№ 3519
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ
Административно наказателно дело № 20231110201483 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К. М. А. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
022809 от 09.11.2022г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична
дирекция на вътрешните работи /ОПП-СДВР/, с което на основание чл. 182, ал. 5 вр. 1, т. 4
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 800 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Моли за отмяна на НП.
Пълномощник на жалбоподателят поддържа жалбата. Твърди, че двата електронни фиша са
за превишаване на скоростта извън населено място и няма системност. Моли НП да бъде
отменено и претендира разноски.
Наказващият орган не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят бил собственик на л.а. „***” с рег. № ***. На 07.04.2022г. в 12:47 ч.
автомобилът се движел в гр. София, по бул. „***“ с посока на движение от АМ „***“ към
1
***. До номер 459 бил заснет от преносима мобилна система за видеоконтрол „Cordon М2”,
№ МD1292, разположена на пътя. Системата заснела и записала скоростта, дата и час, както
и регистрационния номер на автомобила. Била измерена скорост на движение 92 км./ч.,
която след приспадане на от 3 % възможна грешка била изчислена на 89 км./ч.
Ограничението за скоростта на МПС било 50 км/ч., за населено място. Бил изготвен снимков
материал. На място автомобилът не бил спрян. Св. В. - младши автоконтрольор в ОПП-
СДВР, призовал жалбоподателя като собственик на автомобила, който на 20.06.2022г.
попълнил декларация, в която вписал, че той е управлявал автомобила на 07.04.2022г. в
12:47 ч. Поради това, св. В. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 027983 за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Приел,
че нарушението е сиятемно, тъй като спрямо жалбоподателят били издадени ЕФ серия К №
5558996 и ЕФ серия К № 5613532, влезли в сила на 22.03.2022 г.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП,с което е прието, че нарушението е на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. В. и
събраните по делото писмени и веществени доказателства, които съдът кредитира изцяло,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка
по начина, възприет от съда.
Номерът на заснетия автомобил се установява ксерокопията на изготвените снимки, като те
дават възможност да се установи, че не е имало други движещи се успоредно с автомобилът
или изпреварващи МПС-та. Измерената скорост на същия е видна от снимковия материал, в
който са посочени и измерените стойности.
От преглед на вписан тип средство за измерване и решение за одобрение, представени от
БИМ, е видно, че преносима мобилна система за видеоконтрол „Cordon М2” е одобрен тип
средство за измерване с валидност до 13.06.2027 г. Видно от протокол от проверка № 05-СГ-
ИСИС от 15.03.2022. процесната е била преминала последваща проверка с валидност една
година.
От справката от ОПУ-София е видно, че ограничението за скоростта на движение е 50 км./ч.
– за населено място.
От декларацията, попълнена от жалбоподателя в ОПП – СДВР е видно, че той е управлявал
автомобила в процесните ден и час.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение.
С НП се поддържа, че нарушението е системно и е направен опит да се обуслови
2
системността – цитирани са два ЕФ и се сочи, че процесното деяние е извършено в
едногодишен срок от влизането им в сила. Не се сочи обаче за какво нарушение са били
издаден тези ЕФ.
Легалната дефиниция за системно нарушение е дадена в § 1, т. 62 от ДР на ЗДвП –
„нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение”.
Предвид това, наказващият орган е длъжен да посочи в постановлението какво обуславя
системността на деянието – с кой акт /наказателно постановление или ЕФ/ е било наложено
наказание и за какво нарушение; кой е наказващият орган; кога е влязъл в сила този акт.
Важно за преценката за системност е посочването на нарушението, за което жалбоподателят
е бил наказан, за да се прецени дали е същото по вид, като това в процеснот НП.
Това е така с оглед разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП, съгласно която когато нарушението
по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 6 месеца.
Ето защо, необходимо е да се посочи за какво нарушение е бил наказан дееца с посочените
актове, обуславящи системност, за да се прецени наличието на такава, а оттам и размерът на
наказанията.
Непосочването на тези обстоятелства в описанието на нарушението, на практика
представлява липса на съставомерни факти от състава му и лишава наказаното лице от
възможността да разбере защо се твърди, че деянието е повторно и евентуално да направи
възражения в тази посока.
Дори тези обстоятелства да могат да бъдат установени в рамките на съдебния процес, това
не дерогира задължението на наказващия орган да ги посочи в издадения от него акт, тъй
като на наказаното лице се дължи ясно, точно и пълно посочване на всички факти от състава
на нарушението, така че още с прочита на НП, с което му е наложено наказание да може да
разбере за какво точно деяние е санкционирано. Поради това, съдът намира, че щом в нп не
са посочени горепосочените обстоятелства, е допуснато процесуално нарушение, което е
съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не
са му предявени ясно и разбираемо правнорелевантните факти, по които то следва да се
защитава.
Нарушаването на правото на защита се приема от константната съдебна практика за
съществен процесуален порок, който не може да бъде преодолян в хода на съдебното
производство и винаги съставлява предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално
основание.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
3
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на
жалбоподателя на разноските за адвокатски хонорар, който видно от договора за правна
защита, е 600 лева. Поради липса на възражение за прекомерност, тя следва да се уважи в
искания размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-022809 от 09.11.2022г., издадено от началник сектор в Отдел
пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 1 ЗАНН Отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция
на вътрешните работи да заплати на К. М. А. 600 лева - направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок
задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2
НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4