Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 10.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА к.а.н.д. № 380 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е касационно по
чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр.
чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е
по касационна жалба на „АБВ – Русе“ ЕООД гр.Русе, чрез процесуалния му
представител, против решение № 728/29.10.2019 г., постановено по АНД № 1679/2019
г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 435936-F464600/20.05.2019 г. на
директора на ТД на НАП – Варна, Офис за обслужване – Русе. С наказателното
постановление, на основание чл.355, ал.1, пр.1 от КСО, за нарушение по чл.3,
ал.1, т.1 вр.чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО, на касатора
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500
лева. Като касационно основание се сочи неправилно приложение на материалния
закон и конкретно на нормата на чл.34 от ЗАНН. Според касатора
районният съд неправилно приел, че началният момент, от който започва да тече
тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.второ от ЗАНН, е момента на подаване на
декларация обр. № 1 – на 11.12.2018 г., когато компетентните органи били установили
елементите от състава на нарушението. Заявява, че обстоятелството, че
посочената декларация не е била подадена в срок, е станало известно на
контролните органи още в деня, следващ крайния срок за подаването й – на
26.05.2018 г. и това обстоятелство е могло да бъде установено при проверка в
информационната система на НАП. Иска се отмяната на обжалваното решение и
решаване на делото по същество чрез отмяната на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
ТД на НАП – Варна, Офис за обслужване – Русе, чрез процесуалния си
представител, оспорва същата. В хода на съдебните прения излага подробни
съображения за правилност на обжалваното въззивно
решение като иска то да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила решението на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция споделя
изцяло изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на
закона.
Обосновано въззивната
инстанция е приела, че тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН е спазен
и той тече от датата, на която, макар със закъснение, е подадена декларация обр. № 1 за месец април 2018 г. – от
11.12.2018 г. Всъщност данните по преписката сочат, че на 07.12.2018г. у
органите по приходите са възникнали съмнения при съпоставка на данните в НАП за
подадените уведомления по чл. 62 ал.5 КТ и данните за подадени декларации
образец 1 от тогава действщата Наредба Н-8/ 2005г на
МФ към 01.11.2018г. и именно по този повод е отправено писмо-покана изх.№ 44/07.12.20018г. до жалбоподателя за
отстраняване на несъответствия. Изрично е указано да се извърши проверка на
подадените в НАП данни за статуса на трудовите договори и или да се подаде
декларация обр.1 / обр.6 от
Наредба Н-8/2005г. или да се подаде в НАП уведомление за прекратяване и
заличаване на неактивните трудови договори съгласно чл.62 ал.5 КТ. Едва на
11.12.2018г. жалбоподателя е избрал да подаде декларация обр.1
и заедно с нея декларация обр.6 за м.април по Наредба
Н-8/2005г./ последното е служебно известно на съда по канд
384/2019г./. Жалбоподателят е подал на 11.12.2018г. декларация обр. 1 за 25 наети лица, макар че данните за осигурените
лица сочат на различен брой за м.април 2018г.
Именно на тази дата за приходната
администрация е станало ясно, че през месец април 2018 г. касаторът
е имал нает персонал с действащи трудови договори, за които лица се дължи данък
по чл.42 от ЗДДФЛ върху доходите от трудови правоотношения и осигурителни
вноски/ декл.обр.6/ и е
следвало да се подаде и декларация с данните за осигурените лица/ обр.1/. До датата на фактическото подаване на декларацията
за контролните органи е съществувала несигурност по отношение на причината,
поради която не са били подадени едновременно декларация обр.1
и обр. № 6 за посочения месец, най-късно до
25.05.2018г., каквото е и изискването на Наредба Н-8/2005г. Както е посочил и
районният съд, възможно е било например трудовите договори с наетите лица да са
били прекратени, но касаторът да не е изпълнил
задължението си за подаване на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ до НАП за това
обстоятелство, в която хипотеза – липса на работещи, респ. осигурени лица в
предприятието, за последното дружество не би възникнало и задължение да подава
декларация обр. № 1 и 6. От приложените писмени
доказателства по преписката е видно, че към края на м.април 2018г. са били
действащи трудови договори за 25 работника, за които жалбоподателя не е
изпълнил задължението да подаде уведомление по реда на КТ за лицата, по отношение
на които не са прекратени договорите, независимо от декларираното в декларации обр.1 и обр.6 по отношение на
една част от тях. Правилен се явява и направения извод, че като не е подал
декларация обр. № 1 по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. или уведомления
по чл.62, ал.3 от КТ за прекратяване на трудови договори с наетите лица през процесния период, касаторът сам е
създал неяснота за посочените обстоятелства, които поради това не биха могли да
бъдат служебно известни на органите на приходната администрация в по-ранен
момент. За пълнота следва да се добави, че информационната система на НАП не
извежда автоматизирано информацията за нарушителите след изтичане на срока за
подаване на декларациите от тяхна страна като за идентифицирането им е
необходимо да бъде извършена нарочна проверка съгласно чл.110, ал.3 от ДОПК.
Едва след нейното извършване за контролните органи ще е възможно да установят
както факта на нарушението, така и самоличността на нарушителя като този момент
принципно слага началото и на тримесечния давностен
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Както обаче беше посочено, дори и такава проверка
в случая да беше извършена преди датата на подаване на декларацията обр. № 1 за месец април 2018 г., тези органи, по изложените
по-горе съображения, не биха могли да установяват конкретната причина, поради
която тя не е подадена в законоустановения срок, а
оттам - да извършат и преценка дали са налице елементите от състава на процесното нарушение.
Въззивният съд е изложил убедителни мотиви
относно спазването на давностния срок по чл.34 от ЗАНН, които, както беше посочено, се споделят от касационната инстанция и към
които тя препраща съгласно чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Тук за
пълнота следва да се отбележи, че не е изтекъл и едногодишния срок, считано от
извършване на нарушението. В случая нарушената разпоредба на чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО се намира в част първа от КСО,
поради което за нея не се прилага дългия двугодишен срок, предвиден за случаи
на нарушения по част втора,
част втора "а"
и част трета от КСО.
Неподаването на декларация с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО в срок, съгласно чл. 355, ал. 1 от КСО, се извършва чрез бездействие от страна на задълженото за това
лице като по този начин се създава едно трайно, непрекъснато противоправно състояние, което продължава до подаване на
декларацията. Следователно в случая е налице продължено административно
нарушение, началният момент на давността за което се определя съгласно
правилото на чл. 80, ал. 3 от НК по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН
(вж. и т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС).
Според тази разпоредба давността за преследване на нарушенията, които траят
непрекъснато, започва да тече от прекратяването им. В разглеждания случай
нарушението е прекратено на 11.12.2018 г., когато декларацията образец № 1 е
подадена от касатора по електронен път. От тази дата
тече посочения едногодишен давностен срок, който не е
изтекъл към датата на съставяне на акта за установеното нарушение – 07.01.2019
г.
В допълнение следва да се посочи ,че към датата на постановяване на процесното решение е налице законодателна промяна, като с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от МФ, oбн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г. е отменена Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В разпоредбите на Наредба-Н-13 е налице пълно и идентично, текстово възпроизвеждане на разпоредбите на Наредба Н- 8. При това на процесната разпоредба на чл. 3, ал. 1 т. 1 от Наредба Н- 8, съосъотвества чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н-13 със същото съдържание в б. а. Няма промяна в санкционната разпоредба. При това положение липсва по-благоприятен закон, т. е. не е налице отпадане на съставомерността и/или наказуемостта на описаното неизпълнение на задължение. Нещо повече АНО се е позовал на нарушение на чл.5 ал.4 т.1 КСО и чл. 355 ал.1 предл.1 КСО , които не са променяни, макар че в описателната част, възприета и от РРС е налице описание на нарушението като неподаване в срок на изискуемата по чл. 5 ал.4 от кодекса декларация, което обаче не променя направените изводи.
По изложените съображения следва
да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения
на материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 728/29.10.2019 г., постановено по АНД № 1679 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: