№ 690
гр. София, 10.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500338 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. К. К. чрез пълномощника ù адв. Ч.
Н. Д. против определение № 260206/4.12.2020 г. по т.д. 195/19 г. на
Софийския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата ù с вх. №
261967/03.11.2020 г. за изменение в частта за разноските на постановеното по
същото дело решение № 260014 от 14.10.2020 г., поправено по реда на чл. 247
от ГПК, с решение № 260111 от 29.12.2021 г. по същото дело.
В частната жалба се твърди, че от диспозитива на решението в
осъдителната му част е видно, че искът е уважен за сумата от 42 187.80 евро,
представляваща редовно падежирала главница с падежи от 5.08. 2014 г. до
5.07. 2019 г. и за сумата от 28 827.37 евро- предсрочно изискуема главница,
общият сбор на които възлиза на 71 015.17 евро, както и че исковете по
делото са предявени общо за сумата от 89 619.04 евро. Поддържа се, че при
съобразяване диспозитива на решението на ищеца следва да бъдат присъдени
дължимите разноски съобразно уважената част от исковете, а тези,
претендирани от ответника – съобразно размера на отхвърлената им част.
Формулиран е петитум за отмяна на обжалваното определение и за
постановяване на друго, с което претендираните от ищцовата банка разноски
да ù бъдат присъдени в размер, определен съобразно уважената част от
исковете, а в полза на ответницата да бъдат присъдени разноски за заплатено
1
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената им част.
Ответникът по молбата „Райфайзенбанк България“ЕАД оспорва
същата. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК чрез
пълномощника му юрисконсулт Н. се твърди, че с решението по делото
исковете са уважени в пълния предявен размер, поради което няма основание
за неговото изменяване и допълване в частта за разноските, в поискания от
частната жалбоподателка смисъл.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване
валиден и допустим съдебен акт, от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на ответницата И. К. К. за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските, в обжалваното
определение първоинстанционният съд е изложил съображения, че исковете
са уважени изцяло, съобразно което на ищеца са присъдени и направените по
водене на делото разноски.
Определението е правилно.
Видно от постановеното по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК решение №
260111 от 29.11.2021 г. ответницата И. К. К. е осъдена да заплати на
„Райфайзенбанк България“ЕАД сумата от 42187.80 евро, представляваща
редовна падежирала главница, дължима по договор банков кредит от
31.05.2006 г. и анекси към него, формирана от неплатени вноски с падежи от
5.08.2014 г. до 5.07.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
18.07.2019 г., до окончателното ù плащане; сумата от 28827.37 евро,
представляваща предсрочно изискуема главница, дължима по договор банков
кредит от 31.05.2006 г. и анекси към него, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 4.12.2019 г. (датата на изпадане на
И. К. К. в забава за изпълнение на задължението за плащане на сумата на
предсрочно изискуемата главница) до окончателното ù плащане; сумата от
6231.44 евро, представляваща възнаградителна лихва, дължима по договор
банков кредит от 31.05.2006 г. и анекси към него, за периода от 5.08.2016 г.
до 17.07.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2019 г., до
2
окончателното плащане; сумата от 12372.43 евро, представляваща
наказателна лихва, дължима по договор банков кредит от 31.05.2006 г. и
анекси към него, за периода от 18.07.2016 г. до 17.07.2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба- 18.07.2019 г., до окончателното плащане. Сборът
от тези суми възлиза на 89 619.04 евро, равностойни на 175 279.60 лв. и
напълно съвпада с цената на предявените искове, върху която ищецът е
заплатил държавна такса от 7011.18 лв. Отхвърлянето на т. нар. „акцесорен
иск“ за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 28827.37 евро за периода от датата на подаване на исковата
молба- 18.07.2019 г. до датата, предхождаща изпадането на И. К. К. в забава
за изпълнение на задължението за плащане сумата на предсрочно изискуемата
главница- 3.12.2019 г. не обуславя извод за частично отхвърляне на исковете,
защото претенцията за законна лихва, изтекла след подаването на исковата
молба е правоувеличаваща последица от предявяването на иска за главницата
(чл. 214, ал. 2 от ГПК), а не отделен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, какъвто е само този за заплащане на законната лихва, изтекла преди
предявяване на иска за главницата.
В обобщение : предявените по делото искове са уважени в пълния
предявен размер, поради което и съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцовата
банка е присъден пълният размер на сторените разноски за заплатена
държавна такса и възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза.
Консеквентно, не е налице отхвърлена част от исковете, съразмерно на която
на ответницата да бъдат присъдени разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение (друг е въпросът, че липсват доказателства за
действителното му заплащане, тъй като договорът за правна защита не
съдържа данни за внасяне на уговорена с него сума).
По горните съображения, обжалваното определение, с което е оставена
без уважение молбата на И.К. за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260206/4.12.2020 г. по т.д.№ 195/19
г. на Софийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при
наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4