№ 144
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица М.
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
като разгледа докладваното от Ралица М. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100602352 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.01.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 12728/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 131-ви състав, подсъдимият Г. Р. П. е
признат за виновен в това, че на 12.03.2018 г. около 15:30 часа в гр. София, ул. ****, на
входната врата на апартамент № 12, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на
главата, раменете и ръцете на В. Л. П. причинил на същата лека телесна повреда,
изразяваща се в ивицовидно охлузване на дясната вежда, кръвонасядания по дясната
мишница и предмишница, контузия на дясната лакътна става с оток, които реализират
медико-биологичната характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание 78а от НК
е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 500,00 (хиляди и петстотин) лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. П. е осъден да заплати на В. Л. П.
сумата от 1280,00 (хиляда двеста и осемдесет) лева – разноски в хода на
производството, както и сумата от 30,00 (тридесет) лева по сметка на СРС,
представляваща сторени в хода на първоинстанционното производство разноски.
Срещу така постановената присъда са депозирани жалба и допълнение към нея
от подс. Г.П., чрез защитника му, в които се излагат доводи за неправилност на
присъдата, поради което се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Твърди се, че не са
събрани категорични доказателства за авторството на деянието и са налице
противоречия в показанията на свидетелите М., П. и Б., като се оспорват СМУ и
заключението на СМЕ. Правят се доказателствени искания за събиране на информация
от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ по отношение на амбулаторен лист №
1
286/14.06.2019 г., издаден от д-р М.Н., за призоваване и разпит на общопрактикуващия
лекар на В.П. и Л. П. – д-р А.П., както и за събиране на информация от „ЦЕАН“ ООД,
ЕИК ****, дали св. Д. М. – служител в дружеството, е бил на работа на 12.03.2018 г.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
Пред въззивния съд е депозирано и писмено възражение от частния тъжител
В.П. чрез повереника й, с което се иска да бъде оставена без уважение въззивната
жалба и да бъде потвърдена изцяло атакуваната присъда, като на тъжителя бъдат
присъдени направените пред въззивната инстанция разноски. Оспорват се
доказателствените искания на защитата, като се посочва, че същите са неотносими към
предмета на делото. Прави се анализ на събрания и проверен от СРС доказателствен
материал, като се счита, че на базата на него първоинстанционният съд е извел
правилно фактическата обстановка по делото.
В открито съдебно заседание пред СГС защитникът на подсъдимия прави
искане да бъде уважена въззивната жалба и да се постанови присъда, с която да се
отмени обжалваната, като се признае подсъдимия за невинен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, по съображенията, изложени във
въззивната жалба и допълнението към нея.
Повереникът на частния тъжител поддържа възражението срещу въззивната
жалба и допълнението към нея и прави искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда като правилна. Излага съображения по отношение на
доказателствения материал и прави искане за присъждане на направените пред
въззивния съд разноски.
В своя защита подс. Г.П. поддържа казаното от защитника си и изтъква, че в
протокола от съдебно заседание от 10.10.2019 г. двамата свидетели на частния тъжител
заявяват, че не са се виждали и не става ясно как са възприели инцидента.
В правото си на последна дума подсъдимият прави искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият Г. Р. П. е роден на 02.11.1979 г., в гр. Разлог, българин,
български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, трудово ангажиран.
Към м. март 2018 г. подс. Г.П. живеел в гр. София, ул. ****, апартамент № 15.
На същия адрес, но на третия етаж, апартамент № 12 обитавали В.П. и съпруга й – св.
Л. П., а св. Д. М. живеел на петия етаж, апартамент № 19. Между семейство П.и и
подс. П. съществувал дългогодишен конфликт, породен от съвместното съжителство
на подсъдимия със св. Р. Б., тъй като последната не плащала такси за поддръжка на
етажната собственост, както и от други спорове във връзка с начина на управление на
сградата от страна на св. П., който бил домоуправител.
На 12.03.2018 г. около 15:30 часа подс. Г.П. заедно със св. Р. Б. позвънили на
вратата на апартамента на семейство П.и. Св. Л. П. отворил вратата и между него и
2
подсъдимия започнал спор във връзка с преустановено електрозахранване на
апартамента на подсъдимия. Конфликтът бързо ескалирал и подсъдимият започнал да
блъска св. П., навлизайки в антрето на жилището. ЧТ П., която се притеснила за
съпруга си, тъй като скоро бил претърпял офтамологична операция в чужбина, веднага
се намесила. Застанала между двамата мъже и започнала да избутва подсъдимия от
апартамента, като през това време подсъдимият започнал да й нанася удари с ръце в
областта на торса, ръцете и лицето. В този момент по стълбището слизал св. Д. М.,
който чул викове и побързал да слезе. Св. М. видял физическия конфликт между ЧТ П.
