в с. Радево; по фактура №
1597/14.01.2013 г. е заплатил на „Тракийски университет“ – Стара Загора сума в
размер на 1 650 лв. за индивидуален курс „Аквакултура“;
по фактура № 1648/12.03.2013 г. е заплатил на
„Тракийски университет“ – Стара Загора сума в размер на 6 000 лв. за изработване
на пилотен проект за кандидатстване за финансиране по мярка 3.5. „Пилотни
проекти“ на ОРПСР и за авансово плащане по договор 56АФ от 04.03.2013 г., по
фактура № 1644/06.03.2013 г. е заплатил на „Тракийски университет“ – Стара
Загора сума в размер на 6 000 лв. за авансово плащане по договор
56АФ/04.03.2013 г.; по фактура от 26.03.2013 г. е заплатил на „И.“ ЕООД сума в
размер на 2 500 лв. за изработване на конструктивен проект по договор от
25.03.2013 г.; по фактура от 23.04.2013 г. е заплатил на „И.“ ЕООД сума в
размер на 4 500 лв. за изработване на конструктивен проект по договор от
25.03.2013 г.; по фактура от 26.03.2013 г. е заплатил на физическо лице сума в
размер на 2 000 лв. авансово плащане за архитектурен проект за обект:
„Рибовъдна ферма, риболюпилня, складове и обслужващи
помещения за отглеждане на топлолюбиви и деликатесни
видове риби“ в ПИ № 014082 в землището на с. Радево; по фактура от 26.04.2013
г. е заплатил на физическо лице сума в размер на 3 000 лв. за архитектурен
проект за обект: „Рибовъдна ферма, риболюпилня,
складове и обслужващи помещения за отглеждане на топлолюбиви
и деликатесни видове риби“ в ПИ № 014082 в землището на с. Радево; по фактура №
75/25.04.2013 г. е заплатил сума от 2 244 лв. за изработване на проект за
обект: „Рибовъдна ферма, риболюпилня, складове и
обслужващи помещения за отглеждане на топлолюбиви и
деликатесни видове риби“ в ПИ № 014082 в землището на с. Радево, част Ел.; на 15.01.2013
г. заплатил на Община Н. З. сума в размер на 20,00 лв. за издаване на виза за
проектиране; на 24.04.2013 г. заплатил 225 лева за становище за противопожарна
осигуреност; на 21.01.2013 г. заплатил по фактура сума от 110 лв. на РЗИ Сливен
за становище по проект – ПУП; на 18.03.2013 г. заплатил на Община Н. З. сума в
размер на 100 лв. за разрешение за строеж; на 14.05.2013 г. заплатил на Община Н.
З. сума в размер на 100 лв. за разглеждане и одобряване на идеен инвестиционен
проект; на 11.03.2013 г. заплатил на Община Н. З. сума в размер на 200 лв. за приемане
и одобряване на проект за ПУП; на 29.04.2013 г. заплатил на Община Н. З. сума в
размер на 300 лв. за разглеждане и одобряване на технически или работни
проекти; на 29.04.2013 г. заплатил на Община Н. З. сума в размер на 400 лв. за
разрешение за строеж.
Съгласно
представено по делото писмо изх. № 11-00-5409/21.05.2019 г. на изпълнителния
директор на ИАРА (л. 92), с писмо от 09.01.2018 г. К.Г. бил уведомен, че
молбата му за сключване на договор с ИАРА като Управляващ орган на ОПРСР е
невъзможно да бъде удовлетворено, доколкото разходите по одобреното за
финансиране процесно проектно предложение не могат да
бъдат признати за допустими и обективно не могат да бъдат направени до
31.12.2015 г., според чл. 55 ал. 1 от
Регламент № 1198/2006 г. на Съвета от 27.07.2006 г. за Европейския фонд за
рибарство, допустими разходи за финансиране от ЕФР са тези, действително
одобрени и платени до 31.12.2015 г., а проектът на ЕТ „К.Г.“ не би могъл да
получи финансиране по оперативната програма за програмния период 2007 – 2013
г., т.е. обективно за проекта вече няма и няма да има бюджет, т.к. ОПРСР е
приключила през 2015 г. Според съдържанието на писмото, ЕТ „К.Г.“ бил насочен
към финансиране с европейски средства по Програма за морско дело и рибарство
2014 – 2020 г.
