№ 115
гр. Дулово, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Нина Р. Станчева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20203410100708 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на Застрахователна компания „ЛЕВС ИНС”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе №
67А, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. - изпълнителни директори, действащи, чрез
процесуален представител юрисконсулт Н.Г., против С. А.. Х. с ЕГН **********, от *********, с
която по реда на чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК е предявен иск за установяване на вземането на
ищеца, за което против ответникът е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч. гр. д. № *** година по описа на РС – Дулово.
В исковата молба се твърди, че на **** г. около ***** часа в ******, ответника при
управление на лек автомобил марка „Опел” модел „Зафира” с рег. № СС 8702 СА, поради
неспазване на дистанция с движещият се пред него лек автомобил марка „Мерцедес” модел „200Д”
с рег. № СС 4636 СК, реализирал ПТП.
Установено е, че ответника е управлявал моторно превозно средство след употреба на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда.съставен е АУАН № *******г.
За настъпилото ПТП бил съставен Протокол № *****/****г.
Към датата на събитието автомобилът управляван от ответника е имал валидна сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица № ******* със
срок от **** г. до ****г.
При ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № *****, по която на
собственика на увреденото МПС била изплатено застрахователно обезщетение в размер на 654.11
лв. с платежно нареждане от *****г.
На ответника е изпратена покана с изх. № L-2423/22.07.2016г. да заплати сумата от 654.11
лв., но до настоящият момент регресната претенция на ищеца не е удовлетворена.
На основание чл. 86 от ЗЗД върху дължимата сума е начислена лихва за забава в размер на
202.37 лв. за периода от 28.09.2017г. до 28.09.2020г.
За горните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г.
по описа на Районен съд – Дулово. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Позовава се на чл.500 от Кодекса за застраховането, съгласно който след изплащане на
1
застрахователно обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения, срещу лицето
причинило вредите и има право на регресен иск.
Тъй като до момента ответникът не е възстановил исковата сума, то за ищеца е налице
правен интерес да предяви настоящия установителен иск.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което да признае за установено че ответникът
дължи на ищеца сумата от 654.11лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
разноски по ликвидация на щетата, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане, сумата от 202.37 лв. - лихва за
забава за периода от 28.09.2017г. до 28.09.2020г. Претендира да бъдат присъдени и направените в
заповедното и в настоящото производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Посочва банкова сметка по която да бъдат платени сумите. Представя писмени
доказателства.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника чрез назначеният му особен представител адв.Св. Ст. от АК-Силистра, като в
законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, с който
заявява че според него искът е допустим и вероятно основателен с оглед на представените с
исковата молба писмени доказателства.
В съдебно заседание на 29.09.2021г., особеният представител на ответника заявява че
исковата претенция е доказана както по основание, така и по размер, поради което иска от съда да
бъде уважена изцяло.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, а и това се установява от приложеното по настоящото
дело ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – Дулово, че въз основа на подадено от Застрахователна
компания „ЛЕВС ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Симеоновско шосе № 67А, на ***** година заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, съдът е издал Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, като е разпоредил на длъжника–ответник по настоящото гражданско производство
– С. А.. Х., да заплати на кредитора Застрахователна компания „ЛЕВС ИНС” АД, сумата от
1033.10 лева, представляваща регресна претенция по КЗ, в едно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 07.07.2020г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 268.18 лева, в т.ч. заплатена
държавна такса в размер на 25.00 лева за образуване на заповедното производство и 243.18 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Въз
основа на това връчване, в срока по чл. 415 от ГПК кредиторът– заявител е предявил
установителен иск относно вземането си против длъжника, който е предмет на настоящото
производство.
По делото е безспорно и това, че между ищеца и Г.Х.Ю. – собственик на управляваният от
ответника С.Х. лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № СС8702СА е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с издадена застрахователна полица № ***** от 06.08.2015
година, със срок на валидност от 00.00 часа на ****г. до 23.59 часа на ****г.
По делото е безспорно установено, че на ****г., че поради нарушаване правилата за
движение е допуснал ПТП при което е ударил отзад движещият се пред него лек автомобил
„Мерцедес 200Д” с рег. № СС4636АК, управляван от собственика И.Г.Г. и му е причинил
материални щети.
След установяване на всички факти и обстоятелства по случая, на **** година, в
присъствието и на ответника, Александър Генов ганчев – младши автоконтрольор при РУ-Дулово
е съставил Протокол за ПТП № *****, в който посочил участниците в ПТП, механизма на
настъпване на ПТП,щетите по двете ППС, настъпили в резултат на ПТП. В Протокола за ПТП е
посочено, че ПТП е настъпило по вина на ответника който е управлявал лек автомобил „Опел
2
Зафира” при неспазване на изискването за движение на безопасно разстояние.
На 03.05.2016 година И.Г.Г.- собственик на увреденото моторно превозно средство е подал
до ищцовото застрахователно дружество уведомление за настъпило застрахователно събитие ,
съдържащо и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, във връзка с което са
изготвени опис – заключение, експертиза по щета № *****/****г., сравнителна експертиза по щета
№ *****/****г.доклад по щета и опис на претенция.
От приложеното на л.14 от делото преводно нареждане се установява, че на ***** година
ищецът е заплатил на И.Г.Г. сумата от 654.11 лева - застрахователно обезщетение по щета.