и подс. П., които вече били пред входната врата, извън прага на жилището, като
констатирал, че подсъдимият нанася удари на тъжителката. При появата на свидетеля
конфликтът бил преустановен и подс. П. и св. Б. слезли надолу по стълбите. Св. М. се
притекъл на помощ на семейство П.и и им предложил да ги закара, но те отказали.
Около два часа по-късно същия ден П.и посетили Катедрата по съдебна
медицина и деонтология при Медицински университет – гр. София, където
тъжителката била прегледана от съдебен лекар. При нанесения й от подс. П. побой на
пострадалата П. били причинени следните травматични увреждания: ивицовидно
охлузване на дясната вежда, четири косо разположени и успоредни едно на друго
кръвонасядания по дясната мишница и предмишница, които й причинили болка и
страдание, и контузия на дясна лакътна става с оток, причиняващ ограничения в обема
на движения на същата, поради болка, реализираща медико-биологичната
характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетелите Д. Н. М. (л. 162,
200-201 от съд. д.), Л. И. П. (л. 162-164 от съд. д.) и Р. Г. Б. (л. 178-179, 200-201 от съд.
д.), писмени доказателства: съдебномедицинско удостоверение от 12.03.2018 г. (л. 7
от съд. д.), амбулаторен лист (л. 8 от съд. д.), два броя рецептурни бланки (л. 9-10 от
съд.д.), писмо от 04 РУ – СДВР от 29.03.2019 г. (л. 58 от съд. д.), справка за съдимост
на подс. Г.П. (л. 96, 149 и 209 от съд. д.), характеристики за подс. П. (л. 99, 116-117,
183 от съд. д.), писмо от Столична община от 23.05.2019 г. (л. 103, 196 от съд. д.),
писмо от Столична община от 06.11.2019 г. (л. 127 от съд. д.), писмо от Клиника по
съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „Александровска“ ЕАД от 24.08.2020 г.
с приложено заверено копие на СМУ от 12.03.2018 г. (л. 174-175 от съд. д.), писмо от
Клиника по съдебна медицина и деонтология към Медицински университет – гр.
София от 21.10.2020 г. с приложени документи (л. 184-187 от съд. д.), писмо от
Столична община от 30.08.2019 г. (л. 197 от съд. д.), писмо от Агенция за държава
финансова инспекция към Министерство на финансите (л. 198 от съд. д.) и препис-
извлечение от акт за смърт на адв. В.М. (л. 199 от съд. д.) и способ на доказване:
съдебномедицинска експертиза (л. 76-80 от съд. д.).
Въззивната инстанция намира, че при извеждането на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички събрани доказателствени
материали, без някои от тях да са били необосновано подценени или игнорирани за
сметка на други. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал.
3, изр. 2 от НПК при противоречиви доказателства да отговори на въпросите защо дава
вяра на едни от тях, а други отхвърля. Оценката на доказателствата по отношение на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните
от тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика и в
мотивите на присъдата решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ
3
на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В този смисъл въззивният
съд не констатира никакви обективни данни за пристрастност на районния съд и за
лишаване на подсъдимия от справедлив процес.
Правилно в основата на установените факти са поставени показанията на
свидетелите Л. П. и Д. М., тъй като съвкупно преценени и съпоставени със
съдебномедицинското удостоверение от 12.03.2018 г. и заключението на СМЕ, те са
логически последователни, хронологично подредени и изграждат една
безпротиворечива картина на стеклите се събития. Двамата свидетели са преки
очевидци на процесните събития и лично са възприели, че подсъдимият нанася удари
на пострадалата П., като изложеното от тях кореспондира с обективни доказателства,
чието съществуване не зависи нито от тяхната воля, нито от тази на подсъдимия.
Районният съд обосновано е кредитирал писмените доказателства, събрани по
делото, като от анализа и преценката им се установява, че два часа след деянието
тъжителката е била прегледана от съдебен лекар, което несъмнено и категорично е
установено от постъпилия изричен отговор от Клиника по съдебна медицина и
деонтология към МУ – гр. София, както и приложеното към него копие от
регистрационната карта за прегледи на живи лица.