Към горното писмо е
приложен цитиран в същото отговор от Зам. министър председател на РБългария до ЕТ „К.Г.“, съгласно който: „Независимо от
отговора на ИАРА до Вас, касаещ влязлото в сила
решение на ВАС, считам, че това решение следва да бъде приложено. В случай, че
при повторното му разглеждане проектът бъде одобрен за финансиране и предвид
невъзможността разходите да бъдат осигурени от ОПРСР 2007-2013 г., единствената
реалистична възможност за финансиране с европейски средства е от Европейския
фонд за морско дело и рибарство чрез Програмата за морско дело и рибарство
2014-2020 г.
Със заявление вх. №
ЕФР-20-5/17.05.2013 г. е ЕТ „К.Г.“ е кандидатствал пред ИАРА и е бил одобрен по
проект по приоритетна ос 2 „Аквакултура, риболов във
вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ по мярка 2.1 „Производствени инвестиции в аквакултурата“ по ОПРСР с цел отглеждане на европейски сом.
Подписани били в тази връзка Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № 358/25.06.2014 г., Анекс № 1/17.06.2015 г., Анекс № 2/21.08.2015 г. и
Анекс № 3/14.12.2015 г. С писмо вх. №
7000-1077/24.11.2015 г. търговецът – бенефициент по цитирания договор се
отказва от неговото изпълнение.
По делото по искане
на ищцовата страна е назначена съдебно-техническа и
технологична експертиза, изготвена от вещо лице със специалност в областта
„Рибарство и аквакултури“, която е приета по делото
като неоспорена. Съгласно заключението на експерта, разходите за онагледяване
на иновативна идея, респективно за разработване и управление на пилотния проект
са разходите за създаването на технологичния проект и всички свързани с него
дейности на научния колектив, което е задължително условие за подаване на
иновативен проект по мярка 3.5 на ОПРСР 2007-2013 г. Относимият
нормативен акт е Наредба № 16/04.10.2012 г. Според експерта общата сума за
двете реално авансово извършени плащания е 12 000 лева, като ищецът е
изплатил на Тракийския университет и сума от 1650 лева, съставляваща такса за
курс за квалификация по „Аквакултури“, с което общата
изплатена сума на Тракийския университет свързана с разработването и подаването
на проекта възлиза на 13 650 лева. Съгласно заключението на експерта
левовата равностойност на нереализирания проект при обща сума на инвестициите
от 981 588,52 лева се определя по сумата на безвъзмездната финансова
помощ, определена по мярката на ОПРСР и тя е равна на: сумата от
785 270,82 лева, представляваща 80% от общата сума на инвестициите или
сумата от 900 000, представляваща 92% от общата сума на инвестициите.
Експертът застъпва становище, че едната от двете суми би следвало да
представлява пропуснати ползи, тъй като одобряване на проекта бенефициентът би
получил за финансиране за изграждането на обекта или сума 785 270,82 лева
или 900 000 лева. Според експертното заключение, сумата на нереализираната
планирана продукция от 2 940 кг годишно представлява годишен доход от
117 600 лева, като за пет години очакваният доход е 588 000 лева.
Експертът застъпва становище, че икономическият ефект от проекта за
производството на европейски сом на национален мащаб не може да бъде определен
във финансово измерение със средствата, с които разполага експертизата. Вещото
лице е извършило анализ и на представените от ищцовата
страна 23 броя фактури за направени предварителни разходи по пилотния проект,
изискуеми по Наредба № 216/2012 г. по мярка 3.5 на ОПРСР 2007-2013 г., съгласно
който общата сума на направените разходи по фактурите е 39 031,00 лева и
тя включва разходите по изискващите се с Наредбата документи – разрешителни,
проекти, одобрения, разрешително за строеж и други.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради
своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Разгледана по
същество, исковата молба се явява частично основателна.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
В процесния случай
предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203
от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе
разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер,
при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена
по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта,
действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Разпоредбата на
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ определя материалноправните
предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Съгласно тази разпоредба
държавата и общините дължат обезщетение за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на
административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното
лице, тоест отговорността на държавата и общините е обективна и безвиновна. За да възникне основание за ангажиране на тази
отговорност за вреди, причинени от дейността на администрацията по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, следва да са налице в условията на кумулативност
следните предпоставки: 1. незаконосъобразен административен акт, отменен по
съответния ред, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, установено в хода на производство за
обезщетение, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда
от отменен административен акт, респективно от незаконосъобразно действие или
бездействие и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и/или
незаконосъобразните действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.
