Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 01.02.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 12.01.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Лилия Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА гр.д.№ 4891 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е
по реда на чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., чрез
юрк.В. против М.Е.М., с ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 655,36 лв., за която е издадена
заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.
№3272/2017 г. на РС-гр.Плевен, по което съдът е издал заповед за изпълнение
срещу ответника, своевременно възразена. РС-гр.Плевен е указал на заявителя, че
може да подаде иск по чл. 415 ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ
ответникът е клиент на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Твърди, че
топлоснабденият имот е в режим на съсобственост, като ответникът дължи
половината от общото задължение за незаплатена топлина енергия, респ. от
начислената законна лихва за забава. Това обстоятелство и възражението на
длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както
следва: 577,52 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2017 г. и 77,84лв. – лихва за забава от 05.01.2015 г.
до 03.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3272/2017 г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Претендират се
разноски.
Препис от исковата
молба и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок
след получаването им, по делото е постъпил отговор, в който се оспорват и двата
предявени иска. Твърди се, че по делото
липсват приложени доказателства, с които да се докаже, че ответникът М.Е.М. е
собственик на топлоснабдения имот, находящ се в ***. Твърди се, че между
страните по делото не съществуват облигационни отношения. Твърди се, че
ответникът живее в *** и редовно си плаща ползваната от него топлоенергия. Твърди се, че в по делото не са представени
доказателства досежно наличието на правоотношение за продажба на топлинна
енергия между ищцовото дружество и ответника, реално доставената за процесния
имот топлинна енергия и нейната стойност. Твърди се, че ответникът не бил битов
потребител и не е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия.
Претендира отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
В заповедното
производство е депозирано възражение от ответника, в което същия посочва, че
топлоснабдения имот, находящ се в ***, не бил собственост на ответника. Бил
собственост на неговите родители, които били починали. Посочва, че живее на
адрес ***. Посочва, че наследници на имота са той и неговия брат, който живее и
работи в САЩ. Твърди, че не е приел наследството на родителите си, поради което
не дължи суми за топлинна енергия.
От страна на
третото лице-помагач „Техем сървисиз“ ЕООД, конституиран на страната на ищеца,
се представят документи за отчет.
В о.с.з. ответникът
заявява, че процесният топлоснабден имот е наследствен от неговите родители,
като наследници са той и неговият брат, който от години живее в САЩ. В тази
връзка в първото по делото съдебно заседание ищецът е поискал и съдът, на
основание чл. 214 ГПК, е допуснал изменение в размера
на предявения иск по отношение претендираната главница от 577,52 лв. на 288,61 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2017 г., както
и на акцесорната претенция за лихва за забава от 77,84 лв. на 38,92 лв. за
периода от 05.01.2015 г. до 03.05.2017 г.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
На 09.05.2017 г.
кредиторът е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№3272/17 г.
на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на
осн. чл. 410 от ГПК № 2101/10.05.2017 г. С тази заповед ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 846,50 лева за главница
за периода 01.01.2014 г.– 31.03.2017 г. и лихва
върху главницата в размер на 162,13 лева за периода 05.03.2014 г. до 03.05.2017 г. и законната лихва върху главницата от 09.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 25 лв. за деловодни разноски и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По тази заповед
ответникът е възразил в законоустановения срок. В изпълнение на указанието на
заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответника за установяване на своето
вземане, като е редуцирал неговия размер, съобразявайки изтичането на кратката
погасителна давност, претендирайки признаване дължимостта на вземането, както
следва: 577,52 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2017 г. и 77,84лв. – лихва за забава от 05.01.2015 г.
до 03.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3272/2017 г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Видно е от приложено от ищеца копие от вестник „Посоки”, че „Т.П.” ЕАД е публикувала
общите условия за предоставяната от нея услуга.
По делото е
представено и прието като доказателство съобщение от Община Плевен за данъчни
задължения за 2017 г., видно от което на ответника са начислени данъци за
топлоснабдения имот, находящ се в ***.
По делото е
допусната и приета ССчЕ, от заключението на която се установява, че сумите за
топлинна енергия за процесния период за имота са начислявани от ищцовото
дружество по изготвяни отчети от дружеството за дялово разпределение.
Видно от
заключението на ВЛ, общият размер на главницата, представляваща стойността на
консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. -
31.03.2017 г. е в размер на 577,22 лв. ВЛ посочва, че отоплението е само от
щранг лира, като в главницата е включена сума за сградна инсталация и дялово
разпределение. Дължимата лихва за забава върху главницата за периода от 05.01.2015
г. до 03.05.2017 г. е в размер на 77,84 лв.
Във връзка с
посоченото от ответника в о.с.з., че топлоснабдения имот е бил собственост на
родителите му, като наследници са ответникът и неговият брат, ВЛ дава
заключение, че по партида при ищцовото дружество топлоснабденият имот се води
на ответника, като дава заключение, че ½ главница за процесния период
възлиза на 288.61 лв., а лихва за забава за периода, посочен в исковата молба,
възлиза на 38,92 лв. ВЛ посочва, че плащания не са извършени.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Безспорно се доказа, че
ищецът - „Т.П.” ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
като е последвало възражение от страна на длъжника. Това поражда правен интерес
за заявителя/ищец да подаде установителен иск по чл. 422 ГПК, с което е
образувано настоящето дело. Същият е предявен в законоустановения срок.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията
и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, от която
разпоредба следва, че конкретно за потребителите на топлинна енергия за битови
нужди облигационната връзка възниква по силата на закона с придобиването на
право на собственост или вещно право на ползване за имот, който се намира в
топлофицирана преди влизането в сила на Закона за енергетиката сграда.
От представената по делото ССчЕ се установява, че дължимите суми не са
заплатени, като плащане не се и твърди от ответника.
Същевременно както в депозираното възражение по чл.414 ГПК, така и в
съдебното заседание ответникът изрично е посочил, че топлоснабдения имот е бил
собственост на неговите родители, като наследници са той и неговият брат.
Ответникът неколкократно поясни, че с документ от общината той и брат му били
определени като наследници на починалите си родители. Видно от изявлението,
направено в о.с.з. от ответника и неговия процесуален представител, не се
оспорва обстоятелството, че ответникът, заедно с брат си, е наследник на
топлоснабдения имот. От друга страна и съгласно приетото в константната съдебна
практика, признанието на неизгоден за страната факт, релевантен за правния спор, т.е. факт, който е елемент от фактическия
състав на спорното право, представлява доказателствено средство. Признанието
на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг
орган, пред другата страна или пред трето лице. Само по себе си признанието на
факт писмено или устно като елемент на доказателствения материал по делото,
следва да се цени от съда в рамките на всички събрани доказателства. Ето защо съдът намира, че в подкрепа на
обстоятелството, че ответникът притежава качеството клиент на топлинна енергия като съсобственик на
топлоснабдения имот заедно със своя брат се явява и представеното съобщение от
Община Плевен за данъчни задължения за 2017 г., видно от което на ответника са
начислени местни данъци за топлоснабдения имот, находящ се в ***. По делото не
са налице данни за отказ от наследството, нито възражения в този смисъл. На осн. чл. 30 ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си. По делото не се спори, че наследници на
топлоснабдения имот са ответникът и неговият брат, като не се твърди и да е
налице направен отказ от наследство по отношение на ответника. Съгласно цитираната разпоредба на
чл.153 ЗЕ, за клиенти на топлинна енергия се считат всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Без значение е обстоятелството дали ответникът е
живял в имота през процесния период. Взаимотношенията на ответника с другия
сънаследник не обвързват доставчика, доколкото претенцията му е съобразена с
притежаваната от ответника 1/2 ид. част от имота. Ето защо съдът приема, че следва да уважи
предявените искове, съобразявайки
направеното по реда на чл.214 ГПК изменение чрез редуциране на техния размер за
½ от първоначално претендираната сума.
При този изход на делото, и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноски
и в двете производства в тежест на ответника, в
размер, определен съобразно уважената част на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и уважения иск /съгласно
т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските, направени от ищеца и в заповедното
производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК,
претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да се определи в размер на 100.00 лв. за исковото производство. При това положение и при съобразяване извършеното изменение на исковите претенции
чрез намаляване размера на вземането, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 175 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение
и държавна такса в исковото производство и 24,35 лв., представляващи разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
Тъй като е предявен иск за
част от сумите по заповедта и ответникът е направил разходи за адвокат в заповедното производство, на същия следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 202.59 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр. с чл.
124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***,
че М.Е.М., с ЕГН ********** му дължи
сумите в размер на 288,61 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2017 г., както и лихва за забава в
размер на 38,92 лв. за периода от 05.01.2015 г. до 03.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 09.05.2017 г.-датата на депозирането на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3272/2017 г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК М.Е.М., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***,
разноски по настоящото производство в общ размер на 175 лв., както и разноски в производството по ч.гр.д.№3272/17 г.
на ПлРС в размер на 24,35 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.М., с
ЕГН **********, разноски в производството по ч.гр.д.№3272/17 г. на ПлРС в размер на 202.59 лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Техем сървисиз“ ЕООД гр.София на
страната на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: