№ 21923
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110107684 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от М И. Б., ЕГН: **********, с адрес: АДРСЕ срещу „ЮЛ“
АД, ЕИК: ******** с правно основание чл. 79, ал. 1 предл. 2 във вр. чл. 82 ЗЗД във вр. чл.
420 ТЗ за заплащане на сумата от 5500 лева- претърпени имуществени вреди и сумата от
2866 лева-мораторна лихва за периода от 14.09.2018 г. до 14.09.2023 г.
Ищецът навежда твърдения, че е имал открита банкова сметка в „ЮЛ“ АД, получил
съобщение, че по сметката му са постъпили парични средства- 5500 лева, които следвало по
уговорка да предаде и изтеглил предал на трето лице- РГ. Сочи се, че въпреки полученото от
банката съобщение обаче превод не е бил извършен и по банковата му сметка не е
постъпила сумата, като по този начин след предаване от него на сумата са настъпили
имуществени вреди.
Съдът намира, че с оглед изложените твърдения ищецът има качеството на страна по
договор за банков влог, т.е. ищцовата страна е потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП.
Според §13, т.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) „Потребител” е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност”.
Съгласно чл.113 ГПК „Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния“, като според чл.119, ал.3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
От извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че и
настоящият, и постоянният адрес на ищцовата страна са в гр. Б.
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г.) подсъдността
по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена (включително и по аргумент на
чл.119, ал.3 ГПК), поради което нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор
на местно компетентен съд по тези дела.
Специалните правила за местната подсъдност на чл.113 ГПК изключват общото
правило на чл.105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната
страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело. Неправилен е изводът на
РС-Б, че в случая се касае за изборна подсъдност по смисъла на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Ето защо, следва да се повдигне спор за подсъдност между Софийски районен съд и
Районен съд- Б, по който да се произнесе по – горния Софийски градски съд.
1
Мотивиран от изложеното и на основание чл.122 от ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА пред Софийски градски съд спор за подсъдност между Софийския районен
съд и Районен съд- Б.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд за определяне на родово компетентен
съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2