При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия състав не
може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1 ал.
1 ЗОДОВ. В случая се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразен
административен акт, отменен с влязло в законна сила съдебно решение, а именно:
Заповед № 1365/29.08.2013 г. на Изпълнителния директор на ИАРА, с която е
отхвърлено заявление за кандидатстване на настоящия ищец по проект с
наименование „Изкуствено и полуизкуствено
размножаване на европейски сом, отглеждане на личинки и зарибителен
материал в рециркулационна система, интегрирана с аквапоник, при разработени биотехнологични
параметри за органично аквапроизводство“.
В настоящия случай
по безспорен начин е установено, че ищецът Г. е изготвил проект с горното
наименование и предмет, като е депозирал в ИАРА като управляващ орган по мярка
3.5. „Пилотни проекти“ от ОПРСР 2007-2013 г. заявление за кандидатстване, но
последното е било отхвърлено с процесната заповед.
Последната е била предмет на съдебен контрол с постановена от съда отмяна с
влязъл в законна сила съдебен акт. Съгласно Решение № 129/06.08.2015 г.,
постановено по адм.д. № 111/2015 г. по описа на
Административен съд Сливен, административната преписка била върната на
изпълнителния директор на ИАРА за решаване, съобразно указанието на съда по
тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на решението. В мотивите
си съдът приел, че заповедта е необоснована, а предложеният проект представлява
иновация по смисъла на § 1 т. 20 от ДР на Наредба № 16 от 2012 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 3.5. „Пилотни
проекти“ по Приоритетна ос № 3 „Мерки от общ интерес“ от Оперативна програма за
развитие на сектор „Рибарство“ на РБългария,
финансирана от Европейския фонд за рибарство за Програмен период 2007-2013 г.
По подаденото повторно заявление за изпълнение на съдебното решение, органът
уведомил заявителя Г., че мярката е приключена и не са налични средства за
финансиране, като го насочил към друга подходяща мярка, по която би могъл да
кандидатства. От изложеното се налага извода, че от една страна изпълнението на
съдебното решение е обективно възпрепятствано, предвид ограничения времеви
обхват на европейските програми за финансиране на проекти в различни области, а
от друга – налице е също такава обективна невъзможност проектът да бъде
преразгледан, като се извърши от страна на управляващия орган повторно преразглеждане
на заявление за кандидатстване. От анализа на горните доказателства се установява,
че процесното заявление за кандидатстване е било
отхвърлено по проект на Г., възприет от органа (настоящ ответник) като
неиновативен. Противно на така приетото е мотивирало съда да отмени
постановената заповед, с която заявлението е отхвърлено. Видно е от
доказателствата, че ищецът е извършил разходи по изготвяне на проекта,
удостоверени с надлежно оформени фактури, описани по-горе. Общата сума на така
извършените разходи възлиза, според заключението на неоспорената експертиза, на
сума в размер на 39 031,00 лв., направени от ищеца във връзка с
подготовката на проекта и неговото съответствие с изискванията на УО за академичност и др. под. И доколкото, както се отбеляза по –
горе, с влязъл в законна сила съдебен акт е прието, че същият проект е иновативен,
обратно на възприетото от УО, то съдът намира, че извършените разходи по
подготвянето на процесния проект, следва да се
приемат като вреди от незаконосъобразен административен акт. Т.е. по отношение
на този разход настоящата съдебна инстанция преценява, че са налице всички
кумулативни предпоставки за прилагане нормата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – налице
е незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния съдебен ред,
нанесена вреда и пряка причинно – следствена връзка между акта и увредата. Едновременно с това обаче, претенцията на ищеца Г.
в тази част е за сума от 15 000,00 лева за работа по онагледяването на
иновативните идеи в предложения пилотен проект, поради което и искът следва да
бъде уважен в тази му част до посочения своевременно заявен размер.
На следващо място
ищецът претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
5 000 лева за болки и страдания, изразяващи се в неудовлетвореност,
разочарование, усещане за неудобство и накърнен професионален авторитет, но никакви
доказателства в тази насока не са ангажирани. Така описаните субективни
усещания и преживявания са в сферата на твърденията, но не са надлежно
доказани, предвид което съдът намира иска в тази му част за недоказан и следва
да го отхвърли като такъв.