До ответникът С. А.. Х. ищцовото дружество изпратило Покана за доброволно изпълнение
по щета № ***** за заплащане на сумата от 654.11 лева, която е връчена лично на ответника на
15.07.2016г. срещу подпис и без забележки, видно от приложеното към поканата известие за
доставяне/лист 20 от делото/.
От датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение,до момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, както и към датата на завеждане на исковата молба, по
делото не са налице данни за извършено плащане от страна на ответника към ищеца на
претендираната сума от 664.11 лева, като такова плащане не се твърди и да е било извършено от
ответника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като
изходи от петитума на същата, съдът е квалифицирал предявеният иск като положителен
установителен такъв, предявен по реда на чл.422 ГПК, вр. чл. 500, ал.1 от КЗ с предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *** година по описа на РС-
Дулово, а именно: за сумата от 664.11 лева, представляваща регресна претенция по КЗ и разноски
по ликвидация на щетите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на заявлението в съда – ***** г. до окончателното изплащане, както и за сумата от
202.37 лв. – лихва за забава, за периода от 28.09.2017г. до 28.09.2020г.
Предявеният иск съдът намира за допустим, тъй като е предявен от легитимирана страна -
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника възражение. В настоящото
производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника-релевираните в
отговора на исковата молба възражения за недължимост на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да
му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта
на доказване носи виновният водач.
Съдът намира, че от събраните доказателства по делото се установява наличието на всички
елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. От писмените
доказателства, събрани в хода на делото, се доказа съществуването на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност".
Ищецът в изпълнение на задължението си по застрахователния договор, е заплатил на
увреденото лице обезщетение за причинените от възникналото на **** година ПТП вреди на лек
автомобил „Мерцедес 200Д” в размер на 654.11 лева, в резултат на виновното поведение на
ответника, осъществено при управлението на лек автомобил „Опел Зафира” с ДК с рег. №
СС8702СА, собственост на Г.Х.Ю..
3
Видно от приетия като доказателство протокол за ПТП, който е официален удостоверителен
документ и като такъв обвързва съда и страните с материална и формална доказателствена сила
относно фактите, отразени в него и възприети от съставителя му и който не е оспорен по
надлежния ред от ответника, именно той като лице управляващо процесния лек автомобил е
нарушил правилата за движение и се е блъснал в МПС лек автомобил „Мерцедес 200Д” с рег. №
СС4636АК, собственост на И.Г.Г..
Следва да се приеме, че вина за настъпилите вреди има ответникът, тъй като поведението му
е било противоправно. Установена и причинната връзка между вредите и поведението на
ответника.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД
се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й. Такива не са представени.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на застрахователя е
възникнало, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за вреди на
моторни превозни средства се определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с Наредба по чл. 504 от
КЗ.
С оглед на представените с исковата молба доказателства по щета № *****/****г. следва, че
на обезщетяване подлежат реално претърпените вреди. Предвид това съдът намира, че дължимото
обезщетение за действителните вреди възлиза на сумата от 654.11 лева и на разноските по щетата
възлизат в размер на 10.00 лв., в който размер искът се явява основателен и доказан, и следва да
бъде уважен.
Върху сумата от 664.11 лева ответникът дължи и законната лихва от момента, в който е
претендирана в заповедното производство – датата на подаване на заявлението – ***** година до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД дължи лихва за забава в размер на
202.37 лв., за периода от 28.09.2017г. до 28.09.2020г.
По отношение на разноските в заповедното производство:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 година от 18.06.2014 на Общото събрание
на гражданска и Търговска колегия на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на
разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителен
иск, изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство. Предвид на
това, ответникът С.А. Хамиз следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в размер на 125.00 лева, съобразно уважената част от претенцията.
По отношение на разноските в настоящото производство:
Ищецът по делото е направил разноски в размер на 225.00 лева, в т.ч. заплатена държавна
такса и възнаграждение за особен представител.
Ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.,
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, които следва да му бдат присъдени
Ответникът не е направил разноски по делото и не претендира такива.
Водим от горното и на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 235 от ГПК, Дуловският
районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ,
че ответникът С. А.. Х. с ЕГН **********, от *********, дължи на Застрахователна компания
„ЛЕВС ИНС” АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Симеоновско шосе № 67А, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. - изпълнителни директори,
сумата от 654.11лв./ шестстотин петдесет и четири лева и единадесет стотинки/ , представляваща
изплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на щета № *****, ведно със
законната лихва, считано от *****г. до окончателното изплащане, сумата от 202.37 лв./двеста
и два лева и тридесет и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 28.09.2017г. до
28.09.2020г., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ******г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС – Дулово
ОСЪЖДА С. А.. Х. с ЕГН **********, от *********, да заплати на Застрахователна
компания „ЛЕВС ИНС” АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Симеоновско шосе № 67А, направените в заповедното производство разноски в размер
на 125.00лв./сто двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА С. А.. Х. с ЕГН **********, от *********, да заплати на Застрахователна
компания „ЛЕВС ИНС” АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Симеоновско шосе № 67А, направените в настоящото производство разноски в размер на
375.00 лв./триста седемдесет и пет лева/.
Посочените в решението суми и разноски могат да бъдат заплатени в полза на ищеца
по следната банкова сметка – ****, *****, *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Силистренски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати за прилагане по
ч.гр.д. *** година по описа на РС – Дулово.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
5