Настоящият съдебен състав, подобно на първоинстанционния, кредитира като
обективно и компетентно изготвено заключението на изготвената в хода на
първоинстанционното производство СМЕ, като не установи необходимост същото да
бъде коригирано или допълвано и не намира основание да се съмнява в
професионалната подготовка или добросъвестността на изготвилия го експерт. От
експертното заключение се изясняват травматичните увреждания на ЧТ П., както и
механизма на получаването им, а именно в резултат от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удари с или върху такива и могат да бъдат получени по
времето и начина, описани от пострадалата. В разпита си пред първостепенния съд
вещото лице уточнява, че наличието на охлузвания в областта на лицето се обяснява с
наличието на подлежащата костна подложка (по-издадените части на лицето, които са
с ръб), като е категорично, че се касае за отделни ударни въздействия, които са
причинени с малка ударна сила, и изключва травмите, вкл. и тези в областта на
мишницата, предмишницата и на лакътната става, да са причинени по друг начин.
Експертът изрично посочва и че всички констатирани увреждания имат отговаряща
морфология в рамките на давността съгласно посочените в тъжбата времеви граници.
Подобно на първата инстанция, и настоящата констатира противоречия между
показанията на свидетелите П. и М. от една страна, и тези на св. Р. Б. от друга, която
твърди, че не е присъствала на процесния инцидент между семейство П.и и подс. П.,
като първият съд правилно е кредитирал показанията на първата група свидетели.
Контролираният съд е достигнал до обоснован извод, че не следва да бъде давана вяра
на показанията на св. Б., за която от кредитираните свидетелски показания се извеждат
данни, че е била в близки отношения с подсъдимия и тяхното съжителство без да бъдат
плащани такси за поддържка на сградата от нейна страна е една от причините за
изострените междусъседски отношения, довели и до процесната случка. Изложеното от
свидетелката обслужва защитната теза и не кореспондира със събрания по делото
доказателствен материал, поради което и въззивният съд остави показанията й вън от
доказателствената съвкупност.
Констатация относно съдебното минало на подсъдимия първият съд
законосъобразно е извел въз основа на наличната по делото справка за съдимост на
подсъдимото лице. За него са събрани положителни характеристични данни.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите
доказателствени източници не съдържат значими противоречия помежду си, поради
4
което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от
чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд, който законосъобразно и обосновано е приел, че подс. Г.П. е
осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че на инкриминираните време и място подс. Г.П., чрез нанасяне на
удари с ръце в областта на главата, раменете и ръцете на ЧТ В.П. й причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в ивицовидно охлузване на дясната вежда,
кръвонасядания по дясната мишница и предмишница, контузия на дясната лакътна
става с оток, които реализират медико-биологичната характеристика временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Развитите съображения на
първоинстанционният съд по приложението на материалния закон се възприемат
изцяло от въззивната инстанция и не следва да бъдат изменяни или допълвани.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на първостепенния за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което не констатира
основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
На следващо място, настоящият съдебен състав провери индивидуализацията
на наказателната отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и
размер, като отчете, че за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващото се на
подс. П. наказание районният съд правилно е установил, че към момента на деянието е
приложим институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма настъпили
съставомерни имуществени вреди, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност и не са били налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а,
ал. 7 от НК.
Точно и вярно е отмерен от районния съд размерът на административното
наказание глоба, наложено на подсъдимия, а именно такава в размер на 1 500,00
(хиляди и петстотин) лева. Правилно първоинстанционният съд е отчел като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства липсата на други
противоправни прояви от негова страна и добрите му характеристични данни, а като
отегчаващо – обстоятелството, че деянието е осъществено спрямо значително по-
възрастна от него жена. С наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства
поправително, превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия, като наред с
това ще се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове
на обществото.
Отчитайки изхода на делото, районният съд правилно е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
подсъдимия. На основание чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимият следва да заплати и
разноските, направени от ЧТ В.П. за адвокатско възнаграждение в хода на въззивното
5
съдебно производство – сумата от 500,00 (петстотин) лева съгласно договор за правна
защита и съдействие от 10.10.2021 г.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.01.2021 г., постановена по н.ч.х.д. №
12728/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 131-ви
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимия Г. Р. П. ДА
ЗАПЛАТИ на частния тъжител В. Л. П. сумата от 500,00 (петстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6