Другата част от
исковата претенция е за пропуснати ползи от нереализирания проект в размер на
900 000 лв., формирани от предвидената от Европейските фондове
безвъзмездна финансова помощ, ведно със законна лихва върху сумата. В тази му
част настоящата съдебна инстанция намира, че искът е неоснователен, поради
следното:
Относимата правна
регламентация по конкретната мярка е уредена в НАРЕДБА № 16 от 4.10.2012 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 3.5.
"Пилотни проекти" по Приоритетна ос № 3 "Мерки от общ
интерес" от Оперативна програма за развитие на сектор
"Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за
рибарство за Програмен период 2007 - 2013 г. Конкретните изисквания за
допустимост на проектите са поставени в чл. 12 и чл. 13 от наредбата, съгласно
които: Подпомагат се проекти, които допринасят за постигане общата цел на
мярката по чл. 2 и съответстват на целите на Общата политика по рибарство на ЕС;
Проектите по реда на тази наредба трябва да са от общ интерес за лицата и
организациите в сектор "Рибарство" и да се реализират на територията
на Република България; Проектите трябва да съдържат нововъведения в областта на
рибарството и да не са с пряка търговска насоченост; За кандидатите по чл. 10,
ал. 1 всяка печалба, получена като резултат от реализацията на проект по реда
на тази наредба, се приспада от размера на отпуснатата безвъзмездна финансова
помощ по проекта; Пилотните проекти винаги трябва да включват подходящо научно
продължение с цел да се получат значими резултати. Резултатите от пилотните
проекти се публикуват в технически доклади, достъпни за широката общественост,
които се изготвят от бенефициента и се предоставят на ИАРА за по-нататъшно
разпространение. Следователно, за допустимостта на такъв проект, законодателят
е поставил ред условия, всяко от които се преценява от управляващия орган, като
иновативността е едно от тях, но тя не изчерпва всички изисквания, на които
проектът следва да е съответен, за да се допусне за финансово подпомагане. В процесния случай заявлението за кандидатстване е
отхвърлено, като депозираният проект е ценен само по един от критериите –
иновативност (чл. 12 ал. 3 от Наредбата), като липсват данни въобще да е подходено от УО за оценка на същия по другите изискуеми от
подзаконовия нормативен акт условия. Това налага извода, че само по себе си кандидатстването
по проект за подпомагане с инструментите на Европейското съфинансиране
не е достатъчно за получаване на целяното
субсидиране. Както се отбеляза по – горе, процедурите по одобряване
финансирането на проекти от такова естество са сложни, многокомпонентни и
включват ред строго регламентирани административни действия по оценяване, като
се съблюдава строго спазване на правилата за разходване на европейски публични
средства. Ето защо съдът намира, че квалифицирането на процесния
проект за иновативен не може да се приеме като единствено условие за неговото
съответствие с множеството нормативни и специфични правила за допустимост,
респ. одобрение за финансиране. Още повече, че в случая самият проект не е нито
отхвърлен, нито одобрен с процесната заповед. Със
същата, видно от нейната диспозитивна част, е
отхвърлено заявлението за кандидатстване и връщането на преписката на УО за
ново решаване, поради което не може да се обоснове еднозначният извод, че
проектът е щял да бъде одобрен, още по – малко – да се презумира
конкретна сума, с която същият ще бъде евентуално финансиран. Сумите по
проектите по Европейски програми се определят от УО по специфични критерии,
които съдът няма основание и необходимите знания да прилага. Това е строго
регламентирана дейност с ясно разграничени правомощия и компетентност и в процесния случай съдът няма как да определи евентуалния
размер на безвъзмездната помощ, която би могла да се предостави на кандидата по
съответната мярка. От прочита на нормите на НАРЕДБА № 16 от 4.10.2012 г. (чл.
6, чл. 7 и чл. 9) се установява, че безвъзмездната финансова помощ се
предоставя в рамките на наличния бюджет въз основа на финансовото
разпределение, посочено в глава седма на ОПРСР, като същата се определя в
определени проценти по критерии, които се прилагат само и единствено от УО в
съответствие с нормативните изисквания. Съобразно чл. 9 от наредбата, кандидатът
не се подпомага по реда на тази наредба в случай, че за същия проект е одобрен
за подпомагане и/или е получил безвъзмездна финансова помощ от националния
бюджет и/или от друга/и програма/и на Европейския съюз. Разпоредбата пък на чл.
24 указва, че когато сумата на безвъзмездната финансова помощ за допустимите
разходи по одобрените проекти надхвърли определения бюджет по мярката,
проектите се класират в съответствие с критериите за приоритизация
и оценка на проектите в условията на ограничен бюджет съгласно приложение № 2,
приети от Комитета за наблюдение на ОПРСР и се одобряват в низходящ ред
съобразно получените точки; за класираните по реда на ал. 1 проекти с еднакъв
брой точки, за които е установен недостиг на средства, се извършва допълнително
класиране по реда на приемането на заявленията за кандидатстване. Следователно,
при всяко конкретно одобрено за финансиране заявление и съответно – договорен
за финансиране проект, компетентният управляващ орган предприема и съответни
конкретни административни действия, съобразени с допустимите разходи и наличния
по мярката бюджет.
В настоящия случай
се претендират пропуснати ползи от нереализиран проект, чието обаче одобрение
не е финализирано, т.е. същото е било под условие.
Одобрението на процесния проект не е било обективирано и надлежно документирано, за да се обоснове
претенция за пропуснати ползи от неосъществяване на проекта. В случая липсва
сигурност, че имуществените ползи биха настъпили в патримониума
на заявителя, настоящ ищец, а сключването на договор с ИАРА при липсата на
одобрен за финансиране проект не е реализирано, което налага извода, че липсва
причинно – следствена връзка между претендираните
вреди в тази част на иска и незаконосъобразния акт. Към момента ищецът Г. не е
достигнал до етапа на облигационно отношение с управляващия орган, липсва
сигурност, че имуществените ползи биха настъпили за заявителя, поради което и
вредата е в условията на евентуалност, т.е. под въпрос. За да се приеме, че са
налице пропуснати ползи в претендираната в процесния случай насока, е необходимо административноправната
процедура по одобряване на процесния проект да е финализирана със сключен договор, или като минимум с
писмено уведомление за одобрение на проекта по смисъла на чл. 23 ал. 2 изр.
първо от Наредба № 16/4.10.2012 г., т.е. да е налице сигурност, че
имуществените ползи биха настъпили в патримониума на
заявителя Г., настоящ ищец. По изложените съображения настоящата съдебна
инстанция намира, че исковата претенция в тази ѝ част е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Изложеното налага
извода, че са налице изискванията на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на ИАРА за причинените на ищеца ЕТ „К.Г.“ имуществени вреди до
размер от 15 000,00 лева. Като недоказана и неоснователна се преценява
исковата молба за присъждане на неимуществени вреди в размер на 5 000 лева
и имуществени такива, представляващи пропуснати ползи в размер на 900 000
лева.
Предвид горното
ИАРА следва да бъде осъдена да заплати на ЕТ „К.Г.“ обезщетение за имуществени
вреди в размер на 15 000 лева, като исковата молба се отхвърли в частта, с
която се претендира присъждане на неимуществени вреди в размер на 5 000 лева и
имуществени такива, представляващи пропуснати ползи в размер на 900 000 лева.
Ищецът претендира присъждане на
направените по делото разноски. Реално извършените от същия разноски по делото
са в размер на 10,00 (десет) лева държавна такса и 770,00 (седемстотин и
седемдесет) лева депозит за съдебна експертиза.
С оглед изхода на
делото, при съобразяване с нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ и съразмерно на
уважената част от исковата претенция, ищецът има право на действително
направените разноски за внесена държавна такса и съдебни експертизи в общ
размер 12,72 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури да заплати на ЕТ „К.Г.“,
ЕИК …………….., със седалище и адрес на управление с. М., общ. Н. З., обл. Сливен сумата от 15 000,00 (петнадесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на ЕТ
„К.Г.“, ЕИК ………………, със седалище и адрес на управление с. М., общ. Н. З., обл. Сливен за присъждане на неимуществени вреди в размер
на 5 000 лева и имуществени такива, представляващи пропуснати ползи в размер на
900 000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури да заплати на ЕТ „К.Г.“, ЕИК ………………., със
седалище и адрес на управление с. М., общ. Н. З., обл.
Сливен сумата от сумата от 12,72 (дванадесет 0,72) лева разноски по делото,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: